С две камери на раменете - българинът, който снима най-големите в света на музиката
Вероятно всеки един от нас е попадал на фотоси от концерти, които незабавно щом види, като че ли в ушите му стартира да звучи музика. За да реализират такива фрагменти обаче, музикалните фотографи се изправят пред редица компликации. Защото с непрекъснато придвижване и с толкоз изменяща се светлина на сцената, си е предизвикателство да се снима актьор или група.
И в случай че това е мъчно, то си е същинско майсторство да се запечата в изображение и страстта, с цел да се получи не просто кадър, а изкуство. Затова и положителните музикални фотографи, изключително в България, не са доста. За наша огромна наслада познаваме един от тях, чийто концертни фотоси всякога ни оставят без думи. Това е Орлин Николов, който множеството познават под песевдонима Orleff.
В работните делнични дни Орлин е " отегчителен IT чиновник в огромна американска компания " - и това са негови думи. През останалото време обаче е фотографът, когото ще видим на всички огромни рок концерти у нас - с две камери на раменете, той все се промъква в публиката, катери се по стълбите, в опит да остане незабележим на сцената, или пък концентриран във фотопита.
Точно тогава Орлин е човек, чието сърце бие в рок темп. Човек, който пътува хиляди километри всяко лято, с цел да бъде на най-големите рок и метъл фестивали в Европа.
Ако живеехме в един съвършен свят, той би бил целенасочен, изобретателен и безрезервен. Но... " Истината е, че съм ужасяващо заплеснат, частично претенциозен, само че въпреки всичко предан. "
Меломан до мозъка на костите си, чието око е цялостно с музика, бихме добавили ние. А тя, музиката, участва в живота на Орлин от ранна възраст. И си проправя път в сърцето му още от 13-годишен, когато майка му го води на концерт на Щурците. Тогава може би никой не е предполагал, че това ще се трансформира в такава фикс идея.
" Вероятно са си казвали: " И това ще отмине - плакатите по стената и дългата коса са просто фаза. " Но ето, толкоз години по-късно, тя е част от живота ми. И постоянно ще бъде. "
Orleff обича да споделя, че музиката без него може, само че той без нея е изгубен. Защото тя е неговата движеща мощ и даже избавление. " Саундтракът на живота ми ", както самичък я дефинира.
Що се отнася до любовта към фотографията, тя се демонстрира също рано - още в ученическите му години, и от този момент не си е тръгвала. В началото той опитва и опитва разнообразни стилове - пейзажи, портрети, архитектура и стрийт снимка, само че в нито един от тях не открива себе си.
В концертната снимка обаче пресечна точка намират двете му огромни пристрастености - музиката и фотографията. И там се усеща най-вече в свои води, тъй като адреналинът е неизразим.
" Много е вълнуващо, когато застанеш пред сцената и можеш да снимаш обичаните си музиканти - хора, на които си се възхищавал с години. Страхотно е чувството да бъдеш позволен на сцената, снимайки един до друг с изпълнителите цялото шоу до последния кадър - оня, в който групата се обръща с лице към теб и с тил към публиката. "
Веднъж разкрил себе си в концертната снимка, Орлин Николов стартира по-сериозно да се занимава с това преди към 15 години. Повече от занимание се трансформира едвам когато взема решение да сътвори и уеб страницата си преди осем.
Първоначалният план на този уебсайт е просто да демонстрира фотосите на Orleff. Дори не е очаквал той да се подреди отпред на музикалните медии в България. От сайт-портфолио, в него някак естествено стартират да се появяват материали за идни концерти. В един миг публикациите за нова музика, видеоклипове, фестивалният гид просто завладяват платформата и галериите отстъпват място. Фотографията обаче продължава да е най-атрактивен акцент в уеб страницата.
Лени Кравиц
Орлин е безапелационен, че една от главните хрумвания на RockTheNight е да възпитава добър музикален усет. За задачата не се лимитира да влиза в рамки и се старае да помества материали за най-различни подстилове на рок и метъл музиката. Затова в уеб страницата ще намерим информация както за по-поп/рок насочени банди, по този начин и изявленията с музиканти в доста тежките метъл стилове.
А музикалната снимка дотам е обсебила живота му, че даже не може да си показа да отиде на концерт без камерата си. " Ако въпреки всичко ми се наложи, стартирам да мисля в фрагменти и ме хваща гняв, че не мога да ги уловя в фотография ", споделя Orleff.
Не крие, че му случвало и въобще да не е в въодушевление да снима преди обещано събитие. А когато прочувствено не се усеща добре, фотосите му естествено нямат заряда, който търси.
Стинг
Всичко обаче е доста динамично и бързо се трансформира, тъй като когато концертът стартира, Орлин влиза в един необикновен режим на снимане и мисли единствено за снимка - комбинация, светлина, държание на актьора. Забравя, че е гладен, жаден или изтощен. Това, което вижда през обектива си на сцената, го зарежда.
" Когато правиш това, което обичаш, вдъхновението е на всички места - от почитателите на оградата, до залеза на пристанището, на което се организира концерта. "
Най-големият минус на музикалната снимка съгласно Orleff е фактът, че съвсем нищо не зависи от фотографа - той не може да управлява осветлението, дима, метеорологичните условия, притиснат е от времето, даже от височината на сцената.
Бет Харт
Основното преимущество обаче е обвързвано и с минусите - всеки концерт е друго и вълнуващо преживяване. А това го поддържа във форма, кара го да задейства въображението си и да мисли по какъв начин би могъл да застана по този начин, че да сътвори съвършения кадър; по какъв начин би могъл да трансформира минуса в резултат и по какъв начин да направи по-добри фотоси от предходния път. И тъй като знае, че даден миг в никакъв случай няма да се повтори, по тази причина и постоянно желае да улови най-интересното на сцената.
К ак звучи фотографията?
Фотографията евентуално звучи по доста разнообразни способи - според от това кой е зад камерата. Тя може да бъде тиха и смирена, мудна или забързана, самотна или за по двойки. Моята снимка е шумна, пренаселена, изпънала междинен пръст в лицето на незапознатите с тази музика.
Iron Maiden
Какво отличава фрагментите ви от тези на другите музикални фотографи?
Това, че влагам душата си. Колкото и тривиално да звучи, постоянно се усеща, когато фотографът има отношение към музиката. Също и това, че съм много сериозен към фрагментите си - избирам да покажа единствено няколко фотоси, само че те да са задоволително положителни. Никой няма самообладание да гледа изложба от 200-300 съвсем идентични фрагменти, даже самите реализатори.
Има трендове, които не одобрявам - доста фотографи " мажат " във Photoshop, вършат странни колажи. Колкото и известно да е в обществените мрежи, това ни отдалечава от качествената снимка.
Когато предпочитам какво да обявявам, се старая всичко да е съвършено - страст, комбинация, фокус. И съм наясно, че извънредно малко хора биха обърнали внимание на някакви механически недостатъци в даден кадър, само че въпреки всичко не мога да си разреша да споделя нещо, което не ме сграбчва.
Ако би трябвало да изберете единствено три от фотосите си, кои ще бъдат те?
Поради персонални прочувствени аргументи, може би бих почнал с нещо на Крис Корнел . Успях да го виждам няколко пъти, до момента в който беше измежду нас, даже снимах два негови концерта - възвишен глас и луксозен музикант.
Arctic Monkeys са извънредно значима тайфа за мен, всеки техен албум е реформаторски и извънредно грабващ. Концертът им в Бургас беше най-важното събитие за мен през 2022 година
Третата фотография се трансформира в корица на биографията на Брайън Мей , може би по тази причина е значима за мен.
Кое определяте за най-голямото си постижение в музикалната снимка?
За " достижения " е мъчно да се приказва, това не е спорт и нещата са много субективни. Може би най-голямото ми достижение е, че след толкоз години не преставам да се занимавам с това, че имам достъп до най-големите европейски фестивали и се допирам до все по-интересни актьори.
Постижение за мен е, че след всяка концертна година върша книга с най-хубавите си фотоси, че мои фотографии са корици на книги, албуми, излизат в западни списания и така нататък
Но най-важното за мен, евентуално, е, че построих собствен личен различим жанр и че гледайки фотографиите ми, много фенове не могат да повярват, че не са дело на западен фотограф.
Godsmack
Някоя любопитна случки от концертите, които сте снимал?
Доста постоянно се случват забавни неща, зареждат ме контактът с артистите и утвърждението, което показват, когато виждат фотографиите ми.
Показвайки на Крис Кейл, басистът на Five Finger Death Punch, моя фотография, на която той от сцената демонстрира междинен пръст право в камерата ми, той реши да го повторим същата вечер. Каза ми: " На третата ария първоначално аз нямам партия на баса, бъди пред мен, в лявата част на фотопита и ще повторим същия кадър. " Направихме го още веднъж и той даде обещание това да бъде наша традиция за всеки идващ концерт.
Hollywood Vampires
Една от случките, за които към момента нямам пояснение, бе на фестивал в Гърция. Там на входа ми дадоха единствено лента, само че не и бадж за достъп в пита. Аз попитах сътрудниците фотографи от кое място мога да взема баджа си и те ме насочиха към близка постройка. Там обясних на човек от ПР екипа, че не съм от Гърция, че без бадж не мога да фотографирам, той ме погледна и сподели " Ти си Орлеф, нали? Изчакай тук. " След минута имах своя бадж, само че към момента нямам пояснение от кое място този човек знаеше за мен и по какъв начин ме разпозна.
Кой тогава е фотографът, на когото се възхищавате най-вече ?
Снимката, за която най-вече изпитвам завист, е на Нийл Престън. Показва Фреди Меркюри на концерта Live Aid на Уембли през 1985 година Този кадър показва за какво Фреди беше най-великият шоумен.
Препоръчайте ни няколко музикални фотографа, които съгласно вас си заслужава да следваме в обществените мрежи?
На първо място бих сложил, фотограф и режисьор, работил с цяло съзвездие музиканти и актьори - от Майлс Дейвис до Depeche Mode. Притежава извънреден жанр и споделя истории с всяка своя снимка.
Малко изненадващо, идващият фотограф, който желая да загатна, е по-познат като музикант. Сесията му за албума Zeit на Rammstein е превъзходна.
От концертните фотографи напоследък ми вършат усещане, Адам Елмакиас,, и.
Кого още желаете да снимате?
Има още доста музиканти, които не съм имал опцията да фотографирам, най-важните от тях са The Rolling Stones , Metallica , U2 , Rammstein , Pearl Jam , Depeche Mode . Много се надявам някой ден да мога да го направя, имайки поради сериозната възраст на част от тях. Има и доста групи, доста по-малки имена, които бих желал да фотографирам още веднъж.
И в случай че това е мъчно, то си е същинско майсторство да се запечата в изображение и страстта, с цел да се получи не просто кадър, а изкуство. Затова и положителните музикални фотографи, изключително в България, не са доста. За наша огромна наслада познаваме един от тях, чийто концертни фотоси всякога ни оставят без думи. Това е Орлин Николов, който множеството познават под песевдонима Orleff.
В работните делнични дни Орлин е " отегчителен IT чиновник в огромна американска компания " - и това са негови думи. През останалото време обаче е фотографът, когото ще видим на всички огромни рок концерти у нас - с две камери на раменете, той все се промъква в публиката, катери се по стълбите, в опит да остане незабележим на сцената, или пък концентриран във фотопита.
Точно тогава Орлин е човек, чието сърце бие в рок темп. Човек, който пътува хиляди километри всяко лято, с цел да бъде на най-големите рок и метъл фестивали в Европа.
Ако живеехме в един съвършен свят, той би бил целенасочен, изобретателен и безрезервен. Но... " Истината е, че съм ужасяващо заплеснат, частично претенциозен, само че въпреки всичко предан. "
Меломан до мозъка на костите си, чието око е цялостно с музика, бихме добавили ние. А тя, музиката, участва в живота на Орлин от ранна възраст. И си проправя път в сърцето му още от 13-годишен, когато майка му го води на концерт на Щурците. Тогава може би никой не е предполагал, че това ще се трансформира в такава фикс идея.
" Вероятно са си казвали: " И това ще отмине - плакатите по стената и дългата коса са просто фаза. " Но ето, толкоз години по-късно, тя е част от живота ми. И постоянно ще бъде. "
Orleff обича да споделя, че музиката без него може, само че той без нея е изгубен. Защото тя е неговата движеща мощ и даже избавление. " Саундтракът на живота ми ", както самичък я дефинира.
Що се отнася до любовта към фотографията, тя се демонстрира също рано - още в ученическите му години, и от този момент не си е тръгвала. В началото той опитва и опитва разнообразни стилове - пейзажи, портрети, архитектура и стрийт снимка, само че в нито един от тях не открива себе си.
В концертната снимка обаче пресечна точка намират двете му огромни пристрастености - музиката и фотографията. И там се усеща най-вече в свои води, тъй като адреналинът е неизразим.
" Много е вълнуващо, когато застанеш пред сцената и можеш да снимаш обичаните си музиканти - хора, на които си се възхищавал с години. Страхотно е чувството да бъдеш позволен на сцената, снимайки един до друг с изпълнителите цялото шоу до последния кадър - оня, в който групата се обръща с лице към теб и с тил към публиката. "
Веднъж разкрил себе си в концертната снимка, Орлин Николов стартира по-сериозно да се занимава с това преди към 15 години. Повече от занимание се трансформира едвам когато взема решение да сътвори и уеб страницата си преди осем.
Първоначалният план на този уебсайт е просто да демонстрира фотосите на Orleff. Дори не е очаквал той да се подреди отпред на музикалните медии в България. От сайт-портфолио, в него някак естествено стартират да се появяват материали за идни концерти. В един миг публикациите за нова музика, видеоклипове, фестивалният гид просто завладяват платформата и галериите отстъпват място. Фотографията обаче продължава да е най-атрактивен акцент в уеб страницата.
Лени Кравиц
Орлин е безапелационен, че една от главните хрумвания на RockTheNight е да възпитава добър музикален усет. За задачата не се лимитира да влиза в рамки и се старае да помества материали за най-различни подстилове на рок и метъл музиката. Затова в уеб страницата ще намерим информация както за по-поп/рок насочени банди, по този начин и изявленията с музиканти в доста тежките метъл стилове.
А музикалната снимка дотам е обсебила живота му, че даже не може да си показа да отиде на концерт без камерата си. " Ако въпреки всичко ми се наложи, стартирам да мисля в фрагменти и ме хваща гняв, че не мога да ги уловя в фотография ", споделя Orleff.
Не крие, че му случвало и въобще да не е в въодушевление да снима преди обещано събитие. А когато прочувствено не се усеща добре, фотосите му естествено нямат заряда, който търси.
Стинг
Всичко обаче е доста динамично и бързо се трансформира, тъй като когато концертът стартира, Орлин влиза в един необикновен режим на снимане и мисли единствено за снимка - комбинация, светлина, държание на актьора. Забравя, че е гладен, жаден или изтощен. Това, което вижда през обектива си на сцената, го зарежда.
" Когато правиш това, което обичаш, вдъхновението е на всички места - от почитателите на оградата, до залеза на пристанището, на което се организира концерта. "
Най-големият минус на музикалната снимка съгласно Orleff е фактът, че съвсем нищо не зависи от фотографа - той не може да управлява осветлението, дима, метеорологичните условия, притиснат е от времето, даже от височината на сцената.
Бет Харт
Основното преимущество обаче е обвързвано и с минусите - всеки концерт е друго и вълнуващо преживяване. А това го поддържа във форма, кара го да задейства въображението си и да мисли по какъв начин би могъл да застана по този начин, че да сътвори съвършения кадър; по какъв начин би могъл да трансформира минуса в резултат и по какъв начин да направи по-добри фотоси от предходния път. И тъй като знае, че даден миг в никакъв случай няма да се повтори, по тази причина и постоянно желае да улови най-интересното на сцената.
К ак звучи фотографията?
Фотографията евентуално звучи по доста разнообразни способи - според от това кой е зад камерата. Тя може да бъде тиха и смирена, мудна или забързана, самотна или за по двойки. Моята снимка е шумна, пренаселена, изпънала междинен пръст в лицето на незапознатите с тази музика.
Iron Maiden
Какво отличава фрагментите ви от тези на другите музикални фотографи?
Това, че влагам душата си. Колкото и тривиално да звучи, постоянно се усеща, когато фотографът има отношение към музиката. Също и това, че съм много сериозен към фрагментите си - избирам да покажа единствено няколко фотоси, само че те да са задоволително положителни. Никой няма самообладание да гледа изложба от 200-300 съвсем идентични фрагменти, даже самите реализатори.
Има трендове, които не одобрявам - доста фотографи " мажат " във Photoshop, вършат странни колажи. Колкото и известно да е в обществените мрежи, това ни отдалечава от качествената снимка.
Когато предпочитам какво да обявявам, се старая всичко да е съвършено - страст, комбинация, фокус. И съм наясно, че извънредно малко хора биха обърнали внимание на някакви механически недостатъци в даден кадър, само че въпреки всичко не мога да си разреша да споделя нещо, което не ме сграбчва.
Ако би трябвало да изберете единствено три от фотосите си, кои ще бъдат те?
Поради персонални прочувствени аргументи, може би бих почнал с нещо на Крис Корнел . Успях да го виждам няколко пъти, до момента в който беше измежду нас, даже снимах два негови концерта - възвишен глас и луксозен музикант.
Arctic Monkeys са извънредно значима тайфа за мен, всеки техен албум е реформаторски и извънредно грабващ. Концертът им в Бургас беше най-важното събитие за мен през 2022 година
Третата фотография се трансформира в корица на биографията на Брайън Мей , може би по тази причина е значима за мен.
Кое определяте за най-голямото си постижение в музикалната снимка?
За " достижения " е мъчно да се приказва, това не е спорт и нещата са много субективни. Може би най-голямото ми достижение е, че след толкоз години не преставам да се занимавам с това, че имам достъп до най-големите европейски фестивали и се допирам до все по-интересни актьори.
Постижение за мен е, че след всяка концертна година върша книга с най-хубавите си фотоси, че мои фотографии са корици на книги, албуми, излизат в западни списания и така нататък
Но най-важното за мен, евентуално, е, че построих собствен личен различим жанр и че гледайки фотографиите ми, много фенове не могат да повярват, че не са дело на западен фотограф.
Godsmack
Някоя любопитна случки от концертите, които сте снимал?
Доста постоянно се случват забавни неща, зареждат ме контактът с артистите и утвърждението, което показват, когато виждат фотографиите ми.
Показвайки на Крис Кейл, басистът на Five Finger Death Punch, моя фотография, на която той от сцената демонстрира междинен пръст право в камерата ми, той реши да го повторим същата вечер. Каза ми: " На третата ария първоначално аз нямам партия на баса, бъди пред мен, в лявата част на фотопита и ще повторим същия кадър. " Направихме го още веднъж и той даде обещание това да бъде наша традиция за всеки идващ концерт.
Hollywood Vampires
Една от случките, за които към момента нямам пояснение, бе на фестивал в Гърция. Там на входа ми дадоха единствено лента, само че не и бадж за достъп в пита. Аз попитах сътрудниците фотографи от кое място мога да взема баджа си и те ме насочиха към близка постройка. Там обясних на човек от ПР екипа, че не съм от Гърция, че без бадж не мога да фотографирам, той ме погледна и сподели " Ти си Орлеф, нали? Изчакай тук. " След минута имах своя бадж, само че към момента нямам пояснение от кое място този човек знаеше за мен и по какъв начин ме разпозна.
Кой тогава е фотографът, на когото се възхищавате най-вече ?
Снимката, за която най-вече изпитвам завист, е на Нийл Престън. Показва Фреди Меркюри на концерта Live Aid на Уембли през 1985 година Този кадър показва за какво Фреди беше най-великият шоумен.
Препоръчайте ни няколко музикални фотографа, които съгласно вас си заслужава да следваме в обществените мрежи?
На първо място бих сложил, фотограф и режисьор, работил с цяло съзвездие музиканти и актьори - от Майлс Дейвис до Depeche Mode. Притежава извънреден жанр и споделя истории с всяка своя снимка.
Малко изненадващо, идващият фотограф, който желая да загатна, е по-познат като музикант. Сесията му за албума Zeit на Rammstein е превъзходна.
От концертните фотографи напоследък ми вършат усещане, Адам Елмакиас,, и.
Кого още желаете да снимате?
Има още доста музиканти, които не съм имал опцията да фотографирам, най-важните от тях са The Rolling Stones , Metallica , U2 , Rammstein , Pearl Jam , Depeche Mode . Много се надявам някой ден да мога да го направя, имайки поради сериозната възраст на част от тях. Има и доста групи, доста по-малки имена, които бих желал да фотографирам още веднъж.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ