Chef Виктор Ангелов сензационно пред "ШОУ": Изгоних софийски гъзар от ресторанта си, замерих го с очилата му!
Виктор Ангелов е първият българин Chef на петзвезден хотел в целия свят, и троент собственик на купата „ Ресторант на годината ”. В гилдията е прочут като „ педанта в кухнята ”. Той оглавява журито на MasterChef в България. Той е на 44 години от София. През 1991 година приключва учебното заведение по туризъм и ресторантьорство като професионален готвач. Оттам насетне оглавява редица известни заведения за хранене в България, Германия и Албания. През 2006 година Виктор основава собствен ресторант в София, който го прави троент притежател на премията „ Ресторант на годината ” на БАКХУС. Съорганизатор и член е на БАПГ (Българската асоциация на професионалните готвачи). Ето какво показа Виктор Ангелов дни преди старта на MasterChef.
- Chef Ангелов, какво да чакат феновете от новия сезон на предаването MasterChef?
- Едно зрелищно шоу, доста изненади, мощни персонажи. Експлозия от усети, комбинации, които даже ние като основни готвачи не сме си представяли. Това, което съумяват да ни предложат хоби-готвачите с техните смели хрумвания, е изненадващо и за нас.
- Ще ми разкажете ли нещо занимателно от предишните два сезона?
- Със сигурност има обилие от скандални случки. Скандално е доста съвременна дума сега. Даже участниците приказват какъв брой скандално ядене са създали и какъв брой скандално вкусно е. Има доста занимателни случки. Най-интересни са реакциите им, когато по интонация схващат, че ще ги изгоним, само че в последна сметка останат в шоуто за още някое и друго съревнование.
- Зрителите считат, че вие сте „ неприятното ченге” сред тримата Chef-ове. Защо е по този начин?
- Това несъмнено публицистите го считат, надали феновете.
- Не, чел съм и мнения в обществената мрежа. Наистина хората по този начин виждат нещата.
- Генерално не одобрявам обществените мрежи. Зрителите получават 45 минути от 14-часовия снимачен ден. Много синтезиран вид. Не мога да повлияя на облика, който си сформират в главите. Обяснението, описанието за себе си, което мога да направя е, че съм човек, който изисква и няма по какъв начин да е по различен метод, тъй като хората, които идват при нас, се борят за купата най-хубав занимание готвач в България и 100 000 лв.. Логично е да
изисквам от тях да умеят повече
от всяка приблизително статистическа стопанка вкъщи.
- Какви бяха връзките ви с другите Chef-ове преди формата?
- По-скоро официални. Познавахме се отпреди. Не бих споделил другари, тъй като другар е човек, с който се виждаш един-два пъти седмично и прекарвате много време дружно. Ние с тях по-скоро имахме задочни и официални отношение. След формата контактите ни зачестиха и по-скоро към този момент са другарски.
Радва се на благополучен брак с три деца
- А правилно ли е, че сте първият българин, Chef на 5-звезден хотел в целия свят?
- Аз оглавих „ Шератон София” през 2000 година. Бях под 30-годишен, основен готвач на 5-звезден хотел. След това заминавах в Албания, където още веднъж отворих „ Шератон”. Работил съм във Франкфурт, само че там не съм бил основен готвач.
- Как се роди любовта към кулинарията?
- При мен тя пристигна в следствие. Аз имах упоритости да се занимавам с коли и мотори, само че не се получиха нещата. След това по концепция на татко ми, който е тънък кулинар, се записах да изучавам за готвач. Беше ми забавно, по-късно поработих в български почивни станции и заведения за хранене. Обаче ми омръзна, тъй като се готвеше едно и също по това време. Имах опция да отпътува за Германия и чак там ме озари философията в готварството.
- За да се занимавате с готвене ли заминахте, или по друга причина?
- Да, отидох там като готвач. Отидох да се опитвам, само че от едно пробване останах 3 години. Получавах голямо поощряване от началниците си и на 6-тия месец, макар беглите си знания по немски, бях водещ на екип от 3-ма души немци.
- Защо се върнахте? Предполагам заплатата там е доста по-добра от тази тук?
- Любов. Заради жена. Вече ми е брачна половинка и имаме семейство. В никакъв случай не скърбя за направения избор. Доста време я чаках. Тя беше фамилна, аз в никакъв случай не съм досаждал и не съм пречил. Бях наоколо, чисто другарски, само че флуидите си летят сред хората. В последна сметка се намерихме и всичко е наред.
- Каква е тайната на хармонията в връзките?
- Моята доктрина е, че хората се разделят, тъй като когато стартират да живеят дружно, упованията им са прекомерно високи един към различен. Животът е толкоз къс, че в случай че го изживееш в рецензия и възмущение, ще ти бъде доста погрешно, като си легнеш на смъртния одър.
- Едно от децата ви учи кулинария. Вие ли я подтикнахте към тази стъпка?
- Да, междинната ни щерка учи хотелиерство и ресторантьорство в Холандия. Най-голямото ни момче в бранш сигурност. А най-малката ни щерка досега демонстрира всестранни ползи. Ние като всяко мега амбициозно семейство сме я записали на 200 неща - спорт, музика, изобразяване. Сигурно всичко, което тя няма да стане след време, сме я записали (смее се). Не, по никакъв метод не съм повлиял аз върху решението на щерка ни за ученето в Холандия.
С останалите двама кулинари от шоуто са станали другари
- Каква е разликата сред немския и българския клиент?
- О, по-скоро каква е приликата. Хубавото при българите е, че излизаме всяка вечер да се храним на открито. Немците излизат единствено петък и събота. Хубавото при немците е, че имат просвета на поръчване и хранене. Те излизат да се насладят на един ресторант и ценят труда на тези, които са се погрижили за тях. Докато българинът постоянно е с една мощна рекламация, че доста знае и схваща поради интернет и фейсбук. Той дава опция на
всеки злощастник да има вяра, че е експерт в нещо, единствено тъй като е прочел публикациите на 10 блогъри
които до през вчерашния ден са благи чистачките на колите по улиците, в този момент обаче към този момент са блогъри и то кулинарни. И това е неприятничко.
- Казват, че сте буквоядец в кухнята, а в живота подобен ли сте?
- Старая се да не съм толкоз. Кухнята би трябвало да е едно свещено чисто място. Трябва да влезеш с чисти мисли, положителни намерения и позитивна сила.
- Понеже заговорихме за Интернет, има доста публикации за война на готвачите в България. Имате ли врагове в кулинарните среди?
- Аз не водя война с никого. Нямам време за фейсбук. Смятам, че хората, които се занимават с сходни неща, нямат работа. Аз не мога да се оплача от това и нямам време за сходни интриги.
- Имали ли сте спор с клиент, който не е бил удовлетворен от ваше ядене?
- Първо клиенти в нашия ресторант е неразрешена дума. Ние ги назоваваме посетители. Клиент е някой, от който взимаш, а посетител е някой, на който даваш. Аз избирам хората, които идват в нашия ресторант, да имат чувство, че получават, а не че им се лишава нещо.
Сега като ме питате, се сещам за една обстановка от преди години, само че той е доста прочут кисел софийски гъзар. И избирам да не му споделям името. Не стига, че го изгоних, а и го замерих с очилата му. Те паднаха, до момента в който го гонех и аз го замерих с тях. Беше си безусловно справедливо и бих го направил отново. Всяка една част от животното би трябвало да се употребява „ Липсата на отношение към продукта ме побърква. Това да вземеш парче - дали зарзават, дали месо, да отрежеш най-хубавата част от него, и ‘‘отпадъците‘‘ да ги изхвърлиш, вместо да направиш от тях прекрасен сос или бульон. Трябва да имаш отношение от самото начало. Примерно, в случай че убиеш една сърна и я вкараш в кухнята си, от ноктите на копитата й до мозъка, с всяка една част от тялото би трябвало да можеш да приготвиш нещо. Иначе си умъртвил животното напразно”, споделя той.
Интервю на Костадин КОСТОВ, " ШОУ "
- Chef Ангелов, какво да чакат феновете от новия сезон на предаването MasterChef?
- Едно зрелищно шоу, доста изненади, мощни персонажи. Експлозия от усети, комбинации, които даже ние като основни готвачи не сме си представяли. Това, което съумяват да ни предложат хоби-готвачите с техните смели хрумвания, е изненадващо и за нас.
- Ще ми разкажете ли нещо занимателно от предишните два сезона?
- Със сигурност има обилие от скандални случки. Скандално е доста съвременна дума сега. Даже участниците приказват какъв брой скандално ядене са създали и какъв брой скандално вкусно е. Има доста занимателни случки. Най-интересни са реакциите им, когато по интонация схващат, че ще ги изгоним, само че в последна сметка останат в шоуто за още някое и друго съревнование.
- Зрителите считат, че вие сте „ неприятното ченге” сред тримата Chef-ове. Защо е по този начин?
- Това несъмнено публицистите го считат, надали феновете.
- Не, чел съм и мнения в обществената мрежа. Наистина хората по този начин виждат нещата.
- Генерално не одобрявам обществените мрежи. Зрителите получават 45 минути от 14-часовия снимачен ден. Много синтезиран вид. Не мога да повлияя на облика, който си сформират в главите. Обяснението, описанието за себе си, което мога да направя е, че съм човек, който изисква и няма по какъв начин да е по различен метод, тъй като хората, които идват при нас, се борят за купата най-хубав занимание готвач в България и 100 000 лв.. Логично е да
изисквам от тях да умеят повече
от всяка приблизително статистическа стопанка вкъщи.
- Какви бяха връзките ви с другите Chef-ове преди формата?
- По-скоро официални. Познавахме се отпреди. Не бих споделил другари, тъй като другар е човек, с който се виждаш един-два пъти седмично и прекарвате много време дружно. Ние с тях по-скоро имахме задочни и официални отношение. След формата контактите ни зачестиха и по-скоро към този момент са другарски.
Радва се на благополучен брак с три деца
- А правилно ли е, че сте първият българин, Chef на 5-звезден хотел в целия свят?
- Аз оглавих „ Шератон София” през 2000 година. Бях под 30-годишен, основен готвач на 5-звезден хотел. След това заминавах в Албания, където още веднъж отворих „ Шератон”. Работил съм във Франкфурт, само че там не съм бил основен готвач.
- Как се роди любовта към кулинарията?
- При мен тя пристигна в следствие. Аз имах упоритости да се занимавам с коли и мотори, само че не се получиха нещата. След това по концепция на татко ми, който е тънък кулинар, се записах да изучавам за готвач. Беше ми забавно, по-късно поработих в български почивни станции и заведения за хранене. Обаче ми омръзна, тъй като се готвеше едно и също по това време. Имах опция да отпътува за Германия и чак там ме озари философията в готварството.
- За да се занимавате с готвене ли заминахте, или по друга причина?
- Да, отидох там като готвач. Отидох да се опитвам, само че от едно пробване останах 3 години. Получавах голямо поощряване от началниците си и на 6-тия месец, макар беглите си знания по немски, бях водещ на екип от 3-ма души немци.
- Защо се върнахте? Предполагам заплатата там е доста по-добра от тази тук?
- Любов. Заради жена. Вече ми е брачна половинка и имаме семейство. В никакъв случай не скърбя за направения избор. Доста време я чаках. Тя беше фамилна, аз в никакъв случай не съм досаждал и не съм пречил. Бях наоколо, чисто другарски, само че флуидите си летят сред хората. В последна сметка се намерихме и всичко е наред.
- Каква е тайната на хармонията в връзките?
- Моята доктрина е, че хората се разделят, тъй като когато стартират да живеят дружно, упованията им са прекомерно високи един към различен. Животът е толкоз къс, че в случай че го изживееш в рецензия и възмущение, ще ти бъде доста погрешно, като си легнеш на смъртния одър.
- Едно от децата ви учи кулинария. Вие ли я подтикнахте към тази стъпка?
- Да, междинната ни щерка учи хотелиерство и ресторантьорство в Холандия. Най-голямото ни момче в бранш сигурност. А най-малката ни щерка досега демонстрира всестранни ползи. Ние като всяко мега амбициозно семейство сме я записали на 200 неща - спорт, музика, изобразяване. Сигурно всичко, което тя няма да стане след време, сме я записали (смее се). Не, по никакъв метод не съм повлиял аз върху решението на щерка ни за ученето в Холандия.
С останалите двама кулинари от шоуто са станали другари
- Каква е разликата сред немския и българския клиент?
- О, по-скоро каква е приликата. Хубавото при българите е, че излизаме всяка вечер да се храним на открито. Немците излизат единствено петък и събота. Хубавото при немците е, че имат просвета на поръчване и хранене. Те излизат да се насладят на един ресторант и ценят труда на тези, които са се погрижили за тях. Докато българинът постоянно е с една мощна рекламация, че доста знае и схваща поради интернет и фейсбук. Той дава опция на
всеки злощастник да има вяра, че е експерт в нещо, единствено тъй като е прочел публикациите на 10 блогъри
които до през вчерашния ден са благи чистачките на колите по улиците, в този момент обаче към този момент са блогъри и то кулинарни. И това е неприятничко.
- Казват, че сте буквоядец в кухнята, а в живота подобен ли сте?
- Старая се да не съм толкоз. Кухнята би трябвало да е едно свещено чисто място. Трябва да влезеш с чисти мисли, положителни намерения и позитивна сила.
- Понеже заговорихме за Интернет, има доста публикации за война на готвачите в България. Имате ли врагове в кулинарните среди?
- Аз не водя война с никого. Нямам време за фейсбук. Смятам, че хората, които се занимават с сходни неща, нямат работа. Аз не мога да се оплача от това и нямам време за сходни интриги.
- Имали ли сте спор с клиент, който не е бил удовлетворен от ваше ядене?
- Първо клиенти в нашия ресторант е неразрешена дума. Ние ги назоваваме посетители. Клиент е някой, от който взимаш, а посетител е някой, на който даваш. Аз избирам хората, които идват в нашия ресторант, да имат чувство, че получават, а не че им се лишава нещо.
Сега като ме питате, се сещам за една обстановка от преди години, само че той е доста прочут кисел софийски гъзар. И избирам да не му споделям името. Не стига, че го изгоних, а и го замерих с очилата му. Те паднаха, до момента в който го гонех и аз го замерих с тях. Беше си безусловно справедливо и бих го направил отново. Всяка една част от животното би трябвало да се употребява „ Липсата на отношение към продукта ме побърква. Това да вземеш парче - дали зарзават, дали месо, да отрежеш най-хубавата част от него, и ‘‘отпадъците‘‘ да ги изхвърлиш, вместо да направиш от тях прекрасен сос или бульон. Трябва да имаш отношение от самото начало. Примерно, в случай че убиеш една сърна и я вкараш в кухнята си, от ноктите на копитата й до мозъка, с всяка една част от тялото би трябвало да можеш да приготвиш нещо. Иначе си умъртвил животното напразно”, споделя той.
Интервю на Костадин КОСТОВ, " ШОУ "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ