Виктор Ерофеев е сред най-известните съвременни руски писатели, литературовед, радио-

Виктор Ерофеев е измежду най-известните модерни съветски писатели, литературовед, радио- и ефирен водещ. Лауреат на премията на името на Владимир Набоков (1992), джентълмен на френските Орден на изкуствата и литературата (2006) и Орден на почетния легион (2013). На български са издадени " Добрият Сталин ", алманах разкази " Живот с глупак ", " Мъжете тирани, мъжете под чехъл ". Ерофеев от години изрича позиции срещу режима в Русия, а малко след началото на войната в Украйна писателят взема решение да напусне родината със фамилията си.

Виктор Ерофеев даде на Клуб Z правата за издание на български език на неговите есета, основани в чужбина. 

Преводът е на Иван Тотоманов, който подарява хонорара си на Фонда за Украйна. 

Реакцията на такова провокационно заглавие може да е безпределно спорна.

О, какво благополучие!

Какъв смут!

Откъде пък го измислихте това?

Не може да бъде!

Момент, а кой победи?

Какви са изискванията на мира?

и така нататък

Руско-украинската война, която продължава към този момент втора година, е писнала на всички, на целия свят. Освен на Путин. Той е подготвен да я продължава до края на дните си. Той й се любува, храни се с нея като върколак, налива се с кръв. Тези обаче, на които от войната им е писнало, се разделят на разнообразни категории.

За да свършат войната, съветската и украинската войска мечтаят за победа. За украинците параметрите на успеха са ясни – те желаят да си върнат всички изгубени територии, в това число Крим, и да възстановят границите от 1991 година според интернационалното право.

Такава цялостна победа въобще не е обезпечена, по-точно при сегашните условия е невъзможна.

Победата на съветската войска наподобява на змей в мъглата. И до през днешния ден – в действителност необикновено – дилемите на путинската война не са ясни. Да се превземе Киев? Да се сложи марионетно държавно управление? Да се завоюва цялата Украйна? Или Русия да се задоволи с път до Крим по суша през Мариупол, като разгласи Азовско море за вътрешно? Или да се превземе Левобрежна Украйна? Или пък хипотетичната победа над цяла Украйна е единствено началото на пълномащабна война за възвръщане на границите на Съветския съюз, подчиняването на Полша и основаването на нова Германска демократична република? Русия да върне под контрола си всички страни от някогашния Варшавски контракт? Да унизи НАТО както му се пада?

Наистина огромно многообразие от фантазии или стремежи. Едни ще кажат: каква ти нова Германска демократична република, по дяволите! Други ще си помислят: Путин е подготвен на всичко, за какво пък да не поеме отново под контрола си частично родния му по кагебистко-просветителската му работа Дрезден?

Да си кажа почтено, съгласно мен той като съветските императори мечтае за Русия без граници. Във всеки случай за него е значимо цяла Европа да почита Русия, да трепери от нея и да се опасява от нея до гибел, тъй че путинската страна да може да гледа Европа с пренебрежение и да й плюе на фасона. Тъкмо за това кряскат непрестанно путинските пропагандатори и проглушават цяла Русия. И май не кряскат току-тъй.

Но дали на самите руснаци им е писнало от войната по този начин, както към този момент е писнало на доста европейски страни, в частност на Германия – там по този мотив се водят яростни полемики. Повечето руснаци поддържат войната даже в случай че се съди по отговорите им на самостоятелните анкети за изследване на  публичното мнение и негативното им отношение към напусналите Русия. Има и такива, които утвърдиха дейностите на Путин чак в този момент, след толкоз месеци война; те най-сетне са уверени от пропагандата и са възмутени от военната помощ на Запада и изключително, по исторически аргументи, от Германия. В последна сметка федералният тв приемник излапа и последните остатъци сериозно схващане на популацията ни. Едва 10–12 % от руснаците са срещу войната. Има, несъмнено, и такива, които по този начин или другояче са наранени директно от войната, те са няколко милиона. Но доста повече милиони руснаци си показват войната безпределно далечна, все едно се бият някъде на Луната. Всички наблюдаващи са единни в мнението, че Москва си води най-спокоен живот, че нищо не се е трансформирало, няма съвсем никакви наказания, няма сериозно повишение на цените, хората вечер си вървят на ресторант – младежите надлежно по стилните кафета и клубове. При това състояние войната привидно би могла да продължава още доста години.

Войната, несъмнено, поражда несъгласия в кремълската система на власт. Сменят се генерали, няма ярки победи. Много загуби и ковчези – пълни със сковани от груби дъски ковчези складове все по-често могат да се видят на частни видеозаписи. Но до сериозната алена линия, зад която се обрисува национален протест, генералски прелом или скрит план в самия Кремъл, привидно има още доста време. Въпреки че кой знае? Руският протест е неочакван като климатична злополука.

Има и много непредвидени от Запада отзиви, които идват от самата Русия. Не от болшинството руснаци, несъмнено, а от столичните юношески среди. Понеже можеш да си седиш в кафето и да мечтаеш за мир, нали? Например неотдавна от Москва в Германия дойде една млада креативна персона, дойде цветуща като от курорт, а не от Москва, и я попитах: „ Кога ще свърши войната? Какво споделят приятелите ти? “. Тя отговори незабавно: „ До края на лятото ще свърши. “ „ Защо? “ „ Защото Америка ще даде на Украйна задоволително оръжие, с цел да победи. “ „ Ами в случай че Путин употребява нуклеарно оръжие? “ „ Няма. Никой няма да му разреши. “

Младежки оптимизъм. На московската образована юноша, несъмнено, й е писнало от войната. Войната би трябвало допустимо по-бързо да спре, с цел да не ни изтезава с вътрешна емиграция. Или полуемиграция. Ясно е, че на неотдавнашен завършек на войната се надяват и стотиците хиляди, които напуснаха страната и се озоваха във външна емиграция – и схванаха, че всичко тук, отвън Русия, въобще не е елементарно, какъв брой постоянно руснаците се оказват нежелани посетители, какъв брой е мъчно да си намериш свястна работа. Никой обаче не знае каква ще е следвоенна Москва, тъй като тя ще бъде залята от два идеологически враждебни потока: на тези, които са избягали от войната, и на тези, които са воювали и са осакатени от нея. Москва на бъдещето може да се окаже страховита, престъпна Москва.

В Европа и в Съединени американски щати, естествено, също има различни подходи към войната. Едни считат, че сега няма учредения за руско-украински договаряния, че процесът на договаряния ще се реши според от успехите на бойното поле. Този метод е обвързван с позицията на Украйна, с европейските полезности, с отвращението от варварската война и с възприятието за опасност от страна на Русия в бъдеще. Въз основа на това мнозина анализатори считат, че войната ще продължи години наред. Веднага обаче други анализатори, все едно сепнати от нещо, прибавят, че въоръжението на руснаците се изчерпва, че те към този момент минават на остарели танкове и че въпреки човешкият запас да е голям, въпреки всичко не е задоволителен за решителни настъпления и... дават на войната още две години.

Все повече сили набира придвижването – блестящо изразено в Германия – на по този начин наречените, в случай че си спомним руския термин, последователи на мира и на най-радикалните измежду тях – борците за мир. В Съветския съюз това придвижване е разгърнато от Сталин в опит да се опълчи на превъзхождащите военни сили на НАТО. Самото придвижване е подправено, заслон, зад който се стартира стремителното развиване на руския боен капацитет, в това число нуклеарното оръжие, създават се методите на водене на студената война. Много хора на Запад поддържат руската концепция на борците за мир – и освен комунистите. На процедура я поддържат всички, които действително не желаят нова война, само че в същото време жалко имат вяра на сталинската агитация и не виждат или не желаят да видят какво в действителност става в Съюз на съветските социалистически републики.

Днешната кремълска агитация също желае мир и мирни договаряния – само че по какъв начин? Естествено, съгласно изискванията на Путин. Които условия сами по себе си са загадъчни – и еднопосочно неприемливи за Украйна. Днешните последователи на мира на Запад както от коренно лявата, по този начин и от коренно дясната страна на политическия набор, безотговорните популисти, не държат да се причислят към путинската агитация, само че елементарно и неуместно падат в клопката й. Това са потребни за Кремъл идиоти, които се борят за всичко положително и против всичко неприятно, без да схващат, че платформата, на която желаят да стъпят, въобще не съществува.

Като приканват воюващите страни към мирни договаряния, европейските борци за мир по-скоро акцентират общото неодобрение от войната, раздразнението от войната, егоистичното предпочитание на хората да се върнат към удобния си живот. Чехов има един роман, „ Спи й се “, в който младата бавачка е толкоз изтощена от плача на детето и толкоз й се спи, че в последна сметка го убива. Излиза, че последователите на мира, чудовищно изтощени от войната, ще убият самата опция за нейния край.

Руските либерали дълги години идеализираха освен личния си народ, само че и Запада. С войната пристигна двойно отчаяние. Народът одобри войната пасивно. Западът се оказа незадоволително корав в демократичните и умствените си правила.

Логиката на войната обаче съществува без значение от и макар пацифизма на последователите на мира. Тя свидетелства, че войната сама по себе си се е уморила от себе си. Случи се невероятното: Украйна удържа повече от година против голямата страна, която желае да я погълне. И е подготвена да удържи още. С помощта на съдружниците си. Всяка от двете страни се усеща морално оправдана, метафизично светла. На процедура се води религиозна война през ХХІ век. Путин се бори с демоните на НАТО, които за него са действителност и удостоверение на тази действителност. Той прочее води война и тъй като му харесва да води война – това си проличава по всичко. Още младият Толстой обаче в „ Севастополски разкази “, където войната не е показана в тържествен мундир, а посредством страданията и гибелта, приказва за непокорните и неукротими украински офицери, подготвени да опонират на висшестоящите даже командири. Имам поради – да се победят украинците не е елементарно. Но и руснаците, с техните безбройни човешки запаси, не могат да бъдат победени. Създава се патова обстановка., която изтощава двете метафизични страни в спора и морално, и физически – всячески.

С оглед на тази обстановка авторитетните съюзнически сили и на двете страни, преди всичко Китай и Съединени американски щати, даже да не го желаят, ще се стремят да подтикват съперниците да замразят спора. Китай към този момент спря да мълчи. Предложението му за мирни договаряния е първата пробна топка в дипломатическата игра. Украйна в края на краищата ще се сблъска с казуса с изтощаването на човешките запаси. Американските помощи няма да донесат огромни триумфи за нахлуване, само че ще заздравят защитата. Руснаците няма да могат да излязат от патовото състояние – то потиска със напълно разбираемо отчаяние всички. Понеже става въпрос не за предоставяне на територии от страна на Украйна против мир и не за предоставяне на мир против завоювани територии, а за замяна на жива мощ – армията – против замразен спор с цялостен куп по възможност разумни интернационалните гаранции.

Краят на войната ще се види, когато и двете страни схванат, че световна победа на нито една от тях е невъзможна. Всеки ще си остане със своята религиозна истина, само че тази истина ще е  мощно обезценена от многото жертви на военните дейности. Дори не желая да загатвам, че Крим не може да бъде върнат с военни дейности. Понеже тогава Путин най-вероятно ще ни натресе нуклеарна война. Дори Донбас в днешната ситуация очевидно ще остане като две марионетни образувания на Русия. Засега не е ясно на какво би се съгласила Русия освен това очевидно патово състояние, само че неналичието на победи без подозрение ще пристигна до гуша и на генералите, и на бойците.

Замразяването на спора – тоест унило сиво бъдеше – не блазни никого. Споразумения от вида Минск 2 са неприемливи за Украйна, само че би трябвало да се търсят други дипломатически разновидности за отбрана на суверенитета й, тъй като тя потвърди, че може да отстоява независимостта си, подготвена е да стане европейска страна и е подготвена да даде образец на демократичните антипутински придвижвания в днешна Русия за в бъдеще. Което прочее няма да ликвидира проблемите на ненавист и раздор на връзките сред Украйна и Русия за десетилетия напред.

Замразяването на спора при жив и здрав Путин е съвсем неосъществим вид за договаряния с директния зложелател и същинско злощастие за съветските либерали. Замразеният спор обаче при рационална дипломация от страна на Запада няма да отслаби, а ще заздрави евроориентацията на Киев. Пролятата кръв ни зове да спрем този колосален спор. Никой не дава обещание победи. Русия не може да съществува постоянно с илюзията си за безконечност и безкрайност. Все в миналото тя ще влезе в крайбрежията на рационалната действителност, като последователно осъзнае, че в днешния век кървавите имперски фантазии са неприемливи. Европа по този начин или другояче осъзна в руско-украинския спор и мощните, и слабите си страни. Пацифизмът е добър тогава, когато усилва, а не отслабва демокрацията – за това в действителност би трябвало да се намерения съществено. Тази страшна война ще е от изгода за отпусналата се в комфорт Европа, която е не запомнила, че с изключение на за войната с рецесиите не е зле да намерения и за това какво я чака в бъдеще. Кървавото леке на картата обаче ще си остане вечно. Няма по какъв начин да възкресим мъртвите.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.