Съдбата на евреите медици в България след 1941 година
Веселина Божилова,
В навечерието на 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи от хитлеристките концлагери, Музеят на медицината към Медицинския университет в Пловдив хвърля светлина върху една малко позната тематика - ориста на евреите медици в България по време на Втората международна война, като я показва в цифрова галерия. Отправна точка в този документален роман е признатият на 21 януари 1941 година Закон за отбрана на нацията (ЗЗН), който лимитира мощно политическите и стопански права на евреите, включително и на медицинските експерти. За случилото се тогава беседваме с шефа на музея проф. Георги Томов.
Какво място заемат евреите в здравната общественост преди войната?
Медицинските специалности - доктор, ортодонт, аптекар, фелдшер, акушерка - са измежду високо уважаваните свободни специалности от еврейската общественост в България сред двете международни войни. Има една относително дребна, само че добре образована каста български евреи, която ги упражнява. Това са хора, получили в огромната си част своето здравно обучение в чужбина - множеството са учили в Германия, Австрия, Франция, Италия, а някои и в София в разкрития през 1917 година Медицински факултет към Софийския университет. Това са медицински експерти, уважавани както от своите сътрудници българи, по този начин и от цялото население, хора с добра професионална известност.
Що се отнася до броя и разпределението им в страната, най-точни данни получаваме от протестното писмо на Българския лекарски съюз (БЛС), изпратено до ръководителя на Народното събрание по време на публичното разискване на план за Закона за отбрана на нацията. В него се споделя, че при общо 3200 лекари в страната, едвам 140 са евреи. От тях 74 работят в столицата, а останалите са съсредоточени най-вече в огромните градове на страната, където живее и еврейското население. Впрочем по това време в България еврейската диаспора наброява близо 50 000 души. В писмото още се загатват 18 лекари евреи, които са на държавна и общинска работа, участъкови лекари и други
Само здравното съсловие ли пази еврейските си сътрудници?
Не, стотици са писмата от елементарни жители, политици, общественици и известни персони, както и от съсловни организации срещу приемането на Закона за отбрана на нацията, само че той по този начин или другояче е признат и влиза в действие от 23 януари 1941 година Същата позиция като БЛС заемат с протестни писма и Съюзът на юристите, Съюзът на писателите, Съюзът на художниците, Българската православна черква.
Още през 1937 година еврейският публицист Буко Пити организира анкета измежду 62-ма български политици, общественици, учени, интелектуалци. В нея той търси тяхното мнение за антисемитизма и за расовата доктрина. Имаме в музея оригинала на тази анкета. В нея са имената на известни политици като Атанас Буров, Никола Мушанов, Андрей Ляпчев, академични преподаватели и учени като Александър Балабанов, Асен Златаров, писатели като Елин Пелин, Теодор Траянов и доста други. Може да се каже, че преобладаващото публично мнение в България не е било с антисемитска настройка. Но за жалост това се разминава с германофилските усеща на ръководещата политическа върхушка и тя го постанова като държавна политика, въпреки и не без опозиция.
Как се възприема расовата доктрина тогава у нас?
През 30-те години на XX век и в България, изцяло в духа на времето, се появяват сдружения, които пропагандират расовата доктрина в своите печатни издания. В България подобен вестник е „ Народ и поколение “ от 1935 година, който е показан в нашата галерия. Това е вестник за евгеника (расова хигиена), който преповтаря концепциите на националсоциалистите в Германия. Поддръжници на расизма е имало и в България, само че въпросът е, че сериозните учени, като да вземем за пример Методий Попов, се афишират напълно срещу тези псевдонаучни теории.
Методий Попов, прочут български антрополог, оповестил се против расовата теорияМетодий Попов, прочут български антрополог, оповестил се против расовата доктрина
Методий Попов, прочут български антрополог, оповестил се против расовата теорияСнимка: Digitale Ausstellung/Medizinisches Museum Plovdiv
Случаят на Методий Попов е изключително индикативен, тъй като той е антрополог, приключил е в Германия, член на немската Академия на естествоизпитателите „ Леополдина “. Той е и дипломат на България в Германия (1925-1931) - с една дума и академик, и посланик. Той доста остро се изрича против расовата доктрина и в символ на митинг връща всички свои дипломи, ордени и награди от Германия в немското посолство, което е извънредно за времето си. Методий Попов изнася публични сказки в цялата страна, в които изяснява, че расовата доктрина в действителност е псевдонаука, че с нея се нападат евреите, само че тази расова доктрина няма да пощади и славяни, както и други, които са отвън разбирането за чистата арийска раса. Попов е нападнат от „ Ратниците “, които саботират негови обществени лекции, само че той дава отговор с издаването на книгата „ Наследственост, раса, народ “ (1938), която доближава до българските читатели в тези смутни времена.
Как се отразява Законът за отбрана на нацията на медиците евреи?
В частта си за свободните специалности ЗЗН вкарва строги квоти - дава се право на дребна част от тези медицински експерти да работят и броят им е симетричен на еврейското население в България. Съгласно това, право да практикуват резервират малко на брой: " Лекари всичко 21 - от които в София -13, в Пловдив - 3, в Русе -1, в Ямбол -1, в Дупница -1, и в Бургас -1. " Впоследствие този брой е повишен на 59, с помощта на напъните на Българския лекарски съюз, който се застъпва за членовете си с приети права по член 33 от ЗЗН. Квоти са въведени и за ветеринарните лекари, зъболекарите и акушерките. Ликвидират се всички предприятия, благосъстоятелност на евреи – аптеки, дрогерии. В музея съхраняваме доста богат списък на един аптекар евреин - Леон Пинхас Барух, родом от Кюстендил, приключил в Чехия и по-късно работещ в дрогерия в София.
След приемането на закона той е уволнен, а по-късно е цивилен мобилизиран - на процедура е интерниран в посочено от страната място, където му е позволено да работи по специалността си. От 1941 до 1944 година той работи поредно в Шумен, Никопол, Тетевен, Дупница, с. Новачене, Кюстендил. През август 1944 година е задържан за укриване и подкрепяне на партизани. Почти всички софийски лекари, фармацевти и зъболекари са интернирани в провинцията. Имаме данни за известния столичен ортодонт доктор И. Калми, един от най-дейните членове на Българския зъболекарски съюз сред двете международни войни, който след влизане в действие на Закона за отбрана на нацията, губи правото да практикува специалността си, а по-късно предстои на изселване. Неговият пациент и другар Димо Казасов го укрива в дома си дружно с още двама водачи на еврейската общественост. Но множеството са пратени в по-малки градове и села.
Как реагират медиците евреи?
Не за първи път в своята трагична и изпълнена с обрати история евреите се подчиняват на наложените им ограничавания. В общи линии Законът се съблюдава, само че по-младите, бедните и постоянно добре образованите прегръщат комунистическите хрумвания и се включват в незаконната опозиция. Сред тях има и лекари, какъвто е казусът с доктор Саул Мезан, който се причислява към партизански отряд и е погубен през 1944 година в борба покрай Елбасан, Албания.
Жули Левиева, първообраз на облика на Варвара в романа на Димитър Димов Жули Левиева, първообраз на облика на Варвара в романа на Димитър Димов
Жули Левиева, първообраз на облика на Варвара в романа на Димитър Димов " Тютюн " Снимка: Digitale Ausstellung/Medizinisches Museum Plovdiv
За Пловдив най-интересният случай е с дъщерята на фелдшера Самуил Левиев - Жули Левиева, която е партизанка и извършва длъжността санитар в отряда си. Тя получава от татко си дребен хирургически набор и е подготвена от него да оказва първа помощ и обикновено лекуване на ранените и болните. Интересна е нейната орис след 1944 година. Жули Левиева става журналистка и с нея в Пловдив се среща Димитър Димов, до момента в който приготвя романа си „ Тютюн “. Разговаряли са дълго за партизанския живот и по-късно Жули Левиева става първообраз на Варвара. Този облик в „ Тютюн “ участва в оригинала, преди да бъдат наложени по-късно редакции на романа. Жули Левиева е сестра на бащата на известните пловдивски създатели Йоан и Милчо Левиеви, тя е тяхна вуйна.
Да, една болница с забавна история. В началото на 20-те години на ХХ век в средите на евреите ветерани, взели участие в трите следващи войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата международна, поражда концепция за изграждане на болница-паметник в чест на падналите във войните български евреи. Средствата за нея се събират от дарения и волни пожертвувания от цялата еврейска общественост, а през 1934 година тя отваря порти в София.
Болница-паметник в чест на евреите, починали за България в Балканската, Междусъюзническата и Първата международна войнаБолница-паметник в чест на евреите, починали за България в Балканската, Междусъюзническата и Първата международна война
Болница-паметник в чест на евреите, починали за България в Балканската, Междусъюзническата и Първата международна войнаСнимка: Digitale Ausstellung/Medizinisches Museum Plovdiv
Главен доктор е доктор Исак Израел, хирург. В двора е подложен монумент на починалите във войните евреи от известния украински ваятел Михайло Парашчук. Болницата разполага с две отделения - хирургично и АГ. Прегледите и лекуването на бедните жители е гратис, одобряват се пациенти без значение от произхода им. В сложните времена след 1941 година болничното заведение някак си оцелява, и въпреки и в тежки условия, продължава да приема и да лекува заболели. През 1942 година паметникът на Парашчук е изпратен в Германия за претопяване. След 1944 година в продължение на 10 години болничното заведение е била държавна, а след това става клиника по ендокринология на Медицинска академия.
Какво се случва с евреите медици след 1944 година?
Девети септември 1944 година поставя завършек на страха от физическа крах за всички евреи в България, тъй като се анулират антиеврейските закони. Но за огромна част, в това число медицинските експерти, проблемите не изчезват, тъй като отнетите по ЗЗН клиники, кабинети, аптеки и дрогерии, в този момент биват национализирани от новата комунистическа власт. Поради тази причина, когато през 1948 година е основана страната Израел и евреите получават право да емигрират, огромна част отпътуват. Става дума за лекари, зъболекари, аптекари, които слагат основите на опазването на здравето в новата страна и чиито имена и до през днешния ден се загатват с почитание. Интересен факт, който поставя благополучен свършек на нашата история, е, че първият квалифициран доктор на новосъздадения през 1945 година Медицински факултет в Пловдив е пловдивската еврейка Рашел Коен. Тя се омъжва за своя състудент албанец Зиса Цикули и отпътува за Албания. А по-късно синът им доктор Максим Цикули става министър на опазването на здравето там.
В навечерието на 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи от хитлеристките концлагери, Музеят на медицината към Медицинския университет в Пловдив хвърля светлина върху една малко позната тематика - ориста на евреите медици в България по време на Втората международна война, като я показва в цифрова галерия. Отправна точка в този документален роман е признатият на 21 януари 1941 година Закон за отбрана на нацията (ЗЗН), който лимитира мощно политическите и стопански права на евреите, включително и на медицинските експерти. За случилото се тогава беседваме с шефа на музея проф. Георги Томов.
Какво място заемат евреите в здравната общественост преди войната?
Медицинските специалности - доктор, ортодонт, аптекар, фелдшер, акушерка - са измежду високо уважаваните свободни специалности от еврейската общественост в България сред двете международни войни. Има една относително дребна, само че добре образована каста български евреи, която ги упражнява. Това са хора, получили в огромната си част своето здравно обучение в чужбина - множеството са учили в Германия, Австрия, Франция, Италия, а някои и в София в разкрития през 1917 година Медицински факултет към Софийския университет. Това са медицински експерти, уважавани както от своите сътрудници българи, по този начин и от цялото население, хора с добра професионална известност.
Що се отнася до броя и разпределението им в страната, най-точни данни получаваме от протестното писмо на Българския лекарски съюз (БЛС), изпратено до ръководителя на Народното събрание по време на публичното разискване на план за Закона за отбрана на нацията. В него се споделя, че при общо 3200 лекари в страната, едвам 140 са евреи. От тях 74 работят в столицата, а останалите са съсредоточени най-вече в огромните градове на страната, където живее и еврейското население. Впрочем по това време в България еврейската диаспора наброява близо 50 000 души. В писмото още се загатват 18 лекари евреи, които са на държавна и общинска работа, участъкови лекари и други
Само здравното съсловие ли пази еврейските си сътрудници?
Не, стотици са писмата от елементарни жители, политици, общественици и известни персони, както и от съсловни организации срещу приемането на Закона за отбрана на нацията, само че той по този начин или другояче е признат и влиза в действие от 23 януари 1941 година Същата позиция като БЛС заемат с протестни писма и Съюзът на юристите, Съюзът на писателите, Съюзът на художниците, Българската православна черква.
Още през 1937 година еврейският публицист Буко Пити организира анкета измежду 62-ма български политици, общественици, учени, интелектуалци. В нея той търси тяхното мнение за антисемитизма и за расовата доктрина. Имаме в музея оригинала на тази анкета. В нея са имената на известни политици като Атанас Буров, Никола Мушанов, Андрей Ляпчев, академични преподаватели и учени като Александър Балабанов, Асен Златаров, писатели като Елин Пелин, Теодор Траянов и доста други. Може да се каже, че преобладаващото публично мнение в България не е било с антисемитска настройка. Но за жалост това се разминава с германофилските усеща на ръководещата политическа върхушка и тя го постанова като държавна политика, въпреки и не без опозиция.
Как се възприема расовата доктрина тогава у нас?
През 30-те години на XX век и в България, изцяло в духа на времето, се появяват сдружения, които пропагандират расовата доктрина в своите печатни издания. В България подобен вестник е „ Народ и поколение “ от 1935 година, който е показан в нашата галерия. Това е вестник за евгеника (расова хигиена), който преповтаря концепциите на националсоциалистите в Германия. Поддръжници на расизма е имало и в България, само че въпросът е, че сериозните учени, като да вземем за пример Методий Попов, се афишират напълно срещу тези псевдонаучни теории.
Методий Попов, прочут български антрополог, оповестил се против расовата теорияМетодий Попов, прочут български антрополог, оповестил се против расовата доктрина
Методий Попов, прочут български антрополог, оповестил се против расовата теорияСнимка: Digitale Ausstellung/Medizinisches Museum Plovdiv
Случаят на Методий Попов е изключително индикативен, тъй като той е антрополог, приключил е в Германия, член на немската Академия на естествоизпитателите „ Леополдина “. Той е и дипломат на България в Германия (1925-1931) - с една дума и академик, и посланик. Той доста остро се изрича против расовата доктрина и в символ на митинг връща всички свои дипломи, ордени и награди от Германия в немското посолство, което е извънредно за времето си. Методий Попов изнася публични сказки в цялата страна, в които изяснява, че расовата доктрина в действителност е псевдонаука, че с нея се нападат евреите, само че тази расова доктрина няма да пощади и славяни, както и други, които са отвън разбирането за чистата арийска раса. Попов е нападнат от „ Ратниците “, които саботират негови обществени лекции, само че той дава отговор с издаването на книгата „ Наследственост, раса, народ “ (1938), която доближава до българските читатели в тези смутни времена.
Как се отразява Законът за отбрана на нацията на медиците евреи?
В частта си за свободните специалности ЗЗН вкарва строги квоти - дава се право на дребна част от тези медицински експерти да работят и броят им е симетричен на еврейското население в България. Съгласно това, право да практикуват резервират малко на брой: " Лекари всичко 21 - от които в София -13, в Пловдив - 3, в Русе -1, в Ямбол -1, в Дупница -1, и в Бургас -1. " Впоследствие този брой е повишен на 59, с помощта на напъните на Българския лекарски съюз, който се застъпва за членовете си с приети права по член 33 от ЗЗН. Квоти са въведени и за ветеринарните лекари, зъболекарите и акушерките. Ликвидират се всички предприятия, благосъстоятелност на евреи – аптеки, дрогерии. В музея съхраняваме доста богат списък на един аптекар евреин - Леон Пинхас Барух, родом от Кюстендил, приключил в Чехия и по-късно работещ в дрогерия в София.
След приемането на закона той е уволнен, а по-късно е цивилен мобилизиран - на процедура е интерниран в посочено от страната място, където му е позволено да работи по специалността си. От 1941 до 1944 година той работи поредно в Шумен, Никопол, Тетевен, Дупница, с. Новачене, Кюстендил. През август 1944 година е задържан за укриване и подкрепяне на партизани. Почти всички софийски лекари, фармацевти и зъболекари са интернирани в провинцията. Имаме данни за известния столичен ортодонт доктор И. Калми, един от най-дейните членове на Българския зъболекарски съюз сред двете международни войни, който след влизане в действие на Закона за отбрана на нацията, губи правото да практикува специалността си, а по-късно предстои на изселване. Неговият пациент и другар Димо Казасов го укрива в дома си дружно с още двама водачи на еврейската общественост. Но множеството са пратени в по-малки градове и села.
Как реагират медиците евреи?
Не за първи път в своята трагична и изпълнена с обрати история евреите се подчиняват на наложените им ограничавания. В общи линии Законът се съблюдава, само че по-младите, бедните и постоянно добре образованите прегръщат комунистическите хрумвания и се включват в незаконната опозиция. Сред тях има и лекари, какъвто е казусът с доктор Саул Мезан, който се причислява към партизански отряд и е погубен през 1944 година в борба покрай Елбасан, Албания.
Жули Левиева, първообраз на облика на Варвара в романа на Димитър Димов Жули Левиева, първообраз на облика на Варвара в романа на Димитър Димов
Жули Левиева, първообраз на облика на Варвара в романа на Димитър Димов " Тютюн " Снимка: Digitale Ausstellung/Medizinisches Museum Plovdiv
За Пловдив най-интересният случай е с дъщерята на фелдшера Самуил Левиев - Жули Левиева, която е партизанка и извършва длъжността санитар в отряда си. Тя получава от татко си дребен хирургически набор и е подготвена от него да оказва първа помощ и обикновено лекуване на ранените и болните. Интересна е нейната орис след 1944 година. Жули Левиева става журналистка и с нея в Пловдив се среща Димитър Димов, до момента в който приготвя романа си „ Тютюн “. Разговаряли са дълго за партизанския живот и по-късно Жули Левиева става първообраз на Варвара. Този облик в „ Тютюн “ участва в оригинала, преди да бъдат наложени по-късно редакции на романа. Жули Левиева е сестра на бащата на известните пловдивски създатели Йоан и Милчо Левиеви, тя е тяхна вуйна.
Да, една болница с забавна история. В началото на 20-те години на ХХ век в средите на евреите ветерани, взели участие в трите следващи войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата международна, поражда концепция за изграждане на болница-паметник в чест на падналите във войните български евреи. Средствата за нея се събират от дарения и волни пожертвувания от цялата еврейска общественост, а през 1934 година тя отваря порти в София.
Болница-паметник в чест на евреите, починали за България в Балканската, Междусъюзническата и Първата международна войнаБолница-паметник в чест на евреите, починали за България в Балканската, Междусъюзническата и Първата международна война
Болница-паметник в чест на евреите, починали за България в Балканската, Междусъюзническата и Първата международна войнаСнимка: Digitale Ausstellung/Medizinisches Museum Plovdiv
Главен доктор е доктор Исак Израел, хирург. В двора е подложен монумент на починалите във войните евреи от известния украински ваятел Михайло Парашчук. Болницата разполага с две отделения - хирургично и АГ. Прегледите и лекуването на бедните жители е гратис, одобряват се пациенти без значение от произхода им. В сложните времена след 1941 година болничното заведение някак си оцелява, и въпреки и в тежки условия, продължава да приема и да лекува заболели. През 1942 година паметникът на Парашчук е изпратен в Германия за претопяване. След 1944 година в продължение на 10 години болничното заведение е била държавна, а след това става клиника по ендокринология на Медицинска академия.
Какво се случва с евреите медици след 1944 година?
Девети септември 1944 година поставя завършек на страха от физическа крах за всички евреи в България, тъй като се анулират антиеврейските закони. Но за огромна част, в това число медицинските експерти, проблемите не изчезват, тъй като отнетите по ЗЗН клиники, кабинети, аптеки и дрогерии, в този момент биват национализирани от новата комунистическа власт. Поради тази причина, когато през 1948 година е основана страната Израел и евреите получават право да емигрират, огромна част отпътуват. Става дума за лекари, зъболекари, аптекари, които слагат основите на опазването на здравето в новата страна и чиито имена и до през днешния ден се загатват с почитание. Интересен факт, който поставя благополучен свършек на нашата история, е, че първият квалифициран доктор на новосъздадения през 1945 година Медицински факултет в Пловдив е пловдивската еврейка Рашел Коен. Тя се омъжва за своя състудент албанец Зиса Цикули и отпътува за Албания. А по-късно синът им доктор Максим Цикули става министър на опазването на здравето там.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ