Иван Николов: Безумието на манипулаторите от Белград и марионетките от Скопие…
Вестта, че е записано „ Движение – ВМРО-ДПМНЕ – Сърбия “, вписано в формалния Търговски указател на 18 септември 2024 година не е изненада за всеки, който следи деликатно политиката на Белград към Македония. Тази политика всъщност е антибългарска и преследва една цел: да бъде денационализирано българското население в географската област Македония и да му се прелее сръбски дух. От 1888 година до Балканските войни пропагандата се водеше под знака на сътворената от Стоян Новакович формула на македонизма. /„ На македонците да се вдъхва сръбски дух. Да се потвърждава, че македонците не са българи… “Стоян Новакович, 1886 г./След Балканските войни до 1941 година македонизмът стана непотребен, тъй като южносърбизмът нямаше потребност от сурогат. През 1944 година македонизмът още веднъж се появи, този път приел облика на публична национална теория, наложена с желязо и кръв като съществена етноидеологическа същина на живеещите във Вардарска Македония хора, към този момент жители на Социалистическа република Македония, част от Титова Югославия.
Създадената на 23 октомври 1893 година Вътрешна Македоно-Оринска революционна организация (ВМОРО), която поведе народа на битка с турските поробители, срещна жестоките подли удари на сръбската четническа агитация в Македония. Не инцидентно Даме Груев пред проф. Любомир Милетич декларира: “Бързахме да създадем Организацията, преди сръбската агитация да поквари народа… “ А покварата беше главно средство за емисарите на Белград в Македония. Чрез подкупи и обещания за разточителен живот те спечелваха по някоя и друга дребна душица, само че като цяло Македония стоеше твърдо зад ВМОРО.
Добре платените национални ренегати, техните синове и внуци, след 1944 година оглавиха Комунистическия режим в Скопие, станаха водещи фрагменти на югорепубликата – министри, депутати, ръководители на предприятия, професори, академици…Функционери като Лазар Колишевски, Страхил Гигов, Видое Смилевски, Цветко Узуновски –Абаз и други се разправяха безмилостно със всеки, показал българското си съзнание или благосклонност към България. Хиляди бяха избити без съд и присъда, други откриха гибелта си на инсценирани правосъдни процеси, трети лежаха с години по затвори и лагери, четвърти емигрираха… Така „ прочистен “ и превъзпитан народът посрещна разпада на Югославия и основаването на самостоятелната Република Македония.
И още веднъж отпред излязоха ренегатите, този път минали през многочислените Титови институти за югокомунистиеско възпитания, с нрав на югофедеративни фрагменти, милеещи за Югославия. Тези фрагменти, по силата на събитията се завърнаха от Белград в Скопие и оглавиха новата страна. Киро Глигоров стана президент, Стоян Андов ръководител на първото Собрание на самостоятелната РМакедония, Васил Тупурковски оглави партия и към тях все хора със същата подготовка и фантазия за възобновяване на Югофедерацията от Титово време. Тези хора, без изключение, запазиха и доразвиха антибългарската нервност, попита в Белград и се трансфораха в гневни бранители на югокомунистическия нрав.
Вардарска Македония, макар че към този момент де юре беше независима страна остана в полумрака на югоносталгията, подхранвана вещо от всички тези, които продължаваха да редят съдбините й съгласно мярката на „ държавотворните “ правила, които бяха зазубрили в Белград.
Каква народна власт, какъв плурализъм, какъв европеизъм! Всичко това за ръководещите младата страна беше една мъгла, в която интензивно възстановяваха белградските кройки за бъдещето й. И въпреки всичко за по-младите като Бранко Цървенковски и Георги Спасов и още повече за Зоран Заев и Димитър Ковачевски, въпреки всичко имаше, в случай че не същинска воля за някаква преоценка, най-малко някаква форма на предпочитание. В лицето на новата управническа гарнитура отпред с Гордана Силяановска –Давкова и Кристиян Мицкоски криещи се зад абревиатурата Вътрешна македонска революционна организация, зейнаха оголените зъби на тези фанатизирани ренегати, които и зад артистичната им проява на самостоятелност и национализъм, не могат да прикрият жалката си зависимост на Белград.
Регистрираното на 18 септември 2024 година „ Движение - ВМРО- ДПМНЕ –Сърбия “ е връх на политическото късогледство и емблема на държавническото нищожество на тези трубадури на „ националната чест и достолепие “.
Оставяме настрани гаврата с историческата истина за същността на тази организация –ВМРО, с цел да надникнем в интимната същина на този план. И какво откриваме? Безумие в станиоловата обвивка на една неистина с историята, със същността на тези, които отдадоха живота си за свободата и истината на този пай земя.
И в случай че известният съветски драматург от ХIХ век Александър Островски е озаглавил следващата си драматургична творба „ И най-мъдрият си е малко елементарен “, в тази ситуация с концепцията за „ Движение - ВМРО-ДПМНЕ – Сърбия “, напряко попадаме във водовъртежа на прииждащата от всички страни не дивотия, а безнравственост. И това се отнася напълно за създателите на тази гавра- вдъхновителите й от Белград, и изпълнителите - от Скопие.
Забравиха ли тези корифеи на политическия шантаж, че на 14 май 2016 година не другаде, а в официоза в. “Политика “ – Белград, беше оповестена публикацията на Мария Бракочевич, със заглавие „ Гоце Делчев - воин или антисръбски идеолог “!? Поводът за обявата беше промяната на името на бул. „ Гоце Делчев “ в Белград с името на руския маршал Фьодор Михайлович Толбухин. В случая е значимо, по какъв начин изяснява на журналистката господин Горан Весич, началник в Белградската община, повода за тази промяна. Ето неговите думи: “ „ Промяната е изцяло естествена, тъй като Гоце Делчев като създател и началник на Българската македоно-одринска революционна организация (БМОРО ) няма никакви заслуги, нито за Сърбия, нито за Белгрлад. Нещо повече, организацията, която управлява е антисръбска… “
Какво излиза? Чиновникът от Белградската община, съгласно моментната обстановка, изрича без да осъзнава една истина. В същото време Вучич, Давкова и Мицковски, заслепени от маниакалността си на стратези, неосъзнаващи скритите и явните си комплекси, записват „ Движение – ВМРО-ДПМНЕ – Сърбия “, факт, който пораждат само страдание и снизходителна усмивка…./ БГНЕС
*Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е шеф на списание „ България-Македония ” и на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката.
Създадената на 23 октомври 1893 година Вътрешна Македоно-Оринска революционна организация (ВМОРО), която поведе народа на битка с турските поробители, срещна жестоките подли удари на сръбската четническа агитация в Македония. Не инцидентно Даме Груев пред проф. Любомир Милетич декларира: “Бързахме да създадем Организацията, преди сръбската агитация да поквари народа… “ А покварата беше главно средство за емисарите на Белград в Македония. Чрез подкупи и обещания за разточителен живот те спечелваха по някоя и друга дребна душица, само че като цяло Македония стоеше твърдо зад ВМОРО.
Добре платените национални ренегати, техните синове и внуци, след 1944 година оглавиха Комунистическия режим в Скопие, станаха водещи фрагменти на югорепубликата – министри, депутати, ръководители на предприятия, професори, академици…Функционери като Лазар Колишевски, Страхил Гигов, Видое Смилевски, Цветко Узуновски –Абаз и други се разправяха безмилостно със всеки, показал българското си съзнание или благосклонност към България. Хиляди бяха избити без съд и присъда, други откриха гибелта си на инсценирани правосъдни процеси, трети лежаха с години по затвори и лагери, четвърти емигрираха… Така „ прочистен “ и превъзпитан народът посрещна разпада на Югославия и основаването на самостоятелната Република Македония.
И още веднъж отпред излязоха ренегатите, този път минали през многочислените Титови институти за югокомунистиеско възпитания, с нрав на югофедеративни фрагменти, милеещи за Югославия. Тези фрагменти, по силата на събитията се завърнаха от Белград в Скопие и оглавиха новата страна. Киро Глигоров стана президент, Стоян Андов ръководител на първото Собрание на самостоятелната РМакедония, Васил Тупурковски оглави партия и към тях все хора със същата подготовка и фантазия за възобновяване на Югофедерацията от Титово време. Тези хора, без изключение, запазиха и доразвиха антибългарската нервност, попита в Белград и се трансфораха в гневни бранители на югокомунистическия нрав.
Вардарска Македония, макар че към този момент де юре беше независима страна остана в полумрака на югоносталгията, подхранвана вещо от всички тези, които продължаваха да редят съдбините й съгласно мярката на „ държавотворните “ правила, които бяха зазубрили в Белград.
Каква народна власт, какъв плурализъм, какъв европеизъм! Всичко това за ръководещите младата страна беше една мъгла, в която интензивно възстановяваха белградските кройки за бъдещето й. И въпреки всичко за по-младите като Бранко Цървенковски и Георги Спасов и още повече за Зоран Заев и Димитър Ковачевски, въпреки всичко имаше, в случай че не същинска воля за някаква преоценка, най-малко някаква форма на предпочитание. В лицето на новата управническа гарнитура отпред с Гордана Силяановска –Давкова и Кристиян Мицкоски криещи се зад абревиатурата Вътрешна македонска революционна организация, зейнаха оголените зъби на тези фанатизирани ренегати, които и зад артистичната им проява на самостоятелност и национализъм, не могат да прикрият жалката си зависимост на Белград.
Регистрираното на 18 септември 2024 година „ Движение - ВМРО- ДПМНЕ –Сърбия “ е връх на политическото късогледство и емблема на държавническото нищожество на тези трубадури на „ националната чест и достолепие “.
Оставяме настрани гаврата с историческата истина за същността на тази организация –ВМРО, с цел да надникнем в интимната същина на този план. И какво откриваме? Безумие в станиоловата обвивка на една неистина с историята, със същността на тези, които отдадоха живота си за свободата и истината на този пай земя.
И в случай че известният съветски драматург от ХIХ век Александър Островски е озаглавил следващата си драматургична творба „ И най-мъдрият си е малко елементарен “, в тази ситуация с концепцията за „ Движение - ВМРО-ДПМНЕ – Сърбия “, напряко попадаме във водовъртежа на прииждащата от всички страни не дивотия, а безнравственост. И това се отнася напълно за създателите на тази гавра- вдъхновителите й от Белград, и изпълнителите - от Скопие.
Забравиха ли тези корифеи на политическия шантаж, че на 14 май 2016 година не другаде, а в официоза в. “Политика “ – Белград, беше оповестена публикацията на Мария Бракочевич, със заглавие „ Гоце Делчев - воин или антисръбски идеолог “!? Поводът за обявата беше промяната на името на бул. „ Гоце Делчев “ в Белград с името на руския маршал Фьодор Михайлович Толбухин. В случая е значимо, по какъв начин изяснява на журналистката господин Горан Весич, началник в Белградската община, повода за тази промяна. Ето неговите думи: “ „ Промяната е изцяло естествена, тъй като Гоце Делчев като създател и началник на Българската македоно-одринска революционна организация (БМОРО ) няма никакви заслуги, нито за Сърбия, нито за Белгрлад. Нещо повече, организацията, която управлява е антисръбска… “
Какво излиза? Чиновникът от Белградската община, съгласно моментната обстановка, изрича без да осъзнава една истина. В същото време Вучич, Давкова и Мицковски, заслепени от маниакалността си на стратези, неосъзнаващи скритите и явните си комплекси, записват „ Движение – ВМРО-ДПМНЕ – Сърбия “, факт, който пораждат само страдание и снизходителна усмивка…./ БГНЕС
*Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е шеф на списание „ България-Македония ” и на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ