- Вие бяхте на първа линия през всички вълни на

- Вие бяхте на първа линия през всички талази на Коронавирус рецесията, персонално преглеждахте стотици пациенти и ги лекувахте. Според вас кои са триумфите и неуспехите на ръководството на Коронавирус рецесията?
- Успех беше, че в началото на равнище държавно управление пандемичният развой беше взет насериозно, даже прекомерно насериозно, провежда се Национален действен щаб като съвещателен орган към министъра на опазването на здравето. Това, което не се случи в самото начало, е, че министърът на опазването на здравето не можеше да осъзнае какъв е казусът, тъй като той, индивидът, беше финансист и нямаше чувството за това каква е тежестта на казуса. Поради това в началото се свръхреагира, а по-късно систематично се недореагираше. Големият проблем беше в основаването на съмнение във опцията за ръководство в пандемичния развой. Той се получи вследствие на доста непоследователни дейности, когато в еднакъв ден се издаваха заповеди и се нареждаше нещо, което до края на деня се отменяше. Това породи огромно количество съмнение и въпроса за какво в случай че мярката е належащо да се вкара, по-късно я отменяш, а в случай че не си сигурен, за какво си я въвел. Според мен до самия край ръководството на пандемията си остана такова. Тя беше ръководена несистематично, в известна доза бих споделил даже и леко безредно, с ограничения, които даже да има научно основан съвет, се пречупваха през по-голяма доза политиканстване. В резултат ограниченията изглеждаха медицински необусловени, заради което изглеждаха и непоследователни и не генерираха доверие във опцията да се ръководи процесът.
- Дълго време лекарите оставахте с усещане, че вашият живот и здраве се жертват в полза на хората, представлявани от Ричард Алибегов, и това даже се трансформира в сентенция...
- Това се получаваше и ще продължи да се получава поради това, че обществото ни като цяло е много раздробено на разнообразни фракции - едни харесват лекарите, други - не, трети искрено ги ненавиждат. Сама по себе си пандемията върна медицината там, където тя постоянно е трябвало да бъде. Видя се професионализмът, който би трябвало да бъде на място и да бъде даван в подобаващата доза. Видя се разликата сред подготвеност и непросветеност, видяха се неуспехите и триумфите. В началото имаше огромен % от лекари, които запушваха безусловно дупките с телата си и направиха неща единствено и единствено с цел да могат да избавят животи, без да се знае доста добре какво се случва, без задоволително защитни средства. Помните, че защитните средства бяха огромен проблем първоначално. Дори и самата връзка за защитните средства, когато се говореше, че не би трябвало да се употребяват маски от хора, които не са изложени на риск, би трябвало да се пазят за тези, които са действително в риск, не се чуваше, тъй като всеки беше обезпокоен за личното си положение и се опитваше да се достави с най-хубавите вероятни маски. Постепенно с времето всичките тези неща се понаместиха, само че повече от година след началото на пандемичния развой към момента нямаме обединен протокол за лекуване в болнично заведение, обединен протокол за лекуване в извънболничната помощ, а само въз основата на обединен, явен, научно основан протокол ние можем да вървим към по-добро лекуване. Трябва да виждаме кое работи, кое не. Когато всеки си прави нещо друго самичък, не всеки път потвърдено научно, тогава не можем да кажем дали някой е по-добър от различен или не. В момента не можем да кажем коя болница лекува по-добре просто тъй като нямаме обединен протокол за лекуване. Ако имахме обединен протокол, можехме да забележим кои лечебни заведения се оправят по-добре и кои - не. И тогава можехме да се учим от тези, които се оправят по-добре, и да опитваме да подобрим тези, които не съумяват.
Друг детайл, който може да се усъвършенства доста, е контролът на пандемията. Той беше надзор вид " черна кутия " - нещо се случваше там, зад затворените врати на Националния действен щаб и управленията на Министерството на здравеопазването и Министерския съвет, само че на хората не беше ясно за какво се случва тъкмо по този начин. По тази причина разнообразни заинтригувани групи вървяха на срещи, с цел да си извоюват опцията да им продължи бизнесът или да бъдат наранени по-малко. Този вид влияние не помагаше на ръководството на пандемичния развой, тъй като даже да има медицински обосновани аргументи да се затворят избрани бизнеси, след съответната разходка нерядко тези бизнеси не биваха затваряни. И по тази причина се създаваше усещане у хората, че ограниченията не са чак толкоз нужни, откакто могат да бъдат анулирани, без значение че пандемичният развой примерно се разгаря сега. Между първата и втората вълна, тъкмо когато достигнахме минимума инфектирани, внезапно пандемичният развой стартира да се разгаря отначало. И тъкмо в този миг пуснахме част от учениците назад в учебно заведение, отпуснахме част от ограниченията и забранихме използването на една ваксина, позволена от Европейски Съюз. В миг, в който пандемията вървеше нагоре, направихме тъкмо противоположното на това, което диктува здравната логичност.
За това приказвам, че с сходни дейности се разколебаваше вярата в това въз основата на какво и по какъв начин се ръководи този развой. Заради неналичието на бистрота хората оставаха с усещане, че става въпрос за прочут лобизъм или случайни решения. Имаше и едно изявление, че " пандемията може да се ръководи като ластик ", надали не тука има - тука няма, а за жалост вирусът има доста устойчива тактика да заразява всеки вероятен път, когато може да болести. Срещу това имаше едни ограничения, които ту ги имаше, ту ги нямаше, една променчивост
- Нямаше и надзор върху спазването на ограниченията
- Точно по този начин. И тъй като нямаше и надзор върху спазването на ограниченията, които бяха незадоволително добре възпроизведени в нашето общество, пандемията си имаше собствен личен ход. Всяка вълна има приливна част, ориентирана нагоре, и отливна част, която е ориентирана надолу. Но забавното е, че този развой очевидно протича вълнообразно и това протичане не е вследствие на деяние на вируса, той постоянно има стабилно предпочитание да заразява повече. Тези талази са вследствие на държанието на хората, които, когато пандемията се разраства, се прибират, стартират малко по-предпазливо да поддържат връзка и пандемията забавя своя ход. При това закъснение хората получават сигурност, стартират да си поддържат връзка повече и пандемията отново потегля нагоре-надолу. Всъщност спешната обстановка най-добре се разказва с неустойчивост на параметрите, които не можем да управляваме систематично. Ако ги управляваме систематично, такива талази изобщо не се получават. В страните, в които се случва подобен растеж, той бързо бива прекършен, занулен и по-късно се поддържа ниско равнище на инфекциозност. Това е ръководство на пандемията. Всичко останало е опит да вървим след обстоятелствата и да приказваме какъв брой добре ги управляваме, когато индикаторите вървят надолу. Това не е рецензия към метода на ръководство, а към цялото ни общество, което рядко има дълготрайна тактика за каквото и да е. Предпочитаме да сме тактически в държанието си и доста бързо да решаваме, че положителните неща се дължат на нас, а неприятните - на всички останали. И заради тази причина не преследваме дълготрайни цели. В пандемията дълготрайна цел е да понижим броя на починалите. България е на второ място в света по брой починали на милион население, и то освен на починалите от Коронавирус, а и на починалите с Коронавирус и към Коронавирус. Проблемът надалеч не е единствено с лекуването на COVID-но болните, казусът е тази комплицирана, деликатна система да може да действа при такова натоварване. Видяхме, че натоварването от самия Коронавирус се поема, само че останалите области на лекуване стартират да страдат - хората с хронични белодробни, със сърдечно-съдови, с гастроентерологични, с онкологични болести започнаха да нямат съответен достъп до лечителите си. В резултат на това системата стартира да бъде дисфункционална. Така че, в случай че би трябвало по този начин да споделя персоналното си мнение, системата можеше доста по-добре да се оправи, само че трябваше да има отговорност на няколко нива, не цялата отговорност да се групира на равнище Министерски съвет. И нещо, в което съм твърдо уверен до степен да предложа законодателна самодейност - в системата би трябвало да имаме ясно измерими критерии, по които да направляваме пандемията. Когато караме кола, имаме пред нас уреди за скорост, можем да забележим през прозореца посоката, имаме мигачи, с цел да даваме тенденция дали ще завием наляво или надясно, което ни дава опция да поддържаме връзка с другите към нас. По време на пандемията това не се случваше. Единственото, което се случваше, е заран един брифинг, на който се съобщаваха едни цифри. Но липсваше аналитичната част, нямаше детайл да споделяме на избрани групи хора " вижте, тези цифри значат това и това за вас и ще имат подобен резултат върху вас и вашия бизнес ". Нямаше моментът на превод на тази информация на наличен за хората език, и то по метод, който щеше да ги стимулира да извършат едно или друго деяние.
Здраве Актуалните тематики от сезона, свързани със болести, лекувания и лекарства - А също и липсваше изясненост какви ограничения при какви критерии и постигане на какви цифри се вкарват или разхлабват...
- Точно за това приказваме. Когато има ясни критерии и хората могат да плануват какво ще се случи през идващите 2 или 3 седмици, те интензивно ще спомагат да не се затваря бизнесът да вземем за пример или да се извършват ограничения, които ще предотвратят затваряне. Аз съм уверен, че в случай че огромна част от хората, чийто бизнес зависи от това да няма локдаун, знаеха, че ще има локдаун при примерно 1000 инфектирани дневно, щяха интензивно да наблюдават бизнесите си, даже да раздават маски и да вършат забележка на хората, които се движат с погрешно сложени защитни средства. Вместо огромна част от хората да спомагат, им се сподели - вие ще изпълнявате, и то разнопосочни заповеди в еднакъв ден.
- Смятате ли, че се стигна до разделяне на обществото на антиваксъри, на вярващи, че има подобен вирус, на невярващи, че има подобен вирус?
- Аз не считам, че имаме разделяне, считам, че имаме фрагментация на обществото ни. Разликата сред делене и фрагментация е, че разделянето е нормално на няколко огромни елементи, а фрагментацията е на голям брой дребни елементи. В нашето общество настъпи фрагментиране - всеки се избавя поединично, всеки има нещо, в което има вяра или не има вяра, само че като цяло не се вярваше на справедливи научно потвърдени истини. В началото, за жалост със съдействието на видни сътрудници, се сподели, че няма такова заболяване, че този вирус не е рисков, че той е елементарен грип, че тези неща са измислени. Малко по-късно стартира и горене на маски и изобщо антикампания, която използваше прочувствено натоварени термини като " медицински фашизъм ". В резултат хората бяха хванати в капан сред едната прекаленост, която споделя " няма вирус ", и другата, която споделяше " всички ще умрете ". В средата беше едно комплицирано болшинство, парализирано от невъзможността да разбере каква е истината, тъй като нямаше сериозното умерено говорене на тематика: " Вижте, имаме проблем, той не е чак толкоз трагичен, само че е проблем, тъй като наши близки, възрастни и заболели хора ще умрат, в случай че не създадем подобаващите за задачата неща. " В резултат имаме втората по бройка смъртност в Европа, и то без да имаме сериозна първа вълна.
- Все още нямаме рационален и избистрен разбор за аргументите за нея, какви са съгласно вас?
- При всички положения е належащо да се направи. Тези дни означих, че Борис Джонсън, който първоначално зле управляваше рецесията, е наредил одит на оправянето с нея, т.е. цялостна проверка на това какво се е случило по време на пандемията в Англия, с цел да може да си създадат поуките. И при идващ подобен случай, в случай че възникне, да бъдат доста по-подготвени и да знаят кои неща работят и кои не. Така се прави в рационалните общества. Искрено се надявам, и то не за търсене на отплата, а на решение по какъв начин да не се случи същото, да го създадем и ние - не с наказателна цел, а с обучителна цел.