Музеят във Видин спечели проект за реставрацията на скалните рисунки в пещерата Магурата
Видинският районен исторически музей /РИМ/ завоюва план на стойност 136 650 лв. към Министерството на културата за правене на цялостна план-програма за консервация и реституция на скалните рисунки в пещерата "Магурата ", заяви шефът Фионера Филипова.
План-програмата за консервация и реституция на неповторимите скални рисунки ще бъде направена въз основата на проучвателни и проучвателен консервационно-реставрационни действия. Научен началник на плана е проф. доктор Здравко Каменаров, а за научни консултанти са привлечени водещи специалисти от чужбина, посочи Филипова.
Пещерата "Магура ", която се намира наоколо до Рабишкото езеро и Белогрдчишките скали, е оповестена за национална културна полезност през 1965 година Въпреки безспорната си културна, историческа и туристическа значителност, този обект и по-специално Галерията със скалните рисунки, остава без съответна отбрана и тактика за запазване през годините, сподели Филипова. Неправилната експонация и поддръжка във времето от откриването на пещерата до през днешния ден, е довело до редица увреждания на скалните рисунки в "Магурата ". Не е за подценяване и микробиологичната интензивност, която е въздействала в годините върху скалните рисунки. През 2017 година отново по план, финансиран от Министерството на културата, бе осъществено за първи път цялостно фотозаснемане на всички рисунки, направено бе и 3D снимане и въглероден разбор, сподели Филипова.
Настоящият план има за цел правенето на съответна, съобразена със международните и европейски условия стратегия за консервация и реституция на скалните рисунки въз основата на новаторски технологии и материали, посочи шефът на РИМ-Видин. Мотивите за реализиране на плана са свързани и с бъдещи стъпки за опазване на най-значимия обект на територията на България с праисторическо изкуство. Тези стъпки са от основна значимост за правене на номинация за регистриране на неповторимите скални рисунки в пещерата "Магура " в листата на ЮНЕСКО, добави Фионера Филипова.
В България досега няма нито един монумент, чиято реституция е осъществена въз основата на авансово направени лабораторни проби, акцентира Филипова. При реализирането на този план за реституция за първи път ще се следва теоретичен метод за избор на най-подходящи материали и технологии за консервация и реституция, съобразени напълно с съответните особености на самия обект.
Пещерата Магурата се намира в Северозападна България, на 17 км от гр. Белоградчик, във варовиковата Рабишка могила (461 м надморска височина). Тя е една от най-големите и най-красиви пещери в България. Състои се от основна изложба и три странични разклонения. Общата дължина на откритите галерии е към 2500 м. Температурата в пещерата е 12 градуса целогодишно. Пещерата "Магура " крие доста изненади за своите гости. В царството й се намира най-големият сталагмит, открит у нас - Падналият бор със своите 11 м дължина и диаметър в основата 6 м. Пещерата има едни от най-богатите по форма и размери формирания - сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, "пещерно мляко ". С внушителни размери впечатлява "Големият сталактон " с височина над 20 м и диаметър на основата 4 м.
Подземието на пещерата връща посетителите с 15 млн. години обратно. Множеството колосални зали съставляват самобитен музей с фантастични варовикови форми. Най-впечатляващите са Подналият бор, Големият сталактон, Тополата, Малкият и Големият брат, Гъбата, Тронът и Вкаменената гора.
Според геоложки изследвания образуването на пещерата Магура е почнало преди към 15 млн. години. В една от залите са разкрити праисторически рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано (тор). Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, звезди, оръдия на труда. Друга част от тях показват облиците на животни, растения и шахматни пана.
Рисунките датират от разнообразни столетия - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата ера. Слънчевият годишен календар от късния неолит, открит там, е най-ранният безоблачен календар, открит до момента в Европа. Той е изрисуван по стените на залата-светилище и на него са маркирани най-малко 5 празника, както и 366 дни. Според учените той е изработен с огромна акуратност и точност на записите.
Оригиналните пещерни рисунки са най-ценните шедьоври на първобитното изкуство на Балканите. Те са повече от 700 на брой. В най-голямата Триумфална зала пък може да се видят кости на пещерни животни и предмети от бита на племената, населявали тази част на Балканите, описа историкът.
Магурата е оповестена за естествена забележителност през май 1960 г.
План-програмата за консервация и реституция на неповторимите скални рисунки ще бъде направена въз основата на проучвателни и проучвателен консервационно-реставрационни действия. Научен началник на плана е проф. доктор Здравко Каменаров, а за научни консултанти са привлечени водещи специалисти от чужбина, посочи Филипова.
Пещерата "Магура ", която се намира наоколо до Рабишкото езеро и Белогрдчишките скали, е оповестена за национална културна полезност през 1965 година Въпреки безспорната си културна, историческа и туристическа значителност, този обект и по-специално Галерията със скалните рисунки, остава без съответна отбрана и тактика за запазване през годините, сподели Филипова. Неправилната експонация и поддръжка във времето от откриването на пещерата до през днешния ден, е довело до редица увреждания на скалните рисунки в "Магурата ". Не е за подценяване и микробиологичната интензивност, която е въздействала в годините върху скалните рисунки. През 2017 година отново по план, финансиран от Министерството на културата, бе осъществено за първи път цялостно фотозаснемане на всички рисунки, направено бе и 3D снимане и въглероден разбор, сподели Филипова.
Настоящият план има за цел правенето на съответна, съобразена със международните и европейски условия стратегия за консервация и реституция на скалните рисунки въз основата на новаторски технологии и материали, посочи шефът на РИМ-Видин. Мотивите за реализиране на плана са свързани и с бъдещи стъпки за опазване на най-значимия обект на територията на България с праисторическо изкуство. Тези стъпки са от основна значимост за правене на номинация за регистриране на неповторимите скални рисунки в пещерата "Магура " в листата на ЮНЕСКО, добави Фионера Филипова.
В България досега няма нито един монумент, чиято реституция е осъществена въз основата на авансово направени лабораторни проби, акцентира Филипова. При реализирането на този план за реституция за първи път ще се следва теоретичен метод за избор на най-подходящи материали и технологии за консервация и реституция, съобразени напълно с съответните особености на самия обект.
Пещерата Магурата се намира в Северозападна България, на 17 км от гр. Белоградчик, във варовиковата Рабишка могила (461 м надморска височина). Тя е една от най-големите и най-красиви пещери в България. Състои се от основна изложба и три странични разклонения. Общата дължина на откритите галерии е към 2500 м. Температурата в пещерата е 12 градуса целогодишно. Пещерата "Магура " крие доста изненади за своите гости. В царството й се намира най-големият сталагмит, открит у нас - Падналият бор със своите 11 м дължина и диаметър в основата 6 м. Пещерата има едни от най-богатите по форма и размери формирания - сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, "пещерно мляко ". С внушителни размери впечатлява "Големият сталактон " с височина над 20 м и диаметър на основата 4 м.
Подземието на пещерата връща посетителите с 15 млн. години обратно. Множеството колосални зали съставляват самобитен музей с фантастични варовикови форми. Най-впечатляващите са Подналият бор, Големият сталактон, Тополата, Малкият и Големият брат, Гъбата, Тронът и Вкаменената гора.
Според геоложки изследвания образуването на пещерата Магура е почнало преди към 15 млн. години. В една от залите са разкрити праисторически рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано (тор). Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, звезди, оръдия на труда. Друга част от тях показват облиците на животни, растения и шахматни пана.
Рисунките датират от разнообразни столетия - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата ера. Слънчевият годишен календар от късния неолит, открит там, е най-ранният безоблачен календар, открит до момента в Европа. Той е изрисуван по стените на залата-светилище и на него са маркирани най-малко 5 празника, както и 366 дни. Според учените той е изработен с огромна акуратност и точност на записите.
Оригиналните пещерни рисунки са най-ценните шедьоври на първобитното изкуство на Балканите. Те са повече от 700 на брой. В най-голямата Триумфална зала пък може да се видят кости на пещерни животни и предмети от бита на племената, населявали тази част на Балканите, описа историкът.
Магурата е оповестена за естествена забележителност през май 1960 г.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ