Проф. Веселин Янчев: Русия се намесва драстично във вътрешните дела на България от първия момент на съществуване на самостоятелната българска държава
Веселин Янчев е професор, лекар на науките, учител по нова българска история в Историческия факултет на Софийския университет " Свети Климент Охридски ”. Научните му ползи са в региона на военната, политическата и институционалната история на България след 1878 година. Интервюто е за " БанкерЪ ".
Проф. Янчев, следва премиерата на следващото ви научно проучване – монографията " Армия, публичен ред, вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчково въстания ". По този мотив още веднъж влизаме в нашата графа " Спомени за бъдещето ". Какво нашепва Клио, музата на историята, на днешното българско общество от дистанцията на един век?
Харесва ми аналогията за бъдещето, което е забелязано в предишното. В случая се следят доста забавни процеси и повторения, свързани с опита за налагане на избран модел на развиване. Обобщено казано, отвод от опита да се разбере посоката на историческото развиване и налагане на модел, който шепа хора волунтаристично си показват, че могат да наложат личните си възгледи върху общия исторически ход. Парадоксалното е, че 1923 година, която всички възприемат като извънредно кървава и наситена с доста отрицателни събития година, в действителност е много забавна. Има осъществен държавен прелом, който се приема от всички политически партии, в това число от комунистите, има консенсус накъде би трябвало да се развива българското общество, има и един доста сериозен напън извън – за налагане на коренна смяна в обществено-политическия живот на страната и късане с парламентарно-демократичния модел на ръководство посредством налагане на диктаторски комунистически властови модел.
Пролетарската гражданска война да продължи своето шествие по земното кълбо.
Точно това е връзката с така наречен втора вълна на революцията, съгласно която тя би трябвало да стане всесветска. Част от тази тактика е и основаването на Коминтерна, който би трябвало да извърши тази международна гражданска война.
Най-подходящи за влияние като че ли са страните, изгубили Първата международна война, изпаднали в тежка рецесия и осъдени от мирните контракти, измежду които Германия и България.
Определено. Най-желаната посока на удара е Германия, тъй като е крупна индустриална страна в центъра на Европа, и която – обединена със Съветска Русия, може да промени хода на историята. Не се изключват и околни пътища, част от които минават през Балканите и България. Задачата за промяна на властта у нас е сложена от Коминтерна още през 1022 година, когато на власт са земеделците. За новите политически мислители значимото е комунистите да завземат властта, освен това принудително.
Българска комунистическа партия е натурален сътрудник на руската власт, въпреки Кремъл да е считал българските комунисти за мекушави и нерешителни. Според някои източници, болшевиките са били склонни повече да си партнират с по-радикалната Вътрешна македонска революционна организация. Има ли сведения за това?
Изключително тъкмо е това наблюдаване. Кремъл е считал че Българска комунистическа партия има запаси да вземе властта, само че не е задоволително революционна и твърда, с цел да го направи. В тази посока е и директивата след 9 юни 1923 година да се употребяват селските маси и Вътрешна македонска революционна организация за завладяване на властта, която е заинтригувана от безредици на Балканите. Това е била и задачата – Българска комунистическа партия, дружно с Български земеделски народен съюз и Вътрешна македонска революционна организация – да овладее властта. Но се оказва, че това е невъзможна амалгама: Вътрешна македонска революционна организация е в открит спор със земеделците по националния въпрос, само че това не вълнува стратезите на международната гражданска война. Колкото повече гърмеж се натрупва, толкоз по-голям ще бъде резултатът.
В тези събития, а и в днешни дни, има една думичка, която прехвърча като искра – фашизъм. Тогава фашизмът едвам се е зародил, а в този момент той от дълго време е отминал. Въпреки това терминът е привлекателен за политическа приложимост. Каква работа вършело и прави набеждаването, че някои хора са фашисти?
Това е универсално обвинение и оневиняване за всяка една активност. Не може да става и дума за някакво фашистко ръководство в България през 1923 година. Парадоксалното е, че комунистите употребяват този термин и за ръководството на Български земеделски народен съюз, смятайки го за фашистко. И в действителност, земеделският режим се консолидира като властнически и недемократичен модел, само че не и като фашистки.
Фашизмът, неговото производно национал-социализма и комунизма са разнообразни проявления на сходни тоталитарни системи.
Да, и едните, и другите са против демокрацията, против парламентаризма, против човешките права и свободи. И едните, и другите са за надзор върху стопанската система и развиването на обществото. И едните, и другите постановат модела на еднопартийна и еднолична тирания, прогласяват властта за демиург на всички дейности, а човешките позиции биват пренебрегнати или впрегнати в една-единствена предопределена посока.
На този декор в някои исторически проучвания проблясва " хуманизма " на Септемврийското въстание, което беше героизирано и даже канонизирано. Има ли нещо демократично в претекстовете на този бунт?
Нищо демократично не може да се съзре в опита на шепа хора да завземат властта. Трябва да се означи, че обективно видяно това въстание не е дело даже на цялата комунистическа партия, камо ли на цялостен един народ. Едва в 14% от селищата в България през 1923 година се случва нещо, а единствено в 9% има смяна във властта. Въстанието не е всеобщо. Идеологическият прочит на събитието е изработен от неговите създатели – Георги Димитров и Васил Коларов. Те заковават няколко постулата, които се повтарят през десетилетията до ден-днешен. Повтаря се, че въстанието било против една фашистка тирания, то било всеобщо и всенародно, целяло налагането на нов либерален модел на ръководство. Все изказвания, които са изпразнени от наличие и подтекст.
Още повече, че през 1923 година всяка романтика на ВОСР е изчезнала и е сменена от жестока тирания.
Когато търсех думите, с които да обобщя моето проучване, попаднах на тирада на Никола Мушанов, в която във връзка същите събития той дава своето схващане за революциите. В речите си пред Народно събрание той изрично отхвърля въстанието от 1923 година да има нещо общо с революциите. Революцията, споделя Мушанов, е блян на обществото да върви напред и нагоре, да върви към идеали, да прогресира. А това, което направиха в България, води към принуждение и гибел, към декаданс. Това не може да бъде гражданска война, заключава политикът.
Да потърсим още една прилика сред 1923 и 2023 година. Знаем, че непознатото въздействие най-често протича през артериите на корупцията. Корупцията през днешния ден е пред очите ни, само че какво е било положението й преди век у нас?
Има целеустремено митологизиране на корупцията в България до 1944 г., подозрения постоянно има. На няколко пъти се организира Държавен съд, само че там обвиняванията не се потвърждават. Не отхвърлям, че е съществувала корупция в държавния уред. Но когато изследвах връзките сред Москва, Коминтера, българските комунистически среди и останалите комунистически патии в Европа и даже в Северна и Южна Америка, се оказа, че са вървели доста съществени парични потоци.
Говорите за възнагражденията на така наречен професионални революционери?
Парите са отивали освен за възнаграждение на техните услуги. Парите са били за прехрана на партийните апарати, за основаване на незаконни структури и въоръжаването им. Има параграфи за подкупи на началници на армейски гарнизони, шефове на полицията и т. н. В архивите са посочени и пътищата за набиране на тези средства, разпределяни по трасето сред Коминтерна и комунистическите партии, откраднатите диаманти, методите, по които те се продават на тържищата в Европа, по какви канали влизат. Тези действия взривяват обществото в директния и преносния смисъл.
Тоест сегашните " четирихилядници " за които се приказва, напълно не са ново събитие?
Не. За страдание в историята има доста прецеденти, които могат да бъдат проследени и осветлени.
Под какви форми прониква съветското въздействие у нас преди век и в днешни дни?
Има доста огромна непосредственост и последователност в политиките на Царска Русия, Съветска Русия и днешна Русия. Заниманията ми във военно-политическата сфера демонстрират фрапантни намеси на Русия във вътрешните каузи на България от първия миг на битие на независимата българска страна. Свалянето на княз Александър е напълно съветски план, непризнаването на княз Фердинанд и оповестяването му за персона, която би трябвало да бъде прокудена от страната – също. Събитията от 1920-те години до 1944-а не вършат изключение. Съществува огромно разминаване сред чисто българските национални ползи и съветската визия за тях. От самото начало на Третото българско царство Русия се стреми да управлява у нас две посоки – външната политика и армията.
Да не забравяме енергетиката, която е пиедестал на всяка стопанска система.
Да. Очевидно това са най-преките и най-смазаните механизми за въздействие. Те не се интересуват от министъра на опазването на здравето или министъра на просвещението. Но може би и там има интерес, тъй като са мощни канали за въздействие.
Като приказваме за просвещение, за какво има такава фрапантна разлика в характера на историческото знание сред университетските среди и материалът, който се преподава в учебните заведения?
Винаги съм заявявал позицията, че визия за предишното би трябвало да дават университетските проучвания. Но това е развой, който изисква доста сила, доста труд и доста време. Особено в този момент, когато се подценява респектът към университетските изследвания. Дълъг е процесът, през който тези университетски познания се трансформира и доближава до ученическите учебници и до преподавателите в учебните заведения. А още по-дълъг е интервалът, в който учителската колегия усвои тези нови възгледи, показа и оценки за предишното.
Или да ги преглътне.
Или да ги преглътне, да. Но аз имам вяра в преподавателите по история, това са високоинтелигентни хора с голям запас да набират съвременна и модерна информация.
Понякога обаче се получава даже разминаване в историческите тези сред университетските среди и учебните преподаватели. Съответства ли учебният материал на вашето проучване на събитията от 1923 година?
Драстично разминаване няма. Учебното наличие се възобновява през няколко години. Сред българската историческа колегия има консенсус по значимите въпроси, събития и проблеми, въпреки да съществува и разминаване в тезите.
Започнахме с шепота на Клио, да приключим още веднъж с него. Какво подсказва историята на днешния ден по отношение на външните въздействия и " поръчаните сюжети "?
Според мен през днешния ден Клио не шепне, а крещи. Крещи, че ние би трябвало да избираме тези правила на цивилизованост, просвета, морал, господство на закона, почитание към индивида – всичко това, което е направило човечеството, света съвременен, разрастващ се и напредващ. Трябва да бягаме като демон от тамян от всевъзможни хрумвания, възгледи, позиции и персони, говорещи за нов божи свят на земята, който ще се дефинира от една персона, една партия, една концепция.
Проф. Янчев, следва премиерата на следващото ви научно проучване – монографията " Армия, публичен ред, вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчково въстания ". По този мотив още веднъж влизаме в нашата графа " Спомени за бъдещето ". Какво нашепва Клио, музата на историята, на днешното българско общество от дистанцията на един век?
Харесва ми аналогията за бъдещето, което е забелязано в предишното. В случая се следят доста забавни процеси и повторения, свързани с опита за налагане на избран модел на развиване. Обобщено казано, отвод от опита да се разбере посоката на историческото развиване и налагане на модел, който шепа хора волунтаристично си показват, че могат да наложат личните си възгледи върху общия исторически ход. Парадоксалното е, че 1923 година, която всички възприемат като извънредно кървава и наситена с доста отрицателни събития година, в действителност е много забавна. Има осъществен държавен прелом, който се приема от всички политически партии, в това число от комунистите, има консенсус накъде би трябвало да се развива българското общество, има и един доста сериозен напън извън – за налагане на коренна смяна в обществено-политическия живот на страната и късане с парламентарно-демократичния модел на ръководство посредством налагане на диктаторски комунистически властови модел.
Пролетарската гражданска война да продължи своето шествие по земното кълбо.
Точно това е връзката с така наречен втора вълна на революцията, съгласно която тя би трябвало да стане всесветска. Част от тази тактика е и основаването на Коминтерна, който би трябвало да извърши тази международна гражданска война.
Най-подходящи за влияние като че ли са страните, изгубили Първата международна война, изпаднали в тежка рецесия и осъдени от мирните контракти, измежду които Германия и България.
Определено. Най-желаната посока на удара е Германия, тъй като е крупна индустриална страна в центъра на Европа, и която – обединена със Съветска Русия, може да промени хода на историята. Не се изключват и околни пътища, част от които минават през Балканите и България. Задачата за промяна на властта у нас е сложена от Коминтерна още през 1022 година, когато на власт са земеделците. За новите политически мислители значимото е комунистите да завземат властта, освен това принудително.
Българска комунистическа партия е натурален сътрудник на руската власт, въпреки Кремъл да е считал българските комунисти за мекушави и нерешителни. Според някои източници, болшевиките са били склонни повече да си партнират с по-радикалната Вътрешна македонска революционна организация. Има ли сведения за това?
Изключително тъкмо е това наблюдаване. Кремъл е считал че Българска комунистическа партия има запаси да вземе властта, само че не е задоволително революционна и твърда, с цел да го направи. В тази посока е и директивата след 9 юни 1923 година да се употребяват селските маси и Вътрешна македонска революционна организация за завладяване на властта, която е заинтригувана от безредици на Балканите. Това е била и задачата – Българска комунистическа партия, дружно с Български земеделски народен съюз и Вътрешна македонска революционна организация – да овладее властта. Но се оказва, че това е невъзможна амалгама: Вътрешна македонска революционна организация е в открит спор със земеделците по националния въпрос, само че това не вълнува стратезите на международната гражданска война. Колкото повече гърмеж се натрупва, толкоз по-голям ще бъде резултатът.
В тези събития, а и в днешни дни, има една думичка, която прехвърча като искра – фашизъм. Тогава фашизмът едвам се е зародил, а в този момент той от дълго време е отминал. Въпреки това терминът е привлекателен за политическа приложимост. Каква работа вършело и прави набеждаването, че някои хора са фашисти?
Това е универсално обвинение и оневиняване за всяка една активност. Не може да става и дума за някакво фашистко ръководство в България през 1923 година. Парадоксалното е, че комунистите употребяват този термин и за ръководството на Български земеделски народен съюз, смятайки го за фашистко. И в действителност, земеделският режим се консолидира като властнически и недемократичен модел, само че не и като фашистки.
Фашизмът, неговото производно национал-социализма и комунизма са разнообразни проявления на сходни тоталитарни системи.
Да, и едните, и другите са против демокрацията, против парламентаризма, против човешките права и свободи. И едните, и другите са за надзор върху стопанската система и развиването на обществото. И едните, и другите постановат модела на еднопартийна и еднолична тирания, прогласяват властта за демиург на всички дейности, а човешките позиции биват пренебрегнати или впрегнати в една-единствена предопределена посока.
На този декор в някои исторически проучвания проблясва " хуманизма " на Септемврийското въстание, което беше героизирано и даже канонизирано. Има ли нещо демократично в претекстовете на този бунт?
Нищо демократично не може да се съзре в опита на шепа хора да завземат властта. Трябва да се означи, че обективно видяно това въстание не е дело даже на цялата комунистическа партия, камо ли на цялостен един народ. Едва в 14% от селищата в България през 1923 година се случва нещо, а единствено в 9% има смяна във властта. Въстанието не е всеобщо. Идеологическият прочит на събитието е изработен от неговите създатели – Георги Димитров и Васил Коларов. Те заковават няколко постулата, които се повтарят през десетилетията до ден-днешен. Повтаря се, че въстанието било против една фашистка тирания, то било всеобщо и всенародно, целяло налагането на нов либерален модел на ръководство. Все изказвания, които са изпразнени от наличие и подтекст.
Още повече, че през 1923 година всяка романтика на ВОСР е изчезнала и е сменена от жестока тирания.
Когато търсех думите, с които да обобщя моето проучване, попаднах на тирада на Никола Мушанов, в която във връзка същите събития той дава своето схващане за революциите. В речите си пред Народно събрание той изрично отхвърля въстанието от 1923 година да има нещо общо с революциите. Революцията, споделя Мушанов, е блян на обществото да върви напред и нагоре, да върви към идеали, да прогресира. А това, което направиха в България, води към принуждение и гибел, към декаданс. Това не може да бъде гражданска война, заключава политикът.
Да потърсим още една прилика сред 1923 и 2023 година. Знаем, че непознатото въздействие най-често протича през артериите на корупцията. Корупцията през днешния ден е пред очите ни, само че какво е било положението й преди век у нас?
Има целеустремено митологизиране на корупцията в България до 1944 г., подозрения постоянно има. На няколко пъти се организира Държавен съд, само че там обвиняванията не се потвърждават. Не отхвърлям, че е съществувала корупция в държавния уред. Но когато изследвах връзките сред Москва, Коминтера, българските комунистически среди и останалите комунистически патии в Европа и даже в Северна и Южна Америка, се оказа, че са вървели доста съществени парични потоци.
Говорите за възнагражденията на така наречен професионални революционери?
Парите са отивали освен за възнаграждение на техните услуги. Парите са били за прехрана на партийните апарати, за основаване на незаконни структури и въоръжаването им. Има параграфи за подкупи на началници на армейски гарнизони, шефове на полицията и т. н. В архивите са посочени и пътищата за набиране на тези средства, разпределяни по трасето сред Коминтерна и комунистическите партии, откраднатите диаманти, методите, по които те се продават на тържищата в Европа, по какви канали влизат. Тези действия взривяват обществото в директния и преносния смисъл.
Тоест сегашните " четирихилядници " за които се приказва, напълно не са ново събитие?
Не. За страдание в историята има доста прецеденти, които могат да бъдат проследени и осветлени.
Под какви форми прониква съветското въздействие у нас преди век и в днешни дни?
Има доста огромна непосредственост и последователност в политиките на Царска Русия, Съветска Русия и днешна Русия. Заниманията ми във военно-политическата сфера демонстрират фрапантни намеси на Русия във вътрешните каузи на България от първия миг на битие на независимата българска страна. Свалянето на княз Александър е напълно съветски план, непризнаването на княз Фердинанд и оповестяването му за персона, която би трябвало да бъде прокудена от страната – също. Събитията от 1920-те години до 1944-а не вършат изключение. Съществува огромно разминаване сред чисто българските национални ползи и съветската визия за тях. От самото начало на Третото българско царство Русия се стреми да управлява у нас две посоки – външната политика и армията.
Да не забравяме енергетиката, която е пиедестал на всяка стопанска система.
Да. Очевидно това са най-преките и най-смазаните механизми за въздействие. Те не се интересуват от министъра на опазването на здравето или министъра на просвещението. Но може би и там има интерес, тъй като са мощни канали за въздействие.
Като приказваме за просвещение, за какво има такава фрапантна разлика в характера на историческото знание сред университетските среди и материалът, който се преподава в учебните заведения?
Винаги съм заявявал позицията, че визия за предишното би трябвало да дават университетските проучвания. Но това е развой, който изисква доста сила, доста труд и доста време. Особено в този момент, когато се подценява респектът към университетските изследвания. Дълъг е процесът, през който тези университетски познания се трансформира и доближава до ученическите учебници и до преподавателите в учебните заведения. А още по-дълъг е интервалът, в който учителската колегия усвои тези нови възгледи, показа и оценки за предишното.
Или да ги преглътне.
Или да ги преглътне, да. Но аз имам вяра в преподавателите по история, това са високоинтелигентни хора с голям запас да набират съвременна и модерна информация.
Понякога обаче се получава даже разминаване в историческите тези сред университетските среди и учебните преподаватели. Съответства ли учебният материал на вашето проучване на събитията от 1923 година?
Драстично разминаване няма. Учебното наличие се възобновява през няколко години. Сред българската историческа колегия има консенсус по значимите въпроси, събития и проблеми, въпреки да съществува и разминаване в тезите.
Започнахме с шепота на Клио, да приключим още веднъж с него. Какво подсказва историята на днешния ден по отношение на външните въздействия и " поръчаните сюжети "?
Според мен през днешния ден Клио не шепне, а крещи. Крещи, че ние би трябвало да избираме тези правила на цивилизованост, просвета, морал, господство на закона, почитание към индивида – всичко това, което е направило човечеството, света съвременен, разрастващ се и напредващ. Трябва да бягаме като демон от тамян от всевъзможни хрумвания, възгледи, позиции и персони, говорещи за нов божи свят на земята, който ще се дефинира от една персона, една партия, една концепция.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ