Българите и войната: Не е просто русофилия и пропаганда
Веселин Стойнев, Дойче веле
Обезпокоителни данни за публичните настройки у нас по отношение на останалите страни от Европейския съюз откриваме в извършеното в края на август проучване на Евробарометър. Те демонстрират обилни отклонения в оценките на българите по отношение на междинните индикатори за Европейски Съюз по горещата тематика за света – войната в Украйна.
Макар и нежно болшинство от 52% от българите да считат (при приблизително 77% за ЕС), че Русия е виновна за нашествието в Украйна, цели 40 на 100 са на противоположното мнение. 44% от сънародниците ни са срещу Евросъюзът да продължи да демонстрира взаимност с Украйна, същият дял са и срещу интеграцията ѝ в Европейски Съюз.
Мнозинството българи – 49%, са за прекъсването на евросанкциите против Русия (при 46% за продължаването им). Пак болшинство от 51 против 43 на 100 у нас са срещу икономическата и военна помощ за Украйна. А цели 56% (срещу едвам 39% " за " ) са срещу Европейски Съюз да продължи да финансира покупката и доставката на военно съоръжение и образование за Украйна. Огромно болшинство от сънародниците ни, близо до междинното в Европейски Съюз, само утвърждават продължаването на филантропичната помощ за украинския народ – " единствено " всеки пети е срещу. (Е, щом Европейски Съюз заплаща – може.)
И близо 4 пъти повече българи от междинното за Евросъюза считат, че Русия се движи във вярната посока (сходен е и оптимизмът за Китай).
Като руснаците, само че не напълно
Можем да намерим паралел сред тези публични настройки у нас измежду настройките на руснаците, регистрирани в извършено по същото време в Русия социологическо изследване от авторитетната социологическа организация (със статут на задграничен агент) Център " Левада ". Запитани, кои страни могат да нарекат " велики ", през днешния ден цели 80% от руснаците показват първо Русия (за разлика от 48% през 2002 година и 64% през 2016 г). Втора е Китай с 63 на 100, а Съединени американски щати се е сринала в очите им като велика мощ от 62% през 2002-а и 46% през 2016-а до едвам 30% през днешния ден. Да не приказваме за Япония, Англия, Германия и Франция, чието " великолепие " съвсем изцяло се е стопило.
Демонстранти в центъра на София против съветската експанзия в УкрайнаДемонстранти в центъра на София против съветската експанзия в Украйна
Крехко болшинство (52% от българите) счита, че Русия е виновна за нашествието в УкрайнаСнимка: Valentina Petrova/AP Photo/picture alliance
За Русия данните като че ли сами се интерпретират – в превърната в тоталитарна и съвсем изцяло изолирана от света страна имперското самочувствие на популацията пораства паралелно с омразата към враговете, което води и до омаловажаване на тяхната мощ. Защото, както бе и в нацистка Германия, популацията не може да види проблем в личната си страна и застава компактно зад нейните управници, даже когато на финала те явно се провалят.
Не е единствено русофилия и агитация
България е въпреки всичко свободна страна и член на Европейски Съюз. Но сериозните отклонения в настройките на обилни дялове от популацията у нас от средноевропейските надали могат да се обяснят само с обичайна русофилия и мощта на съветската агитация, колкото и значими фактори да са те. Защото източниците на информация у нас са свободни и човек може елементарно да разбере какво в реалност се случва с обикновени старания – колкото и да се влошила медийната просветеност на потребителите на информация. И тъй като визиите за положително и зло, за агресор и жертва, в последна сметка опират до обикновени морални усеща, присъщи на всеки – хората въпреки всичко не могат напълно да оскотеят, в случай че не живеят в тоталитарна робия.
Има нещо друго, което споява всичко това и кара човек да избере подправените вести пред истината и колаборационизма пред негодуванието. Страхът кара избрани групи хора, които не е наложително да страдат от когнитивно-морални дефицити, да чертаят в личното си схващане и съвест различна картина на протичащото се. Затова фантасмагориите, които постоянно могат да бъдат чути на улицата или на маса, от рода на това, че прасковите ни са унищожени от украинските самолети, не са просто декламация на пропагандни опорки, а персонален принос и съучастничество в едно национално творчество.
Родов човек, полугражданин
И това не е елементарен човешки боязън, а надълбоко екзистенциален недодялан боязън. Става дума за страха на провинциалист не в смисъл на не-столичанин, а в смисъл на фамилен, домодерен човек, който е полугражданин. Провинциален е човек, чийто познавателен и съчувствен небосвод завършва със фамилията и най-непосредствения витален свят. Който не може да си изясни протичащото се в по-широк мащаб и да бъде взаимен с непознати. Който се усеща сигурен единствено в стереотипното мислене и в държанието, диктувано от " традицията ", и е непознат на хрумвания и полезности. Този недодялан човек се капсулира в страха си от огромния непознат свят и си основава собствен имагинерен свят, който е подготвен нападателно да брани. В крепостта на самосъхранението, паралелно със себеподобните, той се възприема като най-близо изравен до истината и положителното. Дори когато е единствено песимистичен и въздържан, е със самочувствието на влъхва, който знае, че светът е станал крив и няма за какво да си цапа ръцете с дивотиите му.
Просто би трябвало да си даваме сметка за какво е подобен този човек – безсмислено е да го корим. Защото ние към момента сме едно много провинциално общество, обречено на догонване на мостри. Пътят ни е все същият още от Възраждането – да се уповаваме на вътрешни и външни сили за форсиране на това догонване. Единствено можем да не допуснем то да се забави прекомерно или да обърне посоката си обратно.
Обезпокоителни данни за публичните настройки у нас по отношение на останалите страни от Европейския съюз откриваме в извършеното в края на август проучване на Евробарометър. Те демонстрират обилни отклонения в оценките на българите по отношение на междинните индикатори за Европейски Съюз по горещата тематика за света – войната в Украйна.
Макар и нежно болшинство от 52% от българите да считат (при приблизително 77% за ЕС), че Русия е виновна за нашествието в Украйна, цели 40 на 100 са на противоположното мнение. 44% от сънародниците ни са срещу Евросъюзът да продължи да демонстрира взаимност с Украйна, същият дял са и срещу интеграцията ѝ в Европейски Съюз.
Мнозинството българи – 49%, са за прекъсването на евросанкциите против Русия (при 46% за продължаването им). Пак болшинство от 51 против 43 на 100 у нас са срещу икономическата и военна помощ за Украйна. А цели 56% (срещу едвам 39% " за " ) са срещу Европейски Съюз да продължи да финансира покупката и доставката на военно съоръжение и образование за Украйна. Огромно болшинство от сънародниците ни, близо до междинното в Европейски Съюз, само утвърждават продължаването на филантропичната помощ за украинския народ – " единствено " всеки пети е срещу. (Е, щом Европейски Съюз заплаща – може.)
И близо 4 пъти повече българи от междинното за Евросъюза считат, че Русия се движи във вярната посока (сходен е и оптимизмът за Китай).
Като руснаците, само че не напълно
Можем да намерим паралел сред тези публични настройки у нас измежду настройките на руснаците, регистрирани в извършено по същото време в Русия социологическо изследване от авторитетната социологическа организация (със статут на задграничен агент) Център " Левада ". Запитани, кои страни могат да нарекат " велики ", през днешния ден цели 80% от руснаците показват първо Русия (за разлика от 48% през 2002 година и 64% през 2016 г). Втора е Китай с 63 на 100, а Съединени американски щати се е сринала в очите им като велика мощ от 62% през 2002-а и 46% през 2016-а до едвам 30% през днешния ден. Да не приказваме за Япония, Англия, Германия и Франция, чието " великолепие " съвсем изцяло се е стопило.
Демонстранти в центъра на София против съветската експанзия в УкрайнаДемонстранти в центъра на София против съветската експанзия в Украйна
Крехко болшинство (52% от българите) счита, че Русия е виновна за нашествието в УкрайнаСнимка: Valentina Petrova/AP Photo/picture alliance
За Русия данните като че ли сами се интерпретират – в превърната в тоталитарна и съвсем изцяло изолирана от света страна имперското самочувствие на популацията пораства паралелно с омразата към враговете, което води и до омаловажаване на тяхната мощ. Защото, както бе и в нацистка Германия, популацията не може да види проблем в личната си страна и застава компактно зад нейните управници, даже когато на финала те явно се провалят.
Не е единствено русофилия и агитация
България е въпреки всичко свободна страна и член на Европейски Съюз. Но сериозните отклонения в настройките на обилни дялове от популацията у нас от средноевропейските надали могат да се обяснят само с обичайна русофилия и мощта на съветската агитация, колкото и значими фактори да са те. Защото източниците на информация у нас са свободни и човек може елементарно да разбере какво в реалност се случва с обикновени старания – колкото и да се влошила медийната просветеност на потребителите на информация. И тъй като визиите за положително и зло, за агресор и жертва, в последна сметка опират до обикновени морални усеща, присъщи на всеки – хората въпреки всичко не могат напълно да оскотеят, в случай че не живеят в тоталитарна робия.
Има нещо друго, което споява всичко това и кара човек да избере подправените вести пред истината и колаборационизма пред негодуванието. Страхът кара избрани групи хора, които не е наложително да страдат от когнитивно-морални дефицити, да чертаят в личното си схващане и съвест различна картина на протичащото се. Затова фантасмагориите, които постоянно могат да бъдат чути на улицата или на маса, от рода на това, че прасковите ни са унищожени от украинските самолети, не са просто декламация на пропагандни опорки, а персонален принос и съучастничество в едно национално творчество.
Родов човек, полугражданин
И това не е елементарен човешки боязън, а надълбоко екзистенциален недодялан боязън. Става дума за страха на провинциалист не в смисъл на не-столичанин, а в смисъл на фамилен, домодерен човек, който е полугражданин. Провинциален е човек, чийто познавателен и съчувствен небосвод завършва със фамилията и най-непосредствения витален свят. Който не може да си изясни протичащото се в по-широк мащаб и да бъде взаимен с непознати. Който се усеща сигурен единствено в стереотипното мислене и в държанието, диктувано от " традицията ", и е непознат на хрумвания и полезности. Този недодялан човек се капсулира в страха си от огромния непознат свят и си основава собствен имагинерен свят, който е подготвен нападателно да брани. В крепостта на самосъхранението, паралелно със себеподобните, той се възприема като най-близо изравен до истината и положителното. Дори когато е единствено песимистичен и въздържан, е със самочувствието на влъхва, който знае, че светът е станал крив и няма за какво да си цапа ръцете с дивотиите му.
Просто би трябвало да си даваме сметка за какво е подобен този човек – безсмислено е да го корим. Защото ние към момента сме едно много провинциално общество, обречено на догонване на мостри. Пътят ни е все същият още от Възраждането – да се уповаваме на вътрешни и външни сили за форсиране на това догонване. Единствено можем да не допуснем то да се забави прекомерно или да обърне посоката си обратно.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ