Ако правителството ще пада, първо да прати оръжие на Украйна
Веселин Стойнев,
Едва ли България е изглеждала толкоз тъпо и унизително след 1989 година, както при визитата на украинския външен министър Дмитро Кулеба. Сякаш той беше огледало, в което страна ни се огледа страхлива, несъответстваща, глупава и провинциална.
На президента Радев, който издигна тезата за помиряването сред братята украинци и руснаци, министърът трябваше да подсети за братята Каин и Авел, а в Народното събрание да изясни, че не можеш да си брат с палач. И че е хубаво да имаш каски и жилетки (които трябваше да пращаме единствено на цивилни, съгласно предходна „ братска “ нелепост на българския президент), само че че без оръжие в ръка украинските бранители просто могат да си умрат със защитна екипировка.
Българската външна министърка Теодора Генчовска пък си беше облякла защитното опрощение, че сме дребна страна, без даже да е научила натовската география – да вземем за пример, че по население сме колкото Литва, Латвия и Естония, взети дружно, а по територия – колкото две от тях. Или че територията ни е два пъти и половина по-голяма от тази на Дания, а популацията – близо с милион от горната страна. Тези по-малки и от мъничка сякаш България страни пращат оръжие на Украйна.
Време е за кардинална позиция
Председателката на парламентарната външна комисия Венцислава Любенова пък авансово реши да неглижира тридневната аудиенция на Кулеба, като я назова „ протоколно посещаване “. Сякаш външният министър на воюваща страна си няма друга работа, с изключение на три дни да се шляе по софийските кабинети. Опитите му да получи явен отговор от виновните тук фактори се оказаха несполучливи и го принудиха отвън всевъзможен протокол да каже в прав текст: „ Скъпи българи, животът е сложен, само че не може непрестанно да сте по средата, би трябвало да вземете страна и то страната на истината”.
А истината за нас е, че имаме тежък недостиг на водачество. Вече два месеца от началото на съветската инвазия България затъва от ден на ден в елементарния въпрос за пращането на оръжие на Украйна. Положението в ръководещата коалиция е доведено до трагикомичен път без излаз. Червена линия от Българска социалистическа партия – „ срещу “ оръжието, алена линия от „ Демократична България “ – „ за “ оръжието. Шега или не, само че две червени линии значи позитивен тест за Ковид или позитивен тест за бременност. Като и в двата случая това допуска продължителна нетрудоспособност.
Премиерът Петков си е сложил задачата като един Лобачевски да събере тези успоредни линии. В Евклидовата политическа геометрия обаче събирането им значи само да дадем оръжие и на Украйна, и на Русия. Разбира се, има и „ диалектически “ вид – да пратим фойерверки за края на войната, с опцията да се наредим на страната на спечелилия, който и да е той.
Ултиматум, само че не напълно
Но и да загърбим шегата, остава тъгата. Позицията на „ Демократична България “ е кардинална през цялото време, като нетърпението на гласоподавателите ѝ след визитата на Кулеба се усили до краен лимит и водачите ѝ трябваше да разгласят с половин уста ултиматум за овакантяване на обединението. Който незабавно бе намален до не-ултиматум, посредством думите на Атанас Атанасов: „ ще бъдем твърди, без да смъкваме държавното управление “.
Позицията на Българска социалистическа партия също е поредна, стимулирана от сантиментално русофилство и боязън от личната сянка. А страхът на Корнелия Нинова е стопилият се така и така електорат да не се прелее към Стефан Янев и Костадин Костадинов.
„ ИТН “ стартира да заема неуверена позиция, и макар че водачът ѝ Слави Трифонов даде онлайн инструкции на депутатите си да поддържат оръжието за Украйна, реакциите на почитателите му в обществените мрежи са раздвоени.
Едва ли България е изглеждала толкоз тъпо и унизително след 1989 година, както при визитата на украинския външен министър Дмитро Кулеба. Сякаш той беше огледало, в което страна ни се огледа страхлива, несъответстваща, глупава и провинциална.
На президента Радев, който издигна тезата за помиряването сред братята украинци и руснаци, министърът трябваше да подсети за братята Каин и Авел, а в Народното събрание да изясни, че не можеш да си брат с палач. И че е хубаво да имаш каски и жилетки (които трябваше да пращаме единствено на цивилни, съгласно предходна „ братска “ нелепост на българския президент), само че че без оръжие в ръка украинските бранители просто могат да си умрат със защитна екипировка.
Българската външна министърка Теодора Генчовска пък си беше облякла защитното опрощение, че сме дребна страна, без даже да е научила натовската география – да вземем за пример, че по население сме колкото Литва, Латвия и Естония, взети дружно, а по територия – колкото две от тях. Или че територията ни е два пъти и половина по-голяма от тази на Дания, а популацията – близо с милион от горната страна. Тези по-малки и от мъничка сякаш България страни пращат оръжие на Украйна.
Време е за кардинална позиция
Председателката на парламентарната външна комисия Венцислава Любенова пък авансово реши да неглижира тридневната аудиенция на Кулеба, като я назова „ протоколно посещаване “. Сякаш външният министър на воюваща страна си няма друга работа, с изключение на три дни да се шляе по софийските кабинети. Опитите му да получи явен отговор от виновните тук фактори се оказаха несполучливи и го принудиха отвън всевъзможен протокол да каже в прав текст: „ Скъпи българи, животът е сложен, само че не може непрестанно да сте по средата, би трябвало да вземете страна и то страната на истината”.
А истината за нас е, че имаме тежък недостиг на водачество. Вече два месеца от началото на съветската инвазия България затъва от ден на ден в елементарния въпрос за пращането на оръжие на Украйна. Положението в ръководещата коалиция е доведено до трагикомичен път без излаз. Червена линия от Българска социалистическа партия – „ срещу “ оръжието, алена линия от „ Демократична България “ – „ за “ оръжието. Шега или не, само че две червени линии значи позитивен тест за Ковид или позитивен тест за бременност. Като и в двата случая това допуска продължителна нетрудоспособност.
Премиерът Петков си е сложил задачата като един Лобачевски да събере тези успоредни линии. В Евклидовата политическа геометрия обаче събирането им значи само да дадем оръжие и на Украйна, и на Русия. Разбира се, има и „ диалектически “ вид – да пратим фойерверки за края на войната, с опцията да се наредим на страната на спечелилия, който и да е той.
Ултиматум, само че не напълно
Но и да загърбим шегата, остава тъгата. Позицията на „ Демократична България “ е кардинална през цялото време, като нетърпението на гласоподавателите ѝ след визитата на Кулеба се усили до краен лимит и водачите ѝ трябваше да разгласят с половин уста ултиматум за овакантяване на обединението. Който незабавно бе намален до не-ултиматум, посредством думите на Атанас Атанасов: „ ще бъдем твърди, без да смъкваме държавното управление “.
Позицията на Българска социалистическа партия също е поредна, стимулирана от сантиментално русофилство и боязън от личната сянка. А страхът на Корнелия Нинова е стопилият се така и така електорат да не се прелее към Стефан Янев и Костадин Костадинов.
„ ИТН “ стартира да заема неуверена позиция, и макар че водачът ѝ Слави Трифонов даде онлайн инструкции на депутатите си да поддържат оръжието за Украйна, реакциите на почитателите му в обществените мрежи са раздвоени.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ