През 1971 г. тюлен е дарен на зоопарк - пет години по-късно той започва да говори на английски
В интернет изобилства от видеа на папагали, кучета и котки, които като че ли беседват с хората. Но малко на брой знаят, че преди десетилетия един тюлен съумява да направи нещо надалеч по-впечатляващо - не просто да издава звуци, наподобяващи човешка тирада, а фактически да я имитира.
Колко рискова в действителност е боровата процесионка
Какво съставлява гъсеницата и по какъв начин въздейства на хората, животните и дърветата
Историята стартира през 1971 година, когато няколкоседмично осиротяло тюленче е намерено на нос Бетъл Пойнт в щата Мейн от локален риболовец на име Джордж Суолоу. Мъжът го прибира вкъщи и стартира да се грижи за него, като го храни с шише. Докато го отглежда, непрестанно му приказва.
Когато животното пораства и към този момент не може да остане при него, Джордж го поверява на аквариума в Бостън - New England Aquarium. Там тюленът, кръстен Хувър, прекарва няколко години, без да притегля изключително внимание. Всичко се трансформира през 1976 година
" Ела тук " и " Побързай "
Изненадващо Хувър стартира да произнася къси изречения като " Hello there " ( " Здравей " ), " Come over here " ( " Ела тук " ), " Hurry " ( " Побързай " ) и " Hey, hey ".
Най-необичайното е, че той не просто издава инцидентни звуци, които човешкото ухо интерпретира като думи. Анализите на записите демонстрират, че вокализациите му изумително наподобяват човешката тирада, в това число метода, по който оформяме гласните и съгласните звуци.
Учените считат, че Хувър развива тази дарба едвам след постигане на полова зрялост. Наблюденията демонстрират, че най-често " говорел " към женските тюлени по време на размножителния сезон. Според една от хипотезите човешките звуци в действителност са изпълнявали ролята на самобитна брачна ария.
Още по-любопитното е, че хората, които го слушали, твърдели, че Хувър приказва с ясно отличим акцент от щата Мейн - евентуално завещан от индивида, който го е отгледал.
Защо проговаря толкоз късно
На пръв взор наподобява необичайно, че тюленът стартира да приказва едвам пет години откакто е слушал човешка тирада. Дори има записи на говора му в. Според експерта по еволюция на езика доктор Текумсе Фич от Университета в Сейнт Андрюс това в действителност припомня метода, по който доста пойни птици усвояват песните си. Те ги научават още като дребни, само че стартират да ги извършват едвам когато доближат зрялост.мЗа страдание, Хувър умира относително млад и опциите за по-задълбочени проучвания остават лимитирани.
Не е единственият " говорещ " тюлен
Оказва се, че Хувър не е единственият сходен случай. Още през Викторианската ера известност добива атракция с така наречен " говореща риба " Джени. В реалност животното въобще не било риба, а мъжки средиземноморски тюлен духовник, подготвен да извършва номера и да имитира човешка тирада.
Рекламен плакат от 1859 година разказва Джени като създание с " невероятна предвидливост, което схваща отправените към него думи и дава отговор с глас и занимателни придвижвания, демонстрирайки впечатляваща схватливост ".
Истинска звезда
След като необикновеният му гений става прочут, Хувър се трансформира в същинска звезда. За него пишат издания като Reader`s Digest и The New Yorker, а историята му доближава и до телевизионното предаване Good Morning, America.
Тюленът живее до 14-годишна възраст. Умира в резултат на затруднения по време на годишната промяна на козината си, а гибелта му даже е маркирана с некролог във вестник The Boston Globe.
Повече мъртви делфини в Черно море, повече въпроси: какво в действителност се случва
Димитър Попов от " Зелени Балкани " за заканите пред китоподобните у нас
И до през днешния ден Хувър остава едно от най-необичайните доказателства, че способността за реплика на човешката тирада не е непокътната само за папагалите и някои бозайници. Понякога природата съумява да изненада даже учените.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в желани източници в Google
Колко рискова в действителност е боровата процесионка
Какво съставлява гъсеницата и по какъв начин въздейства на хората, животните и дърветата
Историята стартира през 1971 година, когато няколкоседмично осиротяло тюленче е намерено на нос Бетъл Пойнт в щата Мейн от локален риболовец на име Джордж Суолоу. Мъжът го прибира вкъщи и стартира да се грижи за него, като го храни с шише. Докато го отглежда, непрестанно му приказва.
Когато животното пораства и към този момент не може да остане при него, Джордж го поверява на аквариума в Бостън - New England Aquarium. Там тюленът, кръстен Хувър, прекарва няколко години, без да притегля изключително внимание. Всичко се трансформира през 1976 година
" Ела тук " и " Побързай "
Изненадващо Хувър стартира да произнася къси изречения като " Hello there " ( " Здравей " ), " Come over here " ( " Ела тук " ), " Hurry " ( " Побързай " ) и " Hey, hey ".
Най-необичайното е, че той не просто издава инцидентни звуци, които човешкото ухо интерпретира като думи. Анализите на записите демонстрират, че вокализациите му изумително наподобяват човешката тирада, в това число метода, по който оформяме гласните и съгласните звуци.
Учените считат, че Хувър развива тази дарба едвам след постигане на полова зрялост. Наблюденията демонстрират, че най-често " говорел " към женските тюлени по време на размножителния сезон. Според една от хипотезите човешките звуци в действителност са изпълнявали ролята на самобитна брачна ария.
Още по-любопитното е, че хората, които го слушали, твърдели, че Хувър приказва с ясно отличим акцент от щата Мейн - евентуално завещан от индивида, който го е отгледал.
Защо проговаря толкоз късно
На пръв взор наподобява необичайно, че тюленът стартира да приказва едвам пет години откакто е слушал човешка тирада. Дори има записи на говора му в. Според експерта по еволюция на езика доктор Текумсе Фич от Университета в Сейнт Андрюс това в действителност припомня метода, по който доста пойни птици усвояват песните си. Те ги научават още като дребни, само че стартират да ги извършват едвам когато доближат зрялост.мЗа страдание, Хувър умира относително млад и опциите за по-задълбочени проучвания остават лимитирани.
Не е единственият " говорещ " тюлен
Оказва се, че Хувър не е единственият сходен случай. Още през Викторианската ера известност добива атракция с така наречен " говореща риба " Джени. В реалност животното въобще не било риба, а мъжки средиземноморски тюлен духовник, подготвен да извършва номера и да имитира човешка тирада.
Рекламен плакат от 1859 година разказва Джени като създание с " невероятна предвидливост, което схваща отправените към него думи и дава отговор с глас и занимателни придвижвания, демонстрирайки впечатляваща схватливост ".
Истинска звезда
След като необикновеният му гений става прочут, Хувър се трансформира в същинска звезда. За него пишат издания като Reader`s Digest и The New Yorker, а историята му доближава и до телевизионното предаване Good Morning, America.
Тюленът живее до 14-годишна възраст. Умира в резултат на затруднения по време на годишната промяна на козината си, а гибелта му даже е маркирана с некролог във вестник The Boston Globe.
Повече мъртви делфини в Черно море, повече въпроси: какво в действителност се случва
Димитър Попов от " Зелени Балкани " за заканите пред китоподобните у нас
И до през днешния ден Хувър остава едно от най-необичайните доказателства, че способността за реплика на човешката тирада не е непокътната само за папагалите и някои бозайници. Понякога природата съумява да изненада даже учените.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в желани източници в Google
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ