Виктор Ерофеев е сред най-известните съвременни руски писатели, литературовед, радио-

Виктор Ерофеев е измежду най-известните модерни съветски писатели, литературовед, радио- и ефирен водещ. Лауреат на премията на името на Владимир Набоков (1992), джентълмен на френските Орден на изкуствата и литературата (2006) и Орден на почетния легион (2013). На български са издадени " Добрият Сталин ", алманах разкази " Живот с глупак ", " Мъжете тирани, мъжете под чехъл ". Ерофеев от години изрича позиции срещу режима в Русия, а малко след началото на войната в Украйна писателят взема решение да напусне родината със фамилията си.

Виктор Ерофеев даде на Клуб Z правата за издание на български език на неговите есета, основани в чужбина. 

Преводът е на Иван Тотоманов, който подарява хонорара си на Фонда за Украйна. 

Ама по какъв начин по този начин!? Бушува безпощадна война – Русия против Украйна. Наглед – какво общо има с това еднополовата обич? Няма ли си Путин друга работа, та е тръгнал на война и против ЛГБТ? Тук обаче явно се крие някаква военна ловкост. В една наскорошна своя тирада, отдадена на анексията на украински територии, Путин зададе на руснаците риторичния въпрос: „ Нима желаеме у нас, в нашата страна, Русия, вместо мама и баща да има „ родител номер едно “ и „ номер две “... тези там напълно ли са се побъркали? “. Къде там е напълно ясно. В декадентската, да не кажем сатанинска съгласно мнението на кремълските управляващи, Европа. Европа би трябвало да бъде избавена от безумието. По всичко може да се съди, че Украйна е единствено началото. Пригласящият на Путин патриарх-роб на цяла Русия Кирил на собствен ред оправдава войната с Украйна с нуждата там да не се позволяват „ гейпаради “. Да, подобен нов кръстоносен поход се обрисува, поход, който визира всички, оправдава всички жестокости и дава на Русия морално предимство над целия останал свят.
Вярва ли си самият Путин на това, което споделя?
Колкото и да е необичайно, това въобще не е значимо. Дълги години за самия него из Москва имаше клюки, че самият той не бил персонално против еднополовата обич, само че и това в действителност не е значимо. Не тъй като няма доказателства, а тъй като съгласно всички правила на възпитанието на един офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) истината има отношение към успеха, а не към достоверността. Като се обръща към съветския народ, Путин е уверен, че ще откри схващане по въпроса за еднополовата обич и с това морално ще обоснове своята „ специфична военна интервенция “ в Украйна, мобилизацията, а също и изолацията на страната и въобще тежките времена както за ограничения от свободата да пътува по света хайлайф, по този начин и за елементарните жители.
И Путин е прав: получава схващане и утвърждение от съветския народ.
Историята на хомосексуализма в Русия е парадоксална. До огромна степен тя е асиметрична на същата тази история на Запад. В това има трагична конспирация. Днес имаме двете внезапно противоположни позиции на Русия и на Запада, в частност в лицето на Америка. На 5 декември Путин подписа лицемерния закон за възбрана на хомосексуалната агитация на територията на страната. За агитация в тази ситуация може да се счита всичко – от книги, филми и картини до проявата на персонални любовни страсти. На процедура това е тормоз посредством налагане на обилни санкции и най-вероятно нещата няма да се лимитират с това, а ще се стигне до престъпно гонене, като всичко това ще бъде ориентирано към унищожаването на ЛГБТ.

От друга страна, президентът на Съединени американски щати безусловно дни след Путин подписа закон за уважаване на брака, с който се узаконяват еднополовите и  междурасовите бракове на територията на цялата страна. „ Днес е незабравим ден! Ден, в който Америка прави значима крачка към равенството, свободата и справедливостта освен за някои, а за всички “ - възкликва Джо Байдън и двете покои на Конгреса го поддържат. Едва ли си коства да подсещаме, че Путин пък единомислещо беше подсилен от Думата.

Последиците от новия закон са явни. За да получи националната поддръжка, той изкусно беше впримчен с битката против педофилията. Законът трансформира ЛГБТ в незаконна разклонена фракция, която получава страдалческо-героичен статус на жертва на страната. ЛГБТ обаче ще оцелее все пак. Понеже въпросът не е в Запада и не е в Изтока, а в разнообразието на самата човешка природа. Това го е знаела още Древна Гърция, само че Древна Гърция за Думата явно също влиза в системата на груповия Запад.

За да разбиеш външния зложелател, би трябвало да откриеш и да унищожиш вътрешния. Следвайки тази свойствена на диктаторски режими логичност, Путин разруши политическата съпротива още преди войната с Украйна. И я доубива към този момент през войната, като забрани именития център за правозащита „ Мемориал “, а също и Московската хелзинкска група, учредена още през 1976 година В колонията със непоколебим режим Навални безусловно не излиза от изолатора и стремглаво слабее. Но даже тези, които излизат на протестни единични акции с плакати „ Не убивайте “ или просто с бял лист, са подложени на репресии. В градовете подплашените служители смъкват останалия още от руско време фамозен девиз „ Миру – мир “*. С всеки петък, когато се произнасят формалните присъди на висшата власт, пораства броят на „ задграничните сътрудници “ - в действителност врагове на народа, в случай че си спомним сталинската дефиниция. Който е срещу войната – за него към този момент няма обществени изявления, той е зачеркнат от публичния живот.

В съпоставяне с инакомислещите обаче последователите на ЛГБТ като обществено събитие въобще не са открити или даже скрити съперници на Путин. Всеки от тях си има своя самостоятелна позиция. Според логиката на властта разправата с тях се основава не на политически, а на честен принцип, който самичък по себе си се основава на обичайни полезности.
Но дали е по този начин?
Както към този момент споделих, историята на хомосексуализма в Русия е парадоксална. През Средновековието, за разлика от доста западни страни, където хомосексуалистите се санкционират грубо и даже биват изгаряни на клада, в Русия няма никакво държавно наказване за така наречен „ содомски грях “. Ранна Русия е страна на двуединна идеология. Езичеството, което насърчава свободната обич, и православието съществуват враждебно, само че редом. Църквата санкционира хомосексуалистите с разнообразни църковни санкции от вида възбрана да влизат в храма или да вършат избран брой поклони до земята, само че това не тормози съвсем никого.

В културата на Русия съществуват полезностите на ултраконсервативния алманах правила от XVI век „ Домострой “ (в него прочее няма съвсем нищо за хомосексуалността), а има и полезности на разгула, на „ съветската забава “ (пиянството) и на „ националното забавление “ на избягалите и заселили се някъде на независимост крепостни; има го православието – и неизкоренимите привички и традиции на езичеството. Но го има и самодържавието – и това е най-важното в градежа на държавната идеология.

Началото на криминализацията на съветския хомосексуализъм е обвързвано, колкото и необичайно да ни се коства, таман с европеизацията на Русия във времената на Петър Първи. След като се връща от дългите си странствания из Европа, царят вкарва съгласно немските закони възбрана на хомосексуализма в армията за повишение на дисциплината, само че използването на този закон е минимално. Целият XVIII век е много демократичен по отношение на гейовете в Русия и едвам когато през 1825 година на трона се възкачва консервативният цар Николай Първи, с който през днешния ден постоянно съпоставят Путин, законодателството криминализира хомосексуализма. Вярно, изборно. Така да вземем за пример основателят на фамозната триада „ Православие. Самодържавие. Народност “ граф Уваров е бил измежду доближените на царя макар известните му в двора хомосексуални пристрастености. Също като в старите времена хомосексуализмът на процедура се декриминализира напълно при започване на ХХ век, времето, което в Русия се назовава Сребърния век и през което се изявяват няколко ярки литературни адепта на хомосексуализма, изключително Михаил Кузмин с паметния си разказ „ Криле “.

Февруарската гражданска война през 1917 година, която е стартът на демократична Русия, отхвърля да счита хомосексуализма за нещо анормално. През първите години след ноемврийската болшевишка гражданска война същата година търпимостта на страната във връзка с хомосексуализма е явна.

Всичко това го унищожава Сталин, и то умишлено. След като поема безспорната власт при започване на 1930-те, той афишира хомосексуалистите, че основават секрети вертепи и свърталища за разврат и политика и че са шпиони и контрареволюционери. Помага му Горки с една публикация от 1934 година, в която съпоставя хомосексуализма с немския нацизъм. И хомосексуалистите са хвърлени в казана на Големия гнет (Голямата чистка) и доста последователи на свободната обич са унищожени.

Колкото и да е необичайно, репресиите във връзка с хомосексуалистите след гибелта на Сталин се ускоряват още повече. Властите се опасяват, че пуснатите от ГУЛАГ милиони някогашни пандизчии ще разпространят затворническата процедура и разпоредбите на хомосексуално държание. По Сталиново време никой не е закачал лесбийките, управляващите са се правели, че те не съществуват, само че след сталинските времена стартират да ги лекуват наложително в психиатрически клиники и лечебни заведения.

Та ето тук, в сталинския и постсталинския интервал на съветската история, се коренят по този начин наречените обичайни полезности. В съветските затвори хомосексуалните са нисша раса, „ противоположни резби “, санкционират ги със полово принуждение и те вечно си остават „ педеруги “. От друга страна, хомосексуалистът е обществен зложелател, недоброжелател на фамилията и раждането на деца.

Срещу това състояние на хомосексуалистите се боят да се изкажат и водещите дисиденти от късното руско време, в частност Андрей Сахаров, Александър Солженицин, Евгения Гинзбург, Варлам Шаламов. В креативните кръгове обаче и измежду младото потомство на перестройката стартира да се извайва обликът на хомосексуалиста като жертва и воин на съпротивата. Така се появява култът към кинорежисьора Сергей Параджанов, наказан за хомосексуализъм, след това изникват и женски облици на прокламаторки на „ нетрадиционната “ обич като журналистката Маша Гесен. Започват многочислени демонстрации на ЛГБТ, битка за равни права, основаването на хомосексуални организации.

Също като в руските времена и през днешния ден елементарният съветски народ в най-хубавия случай мълчи и безмълвствува, както е споделил Пушкин, само че като цяло е надъхан против хомосексуалистите и ги счита за непознати, рискови и подозрителни хора, на които не може да се има религия. Тъкмо това беше и към момента е неопределената, колебаеща се позиция, която употребява Путин. Днешна Русия си остава като цяло хомофобска страна, а хомофилските частности принадлежат на маргиналната просвета.

С антигейския си закон Кремъл в действителност показва тази маргинална просвета като един тип опасност за държавната сигурност и като непоносимо, анормално събитие. Законът ускорява държавната цензура и публичната самоцензура. Това визира театрите, киното, рекламите, блогърите, книгите. От наследеното от Сребърния век под удар попадат да вземем за пример някои стихотворения на Ахматова, Цветаева и Фьодор Сологуб. „ Лолита “ на Набоков явно отново ще би трябвало да мине към „ нежелателните “, само че по различен параграф – педофилията. Между прочее, Пушкин също нееднократно написа иронично по тази тематика, тъй че няма да е чудно, в случай че се стигне до възобновяване на руския Главлит. **

По-вероятно е прочее да се следят известните в Русия през XIX в. „ ориентирани “ удари - под огъня ще попаднат най-вероятно неугодните политически „ демократични изроди “, както през днешния ден е съвременно да ги назовават, и разнообразни други инакомислещи. По-точно различномислещи. Държавата преди всичко ще се навре в техните легла. Понеже това отрива огромни благоприятни условия за шантаж. И нов плацдарм за военни дейности. Ще има, несъмнено, и потребни гейове и лесбийки – на тях привидно ще им простят, само че въпреки всичко ще ги сложат на каишка.

В Русия сега има създаване на държавна идеология. Тя не е залегнала даже в напълно неотдавна променената в полза на Путин конституция – само че на кого пречи това? Това е просто още една „ спецоперация “ с ясни червени линии и размити граници сред положителното и злото. Ясно е едно обаче. Което е наше е положително, което не е наше – да изчезва. Но какво е нашето?

Традиционните полезности са нереалност, зад която се крие въпросът за несменяемата власт на царя, както и да го назовават. На царя му трябват врагове, допустимо повече врагове, тъй като без царя народът няма да се оправи с идейната болест. Колкото до проучването на човешката природа и в частност на еднополовата обич, науката и музите би трябвало да си мълчат, до момента в който топовете стрелят по волята на царя-мужик.

Да се приема за задоволителна мотивация за съветския боец да тръгне в офанзива поради освобождението на Украйна и Европа като цяло от хомосексуалната цивилизация е неуместно. Онова, което и от едната, и от другата страна на фронта съперниците назовават „ педераси “, няма отношение към аргументите и следствията на войната. То си е по-скоро хула – в този тип хули руснаците и украинците си наподобяват, и то много. Путин обаче не е толкоз доверчив, с цел да си мисли, че неговите бойци с възторг се борят с украинските неонацисти и с културата на гейовете. Войната е най-удачното продължение на путинския режим, който около военните дейности сплотява народа в задоволителна степен и в същото време последователно се разрушава. За подобен режим не са страшни гейовете от вътрешната страна, а военните провали. А те – и Путин го знае – никога не трябва да се позволяват.

И в това на процедура е бедата за целия свят.       

---

*Мир на целия свят (рус.) – Б. прочие

**Главлит (Главно ръководство по въпросите на литературата и издателствата) съществува в Съюз на съветските социалистически републики от 1922 до 1991 година като през времето имената му се трансформират, само че си остава съкращението Главлит. Това е цензорски орган, който се занимава както с творбите на руските писатели, по този начин и с тези на непознати писатели. Главлит (Главна дирекция на издателствата, полиграфическата индустрия и търговията с печатни произведения) има и в България от 1950 до 1956 година по руски пример. - Б. прочие
Още по темата