Само в Lupa.bg: Европейският съд завежда стотици дела срещу България заради поправките в НК
Ветото на президента Румен Радев върху измененията в Конституцията, които касаят фигурата на основния прокурор и работата на Висш съдебен съвет, ще падне, само че тогава най-вероятно на ход ще бъде Конституционният съд. Така поправките ще бъдат сложени в риск, защото е допустимо Конституционен съд да се произнесе в интерес на президента. За това предизвести пред Lupa.bg юристът Даниел Божилов.
Той позволи, че забавянето на разделянето на колегиите във Висш съдебен съвет има за цел да обезпечи по-дълго ръководство на прокуратурата на Борислав Сарафов. „ С възобновяване на пленума на Висшия правосъден съвет и на старите отговорности на основния прокурор Сарафов може да остане на пост 7 година Скоро ще стане 1 година от поемането му на прокуратурата. Като че ли се прави всичко допустимо да остане на власт още една година до разделянето на Съвета. След това може да бъде избран отново с мандат от 5 година, какъвто слух се носи. Нали концепцията бе да се лимитират пълномощията на основния прокурор, с цел да се понижи корупцията? “, напомни юристът.
„ Вторият претекст на Радев за налагането на несъгласие е ограничението на правото на обвинения да се запознае с доказателствата на равнище мярка. Това ще сътвори тежки проблеми и отново ще ни съдят в Европейски съд по правата на човека на конвейер “, предизвести Даниел Божилов.
Широко прокламираната правосъдна промяна с последните промени на Конституцията бе на практика анулирана за неустановен интервал от време с признатите на 1 февруари преходни и заключителни разпореждания на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, което е целеустремено занемаряване на върховенството на Конституцията и непосредственото ѝ деяние. Това декларира президентът Румен Радев във връзка наложеното от него несъгласие върху възобновяване на пълномощията на пленума на Висшия правосъден съвет и на основния прокурор. В претекстовете си президентът напомня, че с последните промени и допълнения в главния закон Висшият правосъден съвет бе реорганизиран посредством разделянето му на два съвета – съдийски и прокурорски, а пълномощията на основния прокурор и на прокуратурата бяха мощно редуцирани.
Румен Радев възразява и против наложените ограничавания на правото на обвинените да се срещнат с доказателствата при установяване на мярка за неотклонение „ задържане под стража “. Президентът смята, че този метод не намира опора в Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година по отношение на правото на информация в наказателното произвеждане, която категорично постановява, че нищо от нейните разпореждания не може да се пояснява като оттегляне от процесуални гаранции, открити в правните системи на държавите-членки.
„ Преразглеждането на оспорените разпореждания е опция за Народното събрание точно да извърши първичната цел на законопроекта без да позволява тъпчене на йерархичната система на нормативните актове, на процедурните условия на конституционното нормотворчество и на правовия ред, на който се гради обществото ни “, показва още в претекстовете си президентът.
Той позволи, че забавянето на разделянето на колегиите във Висш съдебен съвет има за цел да обезпечи по-дълго ръководство на прокуратурата на Борислав Сарафов. „ С възобновяване на пленума на Висшия правосъден съвет и на старите отговорности на основния прокурор Сарафов може да остане на пост 7 година Скоро ще стане 1 година от поемането му на прокуратурата. Като че ли се прави всичко допустимо да остане на власт още една година до разделянето на Съвета. След това може да бъде избран отново с мандат от 5 година, какъвто слух се носи. Нали концепцията бе да се лимитират пълномощията на основния прокурор, с цел да се понижи корупцията? “, напомни юристът.
„ Вторият претекст на Радев за налагането на несъгласие е ограничението на правото на обвинения да се запознае с доказателствата на равнище мярка. Това ще сътвори тежки проблеми и отново ще ни съдят в Европейски съд по правата на човека на конвейер “, предизвести Даниел Божилов.
Широко прокламираната правосъдна промяна с последните промени на Конституцията бе на практика анулирана за неустановен интервал от време с признатите на 1 февруари преходни и заключителни разпореждания на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, което е целеустремено занемаряване на върховенството на Конституцията и непосредственото ѝ деяние. Това декларира президентът Румен Радев във връзка наложеното от него несъгласие върху възобновяване на пълномощията на пленума на Висшия правосъден съвет и на основния прокурор. В претекстовете си президентът напомня, че с последните промени и допълнения в главния закон Висшият правосъден съвет бе реорганизиран посредством разделянето му на два съвета – съдийски и прокурорски, а пълномощията на основния прокурор и на прокуратурата бяха мощно редуцирани.
Румен Радев възразява и против наложените ограничавания на правото на обвинените да се срещнат с доказателствата при установяване на мярка за неотклонение „ задържане под стража “. Президентът смята, че този метод не намира опора в Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година по отношение на правото на информация в наказателното произвеждане, която категорично постановява, че нищо от нейните разпореждания не може да се пояснява като оттегляне от процесуални гаранции, открити в правните системи на държавите-членки.
„ Преразглеждането на оспорените разпореждания е опция за Народното събрание точно да извърши първичната цел на законопроекта без да позволява тъпчене на йерархичната система на нормативните актове, на процедурните условия на конституционното нормотворчество и на правовия ред, на който се гради обществото ни “, показва още в претекстовете си президентът.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ