Какво се случва с цените на мобилните услуги в България през 2025?
Историята се повтаря към този момент четири години: България като че ли привикна, че цените на мобилните услуги ще се вдигнат през януари, регулаторите ще пробват да спрат повишаването без резултат, а Народното събрание ще пренебрегва дебата, до момента в който се занимава с вътрешните си рецесии.
2025 година не е изключение, разликата е, че този път напрежението в бранша се усили до последна степен.
Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) под управлението на Мария Филипова заплаши да отнеме лицензите на A1, Vivacom и Yettel по едно и също време - нещо невиждано в новата история.
Индустрията реагира предстоящо бурно, като упрекна КЗП в безконтролно държание и непросветеност.
Комисията за контролиране на известията (КРС) реши, че не утвърждава тази " последна мярка ", като подсети, че " връзките са нервната система на нашето общество " и че " потребителски проблеми могат да се вземат решение с възпиращи наказания и профилирано законодателство ".
Междувременно Административният съд - София град разреши на Yettel и Vivacom да вкарат в деяние новите си схеми за нарастване на цените, откакто не се съгласи с КЗП, че покачването визира изключително значими публични ползи. Сагата не е завършила и следва да се прегледа всъщност, в това число от Върховен административен съд.
Защо единствено А1 реши да не трансформира цените си?
А1 е единствената компания, която разгласи, че през 2025 година няма да усилва главните месечни такси за мобилни и закрепени услуги за своите частни клиенти, макар че няма наложена възбрана от КЗП или различен регулатор за смяна на цените. Това включва всички тарифни проекти, без значение от типа на услугата.
Компанията разгласи, че ще продължи да влага в " софтуерни нововъведения и възстановяване на обслужването, с цел да подсигурява най-хубавото потребителско преживяване ".
Този път целта е върху предвидимостта - невралгична точка в връзките сред промишлеността и потребителите през годините.
Въпросът, който всички си задават - и хората, и бизнесът - е по какъв начин да се подсигурява предсказуемост на разноските и отсега нататък, без неприятни изненади.
Цените се подвигат за всички. Не всички усещат тежестта еднообразно.
Калкулаторът на Национален статистически институт демонстрира 34.5% насъбрана инфлация, в случай че съпоставим месец декември 2024 година спрямоянуари 2021 година Това беше последната година, в която нямаше едновременна индексация на мобилните услуги.
Тези 34.5% са усреднената стойност по показателя на потребителските цени. Разходите на самостоятелните семейства може да са се нараснали и още повече според от размера и особеностите им - да вземем за пример многодетни фамилии, хора с по-ниски от междинните приходи, самотни възрастни хора, родители на деца с увреждания, и други
В същия интервал страната увеличи минималната работна заплата с съвсем 45% от 650 лева на 933 лева, което се отразява върху разноските за труд. От януари 2025 година влезе в действие и парадоксалният режим, при който частният бизнес е задължен да вдигне лева, а държавните институции - не.
На микрониво ножицата се отваря от ден на ден и сред обособените групи в обществото.
Една от дребното ранглисти в Европейски Съюз, в която България стои отпред, е по коефициента Gini (т.е. % на неравномерно систематизиране на приходите на национално ниво). Той е 37.2% за България през 2023 година при приблизително 29.8% за двайсетте страни от еврозоната.
Така едни усещат утежняването на икономическата среда все по-остро, до момента в който други съумяват да посрещнат разноските си, да икономисват или да оказват помощ на възрастни близки.
Вярно ли е, че България има едни от най-хубавите цени за мобилни услуги?
В последната си позиция (телеком-бизнесът) цитираше данни от огромно европейско изследване, което демонстрира, че България е измежду 4-те страни в Европейски Съюз с най-достъпни цени на мобилните услуги, по отношение на едни от най-бързите мрежи за трафик на данни.
Важно е да се означи, че 2022 година беше годината с най-високата инфлация в България (13% съгласно хармонизирания показател на потребителските цени, при приблизително 8.4% за страните от еврозоната, по данни на Евростат). При мобилните оператори тя се отрази върху абонаментните проекти с индексацията при започване на 2023 година Цените тогава се подвигнаха приблизително с към 15 на 100, с позоваване на индикатора, който Национален статистически институт употребява - средногодишен показател на потребителските цени.
Ето какви са изводите към оня стадий:
България е в една група с Румъния, Литва и Латвия, където цените на широколентовия интернет са били най-ниски на фона на останалите в Европейски Съюз (след използване на показател за равнене на разликите съгласно покупателната дарба в обособените държави);България, Полша, Испания, Словения и други са в групата с " релативно на ниска цена " мобилен интернет. Най-скъпи цени са били засечени в Португалия, Малта, Унгария и Чехия.Интересното е, че цените за мобилния интернет в България при консуматори с над 10GB трафик на месец имат по-добри предложения по отношение на междинното в Европейски Съюз, до момента в който хората, търсещи единствено 1GB с по-малко минути в абонаментния проект, заплащат малко по-високи цени от междинното в Европейски Съюз.
С други думи - правилно е, че мобилните услуги са като цяло по-достъпни в България, само че ценовата политика не е толкоз преференциална за клиентите, които не желаят или не могат да си разрешат по-високо ползване.
Какво следва?
От регулаторите и държавното управление зависи да създадат разбор на ценовата конструкция.
Те би трябвало да вкарат обща тактика за повишение на прозрачността в изискванията на проектите, да намерят метод по какъв начин бизнесът да вкара по-балансирани модели и да влага в възстановяване на услугите, без да се визира устойчивостта на целия бранш.
Очевидно има потребност от промяна на досегашния метод - с повече предвидимост, повече вземане предвид с особеностите на икономическата обстановка в България.
През 2025 година виждаме най-малко едно решение, което се ориентира към дълготрайна непоклатимост и успокоение на потребителите. Все отново има метод ползите на всички страни да се пресекат.
2025 година не е изключение, разликата е, че този път напрежението в бранша се усили до последна степен.
Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) под управлението на Мария Филипова заплаши да отнеме лицензите на A1, Vivacom и Yettel по едно и също време - нещо невиждано в новата история.
Индустрията реагира предстоящо бурно, като упрекна КЗП в безконтролно държание и непросветеност.
Комисията за контролиране на известията (КРС) реши, че не утвърждава тази " последна мярка ", като подсети, че " връзките са нервната система на нашето общество " и че " потребителски проблеми могат да се вземат решение с възпиращи наказания и профилирано законодателство ".
Междувременно Административният съд - София град разреши на Yettel и Vivacom да вкарат в деяние новите си схеми за нарастване на цените, откакто не се съгласи с КЗП, че покачването визира изключително значими публични ползи. Сагата не е завършила и следва да се прегледа всъщност, в това число от Върховен административен съд.
Защо единствено А1 реши да не трансформира цените си?
А1 е единствената компания, която разгласи, че през 2025 година няма да усилва главните месечни такси за мобилни и закрепени услуги за своите частни клиенти, макар че няма наложена възбрана от КЗП или различен регулатор за смяна на цените. Това включва всички тарифни проекти, без значение от типа на услугата.
Компанията разгласи, че ще продължи да влага в " софтуерни нововъведения и възстановяване на обслужването, с цел да подсигурява най-хубавото потребителско преживяване ".
Този път целта е върху предвидимостта - невралгична точка в връзките сред промишлеността и потребителите през годините.
Въпросът, който всички си задават - и хората, и бизнесът - е по какъв начин да се подсигурява предсказуемост на разноските и отсега нататък, без неприятни изненади.
Цените се подвигат за всички. Не всички усещат тежестта еднообразно.
Калкулаторът на Национален статистически институт демонстрира 34.5% насъбрана инфлация, в случай че съпоставим месец декември 2024 година спрямоянуари 2021 година Това беше последната година, в която нямаше едновременна индексация на мобилните услуги.
Тези 34.5% са усреднената стойност по показателя на потребителските цени. Разходите на самостоятелните семейства може да са се нараснали и още повече според от размера и особеностите им - да вземем за пример многодетни фамилии, хора с по-ниски от междинните приходи, самотни възрастни хора, родители на деца с увреждания, и други
В същия интервал страната увеличи минималната работна заплата с съвсем 45% от 650 лева на 933 лева, което се отразява върху разноските за труд. От януари 2025 година влезе в действие и парадоксалният режим, при който частният бизнес е задължен да вдигне лева, а държавните институции - не.
На микрониво ножицата се отваря от ден на ден и сред обособените групи в обществото.
Една от дребното ранглисти в Европейски Съюз, в която България стои отпред, е по коефициента Gini (т.е. % на неравномерно систематизиране на приходите на национално ниво). Той е 37.2% за България през 2023 година при приблизително 29.8% за двайсетте страни от еврозоната.
Така едни усещат утежняването на икономическата среда все по-остро, до момента в който други съумяват да посрещнат разноските си, да икономисват или да оказват помощ на възрастни близки.
Вярно ли е, че България има едни от най-хубавите цени за мобилни услуги?
В последната си позиция (телеком-бизнесът) цитираше данни от огромно европейско изследване, което демонстрира, че България е измежду 4-те страни в Европейски Съюз с най-достъпни цени на мобилните услуги, по отношение на едни от най-бързите мрежи за трафик на данни.
Важно е да се означи, че 2022 година беше годината с най-високата инфлация в България (13% съгласно хармонизирания показател на потребителските цени, при приблизително 8.4% за страните от еврозоната, по данни на Евростат). При мобилните оператори тя се отрази върху абонаментните проекти с индексацията при започване на 2023 година Цените тогава се подвигнаха приблизително с към 15 на 100, с позоваване на индикатора, който Национален статистически институт употребява - средногодишен показател на потребителските цени.
Ето какви са изводите към оня стадий:
България е в една група с Румъния, Литва и Латвия, където цените на широколентовия интернет са били най-ниски на фона на останалите в Европейски Съюз (след използване на показател за равнене на разликите съгласно покупателната дарба в обособените държави);България, Полша, Испания, Словения и други са в групата с " релативно на ниска цена " мобилен интернет. Най-скъпи цени са били засечени в Португалия, Малта, Унгария и Чехия.Интересното е, че цените за мобилния интернет в България при консуматори с над 10GB трафик на месец имат по-добри предложения по отношение на междинното в Европейски Съюз, до момента в който хората, търсещи единствено 1GB с по-малко минути в абонаментния проект, заплащат малко по-високи цени от междинното в Европейски Съюз.
С други думи - правилно е, че мобилните услуги са като цяло по-достъпни в България, само че ценовата политика не е толкоз преференциална за клиентите, които не желаят или не могат да си разрешат по-високо ползване.
Какво следва?
От регулаторите и държавното управление зависи да създадат разбор на ценовата конструкция.
Те би трябвало да вкарат обща тактика за повишение на прозрачността в изискванията на проектите, да намерят метод по какъв начин бизнесът да вкара по-балансирани модели и да влага в възстановяване на услугите, без да се визира устойчивостта на целия бранш.
Очевидно има потребност от промяна на досегашния метод - с повече предвидимост, повече вземане предвид с особеностите на икономическата обстановка в България.
През 2025 година виждаме най-малко едно решение, което се ориентира към дълготрайна непоклатимост и успокоение на потребителите. Все отново има метод ползите на всички страни да се пресекат.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ