Време за нови основи: Вместо да бъде смазана опозицията, управляващите се разпаднаха на съставни части
Виктор Димчев
Какво се случи? Вместо опозицията да бъде смазана, ръководещите се разпаднаха на съставни елементи. А-отборът и остарялата мафия излъчиха нефелно ръководство. Извън обособените триумфи, на процедура нищо в страната не се промени. Нито корупцията, нито битката с нея, нито клакьорите. Още две изгубени години за политическите ентусиасти. Времето няма да върнем обратно. След следващите предварителни избори можем да прибавим още изгубено време. В нечия изгода, в нечия щета – % нагоре, няколко заплати надолу, нови играчи, остарели муцуни, пребоядисани и окаляни правила. Нито километър инфраструктура. Нито едно значително решение на драмата с корумпираните съдилища. Нито крачка в поддръжка на държавното обвиняване. Нито грам поддръжка върху една от везните на справедливостта, за сметка на олигархическите зависимости.
Предстои да решим дали България продължава на ръчно ръководство през служебни кабинети, раждащи партии, или автоматизираните предавки, водещи до крамоли измежду партии и обединения, както, комуто и колкото е комфортно. Написаното с букви върху постройката на Народното събрание остана единствено за майтап, а не за следване. Благоденствие и независимост, това ни дефинира като народ, не броя върху скарите на Орловград. Революцията спря еволюцията. Време е да спрем да си измисляме площадни многохилядни поръчки за властта, а просто да се приемем, каквито сме, през аргументацията, която носим за смяна. Чрез гласоподаване. Чрез работа, работа и отново работа. Чрез смяната на България. За новата България. За същата България. За по-добрата България. За нашата България. За нея, за България. Думички можем да измислим безчет. Дела трябват, но отсъстват. Думите на хората, даже когато имат забележителен престиж или шкембета, не стигат. Свърши ли анархията? Време е за строеж. Идва есен, след чиято зима нещата повече няма да са същите, нито престижите на носителите на новото, нито въздействието на престижите на остарялото. Време разделно? Може би не. Време за нови основи.
Какво се случи? Вместо опозицията да бъде смазана, ръководещите се разпаднаха на съставни елементи. А-отборът и остарялата мафия излъчиха нефелно ръководство. Извън обособените триумфи, на процедура нищо в страната не се промени. Нито корупцията, нито битката с нея, нито клакьорите. Още две изгубени години за политическите ентусиасти. Времето няма да върнем обратно. След следващите предварителни избори можем да прибавим още изгубено време. В нечия изгода, в нечия щета – % нагоре, няколко заплати надолу, нови играчи, остарели муцуни, пребоядисани и окаляни правила. Нито километър инфраструктура. Нито едно значително решение на драмата с корумпираните съдилища. Нито крачка в поддръжка на държавното обвиняване. Нито грам поддръжка върху една от везните на справедливостта, за сметка на олигархическите зависимости.
Предстои да решим дали България продължава на ръчно ръководство през служебни кабинети, раждащи партии, или автоматизираните предавки, водещи до крамоли измежду партии и обединения, както, комуто и колкото е комфортно. Написаното с букви върху постройката на Народното събрание остана единствено за майтап, а не за следване. Благоденствие и независимост, това ни дефинира като народ, не броя върху скарите на Орловград. Революцията спря еволюцията. Време е да спрем да си измисляме площадни многохилядни поръчки за властта, а просто да се приемем, каквито сме, през аргументацията, която носим за смяна. Чрез гласоподаване. Чрез работа, работа и отново работа. Чрез смяната на България. За новата България. За същата България. За по-добрата България. За нашата България. За нея, за България. Думички можем да измислим безчет. Дела трябват, но отсъстват. Думите на хората, даже когато имат забележителен престиж или шкембета, не стигат. Свърши ли анархията? Време е за строеж. Идва есен, след чиято зима нещата повече няма да са същите, нито престижите на носителите на новото, нито въздействието на престижите на остарялото. Време разделно? Може би не. Време за нови основи.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ