Наистина ли антигенните тестове са маркирани предварително?
Видеоклип, споделен хиляди пъти във Facebook и гледан над 48 000 пъти, е всеобщо популяризиран от потребителите на обществената мрежа през последните дни. Клипът е с времетраене единствено 4 секунди. В него са показани три антигенни теста за Covid-19. Светейки с фенерче с ултравиолетова светлина, линиите, които демонстрират позитивен, негативен резултат или недействителен тест - светят.
Всичко по тематиката: Епидемията ковид (COVID-19) 30804
Видеото прави подстрекателство, че тестванията се получават в лабораториите авансово маркирани. На клипа е изобразена и ръка на човек, която изтърква лотариен билет, а консуматори разясняват, че е въпрос на лотария какъв резултат ще ти се падне.
На тестванията се виждат контролната линия на теста и лентата за позитивен резултат - С и Т. В първия тест светва единствено лентата с писмен знак Т, която демонстрира дали казусът е позитивен.
При втория тест светят и С и Т, а на третия единствено С, което демонстрира дали с теста е работено вярно.
.jpg )
Екипът за инспекция на обстоятелства се свърза с доцент Петя Димитрова от Департамента по имунология на Института по микробиология към Българска академия на науките. В писмен отговор до нас тя разказа метода, по който работят антигенните проби и аргументите, заради които наподобява, че те са авансово маркирани.
Как работят антигенните проби
При антигенните проби се употребява имунометод наименуван lateral flow immunoassay (LFIA). Имунометод значи, че този способ се базира на реакция сред протеин и антитела против този протеин, изяснява доцент Петя Димитрова.
Въпреки че реакцията вирус-антитяло се е осъществила, както вирусът, по този начин и антителата са доста дребни по мярка и по тази причина е нужна система за визуализиране. Съществуват разнообразни разновидности за визуализация, които в действителност дефинират чувствителността на теста, както и % на подправените положителни резултати. Най-евтиният и постоянно публикуван вид е този, при който се употребяват разнообразни типове наночастици – колоидно-златни или латексови, може да има и флуоресциращи. Тези частици посредством химична реакция се натоварват с антитела, характерни за единия завършек на вирусния протеин. Те се натоварват в теста, в място покрай тестът, наречено конюгиращ район.
Ако има вирус тези антитела-наночастици го разпознават, свързват се с него и тъй като са в разтвор, стартират да " текат " по капилярен път до местата, където са натоварени антитела в тестовата лента. Понеже антителата от тестовата лента, разпознават другия завършек на вирусния протеин, в случай че тестът е положителна, се получава " сандвич " в мястото на тестовата линия, изяснява доцент Димитрова.
Златните наночастиците към този момент са огромни по мярка, по отношение на вирусния протеин и антителата, и се пресъздават, тъй като гълтам светлина с избрана дължина на вълната. Размерът на златните наночастици е значим. Големите златни наночастици наподобяват виолетови до мрачно сини в разтвор. Ето за какво линията се пресъздава в мрачно синьо, когато тестът е положителна. При потреблението им обаче постоянно се следят подправено положителни резултати, тъй като наночастиците са доста близо и стартират да си въздействат. Затова когато пробата е с лилав цвят, а не наследник, това допуска че се употребяват по-малки частици и пробата е по-точен.
Може да се употребяват и флуоресцентни наночастици, които в случай че се задържат на тест линията, непосредствено ще флуоресцират, само че единствено в случай че тестът е сложена, което във видеото не е показано, прибавя доцент Петя Димитрова.
Антителата, натоварени върху нитроцелулозната хартия в местата на тестовата линия и контролата са протеини. Като всеки протеин те са построени от аминокиселини. Някои от тези аминокиселини, като да вземем за пример аминокиселината триптофан, имат такава химична конструкция, че при облъчване със светлина, те я гълтам, като обаче стартират също да излъчват светлина и флуоресцират. По принцип флуоресценцията на аминокиселината не е доста мощна и се улавя с високочувствителни апарати наречени UV-VIS спектрофотометри, където облъчването на тестът става със мощен източник, а излъчената светлина се улавя с чувствителни детектори. Когато обаче има кристали от протеини, тази флуоресценция може да стане забележима.
Едното обяснение е, че на клипа се вижда точно този феномен. Виждат се линии на мястото, където са натоварени антителата, характерни за вируса в региона на тестът или контролни в региона на контролата. В тези места антителата са натоварени в доста огромно количество и висока компактност и са под формата на кристали досега, когато накапаната от нас проба не доближи до тях. От клипа се вижда, че фрагментите са направени на проби в изсъхнало положение преди пробата да е изработен. Фактически клипът потвърждава, че в мястото, където е тестът или контролата имаме високо наличие на протеин - антитела, прибавя специалистът от Департамента по имунология на Института по микробиология към Българска академия на науките.
Другото обяснение е, че UV светлината поврежда антителата в региона на тест тестът и контролата, като провокира окисление на аминокиселината триптофан. Възможно е също при изработването на теста да има съществуване на трихлороцентна киселина или други сходни на нея субстанции, които да модифицират триптофан и той интензивно да емитира светлина при облъчване с UV (Chopra, A., Willmore, W.G. & Biggar, K.K. Protein quantification and visualization via ultraviolet-dependent labeling with 2,2,2-trichloroethanol. Sci Rep 9, 13923 (2019). https://doi.org/10.1038/s41598-019-50385-9).
Защо обаче линиите при облъчване с UV светлина са с друга компактност при контролата и при тестът в първия тест?
Една причина може да е, че в тези области са натоварени разнообразни по специфика антилела и с друг генезис. Количеството на антителата в тест линията и контролата също може да бъде друго, въпреки и усъвършенствано в метода и надлежно плътността на светещата линия да е друга. Друга причина може да е, че в някои проби антителата може да се модифицират с дребни молекули. Това се прави, с цел да се усъвършенства системата за визуализация. Някой от тези дребни частици могат също да излъчват светлина при UV облъчване, в допълнение с кристализиралите антитела.
Защо на третия тест обаче не се вижда тестова линия при UV облъчване?
Съществуват и проби, при които не се употребяват антитела, а така наречен олигонуклеотиди. Нуклеотидите са главният конструктивен детайл на нуклеиновите киселини, както аминокиселините са конструктивен детайл на белтъците. Тяхната поредност кодира информация, по тази причина в случай че има елементи от вериги на нуклеинова киселина в разтвор (олигонуклеотид), обособените вериги ще се сдвоят комплементарно. Това е все едно се събира фамилна двойка, тъй като има цялостна противоположна диаметралност сред характерите. Така в мястото на конюгация – покрай тестът, има белязан олигонуклеотид, с противоположна поредност на част от вирусна нуклеинова киселини. Ако тестът е положителна и има генетичен материал от вируса, олигонуклиотидите образуват белязана комплементарна двойка. Тази двойка доближава до място, където е натоварена молекула, разпознаваща белязването в мястото на тест линията. Тази молекула не флуоресцира и по тази причина на тест линията няма положителна линия при облъчване с UV светлина. Контролата обаче съдържа антитяло и тя флоуресцира, разказва доцент Петя Димитрова.
По думите й натоварването с разнообразни протеини, в разнообразни райони на микроплаката – т.е производства на предватeлно положителни и отрицателни проби, значи производството с най-малко 2 вместо с 1 софтуерни линии, което би вдигнало цената на антигенните тестванията доста и те биха отпаднали от приложимост заради високата цена и огромната конкуренция от към 450 разнообразни теста, утвърдени от WHO, с по-ниска цена. В Европа в лабораториите се внасят единствено проби утвърдени и сертифицирани от ЕМА, в противоположен случай лабораториите нямат право да издават документи, което би било удар върху репутацията им, заключва доц. Петя Димитрова.
В проверка на същия клип на перуанската Larepublica става ясно, че лаборантът от Галийската здравна работа (SERGAS) на болницата Лукус Аугусти в Испания – Лейла Аскарис, също отхвърля наличието му. Аскарис изяснява, че антителата в С и Т зоните са протеини, a „ всички протеини имат способността да всмукват ултравиолетова светлина “. Това свойство го имат няколко биологични съединения. Това е в основата на UV лампи за разкриване на следи от кръв или биологични течности на местопрестъпленията, прибавя Аскарис за медията.
Всичко по тематиката: Епидемията ковид (COVID-19) 30804 
4845 нови инфектирани с COVID-19 и 143 умряли през последното денонощие у нас 
Сменят тандема Деси и Сашо, " Преди обед " с нови водещи 
Англия отстранява наложителната карантина при диагностициране с COVID-19
Всичко по тематиката: Епидемията ковид (COVID-19) 30804
Видеото прави подстрекателство, че тестванията се получават в лабораториите авансово маркирани. На клипа е изобразена и ръка на човек, която изтърква лотариен билет, а консуматори разясняват, че е въпрос на лотария какъв резултат ще ти се падне.
На тестванията се виждат контролната линия на теста и лентата за позитивен резултат - С и Т. В първия тест светва единствено лентата с писмен знак Т, която демонстрира дали казусът е позитивен.
При втория тест светят и С и Т, а на третия единствено С, което демонстрира дали с теста е работено вярно.
Екипът за инспекция на обстоятелства се свърза с доцент Петя Димитрова от Департамента по имунология на Института по микробиология към Българска академия на науките. В писмен отговор до нас тя разказа метода, по който работят антигенните проби и аргументите, заради които наподобява, че те са авансово маркирани.
Как работят антигенните проби
При антигенните проби се употребява имунометод наименуван lateral flow immunoassay (LFIA). Имунометод значи, че този способ се базира на реакция сред протеин и антитела против този протеин, изяснява доцент Петя Димитрова.
Въпреки че реакцията вирус-антитяло се е осъществила, както вирусът, по този начин и антителата са доста дребни по мярка и по тази причина е нужна система за визуализиране. Съществуват разнообразни разновидности за визуализация, които в действителност дефинират чувствителността на теста, както и % на подправените положителни резултати. Най-евтиният и постоянно публикуван вид е този, при който се употребяват разнообразни типове наночастици – колоидно-златни или латексови, може да има и флуоресциращи. Тези частици посредством химична реакция се натоварват с антитела, характерни за единия завършек на вирусния протеин. Те се натоварват в теста, в място покрай тестът, наречено конюгиращ район.
Ако има вирус тези антитела-наночастици го разпознават, свързват се с него и тъй като са в разтвор, стартират да " текат " по капилярен път до местата, където са натоварени антитела в тестовата лента. Понеже антителата от тестовата лента, разпознават другия завършек на вирусния протеин, в случай че тестът е положителна, се получава " сандвич " в мястото на тестовата линия, изяснява доцент Димитрова.
Златните наночастиците към този момент са огромни по мярка, по отношение на вирусния протеин и антителата, и се пресъздават, тъй като гълтам светлина с избрана дължина на вълната. Размерът на златните наночастици е значим. Големите златни наночастици наподобяват виолетови до мрачно сини в разтвор. Ето за какво линията се пресъздава в мрачно синьо, когато тестът е положителна. При потреблението им обаче постоянно се следят подправено положителни резултати, тъй като наночастиците са доста близо и стартират да си въздействат. Затова когато пробата е с лилав цвят, а не наследник, това допуска че се употребяват по-малки частици и пробата е по-точен.
Може да се употребяват и флуоресцентни наночастици, които в случай че се задържат на тест линията, непосредствено ще флуоресцират, само че единствено в случай че тестът е сложена, което във видеото не е показано, прибавя доцент Петя Димитрова.
Антителата, натоварени върху нитроцелулозната хартия в местата на тестовата линия и контролата са протеини. Като всеки протеин те са построени от аминокиселини. Някои от тези аминокиселини, като да вземем за пример аминокиселината триптофан, имат такава химична конструкция, че при облъчване със светлина, те я гълтам, като обаче стартират също да излъчват светлина и флуоресцират. По принцип флуоресценцията на аминокиселината не е доста мощна и се улавя с високочувствителни апарати наречени UV-VIS спектрофотометри, където облъчването на тестът става със мощен източник, а излъчената светлина се улавя с чувствителни детектори. Когато обаче има кристали от протеини, тази флуоресценция може да стане забележима.
Едното обяснение е, че на клипа се вижда точно този феномен. Виждат се линии на мястото, където са натоварени антителата, характерни за вируса в региона на тестът или контролни в региона на контролата. В тези места антителата са натоварени в доста огромно количество и висока компактност и са под формата на кристали досега, когато накапаната от нас проба не доближи до тях. От клипа се вижда, че фрагментите са направени на проби в изсъхнало положение преди пробата да е изработен. Фактически клипът потвърждава, че в мястото, където е тестът или контролата имаме високо наличие на протеин - антитела, прибавя специалистът от Департамента по имунология на Института по микробиология към Българска академия на науките.
Другото обяснение е, че UV светлината поврежда антителата в региона на тест тестът и контролата, като провокира окисление на аминокиселината триптофан. Възможно е също при изработването на теста да има съществуване на трихлороцентна киселина или други сходни на нея субстанции, които да модифицират триптофан и той интензивно да емитира светлина при облъчване с UV (Chopra, A., Willmore, W.G. & Biggar, K.K. Protein quantification and visualization via ultraviolet-dependent labeling with 2,2,2-trichloroethanol. Sci Rep 9, 13923 (2019). https://doi.org/10.1038/s41598-019-50385-9).
Защо обаче линиите при облъчване с UV светлина са с друга компактност при контролата и при тестът в първия тест?
Една причина може да е, че в тези области са натоварени разнообразни по специфика антилела и с друг генезис. Количеството на антителата в тест линията и контролата също може да бъде друго, въпреки и усъвършенствано в метода и надлежно плътността на светещата линия да е друга. Друга причина може да е, че в някои проби антителата може да се модифицират с дребни молекули. Това се прави, с цел да се усъвършенства системата за визуализация. Някой от тези дребни частици могат също да излъчват светлина при UV облъчване, в допълнение с кристализиралите антитела.
Защо на третия тест обаче не се вижда тестова линия при UV облъчване?
Съществуват и проби, при които не се употребяват антитела, а така наречен олигонуклеотиди. Нуклеотидите са главният конструктивен детайл на нуклеиновите киселини, както аминокиселините са конструктивен детайл на белтъците. Тяхната поредност кодира информация, по тази причина в случай че има елементи от вериги на нуклеинова киселина в разтвор (олигонуклеотид), обособените вериги ще се сдвоят комплементарно. Това е все едно се събира фамилна двойка, тъй като има цялостна противоположна диаметралност сред характерите. Така в мястото на конюгация – покрай тестът, има белязан олигонуклеотид, с противоположна поредност на част от вирусна нуклеинова киселини. Ако тестът е положителна и има генетичен материал от вируса, олигонуклиотидите образуват белязана комплементарна двойка. Тази двойка доближава до място, където е натоварена молекула, разпознаваща белязването в мястото на тест линията. Тази молекула не флуоресцира и по тази причина на тест линията няма положителна линия при облъчване с UV светлина. Контролата обаче съдържа антитяло и тя флоуресцира, разказва доцент Петя Димитрова.
По думите й натоварването с разнообразни протеини, в разнообразни райони на микроплаката – т.е производства на предватeлно положителни и отрицателни проби, значи производството с най-малко 2 вместо с 1 софтуерни линии, което би вдигнало цената на антигенните тестванията доста и те биха отпаднали от приложимост заради високата цена и огромната конкуренция от към 450 разнообразни теста, утвърдени от WHO, с по-ниска цена. В Европа в лабораториите се внасят единствено проби утвърдени и сертифицирани от ЕМА, в противоположен случай лабораториите нямат право да издават документи, което би било удар върху репутацията им, заключва доц. Петя Димитрова.
В проверка на същия клип на перуанската Larepublica става ясно, че лаборантът от Галийската здравна работа (SERGAS) на болницата Лукус Аугусти в Испания – Лейла Аскарис, също отхвърля наличието му. Аскарис изяснява, че антителата в С и Т зоните са протеини, a „ всички протеини имат способността да всмукват ултравиолетова светлина “. Това свойство го имат няколко биологични съединения. Това е в основата на UV лампи за разкриване на следи от кръв или биологични течности на местопрестъпленията, прибавя Аскарис за медията.
Всичко по тематиката: Епидемията ковид (COVID-19) 30804
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ