Кой уби Пригожин?
Виктор Ерофеев е измежду най-известните модерни съветски писатели, литературовед, радио- и ефирен водещ. Лауреат на премията на името на Владимир Набоков (1992 г.), джентълмен на френските Орден на изкуствата и литературата (2006) и Орден на почетния легион (2013). На български са издадени " Добрият Сталин ", алманах разкази " Живот с глупак ", " Мъжете тирани, мъжете под чехъл ". Ерофеев от години изрича позиции срещу режима в Русия, а малко след началото на войната в Украйна писателят взема решение да напусне родината със фамилията си.
Виктор Ерофеев даде на Клуб Z правата за издание на български език на неговите есета, основани в чужбина.
Преводът е на Иван Тотоманов, който подарява хонорара си на Фонда за Украйна.
Погребението на Евгений Пригожин следва.
Около съветския самодържавен трон постоянно са се навъртали доста странни хора. В остарели времена част от тях са били юродиви – смахнати божи индивиди, предсказатели и по този начин нататък. Край последния цар Николай Втори е Распутин – духовник, целител и блудник, сред прочее обаче съперник на войната. Сталин се обкръжава с посредствени полувождове, които не са можели да му бъдат съперници. Вече в постсъветско време пияницата Елцин необикновено възвиси охранителя си Коржаков.
Край Путин пък последователно изкристализира другар – персоналният му готвач Евгений Пригожин, който в последна сметка стана персона с общоруски размери и международна популярност.
А през днешния ден той стана основната вест заради насилствената си гибел. Бизнесджетът, с който летеше от Москва за Петербург, се взриви и падна на 50 километра от Валдайската резиденция на Путин. Навремето Немцов го убиха току до Кремъл.
Трикстер, измърсен с кръв шут, сполучлив топмениджър, основател на боеспособната частна войска „ Вагнер “ - през днешния ден последователите му го оплакват. „ Дори в Ада ще си най-хубавият “ - счита един влюбен в него новинарски канал, като освен това прочувствено допуска, че Пригожин въпреки всичко си е заслужил пъкъла. Прокремълският публицист Захар Прилепин обаче въобще не има вяра в гибелта на приятеля си и го умолява да поживее още. (За зла неволя на писателя родолюбец на 27 август следствената комисия удостовери гибелта на съидейника му.) Други, които не имаха вяра, че Пригожин е мъртъв, макар че с всеки час изникваха от ден на ден свидетелства за насилствената му гибел, бяха някои опозиционни политолози, които смятаха, че човек с най-различни паспорти с разнообразни семейства, с двойници, купища пари и чевръст престъпнически разум има всички благоприятни условия да остане жив и да цъфне да вземем за пример някъде в Африка, където „ Вагнер “ в действителност се занимаваше със същото, с което и в Украйна – война без никакви правила против Запада.
Пригожин е голям токсичен тумор на тялото на путинизма. Със гибелта му този тумор е изрязан, само че на негово място ще се появят нови израстъци. На съветското самодържавие му трябват най-хубавите в Ада – такива, които са освен цинични, безчовечни, безмилостни и садистични, само че и са безусловно безпринципни, т.е. такива, чиито дейности са ориентирани само към личната им личност; а останалото е единствено политически фон.
Пригожин придобива опит в бандитската безсърдечност в пандизите и лагерите, където попада двайсетгодишен и където изкарва общо девет години за обири, мошеничества и обир. Тези „ достолепия “ на Жако (това е престъпното му име) си остават с него до края на живота му, те му оказват помощ във фантастичната му кариера. В тази кариера той залага като на карти на Путин в качеството му на безусловно лагерен водач – и печели. Става персонален готвач на президента, като паралелно с това развива ресторантьорски и строителен бизнес. В петербургския му ресторант New Island неведнъж обядват с Путин президенти на международни страни.
Пригожин основава цяла медиахолдингова империя, известна като Фабрика Медиа, която има многомилионна публика. Чрез Фабрика Медиа Пригожин се бори с самостоятелните средства за всеобща информация (СМИ) и тъпче с крайници опозицията в сгода на Кремъл. Намесва се, и то нееднократно, в американските избори за президент, като е на страната на Тръмп. Частната му военна компания „ Вагнер “ води война в Сирия и поддържа антизападните режими в разнообразни африкански страни. Международните „ триумфи “ на Пригожин, които водят до наказания по отношение на него от страна на Съединени американски щати, Европейски Съюз и разнообразни страни, потвърждават, че на света в действителност има огромен % на подкупност на елитите, т.е. че те са предразположени към корупция.
Кариерата на Пригожин значително се дължи на неговото реактивно мислене. За образец можем да дадем потресаващото му изобретение, че за бойци в Украйна може да се вербуват пандизчии. Вече притежател на най-голямата премия на страната, Герой на Русия, той почва да обикаля лагерите и пандизите, изначало отива при наказаните мутри, след това при убийците и прочие главорези. Путин пък подсигурява освобождение на доброволците, огромна заплата и пет милиона рубли при възможна гибел. Подсилена от престъпния контингент, „ Вагнер “ побеждава в борбата за Бахмут.
Пригожин има необикновен тактически разум, също като Путин, само че не го бива в тактиката. Силната му страна е мощната меродавност, подкрепяна от затворнически хули и псувни и облещените очи под смръщеното чело. Пригожин беше непосредствен и прям в настояванията си, само че в същото време и подъл и остроумен. Не току-тъй го назоваха трикстер. Той обичаше тайнствеността, която създаваше към себе си посредством двойници и подправени паспорти. У него без подозрение я имаше бандитската романтика, която го отличаваше от обладания и до през днешния ден от най-различни детски комплекси Путин. Путин в никакъв случай не би постигнал ореола на човек в свободен полет.
Всъщност Пригожин въобще не се интересуваше от насоката на путинските хрумвания – само че тук има и един колорит. Той нищо не отбираше от демократизъм и надали щеше да се появи при каквато и да било народна власт, обаче путинското самодържавие беше стихията му. Пригожин беше характерен, същински съветски бандит, какъвто с жар би възпял младият Горки. Сега вместо Горки го възпява националистът Захар Прилепин.
Пригожин е фамозен с чудовищната си податливост към принуждение. Одобри изтезанието на пленения от украинците войник от „ Вагнер “, който след това беше предаден на Русия. Без съд и присъда го убиха с чук, след което чуковете с най-различни размери на процедура се трансфораха в сувенири. При завладяването на Бахмут на вагнеровците (също като в Сирия) не им доближиха муниции – ръководителите на Министерството на защитата се превръщаха в съперници на Пригожин. Путин, който знае по какъв начин да разделя и да владее, наблюдаваше този спор.
Пригожин побесня и последваха непредвидени изненади за управляващите. Той стартира гневно да разобличава бездарността на ръководителя на Министерството на защитата Шойгу – наричаше го долна гад – и началника на Генералния щаб Герасимов. За такива дискредитиращи армията изявления са се налагали и се постановат санкции на стотици съперници на войната. Путин обаче си мълчеше. Но пък армията, нали, не го радваше с победи и му трябваше Пригожин за червен плащ, който да разяри Министерството на защитата.
Те нелепостите край нямат. И издънките също. И ето ви я издънката на Пригожин – най-ненадейно той съобщи, че войната с Украйна е неточност, че Украйна и НАТО не са възнамерявали да атакуват Русия. И ястребът Пригожин ненадейно се трансформира в гълъбчето на мира, което, стига да е на власт, ще спре войната – още повече че МО я води извънредно бездарно. Възможно е по този метод Пригожин да е целял да разшири платформата на последователите си, тъй като на доста от тях им беше писнало от войната.
Но както и да е, на 22 юни 2023 година той стартира боен бунт, ориентиран против управлението на МО, а по-нататък – споделя ли ти някой? И потегли към Москва в по този начин наречения „ поход на справедливостта “. Наемниците му унищожиха 15 бойци на МО – просто по този начин, за резултат. Дали Пригожин искаше да стане президент, като смъкна Путин, или това си беше продължение на дрязгите с МО, които биха могли да бъдат подкрепени от президента? Но по този начин или другояче в един миг Пригожин, а не Путин, се оказа стопанин на ситуацията и Путин го жигосах като изменник и плахо отлетя от Москва по време на пуча. Ясно беше, че Путин в никакъв случай няма да елементарни това и че няма да го не помни.
Пригожин си пресметна силите, метежът се закучи, тъй като не получи националната поддръжка, въпреки че самият жесток жанр на Пригожин се харесва на доста съветски поклонници и радетели за мощна ръка. Лукашенко почна договаряния с Пригожин, ясно, че по молба от страна на Путин, и лукавият Путин привидно прости на Пригожин, предложения го в Кремъл, накара му се – и на него, и на командирите му, споделят, че им се карал цели три часа – и му предложи дружно със своята ЧВК да иде в Беларус.
Ако Пригожин се беше кротнал в Беларус – точно в Беларус – под крилото на Лукашенко за известно време, може би през днешния ден нямаше да се занимавам с некролога му. Но съгласно мнението на бойците му той се чувствал недостижим и вечен. Те го наричали между тях Тато, страхували се от него и го уважавали, а Тато почнал да прави неточност след неточност.. Отново почнал бързо да се стреми да излезе на авансцената на политическия живот и в Африка, и в Русия. Никой обаче не бързал да го отстранява. Защо да се бърза?
Точно два месеца след метежа обаче самолетът му избухва във въздуха и почва да пада с откъснато крило. Освен Пригожин, неговия заместител и петима негови съратници в злополуката умират (като инцидентните околни в бандитските разправии) двамата водачи и стюардесата. Веднага пораждат две съществени догатки. Прокремълските блогъри упрекват Украйна за терористичен акт. Опозиционерите сочат Путин. Чуждестранните специалисти се придържат към същото мнение. Украинците настояват, че нямат нищо общо, и дават да се разбере, че Пригожин в действителност е бил потребен за тях в качеството си на създаващ огромни проблеми на Русия. Байдън също загатна, че Путин има пръст в гибелта на Пригожин. Самият Путин взе думата и описа, че с Пригожин се познават от началото на 1990-те (очевидно около хазартния бизнес) и че е ценил високо гения му като човек и предприемач, като добави и че следствената комисия ще откри какво тъкмо се е случило. Путин даже не изчака резултатите от разпознаването на изгорелите при злополуката трупове – просто побърза да си измие ръцете.
Има разнообразни отзиви за какво се е взривил самолетът. Противниците на Путин считат, че самолетът е бил улучен от две от ракетите, които пазят валдайската резиденция на президента. Има също съмнение, че взривното вещество е било поставено до шасито. Има и версия, че бомбата е била в донесения в самолета кашон скъпо вино. Любителите на Пригожин настояват, че е погубен от предателите на Русия – като явно имат поради Министерството на защитата. Все отново всичките тези версии по този начин и ще си останат версии – следствената комисия ще рапортува на царя и ще избере версията на самодържеца. Кой е умъртвил Пригожин? Никой. Как по този начин никой? Ами по този начин.
Какво може да се измисли? Неизправност на мотора, неточност на водачите...
Два дни преди гибелта си Пригожин в своето, както стана ясно, последно видеообръщение, съобщи, че ЧВК „ Вагнер “ ще направи Русия „ още по-велика на всички континенти “. Бившият папагал Жако на думи се оказа съветски империалист, а на процедура благополучен притежател на несметни благосъстояния. Като гледаме метода му на живот, заведенията за хранене му и любовта му към разкоша и харемите, е мъчно да си представим, че е бил антизападник. Той в действителност беше никой, идеологията му беше на n-та степен по-долу от тази на Путин, а идеологията на Путин е несъпоставима с идеологията на комунизма. И е прекомерно тясна за прегръдка с целия свят.
Смъртта на Пригожин няма да промени нищо. Елитът се опасяваше от Путин и преди разправата с някогашния бунтовник. Войната с Украйна продължава. Ръководството на Министерството на защитата ще си поеме мирис с облекчение и ще вдигне по чаша шампанско. Путин описа, че Пригожин е бил човек със комплицирана орис – и царят решил да я поопрости, да я поскъси. Мъртвият Пригожин скоро ще бъде пропуснат. Защото към този момент не е необходим на никого.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ