Вижте къде изплащат най-високи ренти в България
Вижте къде изплащат най-високи ренти в България.
Средният размер на поземлените ренти у нас е измежду най-високите в Европа,
сподели за Българска телеграфна агенция доцент доктор Мария Станимирова, учител към катедра „ Аграрна стопанска система “ при Икономическия университет във Варна.
Тя показа свое проучване за настоящите трендове в развиването на пазара на земеделска земя в България за интервала 2000-2022 година.
През всичките тези години цената на земеделската земя у нас непрестанно се покачва , описа Станимирова.
По думите й нарастването е приблизително с 15 % на година.
Особен подтик за покачването на цените дава присъединението на страната ни към Европейски Съюз и почналото по-късно погашение на помощи по така наречен скица за единно заплащане на повърхност.
Така до момента в който през 2000 година декар земеделска земя у нас е коствал приблизително 137 лв.,
то през предходната сумата към този момент е надхвърляла 1300 лв..
Станимирова акцентира, че цената е друга в обособените региони на страната.
Най-висока е в Североизточния район, в Добруджа,
където към този момент доближава близо 2000 лв. за декар.
Най-скромни са цените в Югозападния и в Южен централен регион.
Изследването на доцент Станимирова демонстрира, че макар растежа на междинната цена на
земеделската земя у нас, тя към момента е по-ниска спрямо останалите европейски страни.
По този индикатор страната ни е под средата на класацията, в дъното на която са Естония и Хърватия.
Най-скъпа е земеделската земя в Нидерландия, следвана от Люксембург и Италия.
Ако се погледнат разликите в цените в обособените региони обаче,
излиза наяве, че в най-скъпия регион – Добруджа,
цената на декара е по-висока от Унгария, Хърватия, Словакия, уточни специалистът.
През всичките години, обхванати от проучването,
се е увеличавал и междинният размер на изплащаните поземлени ренти или наеми на притежателите на земи.
Тя посочи, че нарастването е с към 10 п роцента на година, тъй че в случай че през 2010 година са били изплащани приблизително по 23 лв. на декар,
през предходната сумата към този момент е 61 лв..
За рентите също е годно, че са разнообразни в обособените региони на страната, добави специалистът.
По думите й най-ниските са в Югозападния регион.
Най-големи суми получават притежателите на земи в Североизточния район, в елементи от който рентите към този момент надвишават 93 лв. на декар.
Д ори и междинната цена на земеделската земя у нас да е измежду по-ниските в Европа, това не е годно за рентите, допълни Станимирова.
Тя посочи, че по последни данни в това отношение страната ни изпреварва даже Франция, Испания, Унгария.
Средната стойност на поземлената лихва у нас е равностойна с тази във Финландия,
Полша, и е доста по-висока спрямо Румъния, описа още Станимирова,
като посочи, че сумите са доста по-високи единствено в Гърция, Нидерландия и Италия.
Всъщност, размерът на поземлената лихва е главен фактор за установяване цената на земята , добави Станимирова.
Според нея на национално равнище у нас основните култури,
които също имат значение при образуването й, са пшеницата,
слънчогледът и царевицата.
Там, където се отглеждат всеобщо, и рентите са по-високи.
Другият фактор за непрекъснатото покачване на цените на земеделската земя е инфлацията.
Една от аргументите в Добруджа цената на един декар да доближава европейските цени е фактът, че там стопанствата са по-големи и с дейно произвеждане, конкурентоспособността им е по-висока, сподели още Станимирова. Тя акцентира, че това им разрешава да влагат в съвременна техника и в разнообразни нововъведения. В другите райони, в това число към столицата, стопанствата са по-дребни и с по-малки благоприятни условия.
Според Станимирова хубавото е, че проблемът с съществуването на пустеещи аграрни у нас към този момент не съществува . Тя уточни, че земеделците, сходно на бизнесмени от други сфери на стопанската система, също се борят с дефицита на фрагменти. Според нея държавна политика на диверсификация, на по-сериозно подкрепяне на по-малките производства, би помогнала младежите да се върнат в земеделието и да се даде подтик на нововъведенията и образованието и в браншове като зеленчукопроизводството, и в другите браншове от селското стопанство.
Средният размер на поземлените ренти у нас е измежду най-високите в Европа,
сподели за Българска телеграфна агенция доцент доктор Мария Станимирова, учител към катедра „ Аграрна стопанска система “ при Икономическия университет във Варна.
Тя показа свое проучване за настоящите трендове в развиването на пазара на земеделска земя в България за интервала 2000-2022 година.
През всичките тези години цената на земеделската земя у нас непрестанно се покачва , описа Станимирова.
По думите й нарастването е приблизително с 15 % на година.
Особен подтик за покачването на цените дава присъединението на страната ни към Европейски Съюз и почналото по-късно погашение на помощи по така наречен скица за единно заплащане на повърхност.
Така до момента в който през 2000 година декар земеделска земя у нас е коствал приблизително 137 лв.,
то през предходната сумата към този момент е надхвърляла 1300 лв..
Станимирова акцентира, че цената е друга в обособените региони на страната.
Най-висока е в Североизточния район, в Добруджа,
където към този момент доближава близо 2000 лв. за декар.
Най-скромни са цените в Югозападния и в Южен централен регион.
Изследването на доцент Станимирова демонстрира, че макар растежа на междинната цена на
земеделската земя у нас, тя към момента е по-ниска спрямо останалите европейски страни.
По този индикатор страната ни е под средата на класацията, в дъното на която са Естония и Хърватия.
Най-скъпа е земеделската земя в Нидерландия, следвана от Люксембург и Италия.
Ако се погледнат разликите в цените в обособените региони обаче,
излиза наяве, че в най-скъпия регион – Добруджа,
цената на декара е по-висока от Унгария, Хърватия, Словакия, уточни специалистът.
През всичките години, обхванати от проучването,
се е увеличавал и междинният размер на изплащаните поземлени ренти или наеми на притежателите на земи.
Тя посочи, че нарастването е с към 10 п роцента на година, тъй че в случай че през 2010 година са били изплащани приблизително по 23 лв. на декар,
през предходната сумата към този момент е 61 лв..
За рентите също е годно, че са разнообразни в обособените региони на страната, добави специалистът.
По думите й най-ниските са в Югозападния регион.
Най-големи суми получават притежателите на земи в Североизточния район, в елементи от който рентите към този момент надвишават 93 лв. на декар.
Д ори и междинната цена на земеделската земя у нас да е измежду по-ниските в Европа, това не е годно за рентите, допълни Станимирова.
Тя посочи, че по последни данни в това отношение страната ни изпреварва даже Франция, Испания, Унгария.
Средната стойност на поземлената лихва у нас е равностойна с тази във Финландия,
Полша, и е доста по-висока спрямо Румъния, описа още Станимирова,
като посочи, че сумите са доста по-високи единствено в Гърция, Нидерландия и Италия.
Всъщност, размерът на поземлената лихва е главен фактор за установяване цената на земята , добави Станимирова.
Според нея на национално равнище у нас основните култури,
които също имат значение при образуването й, са пшеницата,
слънчогледът и царевицата.
Там, където се отглеждат всеобщо, и рентите са по-високи.
Другият фактор за непрекъснатото покачване на цените на земеделската земя е инфлацията.
Една от аргументите в Добруджа цената на един декар да доближава европейските цени е фактът, че там стопанствата са по-големи и с дейно произвеждане, конкурентоспособността им е по-висока, сподели още Станимирова. Тя акцентира, че това им разрешава да влагат в съвременна техника и в разнообразни нововъведения. В другите райони, в това число към столицата, стопанствата са по-дребни и с по-малки благоприятни условия.
Според Станимирова хубавото е, че проблемът с съществуването на пустеещи аграрни у нас към този момент не съществува . Тя уточни, че земеделците, сходно на бизнесмени от други сфери на стопанската система, също се борят с дефицита на фрагменти. Според нея държавна политика на диверсификация, на по-сериозно подкрепяне на по-малките производства, би помогнала младежите да се върнат в земеделието и да се даде подтик на нововъведенията и образованието и в браншове като зеленчукопроизводството, и в другите браншове от селското стопанство.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ