Черна страница, белязана с много кръв и героизъм
Веселина ГРУЕВА
Навършиха се 81 години от вероломното нахлуване на Хитлерова Германия над Съветския съюз. 22 юни 1941 година е една от най-съдбовните дати в историята на човечеството. Започва Отечествената война на Съветския съюз, която на идващия ден Сталин назовава Велика. Поставя се началото и на антихитлеристката коалиция.
Съдбовно зазвучава " Вставай, страна огромная! ". И голямата руска страна се подвигна на смъртен пердах 1418 дни и нощи. Близо 27 милиона са убитите, цели градове и села са изцяло разрушени, милиони майки и вдовици са с черни забрадки, милиони са осиротелите деца. А в това време всички нации на някогашния Съветски съюз, сплотени и единни, демонстрират невиждан исторически и духовен подвиг, изумителна мощ на духа, желязна неотстъпчивост, голяма безрезервност и всеотдайност в името на Родината.
И на 9 май 1945 година се развя знамето на успеха освен за Съветския съюз, само че и за народите на Европа.
Войната свърши. Започваше мирът.
Достоен принос за успеха има и българската антифашистка Съпротива. Само два дни след нападението на Хитлерова Германия - на 24 юни 1941 година, Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия (тогава БРП) взема историческото решение за разбиране на курс на въоръжена битка срещу фашистките окупатори и монархофашистката тирания. Задачата е " да се сплотява всичко почтено, всичко човечно, всичко антифашистко в страната и да се вдигне на битка против немските фашисти и техните български прислужници и съучастници ". Тактическата максима е " който оказва помощ на Съюз на съветските социалистически републики във войната, той е наш съдружник, без разлика на партийна и обществена принадлежност ".
Въоръжените форми на битка
заемат основно място в новия курс на партията, а измежду тях - организирането на партизанското придвижване за водене на бойни партизански дейности. Излизат първите партизани в Балкана, основават се чети и отряди, образуват се нови партизански единици, а в градовете - бойни групи. Постепенно партизанското придвижване става главно в курса на въоръжената битка, добива огромен обсег и мощно нараства напролет на 1942 година Провеждат се смели нападателни акции, които основават неустановеност за хитлеристките войски в България; саботажни и други дейности, с цел да не може да действат обикновено инфраструктурата и стопанската система на нашата страна, предоставени в услуга на Германия с присъединението на България на 1 март 1941 година към Тристранният пакт на Германия, Италия и Япония; организира се и съответна работа с бойците и офицерите в казармите; ускорява се политико-пропагандната активност измежду популацията. Започват постоянните си излъчвания и двете радиостанции - " Христо Ботев " и " Народен глас ".
Бойните партизански дейности оказват мощно морално влияние върху българския народ, покачват неговата поддръжка, готовността и интензивност за битка. В съпротивителното придвижване се вливат по-широки кръгове от антифашистката общност.
В средата на 1942 година се основава Отечественият фронт - коалиция на патриотичните и демократични структури в България. Програмата на Отечествения фронт, оповестена на 17 юли 1942 година, включва и излизане на България от Тристранния пакт, съдействие със Съветския съюз, Англия и Съединените щати, с към този момент формиралата се Атлантическа коалиция.
Главната задача е " да се смъкне фашистката власт и да се образува държавно управление, опиращо се на доверието на народа ".
Историческите победи на Червената войска
при Сталинград (Волгоград) и Курск през 1943 година и все по-успешните дейности на съдружниците от антихитлеристката коалиция на всички фронтове подтикват българската Съпротива. През март и април 1943 година в България е основана единна Народоосвободителна въстаническа войска (НОВА), която координира и провежда дейностите на партизанските отряди и бойните групи, стимулирани и от програмата на Отечествения фронт. Страната е разграничена на дванадесет въстанически оперативни зони (ВОЗ).
Българската партизанска войска се радва на възходяща всенародна поддръжка. Тя е приета и от съюзническите войски като въоръжена мощ и те я включват в своите стратегически проекти.
Фашистката власт в България, в напъните си да се оправи с разрастващото се партизанско придвижване, демонстрира нечувана свирепост: за погубен или предаден партизанин се изплаща премия, правят се обществени изтезания, ятаци и помагачи се разстрелват на място, домовете им се опожаряват, околните им се интернират. Не се стопират и пред убийства на деца. Хиляди партизани, ятаци и помагачи умират в битката, десетки хиляди антифашисти минават през пандизите и концлагерите. Трагизъм и великолепие на подвига бележат равносметката на тази битка.
Антифашистката Съпротива
включва и присъединяване на Българската войска в заключителния стадий на Втората международна война - от септември 1944 година до май 1945 година След успеха на Девети септември 1944 година, новото отечественофронтовско държавно управление на България изпраща своята войска, в която са включени и доста участници в Съпротивата, и доброволци, да се бие на бойното поле, като част от Червената войска, под управлението на щаба на Трети украински фронт, командван от маршал Фьодор Иванович Толбухин.
Паметни остават в историята боевете и удържаните победи при Ниш, Страцин, Стражин, Крива паланка, Дравската епопея. Българите демонстрират извънреден подвиг и, по думите на маршал Бирюзов, " желязна дисциплинираност ". Стимулира ги вярата, че проливат кръвта си за една обективна общочовешка идея и за бъдещето на България. Показаха и опазиха антифашисткия темперамент на българското общество и неговата битка против пронацисткото ръководство на България. Убитите във войната са 8337, безследно изчезнали - 9155, ранени - 22 958.
Българската антифашистка Съпротива има свое почтено място в европейската и международна антифашистка опозиция. Това по достолепие е оценено и на Парижката мирна конференция от 1945 година и България резервира предвоенните си граници.
След измененията през 1989 година
в годините на така наречен народна власт, станахме очевидци на грубо нахлуване против истината за Великата отечествена война и антифашисткото придвижване в България.
България е единствената страна в Европа и света, в която държавното управление не признава, че е имало фашизъм и антифашистка битка. Фалшифицира се и се пренаписва историята, пренаписват се учебници, подменят се исторически обстоятелства, охулват се участниците в Съпротивата, унищожават се приятелски могили, отстраняват се монументи и паметни плочи, преименуват се улици и площади, поругават се гробове.
Управляващата десница оправдава виновниците за присъединяване на България на страната на хитлерофашистката коалиция, анулира присъдите на Народния съд, разгласи партизаните за терористи, за нарушители. Участниците в антифашистката Съпротива не са приети за ветерани от Втората международна война. Осъждат се на давност.
Младото потомство, родено и израснало след 1989 година, не може да знае историческата истина за антифашистката битка у нас и в Европа, както и за саможертвата на тези мъже и дами, младежи и девойки, които не пожалиха сили и младост за една свободна, самостоятелна, демократична България.
Българският антифашистки съюз, партиите и организациите от лявото пространство работят редовно и отговорно против надигащия се фашизъм и няма да спрат да разкриват истината за този исторически интервал.
Навършиха се 81 години от вероломното нахлуване на Хитлерова Германия над Съветския съюз. 22 юни 1941 година е една от най-съдбовните дати в историята на човечеството. Започва Отечествената война на Съветския съюз, която на идващия ден Сталин назовава Велика. Поставя се началото и на антихитлеристката коалиция.
Съдбовно зазвучава " Вставай, страна огромная! ". И голямата руска страна се подвигна на смъртен пердах 1418 дни и нощи. Близо 27 милиона са убитите, цели градове и села са изцяло разрушени, милиони майки и вдовици са с черни забрадки, милиони са осиротелите деца. А в това време всички нации на някогашния Съветски съюз, сплотени и единни, демонстрират невиждан исторически и духовен подвиг, изумителна мощ на духа, желязна неотстъпчивост, голяма безрезервност и всеотдайност в името на Родината.
И на 9 май 1945 година се развя знамето на успеха освен за Съветския съюз, само че и за народите на Европа.
Войната свърши. Започваше мирът.
Достоен принос за успеха има и българската антифашистка Съпротива. Само два дни след нападението на Хитлерова Германия - на 24 юни 1941 година, Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия (тогава БРП) взема историческото решение за разбиране на курс на въоръжена битка срещу фашистките окупатори и монархофашистката тирания. Задачата е " да се сплотява всичко почтено, всичко човечно, всичко антифашистко в страната и да се вдигне на битка против немските фашисти и техните български прислужници и съучастници ". Тактическата максима е " който оказва помощ на Съюз на съветските социалистически републики във войната, той е наш съдружник, без разлика на партийна и обществена принадлежност ".
Въоръжените форми на битка
заемат основно място в новия курс на партията, а измежду тях - организирането на партизанското придвижване за водене на бойни партизански дейности. Излизат първите партизани в Балкана, основават се чети и отряди, образуват се нови партизански единици, а в градовете - бойни групи. Постепенно партизанското придвижване става главно в курса на въоръжената битка, добива огромен обсег и мощно нараства напролет на 1942 година Провеждат се смели нападателни акции, които основават неустановеност за хитлеристките войски в България; саботажни и други дейности, с цел да не може да действат обикновено инфраструктурата и стопанската система на нашата страна, предоставени в услуга на Германия с присъединението на България на 1 март 1941 година към Тристранният пакт на Германия, Италия и Япония; организира се и съответна работа с бойците и офицерите в казармите; ускорява се политико-пропагандната активност измежду популацията. Започват постоянните си излъчвания и двете радиостанции - " Христо Ботев " и " Народен глас ".
Бойните партизански дейности оказват мощно морално влияние върху българския народ, покачват неговата поддръжка, готовността и интензивност за битка. В съпротивителното придвижване се вливат по-широки кръгове от антифашистката общност.
В средата на 1942 година се основава Отечественият фронт - коалиция на патриотичните и демократични структури в България. Програмата на Отечествения фронт, оповестена на 17 юли 1942 година, включва и излизане на България от Тристранния пакт, съдействие със Съветския съюз, Англия и Съединените щати, с към този момент формиралата се Атлантическа коалиция.
Главната задача е " да се смъкне фашистката власт и да се образува държавно управление, опиращо се на доверието на народа ".
Историческите победи на Червената войска
при Сталинград (Волгоград) и Курск през 1943 година и все по-успешните дейности на съдружниците от антихитлеристката коалиция на всички фронтове подтикват българската Съпротива. През март и април 1943 година в България е основана единна Народоосвободителна въстаническа войска (НОВА), която координира и провежда дейностите на партизанските отряди и бойните групи, стимулирани и от програмата на Отечествения фронт. Страната е разграничена на дванадесет въстанически оперативни зони (ВОЗ).
Българската партизанска войска се радва на възходяща всенародна поддръжка. Тя е приета и от съюзническите войски като въоръжена мощ и те я включват в своите стратегически проекти.
Фашистката власт в България, в напъните си да се оправи с разрастващото се партизанско придвижване, демонстрира нечувана свирепост: за погубен или предаден партизанин се изплаща премия, правят се обществени изтезания, ятаци и помагачи се разстрелват на място, домовете им се опожаряват, околните им се интернират. Не се стопират и пред убийства на деца. Хиляди партизани, ятаци и помагачи умират в битката, десетки хиляди антифашисти минават през пандизите и концлагерите. Трагизъм и великолепие на подвига бележат равносметката на тази битка.
Антифашистката Съпротива
включва и присъединяване на Българската войска в заключителния стадий на Втората международна война - от септември 1944 година до май 1945 година След успеха на Девети септември 1944 година, новото отечественофронтовско държавно управление на България изпраща своята войска, в която са включени и доста участници в Съпротивата, и доброволци, да се бие на бойното поле, като част от Червената войска, под управлението на щаба на Трети украински фронт, командван от маршал Фьодор Иванович Толбухин.
Паметни остават в историята боевете и удържаните победи при Ниш, Страцин, Стражин, Крива паланка, Дравската епопея. Българите демонстрират извънреден подвиг и, по думите на маршал Бирюзов, " желязна дисциплинираност ". Стимулира ги вярата, че проливат кръвта си за една обективна общочовешка идея и за бъдещето на България. Показаха и опазиха антифашисткия темперамент на българското общество и неговата битка против пронацисткото ръководство на България. Убитите във войната са 8337, безследно изчезнали - 9155, ранени - 22 958.
Българската антифашистка Съпротива има свое почтено място в европейската и международна антифашистка опозиция. Това по достолепие е оценено и на Парижката мирна конференция от 1945 година и България резервира предвоенните си граници.
След измененията през 1989 година
в годините на така наречен народна власт, станахме очевидци на грубо нахлуване против истината за Великата отечествена война и антифашисткото придвижване в България.
България е единствената страна в Европа и света, в която държавното управление не признава, че е имало фашизъм и антифашистка битка. Фалшифицира се и се пренаписва историята, пренаписват се учебници, подменят се исторически обстоятелства, охулват се участниците в Съпротивата, унищожават се приятелски могили, отстраняват се монументи и паметни плочи, преименуват се улици и площади, поругават се гробове.
Управляващата десница оправдава виновниците за присъединяване на България на страната на хитлерофашистката коалиция, анулира присъдите на Народния съд, разгласи партизаните за терористи, за нарушители. Участниците в антифашистката Съпротива не са приети за ветерани от Втората международна война. Осъждат се на давност.
Младото потомство, родено и израснало след 1989 година, не може да знае историческата истина за антифашистката битка у нас и в Европа, както и за саможертвата на тези мъже и дами, младежи и девойки, които не пожалиха сили и младост за една свободна, самостоятелна, демократична България.
Българският антифашистки съюз, партиите и организациите от лявото пространство работят редовно и отговорно против надигащия се фашизъм и няма да спрат да разкриват истината за този исторически интервал.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ