Цялото творчество на Бешков е смъртна присъда над грозотата ♥ Веселин ХАНЧЕВ
„ Виждам лице, по което минават облаци на добрина, на яд, на тъга. Защото този, който постоянно е виждал смешното, не може да не бъде скръбен, ядосан и умен. “
Веселин Ханчев (1919 ~ 1996)
Илия Бешков
Това име, малко и ярко като гръмотевица, остави огромно зарево след себе си. Когато го изговарям, виждам незабравимите облици на смешни и трагични герои. Виждам чувствителни пръсти, безпощадно опипващи и разголващи света, пръсти, които рисуват, рисуват, рисуват, пръсти, които поставят подписа на художника по този начин, както се поставя автограф под смъртна присъда. Защото цялото творчество на Бешков е смъртна присъда над грозотата. Страстна отбрана на прелестното. Виждам лице, по което минават облаци на добрина, на яд, на тъга. Защото този, който постоянно е виждал смешното, не може да не бъде скръбен, ядосан и умен. И в края на краищата умен. Мъдростта на Бешковия смях не е жестока. Тя е обективна. Тя възвръща нарушената правдивост, като връща на индивида мястото му, лицето му, характера му. Тя в никакъв случай не ощетява и в никакъв случай не загрозява. Тя избавя света от лъжата. Премахва подправените размери, смъква надянатите маски, демонстрира същинската стойност на хората, изкуствено повишавана или понижавана. Карикатурата на Бешков деформира света, с цел да върне законните му форми, загрозява го, с цел да го избави от грозотия. Действа като природата - на всички места основава естетика. И като природата ни покорява с простотата си. Кара ни да мислим като художника. Нещо повече: принуждава ни да станем негови съавтори, съучастници. Да отидем по-далеч и от самия него, отвън рамките на картините му.
Когато аз взех решение да напиша стихотворения по произведения на Бешков, хранех илюзията, че работата ми ще бъде лека. Жестоко се излъгах. Бешковите работи не могат да се преразказват. Всяка от тях би трябвало да се преживее още веднъж, още веднъж да се роди. Всяка от тях - докоснем ли се до нея - освобождава, сходно на атомен заряд, скритата си сила, обогатява ни с нови мисли и усеща, увлича ни в дирене на нови пътища и хоризонти. Всеки облик, всяко събитие, всяко придвижване у Бешков не са край, а начало на един развой, който продължава у нас, феновете, който от време на време взема размери и направления, неподозирани даже и от самия художник. Зад майсторски нарисуваните старци, скучаещи вдовици, еснафи, затворени в студените си къщи, политикани с големи туловища и дребни глави, военачалници с вълчи муцуни и вълци с попски раса, зад разстрелваните и битите, зад ограбваните и унижаваните, зад целия комичен и драматичен свят на Бешков аз откривах нови и нови светове, отдалечени от своя първоизточник и въпреки всичко родени от него. Заставяйки ме да стана изобретател, изкуството на Бешков ме даряваше с благополучие и тъга, не ме оставяше на мира, заразяваше ме с дълбоката мъдрост, с горчивия смях, с високите полети на своя основател. То беше огромно изкуство и с цел да му остана правилен - трябваше не да го илюстрирам със стихове, а да основа лирика, изпълнена с неговия дух. Когато написах стихотворенията, занесох ги на Бешков. Спомням си и до момента скептичната усмивка първоначално, положителните му думи в края на нашата среща.
Тези напълно спестовни думи са най-високата оценка, която съм получавал в миналото за моята лирика.
Мисля за Бешков с деликатност, благодарност и респект. Той направи по-богати и по-мъдри доста като мен. Той ни научи да се сражаваме за хубостта и истината. Голям художник и огромна персона, той ни научи да сътворяваме изкуство освен със златни ръце, научи ни да го сътворяваме и с чисти ръце, научи ни, в случай че би трябвало, да дадем и живота си за него.
Благодарим ти, Илия Бешков!
Източник:
Снимки: Веселин Ханчев; Институт за литература - БАН; dictionarylit-bg.eu; Илия Бешков (1901-1958), Регионална библиотека „ Любен Каравелов " Русе
