Мàнете Мъск, дайте по-добре да поканим японските национали и феновете им, ще ни почистят държавата
Вие може и да се смеете, може и да си припявате рефрена на Павел Попандов от НЛО: „ Мъничка японка ще си взема, всичко в моя дом ще е Hitachi “, само че, в случай че видите какво вършат японците на Световното, ще ви секне смехът и ще разберете, че Мъск не ни е притрябвал, а японците. Както споделих: единствено ги вижте какво вършат и какво (не) оставят след себе си.
Подозирам, че, в сравнение с са заварили.
И тъкмо по тази причина имам план…
Сега… знам, че доста се възпалиха по тематиката Илон Мъск в Северозапада, само че Мъск не е прочут със себераздаването. И спътниците, дето сякаш гратис даде на Украйна, се оказа, че ги дал след съществено „ спонсориране “ от държавното управление на Щатите и като спря „ спонсорирането “, заплаши, че ще спре и спътниците (та му върнаха „ спонсорирането “).
Чета мнения, но стотици, да не кажа хиляди: Да пристигна Мъск у Северозападна България, да помогне на хората!
Да помогне на хората ли, крещя си! Мà какво да помогне? Да пристигна да опустоши пред вас ли? Или да хвърли боклука? Щото японците ще го създадат! Ама Мъск – едва ли. Тоя не е доста по помагането.
Понеже водещите формули у нас очевидно са: 1.)„ да пристигна някой, да ни оправи, да помогне “, както и 2.)„ не ме занимавай бе “ – две мантри, които явно изключват опцията тоя „ някой “ да е един от нас и са малко взаимоизключващи се, което пък несъмнено приказва доста за постоянното равнище на апатията, наподобява имаме единствено един единствен излаз от ситуацията: правилно да вземе да „ пристигна някой, да ни оправи “.
И това няма по какъв начин да е различен с изключение на японците. Хора, които явно имат някаква фикс идея по реда и чистотата и оправят и непознатото. Ако не са те, няма по какъв начин да е някой различен. Само би трябвало да ги излъжем някак си да дойдат. Сега, една информация, за която мога 99% да подсигурявам, че е достоверна: още през седемдесетте японци са предложили да ни построят софийското метро (няма подбив тук!) и са предложили да го създадат „ по японски “ – с най-съвременни технологии, само че и към това са щели да дадат и над 30 години период, в който всеки ремонт да е за тяхна си сметка. Искали са да е на концесия, несъмнено, и да прибират % от билетите. Нашите чугуни от политбюро споделили „ не “, по какъв начин ще даваме ние на врага да дупчи билетчета!
Да не повтаряме тази неточност!
До докараме японците.
Да организираме някакво културно-масово мероприятие, спортно събитие; и да поканим националите по футбол на самураите. Да дойдат с почитателите. Турнир, другарски мачове (ама повечко – серия, да се застоят по-дълго), турне с демонстрационни мачове – ей това ми харесва най-вече: турне с демонстрационни мачове, че да могат да пообиколят България. Вместо Мъск, японският народен тим и почитателите. Спират, слизат на гарата в Белоградчик и вместо да вървят по скъпарски заведения за хранене – като оня клатифур Мъск, отиват „ на центъра “. Там вършат демонстрационни шоу-програми с футболна тема и след това им пожелаваме всичко най-хубаво и гледаме така… подсказващо в близост и кимаме настойчиво… сиреч: време е да си ходите, но нали знаете преди този момент какво да правите…
Те спрат да ръкопляскат, извадят чувалите за отпадък и почнат да събират. То е ясно, че няма единствено тяхното си да съберат, ще съберат всичко наред. И на бат Цанко Брадатия старите летни гуми ще приберат от градинката, и на кака му Ценка кофичките от кисело млеко, дето си правѝ разсад за доматите предходната година, и на челядта всичките хартишки от вафли. Всичко.
После – на автобуса; и на площада у идващия град.
Японците… японците са олицетворението на бг фантазията: да пристигна някой, да ни оправи. Ако си знаеме интереса, няма да ги оставиме на мира японците, до момента в който не дойдат. Мàнете го тоя Мъск – най-вече да пристигна, да хапне, да си изхвърли остарялата изгоряла тесла, сиреч: повече отпадък да направи, и да си иде. За какво ви е? Японците ни трябват.
Подозирам, че, в сравнение с са заварили.
И тъкмо по тази причина имам план…
Сега… знам, че доста се възпалиха по тематиката Илон Мъск в Северозапада, само че Мъск не е прочут със себераздаването. И спътниците, дето сякаш гратис даде на Украйна, се оказа, че ги дал след съществено „ спонсориране “ от държавното управление на Щатите и като спря „ спонсорирането “, заплаши, че ще спре и спътниците (та му върнаха „ спонсорирането “).
Чета мнения, но стотици, да не кажа хиляди: Да пристигна Мъск у Северозападна България, да помогне на хората!
Да помогне на хората ли, крещя си! Мà какво да помогне? Да пристигна да опустоши пред вас ли? Или да хвърли боклука? Щото японците ще го създадат! Ама Мъск – едва ли. Тоя не е доста по помагането.
Понеже водещите формули у нас очевидно са: 1.)„ да пристигна някой, да ни оправи, да помогне “, както и 2.)„ не ме занимавай бе “ – две мантри, които явно изключват опцията тоя „ някой “ да е един от нас и са малко взаимоизключващи се, което пък несъмнено приказва доста за постоянното равнище на апатията, наподобява имаме единствено един единствен излаз от ситуацията: правилно да вземе да „ пристигна някой, да ни оправи “.
И това няма по какъв начин да е различен с изключение на японците. Хора, които явно имат някаква фикс идея по реда и чистотата и оправят и непознатото. Ако не са те, няма по какъв начин да е някой различен. Само би трябвало да ги излъжем някак си да дойдат. Сега, една информация, за която мога 99% да подсигурявам, че е достоверна: още през седемдесетте японци са предложили да ни построят софийското метро (няма подбив тук!) и са предложили да го създадат „ по японски “ – с най-съвременни технологии, само че и към това са щели да дадат и над 30 години период, в който всеки ремонт да е за тяхна си сметка. Искали са да е на концесия, несъмнено, и да прибират % от билетите. Нашите чугуни от политбюро споделили „ не “, по какъв начин ще даваме ние на врага да дупчи билетчета!
Да не повтаряме тази неточност!
До докараме японците.
Да организираме някакво културно-масово мероприятие, спортно събитие; и да поканим националите по футбол на самураите. Да дойдат с почитателите. Турнир, другарски мачове (ама повечко – серия, да се застоят по-дълго), турне с демонстрационни мачове – ей това ми харесва най-вече: турне с демонстрационни мачове, че да могат да пообиколят България. Вместо Мъск, японският народен тим и почитателите. Спират, слизат на гарата в Белоградчик и вместо да вървят по скъпарски заведения за хранене – като оня клатифур Мъск, отиват „ на центъра “. Там вършат демонстрационни шоу-програми с футболна тема и след това им пожелаваме всичко най-хубаво и гледаме така… подсказващо в близост и кимаме настойчиво… сиреч: време е да си ходите, но нали знаете преди този момент какво да правите…
Те спрат да ръкопляскат, извадят чувалите за отпадък и почнат да събират. То е ясно, че няма единствено тяхното си да съберат, ще съберат всичко наред. И на бат Цанко Брадатия старите летни гуми ще приберат от градинката, и на кака му Ценка кофичките от кисело млеко, дето си правѝ разсад за доматите предходната година, и на челядта всичките хартишки от вафли. Всичко.
После – на автобуса; и на площада у идващия град.
Японците… японците са олицетворението на бг фантазията: да пристигна някой, да ни оправи. Ако си знаеме интереса, няма да ги оставиме на мира японците, до момента в който не дойдат. Мàнете го тоя Мъск – най-вече да пристигна, да хапне, да си изхвърли остарялата изгоряла тесла, сиреч: повече отпадък да направи, и да си иде. За какво ви е? Японците ни трябват.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ