Веско Великов за епичното време в Металург с шефове Димитър Борисов и Перо, за ЦСКА и мачовете с Нюкасъл и МТК |
Веселин Великов е сегашен треньор на Етър Велико Търново. Преди това бе отпред на Любимец, Дунав Русе, Царско село, Кариана Ерден и Ботев Враца. Като футболист играе за Металург Перник, Етър, ЦСКА, Марек, Кавала, Родопа Смолян и Любимец. В относително късата си кариера като треньор реализира повече от положителни резултати, като даже игра с Дунав Русе в евротурнирите.
Ето какво сподели Веселин Великов пред
-Господин Великов, остава единствено 1 мач, само че какъв? Нещо като зимен край, с идентични точки сте с Хебър и играете за първото място. С какви упоритости отивате в Пазарджик?
-Заминаваме с концепцията да изиграем добър мач, колкото и да звучи клиширано. Но това е истината, тъй като в случай че играем добре, съм сигурен, че ще се върнем с позитивен резултат преди паузата в шампионата.
-За мнозина загубихте много изненадващо в последния кръг от втория тим на Лудогорец.
-Взехме си поуките, видяхме къде са ни грешките и доста се надявам да не ги повтаряме против Хебър.
-Доволен ли сте от конкуренцията този сезон във Втора лига най-малко досега? Пет-шест тима в челото в действителност имат капацитет.
-Аз бях споделил още преди шампионата, че Марица и Спартак Варна са измежду скритите любимци за челото. Оказах се прав изключително за Спартак Варна, който е компактно зад нас в класирането.
-Останалите тимове не изявяват непосредствено и обществено упоритостите си да играят в елита, само че вие го направихте без да увъртате доста.
-Вижте, аз съм уверен, че тимовете, които са в челото на таблицата, желаят да играят от идващия сезон в Първа лига. Няма по какъв начин да постигаш победи и да си измежду първите тимове и да не искаш да направиш още една крачка нагоре. Плюс това знаете, че този сезон три тима ще влязат непосредствено, което е преимущество за нас и останалите съперници. Според мен всички тимове от първо до шесто място имат упоритости да влязат в елита. Може би тук ще включа и Монтана, които обаче поизостанаха много с точките.
-Все още обаче сигурно има какво да се изисква изключително от терените във Втора лига. Това основава ли ви усложнения изключително на тези тимове, които сте с по-добри благоприятни условия?
-Не желая да звучи като опрощение, само че ние загубихме точки там, където терените са малко по-лоши. Разбира се, че и съперниците желаят да играят на хубави терени, само че в случай че един тим да вземем за пример тренира или играе непрекъснато на подобен терен – е едно, тъй като привиква, само че когато това ти се случва по-рядко – към този момент е напълно друго и би трябвало бързо да се пригодиш. Ако има нещо хубаво по тази тематика, е, че на много места има още какво да се желае от терените (смее се), тъй че сме привикнали.
-Защо в България треньорите на вашата възраст, на Христо Янев и други, сякаш към момента ви считат за млади експерти? Защо не ви се дава малко по-голям късмет в елита?
-Това би трябвало да попитате президентите на клубовете. Може би една от аргументите е, че ние завършваме футболните си кариери на 37-38 години, а виждате, че в Европа към този момент има треньори на тази възраст и то с по няколко години стаж в огромни тимове. И когато един състезател завърши на тези години очевидно президентите или притежателите се тормозят да му дадат късмет. Нямам концепция какви са причините им – може би, че до през вчерашния ден този футболист е бил в съблекалнята съотборник с играчите и от на следващия ден няма да може да се оправи в новата си роля на треньор.
-Вие постигнахте съществени резултати досега. Вкарахте Любимец и Дунав от „ Б “ в „ А “ група, играхте с Дунав в евротурнирите, оставихте Кариана (Ерден) преди всичко във Втора лига преди клубът да се разпадне.
-(прекъсва ме). Може ли да прибавя, че успяхме да спасим Ботев Враца от изпадане през предишния сезон, което си беше предизвикателство. Отборът съвсем беше отпътувал, в 10 мача имаше 8 следващи загуби. Благодарение на момчетата, които имах тогава, тимът се избави да не изпадне. Никой не вярваше, че ще стане, само че се случи.
-Какво би трябвало да се случи, с цел да ви признаят и в по-големите клубове, въпреки че Етър е задоволително известен клуб с обичаи?
-Явно президентите гледат по различен метод на резултатите, може би не им подхожда моят профил. За мен обаче няма никакво значение. В момента съм в Етър, признателен съм, че имам късмет да работя и задачата ми е да върна тима в Първа лига. Пък по-късно ще видим… Надявам се моите познания и умения да бъдат оценени.
-Епично време беше да си футболист на Металург Перник. А вие напълно при започване на кариерата ви играхте там цели два сезона. Какво си спомняте от тези години?
-Аз съм роден в Елена и там започнах да упражнявам. Една зима играхме контрола с Металург и незабавно след мача ме взеха в Перник. Уредиха ми казармата да послужвам в София и в това време да играя за Металург. Тогава тимът към момента беше във „ В “ група, само че се стягаше за „ Б “ група. Треньор беше Аспарух Никодимов. За два следващи сезона минахме през „ В “, след това в „ Б “ и влязохме в „ А “ група. В двата сезона във „ В “ и „ Б “ група играх дружно с Васко Киров, Николай Чавдаров, Камен Шербетов, Станимир Мантарков, Красимир Свиленов, Мариян Германов, Румен Ненов, Здравко Станков, Велко Христев и още доста – не мога да ги изброя всички. Но имахме много положителни футболисти.
-Защо съперниците мъчно побеждаваха Металург изключително в Перник?
-За нас беше наслаждение да играем, а за противниците – не знам (смее се). Тогава отпред на клуба си спомняте, че бяха Димитър Борисов, който след години пое ЦСКА, и Първан Първанов-Перо. Калоян Стоянов също беше по Управителния съвет, в случай че не се неистина. Знаете какви години бяха по това време, само че ние бяхме добре. Дори мога да кажа, че откъм финанси евентуално бяхме едни от най-добре платените в „ Б “ група.
-И с цел да е шеговита ориста вие сте част от състава на ЦСКА, в който пристигате през зимата на 1999 година, при загубата от Металург посред Армията с 0:2.
-Бяха добър тим. Вече бяха създали селекция за „ А “ група. Вкараха ни от две положения два гола, а ние пропуснахме много. Генчо Симеонов вкара и двата гола и ние по-късно го взехме в ЦСКА.
-Как пристигнахте в ЦСКА през зимата на 1999 година?
-Стойчо Младенов, който по това време беше селекционер на младежкия народен тим и ме предложи на Димитър Пенев, който беше отпред на ЦСКА. Зимата дойдох в тима дружно с Владо Манчев и Димитър Бербатов.
-Владо Манчев в изявление пред нас описа, че Димитър Пенев го е пуснал титуляр още в първия мач, откакто е дошъл в ЦСКА.
-Абсолютно същото стана и при мен. Взеха ме зимата и Димитър Пенев ми гласоподава доверие още в първите мачове. Каза ми „ започваш титуляр “. А аз като отидох на Панчарево и един по един виждам футболистите тогава – Емил Кременлиев, Адалберт Зафиров, Галин Иванов, Гошо Йорданов-Ламята, Вальо Станчев, Румен Христов-Ромарио, Чомаков, Мето Деянов… Дали съм се тормозил първоначално?! Разбира се, само че по-късно Димитър Пенев някак си правеше по този начин, че да ти вдъхне убеденост. Изиграх си цялата пролет като титуляр и по този начин стартира и идващия сезон 1999/2000.
-В началото на сезона играхте против Нюкасъл на Боби Робсън, в който имаше много мощни футболисти. Какво беше да играеш против Алън Шиърър?
-За първи път видях „ Армията “ претъпкана. На стадиона беше невиждана атмосфера. Представяте си момче като мен на 22 години и излиза титуляр против Нюкасъл. А играеха с изключение на Шиърър, Нолберто Солано, Кецбая, Киърън Дайър, Гари Спийд…
-По-интересното се случи на реванша, когато ЦСКА поведе с 1:0 след красивия гол на Иван Литера. Подцениха ли ви англичаните?
-Сигурно са ни подценили, само че стана 1:0. След това, в случай че не ме лъже паметта Димитър Иванов изпусна едно състояние. Ако беше станало 2:0, не се знаеше какво щеше да се случи… После към този момент ни обърнаха до 2:1, а Генади Симеонов направи 2:2. Спомням си, че дуелът не го излъчваха по малкия екран в България, хората са го слушали по радиото.
-Въпросът е какво се случи в първите мачове през 2000 година, когато ЦСКА загуби от Нефтохимик на „ Армията “ с 1:4, след това с 1:3 от Велбъжд в Кюстендил и уволниха Димитър Пенев?
-Много се говореше тогава, приказваше се какво ли не, но като нямаш доказателства. И аз не знам какво стана. После пристигна Спас Джевизов, а след него и италианецът Енрико Катуци.
-И стигаме до може би най-сензационната загуба по това време – 1:2 от унгарския МТК. Какво стана?
-Тук в София не започнах като титуляр. Влязох в последните 25 минути. Не знам и аз какво се случи, а всичко потегли супер. Христо Янев вкара ранен гол и си помислих, че няма да имаме проблеми. После видяхте какво стана. На реванша в Унгария играхме доста мощно. Изпуснахме да ги отстраним – това е истината. Дори и откакто в края поведохме с 1:0, Косьо Мирчев вкара от дузпа, Бербатов можеше да направи 2:0. Имаше едно състояние, в което той си намерения, че съдията е маркирал засада и спря да играе вместо да вкара топката във вратата. А нямаше засада. Ама имало да става…
-Защо стана от ЦСКА?
-По мое време децата бяхме от ЦСКА или от Левски. Баща ми беше от Локомотив София, а аз станах от ЦСКА. Влюбих се във футбола от дребен и по през целия ден бях с топката.
Ето какво сподели Веселин Великов пред
-Господин Великов, остава единствено 1 мач, само че какъв? Нещо като зимен край, с идентични точки сте с Хебър и играете за първото място. С какви упоритости отивате в Пазарджик?
-Заминаваме с концепцията да изиграем добър мач, колкото и да звучи клиширано. Но това е истината, тъй като в случай че играем добре, съм сигурен, че ще се върнем с позитивен резултат преди паузата в шампионата.
-За мнозина загубихте много изненадващо в последния кръг от втория тим на Лудогорец.
-Взехме си поуките, видяхме къде са ни грешките и доста се надявам да не ги повтаряме против Хебър.
-Доволен ли сте от конкуренцията този сезон във Втора лига най-малко досега? Пет-шест тима в челото в действителност имат капацитет.
-Аз бях споделил още преди шампионата, че Марица и Спартак Варна са измежду скритите любимци за челото. Оказах се прав изключително за Спартак Варна, който е компактно зад нас в класирането.
-Останалите тимове не изявяват непосредствено и обществено упоритостите си да играят в елита, само че вие го направихте без да увъртате доста.
-Вижте, аз съм уверен, че тимовете, които са в челото на таблицата, желаят да играят от идващия сезон в Първа лига. Няма по какъв начин да постигаш победи и да си измежду първите тимове и да не искаш да направиш още една крачка нагоре. Плюс това знаете, че този сезон три тима ще влязат непосредствено, което е преимущество за нас и останалите съперници. Според мен всички тимове от първо до шесто място имат упоритости да влязат в елита. Може би тук ще включа и Монтана, които обаче поизостанаха много с точките.
-Все още обаче сигурно има какво да се изисква изключително от терените във Втора лига. Това основава ли ви усложнения изключително на тези тимове, които сте с по-добри благоприятни условия?
-Не желая да звучи като опрощение, само че ние загубихме точки там, където терените са малко по-лоши. Разбира се, че и съперниците желаят да играят на хубави терени, само че в случай че един тим да вземем за пример тренира или играе непрекъснато на подобен терен – е едно, тъй като привиква, само че когато това ти се случва по-рядко – към този момент е напълно друго и би трябвало бързо да се пригодиш. Ако има нещо хубаво по тази тематика, е, че на много места има още какво да се желае от терените (смее се), тъй че сме привикнали.
-Защо в България треньорите на вашата възраст, на Христо Янев и други, сякаш към момента ви считат за млади експерти? Защо не ви се дава малко по-голям късмет в елита?
-Това би трябвало да попитате президентите на клубовете. Може би една от аргументите е, че ние завършваме футболните си кариери на 37-38 години, а виждате, че в Европа към този момент има треньори на тази възраст и то с по няколко години стаж в огромни тимове. И когато един състезател завърши на тези години очевидно президентите или притежателите се тормозят да му дадат късмет. Нямам концепция какви са причините им – може би, че до през вчерашния ден този футболист е бил в съблекалнята съотборник с играчите и от на следващия ден няма да може да се оправи в новата си роля на треньор.
-Вие постигнахте съществени резултати досега. Вкарахте Любимец и Дунав от „ Б “ в „ А “ група, играхте с Дунав в евротурнирите, оставихте Кариана (Ерден) преди всичко във Втора лига преди клубът да се разпадне.
-(прекъсва ме). Може ли да прибавя, че успяхме да спасим Ботев Враца от изпадане през предишния сезон, което си беше предизвикателство. Отборът съвсем беше отпътувал, в 10 мача имаше 8 следващи загуби. Благодарение на момчетата, които имах тогава, тимът се избави да не изпадне. Никой не вярваше, че ще стане, само че се случи.
-Какво би трябвало да се случи, с цел да ви признаят и в по-големите клубове, въпреки че Етър е задоволително известен клуб с обичаи?
-Явно президентите гледат по различен метод на резултатите, може би не им подхожда моят профил. За мен обаче няма никакво значение. В момента съм в Етър, признателен съм, че имам късмет да работя и задачата ми е да върна тима в Първа лига. Пък по-късно ще видим… Надявам се моите познания и умения да бъдат оценени.
-Епично време беше да си футболист на Металург Перник. А вие напълно при започване на кариерата ви играхте там цели два сезона. Какво си спомняте от тези години?
-Аз съм роден в Елена и там започнах да упражнявам. Една зима играхме контрола с Металург и незабавно след мача ме взеха в Перник. Уредиха ми казармата да послужвам в София и в това време да играя за Металург. Тогава тимът към момента беше във „ В “ група, само че се стягаше за „ Б “ група. Треньор беше Аспарух Никодимов. За два следващи сезона минахме през „ В “, след това в „ Б “ и влязохме в „ А “ група. В двата сезона във „ В “ и „ Б “ група играх дружно с Васко Киров, Николай Чавдаров, Камен Шербетов, Станимир Мантарков, Красимир Свиленов, Мариян Германов, Румен Ненов, Здравко Станков, Велко Христев и още доста – не мога да ги изброя всички. Но имахме много положителни футболисти.
-Защо съперниците мъчно побеждаваха Металург изключително в Перник?
-За нас беше наслаждение да играем, а за противниците – не знам (смее се). Тогава отпред на клуба си спомняте, че бяха Димитър Борисов, който след години пое ЦСКА, и Първан Първанов-Перо. Калоян Стоянов също беше по Управителния съвет, в случай че не се неистина. Знаете какви години бяха по това време, само че ние бяхме добре. Дори мога да кажа, че откъм финанси евентуално бяхме едни от най-добре платените в „ Б “ група.
-И с цел да е шеговита ориста вие сте част от състава на ЦСКА, в който пристигате през зимата на 1999 година, при загубата от Металург посред Армията с 0:2.
-Бяха добър тим. Вече бяха създали селекция за „ А “ група. Вкараха ни от две положения два гола, а ние пропуснахме много. Генчо Симеонов вкара и двата гола и ние по-късно го взехме в ЦСКА.
-Как пристигнахте в ЦСКА през зимата на 1999 година?
-Стойчо Младенов, който по това време беше селекционер на младежкия народен тим и ме предложи на Димитър Пенев, който беше отпред на ЦСКА. Зимата дойдох в тима дружно с Владо Манчев и Димитър Бербатов.
-Владо Манчев в изявление пред нас описа, че Димитър Пенев го е пуснал титуляр още в първия мач, откакто е дошъл в ЦСКА.
-Абсолютно същото стана и при мен. Взеха ме зимата и Димитър Пенев ми гласоподава доверие още в първите мачове. Каза ми „ започваш титуляр “. А аз като отидох на Панчарево и един по един виждам футболистите тогава – Емил Кременлиев, Адалберт Зафиров, Галин Иванов, Гошо Йорданов-Ламята, Вальо Станчев, Румен Христов-Ромарио, Чомаков, Мето Деянов… Дали съм се тормозил първоначално?! Разбира се, само че по-късно Димитър Пенев някак си правеше по този начин, че да ти вдъхне убеденост. Изиграх си цялата пролет като титуляр и по този начин стартира и идващия сезон 1999/2000.
-В началото на сезона играхте против Нюкасъл на Боби Робсън, в който имаше много мощни футболисти. Какво беше да играеш против Алън Шиърър?
-За първи път видях „ Армията “ претъпкана. На стадиона беше невиждана атмосфера. Представяте си момче като мен на 22 години и излиза титуляр против Нюкасъл. А играеха с изключение на Шиърър, Нолберто Солано, Кецбая, Киърън Дайър, Гари Спийд…
-По-интересното се случи на реванша, когато ЦСКА поведе с 1:0 след красивия гол на Иван Литера. Подцениха ли ви англичаните?
-Сигурно са ни подценили, само че стана 1:0. След това, в случай че не ме лъже паметта Димитър Иванов изпусна едно състояние. Ако беше станало 2:0, не се знаеше какво щеше да се случи… После към този момент ни обърнаха до 2:1, а Генади Симеонов направи 2:2. Спомням си, че дуелът не го излъчваха по малкия екран в България, хората са го слушали по радиото.
-Въпросът е какво се случи в първите мачове през 2000 година, когато ЦСКА загуби от Нефтохимик на „ Армията “ с 1:4, след това с 1:3 от Велбъжд в Кюстендил и уволниха Димитър Пенев?
-Много се говореше тогава, приказваше се какво ли не, но като нямаш доказателства. И аз не знам какво стана. После пристигна Спас Джевизов, а след него и италианецът Енрико Катуци.
-И стигаме до може би най-сензационната загуба по това време – 1:2 от унгарския МТК. Какво стана?
-Тук в София не започнах като титуляр. Влязох в последните 25 минути. Не знам и аз какво се случи, а всичко потегли супер. Христо Янев вкара ранен гол и си помислих, че няма да имаме проблеми. После видяхте какво стана. На реванша в Унгария играхме доста мощно. Изпуснахме да ги отстраним – това е истината. Дори и откакто в края поведохме с 1:0, Косьо Мирчев вкара от дузпа, Бербатов можеше да направи 2:0. Имаше едно състояние, в което той си намерения, че съдията е маркирал засада и спря да играе вместо да вкара топката във вратата. А нямаше засада. Ама имало да става…
-Защо стана от ЦСКА?
-По мое време децата бяхме от ЦСКА или от Левски. Баща ми беше от Локомотив София, а аз станах от ЦСКА. Влюбих се във футбола от дребен и по през целия ден бях с топката.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ