Пак ще плачат хората... до следващия инцидент
- Вие сте видели огромна част от информацията, мненията досега след следващия случай (трагедията с рейса при Своге-б.р.). От всичко, чуто досега, какво смятате, че не е направено и е съществена причина за този случай?
- Както към този момент казахте вие - следващият случай. Защо е следващ? На нас към този момент ни омразна в България всяко знамение да е за три дни. Говорим едни и същи неща непрекъснато - за колани, за пътища, за поддръжка на колите, за постоянното им минаване на механически обзор, защо ли не. Нищо, нищо не се случва. Просто съм ядосан, тъй като този следващ случай можеше да бъде избегнат, защото слушам от средствата за всеобща информация, че са пратени голям брой тъжби до държавните институции. Държавата глуха ли остана, че не можа да накара тази компания, която не си е свършила работата, свършена извънредно некачествено, да си оправи минусите по това строителство, което е направила? Което съгласно мен е една от аргументите за този драматичен следващ случай. Пак ще има панихиди, отново ще плачат майки, отново ще плачат хората, до идващия случай. Кога най-сетне страната ще влезе в своите отговорности - да се направи един централен орган, който да управлява пътното придвижване, да се бори с пътнотранспортните катастрофи, по пътищата да се вкара ред. Сега дават отговор за сигурността на придвижването голям брой институции в страната, не знам какъв брой са - 7, 8, 9 или 10. Всичко това би трябвало да се централизира. За кой ли път споделям, че в Министерството на превоза има един отдел за следствие на повреди и произшествия, който отдел проверява Министерството на превоза. Защо е належащо това? Трябва да има една организация, да има профилактична активност, да следи за положението на пътищата, положението на виадуктите, за всичко да има профилактична активност. Колко пъти приказваме за тези неща - нищо не се случва.
- Г-н Илиев, скоростта на лидера е 53 км в час, това беше обявено. Завоя не знам дали го познавате на място като лидер, само че по какъв начин ви се коства тази скорост? В реалност тя е по-висока от ограничаването, което, разбираме, е 40 км, откакто е било открито, че асфалтът е хлъзгав. И от вашия опит, какъв брой пък може да бъде хлъзгав този асфалт и тази скорост от 53 км в час висока ли се оказва?
- Има подобен миг, несъмнено, само че когато един лидер на моторно транспортно средство е зад кормилото и когато пътната конюнктура е усложнена, когато атмосферните условия са комплицирани, доста е мъчно лидерът да реши дали е попаднал в аквапланинг, дали пътят е неравномерен, дали дупката е запълнена с вода. Действително има там знак, само че в случай че тази дупка е запълнена с вода, той не може да реши нейната дълбочина. Ние към този момент свикнахме с тези дупки по пътищата - по които аз пътувам, към този момент ги знам наизуст, те не са и сигнализирани. Но не позволявам, че превишената скорост от десетина километра е съществена причина за, както слушам - не съм сигурен и не мога да бъда прецизен, че рейсът се е подхлъзнал, може да се е получил аквапланинг, може да се е подхлъзнал в действителност, в случай че настилката, както слушам, била доста некачествена и била като пързалка. И по тази причина считам, че всяка институция би трябвало да си понесе отговорността и съм безусловно уверен, че следователите от НСС ще си свършат качествено работата както по инспекцията на положението на пътя, на дейностите на самия лидер и на положението на процесния рейс.
- Споменахте, че към този момент наизуст знаете някои сектори, които са рискови. Бихте ли ги споделили?
- Те са ясни: пътят Бяла - Русе, не желая да ги загатвам, че ще изтърва някой и след това може да получа някое обвиняване. Те са на доста места. Тук пътувам по веднъж за моето село - дупка до дупка, няма един сигнал. Отделно растителността покрива знаците. Просто не ми се приказва на тази тематика, тъй като те са доста и би трябвало да се вземат радикални ограничения както за повишение на квалификацията на водачите, по този начин и за възстановяване положението на пътищата, за възстановяване положението на моторните транспортни средства. Трябва да има съгласно мен надзор, повишен и първокласен надзор. Едно и също приказваме за кой ли път към този момент и нищо, нищо не се трансформира за жал. Тъжно ми е, болно ми е.
- Както към този момент казахте вие - следващият случай. Защо е следващ? На нас към този момент ни омразна в България всяко знамение да е за три дни. Говорим едни и същи неща непрекъснато - за колани, за пътища, за поддръжка на колите, за постоянното им минаване на механически обзор, защо ли не. Нищо, нищо не се случва. Просто съм ядосан, тъй като този следващ случай можеше да бъде избегнат, защото слушам от средствата за всеобща информация, че са пратени голям брой тъжби до държавните институции. Държавата глуха ли остана, че не можа да накара тази компания, която не си е свършила работата, свършена извънредно некачествено, да си оправи минусите по това строителство, което е направила? Което съгласно мен е една от аргументите за този драматичен следващ случай. Пак ще има панихиди, отново ще плачат майки, отново ще плачат хората, до идващия случай. Кога най-сетне страната ще влезе в своите отговорности - да се направи един централен орган, който да управлява пътното придвижване, да се бори с пътнотранспортните катастрофи, по пътищата да се вкара ред. Сега дават отговор за сигурността на придвижването голям брой институции в страната, не знам какъв брой са - 7, 8, 9 или 10. Всичко това би трябвало да се централизира. За кой ли път споделям, че в Министерството на превоза има един отдел за следствие на повреди и произшествия, който отдел проверява Министерството на превоза. Защо е належащо това? Трябва да има една организация, да има профилактична активност, да следи за положението на пътищата, положението на виадуктите, за всичко да има профилактична активност. Колко пъти приказваме за тези неща - нищо не се случва.
- Г-н Илиев, скоростта на лидера е 53 км в час, това беше обявено. Завоя не знам дали го познавате на място като лидер, само че по какъв начин ви се коства тази скорост? В реалност тя е по-висока от ограничаването, което, разбираме, е 40 км, откакто е било открито, че асфалтът е хлъзгав. И от вашия опит, какъв брой пък може да бъде хлъзгав този асфалт и тази скорост от 53 км в час висока ли се оказва?
- Има подобен миг, несъмнено, само че когато един лидер на моторно транспортно средство е зад кормилото и когато пътната конюнктура е усложнена, когато атмосферните условия са комплицирани, доста е мъчно лидерът да реши дали е попаднал в аквапланинг, дали пътят е неравномерен, дали дупката е запълнена с вода. Действително има там знак, само че в случай че тази дупка е запълнена с вода, той не може да реши нейната дълбочина. Ние към този момент свикнахме с тези дупки по пътищата - по които аз пътувам, към този момент ги знам наизуст, те не са и сигнализирани. Но не позволявам, че превишената скорост от десетина километра е съществена причина за, както слушам - не съм сигурен и не мога да бъда прецизен, че рейсът се е подхлъзнал, може да се е получил аквапланинг, може да се е подхлъзнал в действителност, в случай че настилката, както слушам, била доста некачествена и била като пързалка. И по тази причина считам, че всяка институция би трябвало да си понесе отговорността и съм безусловно уверен, че следователите от НСС ще си свършат качествено работата както по инспекцията на положението на пътя, на дейностите на самия лидер и на положението на процесния рейс.
- Споменахте, че към този момент наизуст знаете някои сектори, които са рискови. Бихте ли ги споделили?
- Те са ясни: пътят Бяла - Русе, не желая да ги загатвам, че ще изтърва някой и след това може да получа някое обвиняване. Те са на доста места. Тук пътувам по веднъж за моето село - дупка до дупка, няма един сигнал. Отделно растителността покрива знаците. Просто не ми се приказва на тази тематика, тъй като те са доста и би трябвало да се вземат радикални ограничения както за повишение на квалификацията на водачите, по този начин и за възстановяване положението на пътищата, за възстановяване положението на моторните транспортни средства. Трябва да има съгласно мен надзор, повишен и първокласен надзор. Едно и също приказваме за кой ли път към този момент и нищо, нищо не се трансформира за жал. Тъжно ми е, болно ми е.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ