Гребенников е летял с 1200 км/ч с Антигравитационната си платформа
Виктор Степанович Гребенников е запалянко ентомолог, а зоната му на интерес са насекомите. Веднъж той направил ненадейно изобретение, за което написа в детайли в книгата „ Моят свят “, оповестена в Новосибирск, с тираж единствено хиляда екземпляра (HiddenTruth.site).Удивителното изобретение се случило през лятото на 1988 година, когато ученият изследвал хитиново покритие на майския бръмбар под микроскоп. Той бил изумен от шарката по вътрешната страна на крилото. Тя била подредена, като че ли щампована, наподобяваща пчелна пита.Ако това не е инцидентно, би било мъчно да се разбере за какво природата би трябвало да сътвори такава изящна конструкция.
Изследователят изследвал крилата, когато инцидентно схваща, че “клетките ” им очевидно взаимодействали! След това, ученият закрепил няколко крила с тънка медна тел като получил „ хитиноблок “. Той видял, че освен лек предмет, само че и по-тежък, елементарно се издига над земята. В един миг, той даже изцяло липсващ от погледа, като че ли е отишъл в друго измерение.Гребенников схванал, че инцидентно е разкрил феномена на антигравитацията! По-късно, ученият нарекъл откритието си “ефекта от структурите на кухините ”.Изследователят деликатно разгледал под микроскоп структурата на субстрата на крилото и съумял да го повтори на пробен модел.
Отнело му две години, с цел да направи компактна летяща платформа за един човек.
Гребенников направил първия си полет в нощта на 17-18 март 1990 година Ето по какъв начин го разказва той:„ Излязох на улицата, вярвайки, че в два часа през нощта, всички спят и никой няма да ме види. Издигането стартира обикновено, само че след няколко секунди, когато къщите бяха под мен, се почувствах зле. Като че ли някаква мощна мощ като че ли изтръгна от мен контрола и гравитацията и непреклонно ме завлече към града. ”
Той прекосил зоната с девет етажни здания, прелетял през снежното поле, през пътя Новосибирск-Академгородок и се устремил към централната част от спящия град.
Виктор Степанович написа:„ С огромни компликации съумях, на половина, да направя незабавна реконфигурация на блоковите панели. Хоризонталното придвижване стартира да се забавя. Едва на четвъртия път съумях да го изгася и надвиснах над Затулинка – Кировския регион на града … С облекчение, се уверих, че “злата мощ ” е изчезнала. Върнах се обратно, само че не към града, а вдясно, с цел да стигна до пистата при положение, че някой ме забележи. ”
На идващия ден новините, телевизионните и вестникарските репортажи били повече от тревожни за учения. Заглавия, като „ НЛО над Затулинка “, „ Отново извънземни? “ и други, ясно сочели, че полетът му е забелязан. Някои възприемали „ феномена ” като светещи топки или дискове, други твърдели, че е била „ летяща паница ” с отвори и лъчи излизащи от тях …Четете още: Огледалата на Козирев съвсем потвърдиха, че свръхестественото го има? Тогава, изобретателят почнал да усъвършенства своя „ уред ”. Понякога правел доста далечни полети, до 400 км. Пътувал до естествени резервати, където продължавал да изследва инсекти. Най-често, полетите се правили през лятото.
Геннадий Моисеевич Заднепровски отбелязва: “Да си признаем, даже и на нас, учените, привикнали с най-различни обстановки и изненади, беше мъчно да осъзнаем действителността на такова изобретение. ”Ето по какъв начин самият Гребенников разказва своите полети:„ Горещ летен ден. Мараня. Летя на към триста метра над земята, като за ориентир вземам далечно езеро – леко удължено леке в мъгла. Между полетата се вият пътеки. Те се трансформират в черни пътища, а те от своя страна се простират до автомагистралата … Сега съм в сянка на облак. Увеличавам скоростта – доста елементарно,чувствам се прелестно.Не се арестувам във въздуха от възходящи течения, нямам крила. По време на полет допирам краката си върху плоската правоъгълна платформа, със стойка и две дръжки, за които се държа и с която управлявам устройството. Научна фантастика? Да, какво да кажа …… Не мога да се видя изпод: даже и при доста невисок полет, в по-голямата си част въобще не мятам сянка. Но въпреки всичко, както по-късно разбрах, хората понякога виждат нещо в небето. Или топка, или диск, или сходство на отвесен или накривен облак с остри ръбове, движещ се, съгласно техните свидетелства, някак друго.В по-голямата си част, хората не виждат нищо и към този момент съм удовлетворен от това. Освен това, към момента не съм открил от какво зависи “видимост-невидимост ”. И по тази причина, признавам, деликатно заобикалям да срещам хора. Летя надалеч, надалеч над градове и села.… Уви, природата незабавно ми сложи тежките си ограничавания: гледай, само че не можеш да правиш фотоси. Затворът на фотоапарата не се затвори, а филмите, взети с него – едната лента в устройството, другата в джоба ми – се оказаха изцяло осветени. Освен това, съвсем от самото начало и двете ми ръце са заети. Само едната може да бъде освободена за две или три секунди. ”
Изчислената междинната скорост на антигравитационната платформа на Гребенников – до 1200 км в час. “Като реактивен аероплан и в това време без неприятни чувства! Фантастично! “Съдбата на откритието на Гребенников е нежелана. Така нареченият Комитет за битка с псевдонауката интензивно работил в Новосибирск. Ученият незабавно бива упрекнат в измамничество.През пролетта на 2001 година, поради инсулт, ученият умира …Сега, доста запалянковци се пробват да възстановят устройството благодарение на записките му.Все още никой не е съумял да възвърне Антигравитационната платформа на Гребенников.
Hidden truth
Изследователят изследвал крилата, когато инцидентно схваща, че “клетките ” им очевидно взаимодействали! След това, ученият закрепил няколко крила с тънка медна тел като получил „ хитиноблок “. Той видял, че освен лек предмет, само че и по-тежък, елементарно се издига над земята. В един миг, той даже изцяло липсващ от погледа, като че ли е отишъл в друго измерение.Гребенников схванал, че инцидентно е разкрил феномена на антигравитацията! По-късно, ученият нарекъл откритието си “ефекта от структурите на кухините ”.Изследователят деликатно разгледал под микроскоп структурата на субстрата на крилото и съумял да го повтори на пробен модел.
Отнело му две години, с цел да направи компактна летяща платформа за един човек.
Гребенников направил първия си полет в нощта на 17-18 март 1990 година Ето по какъв начин го разказва той:„ Излязох на улицата, вярвайки, че в два часа през нощта, всички спят и никой няма да ме види. Издигането стартира обикновено, само че след няколко секунди, когато къщите бяха под мен, се почувствах зле. Като че ли някаква мощна мощ като че ли изтръгна от мен контрола и гравитацията и непреклонно ме завлече към града. ”
Той прекосил зоната с девет етажни здания, прелетял през снежното поле, през пътя Новосибирск-Академгородок и се устремил към централната част от спящия град.
Виктор Степанович написа:„ С огромни компликации съумях, на половина, да направя незабавна реконфигурация на блоковите панели. Хоризонталното придвижване стартира да се забавя. Едва на четвъртия път съумях да го изгася и надвиснах над Затулинка – Кировския регион на града … С облекчение, се уверих, че “злата мощ ” е изчезнала. Върнах се обратно, само че не към града, а вдясно, с цел да стигна до пистата при положение, че някой ме забележи. ”
На идващия ден новините, телевизионните и вестникарските репортажи били повече от тревожни за учения. Заглавия, като „ НЛО над Затулинка “, „ Отново извънземни? “ и други, ясно сочели, че полетът му е забелязан. Някои възприемали „ феномена ” като светещи топки или дискове, други твърдели, че е била „ летяща паница ” с отвори и лъчи излизащи от тях …Четете още: Огледалата на Козирев съвсем потвърдиха, че свръхестественото го има? Тогава, изобретателят почнал да усъвършенства своя „ уред ”. Понякога правел доста далечни полети, до 400 км. Пътувал до естествени резервати, където продължавал да изследва инсекти. Най-често, полетите се правили през лятото.
Геннадий Моисеевич Заднепровски отбелязва: “Да си признаем, даже и на нас, учените, привикнали с най-различни обстановки и изненади, беше мъчно да осъзнаем действителността на такова изобретение. ”Ето по какъв начин самият Гребенников разказва своите полети:„ Горещ летен ден. Мараня. Летя на към триста метра над земята, като за ориентир вземам далечно езеро – леко удължено леке в мъгла. Между полетата се вият пътеки. Те се трансформират в черни пътища, а те от своя страна се простират до автомагистралата … Сега съм в сянка на облак. Увеличавам скоростта – доста елементарно,чувствам се прелестно.Не се арестувам във въздуха от възходящи течения, нямам крила. По време на полет допирам краката си върху плоската правоъгълна платформа, със стойка и две дръжки, за които се държа и с която управлявам устройството. Научна фантастика? Да, какво да кажа …… Не мога да се видя изпод: даже и при доста невисок полет, в по-голямата си част въобще не мятам сянка. Но въпреки всичко, както по-късно разбрах, хората понякога виждат нещо в небето. Или топка, или диск, или сходство на отвесен или накривен облак с остри ръбове, движещ се, съгласно техните свидетелства, някак друго.В по-голямата си част, хората не виждат нищо и към този момент съм удовлетворен от това. Освен това, към момента не съм открил от какво зависи “видимост-невидимост ”. И по тази причина, признавам, деликатно заобикалям да срещам хора. Летя надалеч, надалеч над градове и села.… Уви, природата незабавно ми сложи тежките си ограничавания: гледай, само че не можеш да правиш фотоси. Затворът на фотоапарата не се затвори, а филмите, взети с него – едната лента в устройството, другата в джоба ми – се оказаха изцяло осветени. Освен това, съвсем от самото начало и двете ми ръце са заети. Само едната може да бъде освободена за две или три секунди. ”
Изчислената междинната скорост на антигравитационната платформа на Гребенников – до 1200 км в час. “Като реактивен аероплан и в това време без неприятни чувства! Фантастично! “Съдбата на откритието на Гребенников е нежелана. Така нареченият Комитет за битка с псевдонауката интензивно работил в Новосибирск. Ученият незабавно бива упрекнат в измамничество.През пролетта на 2001 година, поради инсулт, ученият умира …Сега, доста запалянковци се пробват да възстановят устройството благодарение на записките му.Все още никой не е съумял да възвърне Антигравитационната платформа на Гребенников.
Hidden truth
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ