Сирни заговезни е! Искаме и даваме прошка
Вижте какво не би трябвало да вършим на Сирна неделя
Последният ден преди Великия пост е широкоизвестен като " неделя на всеопрощението ".
Сирни заговезни (Прошкa, прочка) е значим зимно-пролетен празник в националния календар. Празникът се празнува седем седмици преди Великден (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се извършват разнообразни обреди и традиции.
В неделя се палят огньове и откакто прегорят, се прескачат за здраве. После към тях се играят хора и се пеят песни.Oбичаят оратници това са факли от плява, които всеки собственик завърта към главата си и по този метод прогонва бълхите от къщата.
За трапезата на Заговезни се подготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се прави и обичаят хамкане - на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце.
Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от фамилията, главно децата, се пробва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари родственици и близки — свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и желаят амнистия и целуват ръка на домакините, като изричат обичайните думи на прошката: " Простено ", " Прости " е наложителният отговор.
Затова празникът е прочут още и като Прошка. В някои региони на западните територии обитаеми с българско население назовават празника Прочка.
Снимка: БНР
Последният ден преди Великия пост е широкоизвестен като " неделя на всеопрощението ".
Сирни заговезни (Прошкa, прочка) е значим зимно-пролетен празник в националния календар. Празникът се празнува седем седмици преди Великден (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се извършват разнообразни обреди и традиции.
В неделя се палят огньове и откакто прегорят, се прескачат за здраве. После към тях се играят хора и се пеят песни.Oбичаят оратници това са факли от плява, които всеки собственик завърта към главата си и по този метод прогонва бълхите от къщата.
За трапезата на Заговезни се подготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се прави и обичаят хамкане - на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце.
Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от фамилията, главно децата, се пробва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари родственици и близки — свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и желаят амнистия и целуват ръка на домакините, като изричат обичайните думи на прошката: " Простено ", " Прости " е наложителният отговор.
Затова празникът е прочут още и като Прошка. В някои региони на западните територии обитаеми с българско население назовават празника Прочка.
Снимка: БНР
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ




