Пловдивски психиатър: Вихофобията или страхът от шофиране се разпространява все повече
Вихофобия – боязън от шофиране, е нов тип обезпокоително положение, което поразява хората. Тя визира повече дамите, само че и от ден на ден мъже се оплакват. Страхът от шофиране е “модерен ” проблем. Причините за него са интензивният трафик, чакането в тапи, дребния опит като водач, страхът от основаване на пътнотранспортно произшествие. Ако един път сте били участник В ПТП, то страхът от шофиране Ви е обезпечен.
Прочетете още
„ Това е проблем, който се среща доста постоянно при хора, които са тревожни като личностова конструкция, които имат малко шофьорски опит, а в същото време имат огромно предпочитание да ръководят персоналния си автомобил. Когато попадат на пътя в пикови часове, получават нещо като мини паническа рецесия. Това се получава, тъй като първо са в колона, второ са заградени и не могат по никакъв метод да изоставен мястото на задръстването и трето, в случай че подхващат някакви по-резки дейности, могат да станат обект на ПТП. Такива хора нормално са причина за леките произшествия по светофари – изпускат спирачка, удрят челен, непряк или заден участник в придвижването, подпират огледала…Именно това основава у тях боязън от шофиране ”, разяснява пред TrafficNews психиатърът д-р Веселин Герев.
По негови думи, в множеството случаи това положение е преходно и е обвързвано само и единствено с такива обстановки. Някои хора не съумяват да се оправят, други с течение на времето „ избутват ” този вид мисли обратно в съзнанието си, като се ангажират с по-пресни психотравмени събития. Тази уплаха е присъща за по-тревожните човеци. По-предразположени към нея са дамите, тъй като са по-емоционални и карат по-малко. В множеството случаи, когато в едно семейство като има два автомобила, женската половинка се грижи да води децата на градина, на училище… Шофирайки с деца, човек е доста по-напрегнат и деликатен да не се случи нещо. Има мъже, които се тормозят повече и от дамите.
Вихофобията е ситуитивна – има обстановка – има боязън, няма обстановка – няма боязън, само че подсъзнателно мисълта остава. Тя постоянно може да дебне и да се прояви. Например, в случай че не сме директни участници в ПТП, а единствено го следим, преминавайки около него, страхът може да се задейства на правилото на посттравматичния стрес.
„ Има хора, които даже заобикалят места и кръстовища, където им се е случило такова събитие, или са създали паническа рецесия. Някои даже с години не карат. Имах случай, в който един клиент тръгваше в 3 часа сутринта да излиза отвън града, когато няма никакво придвижване, с цел да не изпадне в такова положение ”, показа доктор Герев.
Според него, огромният проблем е, че трафикът става все по-интензивен, водачите са на все по-млада възраст и нямат нужния опит да заобикалят обстановки.
В умозаключение доктор Герев добави, че това е обикновена уплаха, която с нищо не е по-специална от която и да е друга.
Някои хора съумяват да я овладеят сами, други търсят помощ от експерти. След консултация с психиатър е допустима терапия със серотонинови стимуланти. Тя съдържа главните прекурсори на серотонина и не основава взаимозависимост.
Прочетете още
„ Това е проблем, който се среща доста постоянно при хора, които са тревожни като личностова конструкция, които имат малко шофьорски опит, а в същото време имат огромно предпочитание да ръководят персоналния си автомобил. Когато попадат на пътя в пикови часове, получават нещо като мини паническа рецесия. Това се получава, тъй като първо са в колона, второ са заградени и не могат по никакъв метод да изоставен мястото на задръстването и трето, в случай че подхващат някакви по-резки дейности, могат да станат обект на ПТП. Такива хора нормално са причина за леките произшествия по светофари – изпускат спирачка, удрят челен, непряк или заден участник в придвижването, подпират огледала…Именно това основава у тях боязън от шофиране ”, разяснява пред TrafficNews психиатърът д-р Веселин Герев.
По негови думи, в множеството случаи това положение е преходно и е обвързвано само и единствено с такива обстановки. Някои хора не съумяват да се оправят, други с течение на времето „ избутват ” този вид мисли обратно в съзнанието си, като се ангажират с по-пресни психотравмени събития. Тази уплаха е присъща за по-тревожните човеци. По-предразположени към нея са дамите, тъй като са по-емоционални и карат по-малко. В множеството случаи, когато в едно семейство като има два автомобила, женската половинка се грижи да води децата на градина, на училище… Шофирайки с деца, човек е доста по-напрегнат и деликатен да не се случи нещо. Има мъже, които се тормозят повече и от дамите.
Вихофобията е ситуитивна – има обстановка – има боязън, няма обстановка – няма боязън, само че подсъзнателно мисълта остава. Тя постоянно може да дебне и да се прояви. Например, в случай че не сме директни участници в ПТП, а единствено го следим, преминавайки около него, страхът може да се задейства на правилото на посттравматичния стрес.
„ Има хора, които даже заобикалят места и кръстовища, където им се е случило такова събитие, или са създали паническа рецесия. Някои даже с години не карат. Имах случай, в който един клиент тръгваше в 3 часа сутринта да излиза отвън града, когато няма никакво придвижване, с цел да не изпадне в такова положение ”, показа доктор Герев.
Според него, огромният проблем е, че трафикът става все по-интензивен, водачите са на все по-млада възраст и нямат нужния опит да заобикалят обстановки.
В умозаключение доктор Герев добави, че това е обикновена уплаха, която с нищо не е по-специална от която и да е друга.
Някои хора съумяват да я овладеят сами, други търсят помощ от експерти. След консултация с психиатър е допустима терапия със серотонинови стимуланти. Тя съдържа главните прекурсори на серотонина и не основава взаимозависимост.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ