Виктория, която мразеше бягането, но се оказа много добра в него
Виктория Данова е била като доста други хора във връзка с бягането като физическа интензивност – просто не ѝ е харесвало. Казва даже, че го е мразела.
Ако преди десетина години ѝ бяхте споделили, че то ще се трансформира в едно от най-важните неща в живота ѝ, е щяла да ви намерения за луди,
Плюс, че ще ѝ донесе доста щастливи моменти, другари, скъпи уроци. И медали. Много медали.
Виктория е състезател от ученичка. Занимава със синхронно плуване и всеки ден стиска палци загрявката да не включва нормалните обиколки тичане преди да влезе в басейна.
Мнението ѝ се трансформира в доста по-късен стадий. Приятелка я кара да вземат участие дружно в всеобщата отдалеченост от 3 километра на Софийския маратон. Почти всеки деен човек може да се оправи с нея. Но след два километра Виктория не може повече и до финала доближава с вървене.
Приятелката ѝ я побеждава. „ Казах си, че не е допустимо човек, който не е състезател, да приключи преди мен. Това беше мотивация да стартира да тичам “, споделя ни тя.
Може би се досещате какво се случва след това – от късите обиколки в близката градинка до по-големите дистанции в Западния парк и влизането в бегаческото общество. До днешата ни среща, когато бягането към този момент несъмнено не ѝ се коства скучно.
Открива и един от най-хубавите му детайли: „ То е като тип обществено събитие, на което се виждате и си говорите за разнообразни неща “.
Виктория Данова и Моника Блидова от тима на ASICS FrontRunner.
Тази група фенове е в основата и на сформирането на българския – едно общество от хора, обединени от любовта към бягането и от вярата в позитивното влияние на придвижването върху тялото и духа.
ASICS основава световно бегаческо общество в над 33 страни в целия свят като забавното в тях е, че членовете са извънредно разнородни и да бъдеш бърз и да печелиш медали въобще не е най-важното изискване.
Като един от членовете през цялото време Виктория добре знае какъв брой скъпо е да бъде дружно с хора със сходни ползи и визии за живота.
„ На първо място ти дава някаква мотивация. И приятелите, които имам от този тим. Не сме единствено състезателен тим, а сме другари, с които вървим дружно по събития. За мен това е доста значима част. Ако не съм част от този тим, ще изгубя част от мотивацията си за спорта. Това ме поддържа да съм дейна, да желая да се видя с тях, да си поприказваме, да побягаме. “
Виктория е скромна и в случай че не я попитате съответно, най-вероятно няма да разберете, че в действителност тя е и измежду най-бързите.
Още при започване на своето премеждие в бягането взема решение да се включи във Витоша 100.
През 2017-а се впуска в нещо още по-сложно – дуатлонът на Витоша 100, в който първо преминаваш 100 километра на велосипед, а на идващия ден и с тичане. Виктория освен приключва, тя печели надпреварата.
Ако преди десетина години ѝ бяхте споделили, че то ще се трансформира в едно от най-важните неща в живота ѝ, е щяла да ви намерения за луди,
Плюс, че ще ѝ донесе доста щастливи моменти, другари, скъпи уроци. И медали. Много медали.
Виктория е състезател от ученичка. Занимава със синхронно плуване и всеки ден стиска палци загрявката да не включва нормалните обиколки тичане преди да влезе в басейна.
Мнението ѝ се трансформира в доста по-късен стадий. Приятелка я кара да вземат участие дружно в всеобщата отдалеченост от 3 километра на Софийския маратон. Почти всеки деен човек може да се оправи с нея. Но след два километра Виктория не може повече и до финала доближава с вървене.
Приятелката ѝ я побеждава. „ Казах си, че не е допустимо човек, който не е състезател, да приключи преди мен. Това беше мотивация да стартира да тичам “, споделя ни тя.
Може би се досещате какво се случва след това – от късите обиколки в близката градинка до по-големите дистанции в Западния парк и влизането в бегаческото общество. До днешата ни среща, когато бягането към този момент несъмнено не ѝ се коства скучно.
Открива и един от най-хубавите му детайли: „ То е като тип обществено събитие, на което се виждате и си говорите за разнообразни неща “.
Виктория Данова и Моника Блидова от тима на ASICS FrontRunner.
Тази група фенове е в основата и на сформирането на българския – едно общество от хора, обединени от любовта към бягането и от вярата в позитивното влияние на придвижването върху тялото и духа.
ASICS основава световно бегаческо общество в над 33 страни в целия свят като забавното в тях е, че членовете са извънредно разнородни и да бъдеш бърз и да печелиш медали въобще не е най-важното изискване.
Като един от членовете през цялото време Виктория добре знае какъв брой скъпо е да бъде дружно с хора със сходни ползи и визии за живота.
„ На първо място ти дава някаква мотивация. И приятелите, които имам от този тим. Не сме единствено състезателен тим, а сме другари, с които вървим дружно по събития. За мен това е доста значима част. Ако не съм част от този тим, ще изгубя част от мотивацията си за спорта. Това ме поддържа да съм дейна, да желая да се видя с тях, да си поприказваме, да побягаме. “
Виктория е скромна и в случай че не я попитате съответно, най-вероятно няма да разберете, че в действителност тя е и измежду най-бързите.
Още при започване на своето премеждие в бягането взема решение да се включи във Витоша 100.
През 2017-а се впуска в нещо още по-сложно – дуатлонът на Витоша 100, в който първо преминаваш 100 километра на велосипед, а на идващия ден и с тичане. Виктория освен приключва, тя печели надпреварата.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ