Виктория Гетова е родена в София. Като малка, заедно със

Виктория Гетова е родена в София. Като дребна, дружно със фамилията си, отпътува за Токио, Япония, където приключва част от своето начално обучение. Като младеж още веднъж се връща в България, приключва учебно заведение и следва висше обучение в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.

Днес Виктория учи в две магистърски стратегии - „ Спортна публицистика “ и „ Японистика “ в най-стария български университет, а понастоящем е на продан в Япония, където би трябвало да довърши своите магистърски тези, които да отбрани в България.

Виктория събира живота си в куфар, приема предизвикването да смени три полета и се озовава в страната на изгряващото слънце, с цел да придвижи част от родината там.

Пред Юриета Иванова тя описа повече за своето житейско странствуване и разкри каква е България в очите на японците.

Япония – страната на изгряващото слънце – какво води Виктория Гетова там?

Япония в никакъв случай не е била моя фантазия.

Благодарение на родителите си имах опция да отпътува за Япония, когато бях в началното учебно заведение. Преди със фамилията ми да заминем за българското посолство в Токио, където работеше татко ми, бях приключила 1 клас в България, можех да пиша и чета на български език. Започнах своето ново премеждие в токийско учебно заведение, в което всички предмети бяха на японски език.

Озовах се в Япония с един дребен японско-български речник. Трудно ми беше. Не разбирах нищо. Прибирах се у дома, плачех на дивана и споделях на родителите си, че се усещам като глуха и няма.

Но по-късно Япония става част от житейския ти път и заема значимо място в българското ти сърце. Какво я направи толкоз специфична и по какъв начин тя се трансформира в неразделна част от теб?

Това, че израснах там, оказа огромно влияние върху мен като човек, като усещания, като просвета. Станах по-дисциплинирана, може би по-свита. Върнах се в България тъкмо преди пубертета и тези мои добити в Япония качества бяха възприети като по-особени от моите съученици.

Докато живеех в Япония като дете непрестанно мечтаех да се върна в България, където са околните ми, приятелите ми, където мога да вдишвам. Казвам да вдишвам, тъй като в Япония влажността на въздуха е доста висока и лятото е доста мъчно да се диша.

Възприех културата, метода на мислене на японците. Обикнах езика. И тогава взех решение, че връщайки се в България, ще продължа да изучавам японски език и ще се пробвам да разпространявам Япония с нейната народопсихология и то не посредством известните тук анимета, да вземем за пример, а през това, което впечатли мен самата.  И противоположното, знаех, че ще пренеса духа на България в страната на изгряващото слънце.

Япония има доста по-различна просвета от българската. А ти като дипломат на България, с българско сърце – по какъв начин представяш родното там?

В момента изучавам на най-северния японски остров, който не е толкоз известна дестинация, само че университетът „ Хокайдо “ е едно от най-хубавите висши учебни заведения в страната през последните години.

Радвам се, че имам опция да бъда дипломат на българщината в Япония.

На скоро от японската езикова гимназия в гр. Сапоро проведоха събитие за чужденци. Гимназията е фокусирана върху проучване на британски език и учениците и преподавателите там поддържат връзка единствено на непознатия език. По време на събитието всеки от нас трябваше да показа своята страна пред останалите. Аз имах достойнството да показва България.

След презентацията ми, учениците от моята група трябваше да създадат афиш и да опишат на другите какво са научили за българската просвета. На всички им беше извънредно забавно – рисуваха нашите носии, запомняха имената на българските гозби, впечатлиха се от това, че слагаме кисело мляко съвсем на всяка храна, хареса им архитектурата на София. Тези деца схванаха, че някъде там, на 9000 км тях, има една страна с богати обичаи и просвета.

Какво знаят за България японските възпитаници, преди да им разкажеш ти за страната ни, с какво ни свързват?

В Япония постоянно ни свързват най-вече с киселото мляко (йогурт), розите, футбола и Калоян Махлянов - Котоошу (първият представител на България, който се състезава в най-силната категория в сумото и единственият европеец, който има позволение да бъде сенсей със лична школа в страната).

В момента ти си в Япония по обменна обучителна стратегия, която дава опция освен на българите да посетят Япония, само че и на японците да дойдат в България? Имат ли предпочитание те да се впуснат в такова премеждие?

Определено транспортните разноски са това, което ги стопира, защото, не е загадка, че пътешествието Япония-България не е по никакъв начин на ниска цена. Но пък разликата в цените на плодовете, да вземем за пример, може би компенсира самолетните разноски сред двете страни.

Интересен факт е, че плодовете и зеленчуците в България са доста по-изгодни от тези в Япония. Там потреблението на плод не е всекидневие. Моя другарка от Япония изиска праскова за рождения си ден, а динята е разкош.

И, да, има студенти, които избират България и аз виждам този интерес съвсем ежедневно.

Към момента съм помощник на своя дипломен началник в Япония – доцент Кента Сугай. Когато е бил студент, също като мен, той е отпътувал на продан в България. Обикнал е нашата просвета, научил е езика и е почнал да се интересува от българските диалекти. След това е разпрострял своите научни ползи и към останалите славянски езици. Ако го чуеш по какъв начин приказва на български език със затворени очи, няма да схванеш, че е японец.

Когато дойдох в Япония отидох на негова лекция по български език пред японски студенти. Няма по какъв начин да опиша това възприятие! Японци учат родния ми език. И въпреки че той е доста отдалечен от техния, те го учат с любознание и интерес.

Аз оказвам помощ на студентите, в случай че имат усложнения, коригирам ги, въпреки че го върша страхливо, тъй като виждам тяхното голямо усърдие. Те ми споделят, че към този момент знаят, че има смисъл в избора им да учат български език и научават от ден на ден и повече за България.

Скоро приключението ти в Япония завършва и ще се прибереш в България. Как ще продължи твоето развиване вкъщи?

Прибирам се през февруари. След като се върна би трябвало да защитя двете си магистърски тези, една от които е обвързвана с това по какъв начин японските медии показват българските олимпийски триумфи по време на Олимпийските игри в Токио.

Вярвам, че ще мога да продължа да бъда мост сред нашата, българска просвета, и японската, която обикнах като своя. И се надявам да имам опция да се развия в областта на интернационалната публицистика, тъй като тя е доста повече от това, да преведеш дадена вест от непознат език. За да бъде обективно поднесена една интернационална вест, са нужни задълбочени знания в съответната просвета, която отразяваш.

Вики, за теб България е не просто татковина, а съзнателен избор. Как би довършила изречението: „ Избрах България, защото… “

Избрах България, тъй като постоянно ме посреща гостоприемно и там постоянно ще бъда одобрявана и в никакъв случай няма да бъда друга!