Бюджетът на Русия ще изтънее с 30-40%, ако Европа се затвори за нейните нефт и газ |
Вероятността за въвеждане на ембарго върху доставките на газ от Русия е по-висока, в сравнение с налагането на същата мярка за нефтените доставки. В упования „ Шести пакет ” на глобите на Европейски Съюз по отношение на Русия евентуално няма да се съдържа цялостно газово-нефтено ембарго, тъй като в Европа няма консенсус по този въпрос. Словакия, Чехия и Унгария - като централно европейски страни, не разполагат с пристанища и терминали за приемане на петрол, превозен по море, и зависят в цялостна степен от доставките на петрол по съветския нефтопровод „ Дружба ”.
Най-вероятно ще бъде оповестена поетапна стратегия за редуциране на зависимостта от съветските енергоносители.
Проблемът за Русия е освен отводът от съветски доставки на петрол на държавно и фирмено ниво. Изпълнители на доставките са търговците. Една от най-крупните трейдърска компания Trafigura Group Pte. Ltd., продавач и препродавач на съветски петрол, разгласи, че до края на т. година „ затваря ” годните контракти и повече няма да търгува с съветски петрол. Дори при невижданата отстъпка, която сега дава съветската страна, до 35 $ на барел, такива компании не са в положение да работят стабилно на спотовите пазара заради общите наказания, наложени на Русия.
Така или другояче европейските сътрудници могат да се избавят от съветската нефтена зависимот в течение на година и половина – две, само че за Русия тази вероятност е доста по-драматична. Преди всичко – къде да се пласира добитият петрол, защото Западна Европа е главен консуматор сега.
Южното направление е безусловно безперспективно, тъй като там Русия би следвало да се конкурира със страните от Персийския залив.
По отношение на Източнота направление, в досегашните търговско-икономически договаряния Китай постоянно заявяваше, че са подготвени да закупят всевъзможни количества петрол, които може да предложи Русия. Но настоящите механически планове демонстрират, че Русия не е в положение да достави по-големи количества, от осъществените предходната година. Според китайски данни, те са получили предходната година 85 милиона тона петрол по всички вероятни канали: по съществуващите нефтопровиди, с танкери от Черно море, от Балтика, даже от тихоокеанското крайбрежие на Русия и по ж.п. превоз. Оказва се, че това е оптималният потенциал за доставки на петрол в Китай сега, само че и в близка вероятност.
Целият нефтодобиващ бранш в Русия сега е насочен със съответната преносна инфраструктура на запад.
Подобно е ситуацията и с добива на газ и с газотранспортните автомагистрали за експорт към действителните пазари. Нито в търговията с петрол, нито в търговията с газ, някакъв различен сътрудник може да замести Западна Европа. Тоест затварянето на Западна Европа за съветските енергоносители ще докара до загуба от Русия на позициите й на важен в интернационален проект експортьор. Такива са новите действителности, вследствие на войната в Украйна, по отношението на „ фантазиите ” за Русия като „ велика енергетична страна ”.
Когато публично се пресмята смисъла на износа на енергоносители за бюджета на Русия се вземат поради само постъпленията от износните мита, от акцизите и от правата за прилагане на благосъстоянията на земните глъбини. Не се регистрират дивидентите, които държавните компании, такива колоси като Газпром и Роснефт индиректно внасят в бюджета. Не се регистрира налога върху облагата на тези компании. Същото се отнася и за фирмите в бранша, обслужващ нефто-газовата индустрия. Не се регистрира приноса към бюджета на другите транспортни компании, работещи в бранша, персоналните вноски към бюджета на заетите в газо-нефтодобива и в преработката. Само за Газпром работят към половин милион заети. И като цяло, в случай че постъпленията, директни или косвени от този бранш бъдат изключени, съветският бюджет „ би изтънял ” с минимум 30% - 40%.
Сложните времена, които чакат нефтодобива, не са свързани само с външните фактори. Историята помни по какъв начин през втората половина на 90-те години на предишния век се наложи да купуваме бензин от Финландия. Поради показалото се тогава и изостращо се сега намаляване на качеството на запасите.
От това, което остава в земните глъбини сега, рентабилно може да бъде добиван петрол в към 30% от находищата. А в 70% имаме мъчно извлекаем петрол, който може да бъде добиван единствено след спомагателни разноски.
От 2019 година, когато бяха добити пикови количества петрол, добивът на годишна база пада непрестанно. И това не е цялата неволя. Дори да се запазят досегашните нива на добива, при ограничение на опциите за експорт вследствие на глобите, следва още по-голямо злополучие:
Русия не разполага със складови мощности за запазване на свръхдобитите количества петрол и газ. И това е целият стопански парадокс, който не е бил регистриран при планирането на войната в Украйна, че страната ще заплаща за добива и допънително ще търпи разноски за складирането на добитите количества, в случай че има такива благоприятни условия, или най-вероятно за горенето им със съответните екологични последствия.
Дажи държавните прогнози сочат, че през тази година сложно Русия може да загуби към 30% от добива на петрол, от 70 до 100 милиона тона. И това без тотално нефтено ембарго. В момента работи единствено възбраната съветски танкери да пристават в европейски пристанища и в пристанища на Съединени американски щати.
В изискванията на войната в Укайна, за украинската страна е изключително мъчителен въпроса за потребление на украинската газопреносна мрежа за експорт на газ към Западна Европа.
В тези условия Украйна реши да извършва своите договорни отговорности по транзиата. Тя получава съоответни директни такси и получава от Западна Европа забележителна помощ, икономическа, филантропична и военно-техническа.
Украинската газопреносна мрежа служи освен за доставки към Западна Ерпопа, само че и за доставяне на украинстките консуматори по цялата територия на страната. Замразяването на тръбопроводната система при вероятно блокиране от украинска стана на доставките от Русия, заплашва техническата склонност на системата като цяло и нейната постоянна поддръжка.
Това не изключва заплахата Русия да разгласи форс мажорни условия по отношение на войната в Украйна и да приключи преноса с аргумента, че с изключение на Северен поток 1, механически подготвен за употреба е и Северен поток 2 и - в случай че Европа желае продължение на доставките, би трябвало екстрено да го сертифицира.
Налагането на тотално европейско ембарго на съветските доставки на газ е също проблематично. Но прибалтнйсксите страни приключват доставаките от първи април. Полша възнамеряваше да се откаже до края на годината, с приключването на дълготрайния й контракт с Газпром. Но Газпром ги изпревари и приключи контракта под предлог, че полската страна отхвърля заплащанията в рубли.
България попадна в същото състояние. Нейният дълготраен контракт също изтича в края на годината. Газпром предприе аналогични на изпреварващи дейности в Полша, опасявайки се, че неговите лобисти в България губят позиции и вероятностите за нов дълготраен контракт са мъгляви. Действията на Газпром не са без последствия и сега водят до „ засилени вътрешно-политически триения ” в България.
Обосновката на Газпром, че Полша и България са подложени на ограничавания поради отхвърли им да заплащат доставките в рубли има чисто „ украсителен темперамент ”. Това обществено безчинство има задачата да продемонстрира пред Западна Европа и на първо място на Германия, че ограниченията, които се приготвят в упования Шести пакет от наказания на Европейски Съюз по отношение на Русия, не би трябвало да касаят доставките на енергоносители от Русия.
--------------------------
Михаил Крутихин е създател и водещ аналитик на самостоятелната консултантска организация със седалище в Москва – Rus Energy. Уважаван експерт в средите на енергийните специалисти в света.
Най-вероятно ще бъде оповестена поетапна стратегия за редуциране на зависимостта от съветските енергоносители.
Проблемът за Русия е освен отводът от съветски доставки на петрол на държавно и фирмено ниво. Изпълнители на доставките са търговците. Една от най-крупните трейдърска компания Trafigura Group Pte. Ltd., продавач и препродавач на съветски петрол, разгласи, че до края на т. година „ затваря ” годните контракти и повече няма да търгува с съветски петрол. Дори при невижданата отстъпка, която сега дава съветската страна, до 35 $ на барел, такива компании не са в положение да работят стабилно на спотовите пазара заради общите наказания, наложени на Русия.
Така или другояче европейските сътрудници могат да се избавят от съветската нефтена зависимот в течение на година и половина – две, само че за Русия тази вероятност е доста по-драматична. Преди всичко – къде да се пласира добитият петрол, защото Западна Европа е главен консуматор сега.
Южното направление е безусловно безперспективно, тъй като там Русия би следвало да се конкурира със страните от Персийския залив.
По отношение на Източнота направление, в досегашните търговско-икономически договаряния Китай постоянно заявяваше, че са подготвени да закупят всевъзможни количества петрол, които може да предложи Русия. Но настоящите механически планове демонстрират, че Русия не е в положение да достави по-големи количества, от осъществените предходната година. Според китайски данни, те са получили предходната година 85 милиона тона петрол по всички вероятни канали: по съществуващите нефтопровиди, с танкери от Черно море, от Балтика, даже от тихоокеанското крайбрежие на Русия и по ж.п. превоз. Оказва се, че това е оптималният потенциал за доставки на петрол в Китай сега, само че и в близка вероятност.
Целият нефтодобиващ бранш в Русия сега е насочен със съответната преносна инфраструктура на запад.
Подобно е ситуацията и с добива на газ и с газотранспортните автомагистрали за експорт към действителните пазари. Нито в търговията с петрол, нито в търговията с газ, някакъв различен сътрудник може да замести Западна Европа. Тоест затварянето на Западна Европа за съветските енергоносители ще докара до загуба от Русия на позициите й на важен в интернационален проект експортьор. Такива са новите действителности, вследствие на войната в Украйна, по отношението на „ фантазиите ” за Русия като „ велика енергетична страна ”.
Когато публично се пресмята смисъла на износа на енергоносители за бюджета на Русия се вземат поради само постъпленията от износните мита, от акцизите и от правата за прилагане на благосъстоянията на земните глъбини. Не се регистрират дивидентите, които държавните компании, такива колоси като Газпром и Роснефт индиректно внасят в бюджета. Не се регистрира налога върху облагата на тези компании. Същото се отнася и за фирмите в бранша, обслужващ нефто-газовата индустрия. Не се регистрира приноса към бюджета на другите транспортни компании, работещи в бранша, персоналните вноски към бюджета на заетите в газо-нефтодобива и в преработката. Само за Газпром работят към половин милион заети. И като цяло, в случай че постъпленията, директни или косвени от този бранш бъдат изключени, съветският бюджет „ би изтънял ” с минимум 30% - 40%.
Сложните времена, които чакат нефтодобива, не са свързани само с външните фактори. Историята помни по какъв начин през втората половина на 90-те години на предишния век се наложи да купуваме бензин от Финландия. Поради показалото се тогава и изостращо се сега намаляване на качеството на запасите.
От това, което остава в земните глъбини сега, рентабилно може да бъде добиван петрол в към 30% от находищата. А в 70% имаме мъчно извлекаем петрол, който може да бъде добиван единствено след спомагателни разноски.
От 2019 година, когато бяха добити пикови количества петрол, добивът на годишна база пада непрестанно. И това не е цялата неволя. Дори да се запазят досегашните нива на добива, при ограничение на опциите за експорт вследствие на глобите, следва още по-голямо злополучие:
Русия не разполага със складови мощности за запазване на свръхдобитите количества петрол и газ. И това е целият стопански парадокс, който не е бил регистриран при планирането на войната в Украйна, че страната ще заплаща за добива и допънително ще търпи разноски за складирането на добитите количества, в случай че има такива благоприятни условия, или най-вероятно за горенето им със съответните екологични последствия.
Дажи държавните прогнози сочат, че през тази година сложно Русия може да загуби към 30% от добива на петрол, от 70 до 100 милиона тона. И това без тотално нефтено ембарго. В момента работи единствено възбраната съветски танкери да пристават в европейски пристанища и в пристанища на Съединени американски щати.
В изискванията на войната в Укайна, за украинската страна е изключително мъчителен въпроса за потребление на украинската газопреносна мрежа за експорт на газ към Западна Европа.
В тези условия Украйна реши да извършва своите договорни отговорности по транзиата. Тя получава съоответни директни такси и получава от Западна Европа забележителна помощ, икономическа, филантропична и военно-техническа.
Украинската газопреносна мрежа служи освен за доставки към Западна Ерпопа, само че и за доставяне на украинстките консуматори по цялата територия на страната. Замразяването на тръбопроводната система при вероятно блокиране от украинска стана на доставките от Русия, заплашва техническата склонност на системата като цяло и нейната постоянна поддръжка.
Това не изключва заплахата Русия да разгласи форс мажорни условия по отношение на войната в Украйна и да приключи преноса с аргумента, че с изключение на Северен поток 1, механически подготвен за употреба е и Северен поток 2 и - в случай че Европа желае продължение на доставките, би трябвало екстрено да го сертифицира.
Налагането на тотално европейско ембарго на съветските доставки на газ е също проблематично. Но прибалтнйсксите страни приключват доставаките от първи април. Полша възнамеряваше да се откаже до края на годината, с приключването на дълготрайния й контракт с Газпром. Но Газпром ги изпревари и приключи контракта под предлог, че полската страна отхвърля заплащанията в рубли.
България попадна в същото състояние. Нейният дълготраен контракт също изтича в края на годината. Газпром предприе аналогични на изпреварващи дейности в Полша, опасявайки се, че неговите лобисти в България губят позиции и вероятностите за нов дълготраен контракт са мъгляви. Действията на Газпром не са без последствия и сега водят до „ засилени вътрешно-политически триения ” в България.
Обосновката на Газпром, че Полша и България са подложени на ограничавания поради отхвърли им да заплащат доставките в рубли има чисто „ украсителен темперамент ”. Това обществено безчинство има задачата да продемонстрира пред Западна Европа и на първо място на Германия, че ограниченията, които се приготвят в упования Шести пакет от наказания на Европейски Съюз по отношение на Русия, не би трябвало да касаят доставките на енергоносители от Русия.
--------------------------
Михаил Крутихин е създател и водещ аналитик на самостоятелната консултантска организация със седалище в Москва – Rus Energy. Уважаван експерт в средите на енергийните специалисти в света.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ