Импийчмънт на Радев: Защо има смисъл да се опита
Веселин Стойнев, Дойче веле
Факт е, че Радев прави опит да отнеме стратегическата власт на Народното събрание – към този момент единствено с думи, а не с каузи, само че си заслужава да се опита процедура по импийчмънт. Тя би донесла преимущества, даже и да не го в профил.
Президентът Румен Радев събира от ден на ден ненавист - също като съветския посланик Елеонора Митрофанова. Но неговият импийчмънт е надалеч по-труден от нейното изпъждане от страната. Което не значи, че политическото слагане на въпроса за отстраняването на Радев от поста е безсмислено.
Лидерът на ДСБ Атанас Атанасов разгласи курс към импийчмънт на президента, въпреки и да не срещна никакъв възторг у съдружните си сътрудници от „ Да, България “. И в действителност, има доста причини всъщност против поръчката.
Едно съвсем невероятно решение
Процедурата може да се задейства едвам в идващия парламент, с подписка от 60 депутати. Президентът може да бъде предварително освободен от поста единствено при държавна измяна и нарушаване на конституцията. Тълкувателно решение на Конституционния съд отпреди 3 години обаче демонстрира, че това е съвсем невероятно, тъй като и пълноценно следствие против него персонално би могло да е единствено мощно лимитирано.
Обвинението за държавна измяна и/или нарушаване на конституцията би трябвало да бъде подкрепено от 160 депутати, а Конституционният съд да се произнесе в едномесечен период. Предвид единодушието, с което съдиите преди 3 години оповестиха съвсем цялостната цялост на президента надали може да се чака те да го смъкват от поста. А даже и това да стане, мандата му ще продължи вицепрезидентът Илияна Йотова, която идейно по нищо не се отличава от Радев. А тъй като той не може повече да се кандидатира за поста, тя би получила превъзходен трамплин да е кандидат за постоянно определен президент през 2026 година
Трудно реализуем ще е и упрекът, че партийните политици се пробват да въвлекат в политическата рецесия и единствената институция – на президента, която в този момент е отвън нея и би могла да я тушира. И че в случай че бъде мощно подронен престижът и на тази власт, чиято легитимност също произтича директно от народа както парламентарната, България може да се озове на прага на анархията.
Защо въпреки всичко има смисъл
И все пак това, има смисъл от слагането на президента на прицел. Именно тъй като в политическата рецесия неговата власт с поредност от служебни държавни управления се оказва оттатък конституционно избраната. Да, той няма виновност за това – партийните политици, неспособни да излъчат постоянен кабинет, му я тикат в ръцете и е доста мъчно да се дефинира дали и с кои свои дейности Радев, отивайки оттатък, не застава против Конституцията. Тъкмо в този политически спор обаче, а не пред категоричността на един съд, може да се сложи границата на това оттатък, което основателите на Конституцията не са могли да си показват – че краткотрайното служебно президентско ръководство може да се окаже съвсем непрекъснато.
Изходната позиция в офанзивата по „ усмиряването “ на президента е, че страната ни е парламентарна република. И че без значение дали излъчва или не държавно управление, само Народното събрание може да дефинира курса на вътрешната и външната политика на страната, а държавното управление, в това число служебното, да го извършва.
Нито държавното управление на Гълъб Донев, което, в случай че и да е служебно, по Конституция управлява и реализира вътрешната и външната политика на страната, нито президентът Радев, който е принципал на това държавно управление, могат да дефинират жалоните на тази политика, когато те към този момент са били избрани от Народното събрание, какъвто е казусът по повод на войната в Украйна – наказания за агресора в границите на Европейски Съюз и НАТО и помощ за украинците. И когато Радев каже – ние ще наложим несъгласие на ембарго от Европейски Съюз за импорт на съветско нуклеарно гориво, а на украинците военна помощ повече няма да даваме, с това той лишава стратегическата власт на Народното събрание.
Какво президентът няма право да споделя
Друг е въпросът, че към този момент единствено с думи, а не с дейности. Защото в признатото в края на предходната година парламентарно решение държавното управление е задължено „ да продължи да подхваща всички дейности за оказване на следваща военна и военно-техническа поддръжка за Украйна съгласно декларираната от нея нужда и българските благоприятни условия “. Тоест президентът не може да каже на кабинета – към този момент дадохме, каквото дадохме, стига толкоз.
А в декларацията си още в първия ден на войната Народното събрание декларира, че „ поддържа сътрудниците и съдружниците си в Европейски Съюз и НАТО при разискването на пакет от ограничения, в това число наказания, за деескалация на спора “. Тоест президентът не може да разгласи еднолично – ще наложим вето на наказания против съветското нуклеарно гориво. И то още преди да се види дали няма да има дерогация за нас, както бе за петрола и дали в действителност не може АЕЦ „ Козлодуй “ да мине напълно на неруско нуклеарно гориво, откакто към този момент бяха подписани контракти за различно.
Освен пряк напън президентът да не се разпищолва в прокремълски позиции и дейности, опасността за процедура за импийчмънт може да бъде и платформа за сближение на евроатлантическото парламентарно болшинство, което се прояви в 48-ото Народно събрание с декларацията против съветския агресор, решението за оръжието за Украйна и утвърждението на втората партида изтребители F-16. Ако не 60, а 160 депутати се включат в подписка за пускане на процедура за импийчмънт, това ще е сериозна поръчка, че те с лекост могат да я внесат в Конституционен съд (когато към този момент се желаят 160 подписа), даже и без да го създадат. С ясното обръщение: Радев, внимавай в картинката, следвай решенията и духа на Народното събрание.
Нещо повече от юзда
Импийчмънтът обаче би могъл да се окаже и освен това от президентска юзда – да се трансформира в патерица за съставяне на кабинет на малцинството. ГЕРБ има потребност и от нови доказателства за своя евроатлантизъм след тежките вреди по санкциите „ Магнитски “, които свързаха корупцията у нас с Русия и които в продължението си могат да задълбаят по-навътре и по-нагоре. А това най-малкото значи Бойко Борисов да създадем кръгом от стоплените си в последно време връзки с президента.
И в случай че новата коалиция „ Продължаваме промяната “ - „ Демократична България “ спечели изборите и вземе първия управнически мандат, пасивната поддръжка от ГЕРБ за едно държавно управление на малцинството би могла първо да се обезпечи (за да може колаборацията да бъде по-лесно призната и от двата електората) въз основата на една антипрезидентска коалиция с подписи за импийчмънт. Най-бързата интервенция по избавително оцеляване за ГЕРБ ще е да се обърне против остарелия си зложелател Радев и да подписа помирение с сегашния си зложелател и съперник ПП-ДБ. За ПП-ДБ пък глобените по „ Магнитски “ и политическият сътрудник за съветско въздействие на „ Дондуков “ 2 са строители на един и същи корупционен антидемократичен и геополитически неправилен път.
Факт е, че Радев прави опит да отнеме стратегическата власт на Народното събрание – към този момент единствено с думи, а не с каузи, само че си заслужава да се опита процедура по импийчмънт. Тя би донесла преимущества, даже и да не го в профил.
Президентът Румен Радев събира от ден на ден ненавист - също като съветския посланик Елеонора Митрофанова. Но неговият импийчмънт е надалеч по-труден от нейното изпъждане от страната. Което не значи, че политическото слагане на въпроса за отстраняването на Радев от поста е безсмислено.
Лидерът на ДСБ Атанас Атанасов разгласи курс към импийчмънт на президента, въпреки и да не срещна никакъв възторг у съдружните си сътрудници от „ Да, България “. И в действителност, има доста причини всъщност против поръчката.
Едно съвсем невероятно решение
Процедурата може да се задейства едвам в идващия парламент, с подписка от 60 депутати. Президентът може да бъде предварително освободен от поста единствено при държавна измяна и нарушаване на конституцията. Тълкувателно решение на Конституционния съд отпреди 3 години обаче демонстрира, че това е съвсем невероятно, тъй като и пълноценно следствие против него персонално би могло да е единствено мощно лимитирано.
Обвинението за държавна измяна и/или нарушаване на конституцията би трябвало да бъде подкрепено от 160 депутати, а Конституционният съд да се произнесе в едномесечен период. Предвид единодушието, с което съдиите преди 3 години оповестиха съвсем цялостната цялост на президента надали може да се чака те да го смъкват от поста. А даже и това да стане, мандата му ще продължи вицепрезидентът Илияна Йотова, която идейно по нищо не се отличава от Радев. А тъй като той не може повече да се кандидатира за поста, тя би получила превъзходен трамплин да е кандидат за постоянно определен президент през 2026 година
Трудно реализуем ще е и упрекът, че партийните политици се пробват да въвлекат в политическата рецесия и единствената институция – на президента, която в този момент е отвън нея и би могла да я тушира. И че в случай че бъде мощно подронен престижът и на тази власт, чиято легитимност също произтича директно от народа както парламентарната, България може да се озове на прага на анархията.
Защо въпреки всичко има смисъл
И все пак това, има смисъл от слагането на президента на прицел. Именно тъй като в политическата рецесия неговата власт с поредност от служебни държавни управления се оказва оттатък конституционно избраната. Да, той няма виновност за това – партийните политици, неспособни да излъчат постоянен кабинет, му я тикат в ръцете и е доста мъчно да се дефинира дали и с кои свои дейности Радев, отивайки оттатък, не застава против Конституцията. Тъкмо в този политически спор обаче, а не пред категоричността на един съд, може да се сложи границата на това оттатък, което основателите на Конституцията не са могли да си показват – че краткотрайното служебно президентско ръководство може да се окаже съвсем непрекъснато.
Изходната позиция в офанзивата по „ усмиряването “ на президента е, че страната ни е парламентарна република. И че без значение дали излъчва или не държавно управление, само Народното събрание може да дефинира курса на вътрешната и външната политика на страната, а държавното управление, в това число служебното, да го извършва.
Нито държавното управление на Гълъб Донев, което, в случай че и да е служебно, по Конституция управлява и реализира вътрешната и външната политика на страната, нито президентът Радев, който е принципал на това държавно управление, могат да дефинират жалоните на тази политика, когато те към този момент са били избрани от Народното събрание, какъвто е казусът по повод на войната в Украйна – наказания за агресора в границите на Европейски Съюз и НАТО и помощ за украинците. И когато Радев каже – ние ще наложим несъгласие на ембарго от Европейски Съюз за импорт на съветско нуклеарно гориво, а на украинците военна помощ повече няма да даваме, с това той лишава стратегическата власт на Народното събрание.
Какво президентът няма право да споделя
Друг е въпросът, че към този момент единствено с думи, а не с дейности. Защото в признатото в края на предходната година парламентарно решение държавното управление е задължено „ да продължи да подхваща всички дейности за оказване на следваща военна и военно-техническа поддръжка за Украйна съгласно декларираната от нея нужда и българските благоприятни условия “. Тоест президентът не може да каже на кабинета – към този момент дадохме, каквото дадохме, стига толкоз.
А в декларацията си още в първия ден на войната Народното събрание декларира, че „ поддържа сътрудниците и съдружниците си в Европейски Съюз и НАТО при разискването на пакет от ограничения, в това число наказания, за деескалация на спора “. Тоест президентът не може да разгласи еднолично – ще наложим вето на наказания против съветското нуклеарно гориво. И то още преди да се види дали няма да има дерогация за нас, както бе за петрола и дали в действителност не може АЕЦ „ Козлодуй “ да мине напълно на неруско нуклеарно гориво, откакто към този момент бяха подписани контракти за различно.
Освен пряк напън президентът да не се разпищолва в прокремълски позиции и дейности, опасността за процедура за импийчмънт може да бъде и платформа за сближение на евроатлантическото парламентарно болшинство, което се прояви в 48-ото Народно събрание с декларацията против съветския агресор, решението за оръжието за Украйна и утвърждението на втората партида изтребители F-16. Ако не 60, а 160 депутати се включат в подписка за пускане на процедура за импийчмънт, това ще е сериозна поръчка, че те с лекост могат да я внесат в Конституционен съд (когато към този момент се желаят 160 подписа), даже и без да го създадат. С ясното обръщение: Радев, внимавай в картинката, следвай решенията и духа на Народното събрание.
Нещо повече от юзда
Импийчмънтът обаче би могъл да се окаже и освен това от президентска юзда – да се трансформира в патерица за съставяне на кабинет на малцинството. ГЕРБ има потребност и от нови доказателства за своя евроатлантизъм след тежките вреди по санкциите „ Магнитски “, които свързаха корупцията у нас с Русия и които в продължението си могат да задълбаят по-навътре и по-нагоре. А това най-малкото значи Бойко Борисов да създадем кръгом от стоплените си в последно време връзки с президента.
И в случай че новата коалиция „ Продължаваме промяната “ - „ Демократична България “ спечели изборите и вземе първия управнически мандат, пасивната поддръжка от ГЕРБ за едно държавно управление на малцинството би могла първо да се обезпечи (за да може колаборацията да бъде по-лесно призната и от двата електората) въз основата на една антипрезидентска коалиция с подписи за импийчмънт. Най-бързата интервенция по избавително оцеляване за ГЕРБ ще е да се обърне против остарелия си зложелател Радев и да подписа помирение с сегашния си зложелател и съперник ПП-ДБ. За ПП-ДБ пък глобените по „ Магнитски “ и политическият сътрудник за съветско въздействие на „ Дондуков “ 2 са строители на един и същи корупционен антидемократичен и геополитически неправилен път.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ