Новият столичен парадокс
Веселин Стаменов
Да живееш в отпадък, само че да се чувстваш европеец - това е най-новият столичен абсурд. Плъхът, този непретенциозен, само че твърдоглав жител на подземната република, през днешния ден се разхожда по софийските булеварди с увереността на културен аташе. Той не бърза. Няма за какво. София не бърза да се възмути.
По улиците, по които са крачели Елин Пелин и Балабанов, по които са мислили Вазов и Яворов, по които е мечтал за съвременна столица кметът легенда Иван Иванов, през днешния ден пълзят плъхове. Не метафорично - безусловно. Историята е слязла от тротоара и е заобиколена от найлон, останки от вчерашна вечеря и философското равнодушие на столичанина, който няма време и нерви за унижения от този порядък.
В Европа сходно нещо би било политически апокалипсис. В Лондон през 1858 година една лятна горещина и „ Голямата воня “ от Темза довеждат до народен потрес, Народното събрание бяга, а градът строи канализация, която става пример за света. В Париж всяка стачка на сметосъбирачите трансформира кметството в цел на гневни митинги - цивилен, шумни, неуместни. В Неапол рецесията с боклука от 2008 година раздруса държавни управления, паднаха глави, тъй като боклукът е политически въпрос. В Хамбург една холерна зараза през XIX век принуди властта да признае неуспеха си и да реформира града до основи. Цивилизацията не търпи плъхове - тя ги приема като обвиняване.
А София? София ги приема като декор. Като неминуем фон на „ европейския “ живот. Кметът Васил Терзиев е талантлив в едно: в умеенето да трансформира неналичието на ред в управническа философия, а търпението на жителите - в политически запас. Столичанинът, този сякаш придирчив европеец, избира да подмине контейнера, вместо да стачкува пред кметството. Защото митингът изисква време, а нервите са заделени за трафика.
Иронията е цялостна: ние се възмущаваме от Балканите, само че живеем като преди канализацията. Говорим за полезности, до момента в който плъховете ни изясняват практиката. В други столици това би било мотив за невиждано гражданско въстание против градската власт. В София е мотив за стесняване на плещи и селфи с европейско самочувствие от СПА комплекса в Баня.
Наблюдателят с обикновена подготовка по етология би забелязал, че сред плъховете на булеварда и тези в общинската администрация няма основна поведенческа разлика: и едните, и другите се движат по утъпкани направления, засилват се при съществуване на боклук (финансов или органичен), демонстрират групова слепота към околната среда и реагират под паника единствено при неочаквана светлина, звук или публичен напън. Научно обяснението е просто - и двата типа са се приспособили към екосистема без наказания, където неналичието на див звяр (в случая цивилен контрол) води до подем на популацията. Разликата е единствено в козината: едните са с опашки, другите - с папки, само че и двата подвида избират тъмни ъгли, заобикалят отговорност и виреят чудесно в условия на продължителен отпадък и още по-хронично равнодушие.
Европа стартира от чистия тротоар, а не от табелата „ Европейска столица “. Докато не го разберем, плъховете ще продължат да крачат по булевардите ни - уверени, нахранени и, за разлика от нас, изцяло вкъщи си. А общината май няма желание да им основава проблеми. Че кой протяга ръка на своите?
Фейсбук
Да живееш в отпадък, само че да се чувстваш европеец - това е най-новият столичен абсурд. Плъхът, този непретенциозен, само че твърдоглав жител на подземната република, през днешния ден се разхожда по софийските булеварди с увереността на културен аташе. Той не бърза. Няма за какво. София не бърза да се възмути.
По улиците, по които са крачели Елин Пелин и Балабанов, по които са мислили Вазов и Яворов, по които е мечтал за съвременна столица кметът легенда Иван Иванов, през днешния ден пълзят плъхове. Не метафорично - безусловно. Историята е слязла от тротоара и е заобиколена от найлон, останки от вчерашна вечеря и философското равнодушие на столичанина, който няма време и нерви за унижения от този порядък.
В Европа сходно нещо би било политически апокалипсис. В Лондон през 1858 година една лятна горещина и „ Голямата воня “ от Темза довеждат до народен потрес, Народното събрание бяга, а градът строи канализация, която става пример за света. В Париж всяка стачка на сметосъбирачите трансформира кметството в цел на гневни митинги - цивилен, шумни, неуместни. В Неапол рецесията с боклука от 2008 година раздруса държавни управления, паднаха глави, тъй като боклукът е политически въпрос. В Хамбург една холерна зараза през XIX век принуди властта да признае неуспеха си и да реформира града до основи. Цивилизацията не търпи плъхове - тя ги приема като обвиняване.
А София? София ги приема като декор. Като неминуем фон на „ европейския “ живот. Кметът Васил Терзиев е талантлив в едно: в умеенето да трансформира неналичието на ред в управническа философия, а търпението на жителите - в политически запас. Столичанинът, този сякаш придирчив европеец, избира да подмине контейнера, вместо да стачкува пред кметството. Защото митингът изисква време, а нервите са заделени за трафика.
Иронията е цялостна: ние се възмущаваме от Балканите, само че живеем като преди канализацията. Говорим за полезности, до момента в който плъховете ни изясняват практиката. В други столици това би било мотив за невиждано гражданско въстание против градската власт. В София е мотив за стесняване на плещи и селфи с европейско самочувствие от СПА комплекса в Баня.
Наблюдателят с обикновена подготовка по етология би забелязал, че сред плъховете на булеварда и тези в общинската администрация няма основна поведенческа разлика: и едните, и другите се движат по утъпкани направления, засилват се при съществуване на боклук (финансов или органичен), демонстрират групова слепота към околната среда и реагират под паника единствено при неочаквана светлина, звук или публичен напън. Научно обяснението е просто - и двата типа са се приспособили към екосистема без наказания, където неналичието на див звяр (в случая цивилен контрол) води до подем на популацията. Разликата е единствено в козината: едните са с опашки, другите - с папки, само че и двата подвида избират тъмни ъгли, заобикалят отговорност и виреят чудесно в условия на продължителен отпадък и още по-хронично равнодушие.
Европа стартира от чистия тротоар, а не от табелата „ Европейска столица “. Докато не го разберем, плъховете ще продължат да крачат по булевардите ни - уверени, нахранени и, за разлика от нас, изцяло вкъщи си. А общината май няма желание да им основава проблеми. Че кой протяга ръка на своите?
Фейсбук
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ