Веселин Маринов се разплака в ефира на bTV по време

Веселин Маринов се разплака в ефира на bTV по време на гостуването си в предаването „ 120 минути “, когато си спомни за именития Димитър Пенев и неговата чета от Световното състезание в Съединени американски щати през 1994 година. Пенев си отиде на 80-годишна възраст на 3 януари тази година, оставяйки след себе си значима диря, част от която са точно и бронзовите медали от Американското лято.

" Имахме едно неповторимо потомство във футбола. И аз се опасявам да не се трогвам при гибелта на Димитър Пенев ", показа Маринов, а в очите му заблестяха сълзи, когато си напомни тези години, които сплотиха цяла България.

" Неслучайно хората ги назоваха Пеневата чета. Аз не мога да си показва по-големи герои на новото време от тях. Това са същинските герои на България ", сподели той с трептящ глас. По думите му точно това потомство е съумяло да направи нещо, което никой различен не е реализирал – да сплоти нацията в едни от най-трудните години.

" Никога не съм виждал такова обединяване. Хората стъпваха по таваните на колите, мачкаха ги… Боже, не мога да не помни това време ", показа Маринов. Иразказа и за персоналните си срещи с Димитър Пенев.

" Казвал ми е хубави думи за това, което върша. Всички знаят какво лъчение имаше този човек – каква добрина струеше от него ", сподели той.

Маринов съобщи, че ще отиде на националния стадион " Васил Левски ", с цел да остави цвете в памет на Пенев. Според него това е изключително значимо и поради хората от това потомство, които и през днешния ден са подложени на тежки тествания – Петър Хубчев, Любослав Пенев и Боби Михайлов.

" Това са хора, които би трябвало да останат с нас още дълги години. Такива като тях няма скоро да забележим ", акцентира той. Иси напомни и една от най-паметните дати в българския футбол – 17 ноември 1993 година, когато България победи Франция на стадион Парк дьо Пренс.

" Гледах мача самичък, в една мансарда в Германия, където живеех от 1989 година Бях на рожден ден на мой другар сърбин, само че горе имаше кабелна телевизия. Бях изцяло самичък ", описа той.

" Не мога да опиша какъв плач, какво знамение беше след оня пас на Любослав Пенев. И това отиграване… Не единствено ударът – ударът беше последното ", разказа Маринов, връщайки се към момент, останал вечно в сърцето на милиони българи.