Нашият живот е такъв. С любов да се срещаш към

„ Нашият живот е подобен. С обич да се срещаш към гибелта и да отиваш към оня свят, който е най-красивото нещо. Оня свят. Не бойте се! Няма ужасно. И това не е тъжно. Тъжното е в действителността. А над действителността е хубостта. “

Това е философското отношение към живота и гибелта на Йосиф Сърчаджиев, който на 81-годишна възраст се насочи към оня по-красив свят в първия ден на месец юли.

Потомственият театрал караше сложни старини. Прескочи трапа след инсулт, само че възобновяване му бе отчасти, говорът и придвижванията – наранени. Въпреки това съумя да се върне на сцената като режисьор. Смъртта на брачната половинка Райна обаче го трансформира в отшелник.

Роден е на 2 май 1945 година в София в семейство, надълбоко обвързвано с българската просвета. Пътят му е предначертан, написа " Минаха години ".

Любовта му към сцената се демонстрира още в детските години.

Почти всички деца от улицата взели участие в едни от първите му театрални продукции.

Първата му поява в киното е във кино лентата „ Наша земя “, режисиран от татко му.

Само на 15 години се качва на професионалната сцена в „ Сирано дьо Бержерак “, режисура на татко му Стефан Сърчаджиев.

На 16 се снима в „ Хроника на възприятията “.

Пътят към огромната сцена и екрана обаче минава и през работа като осветител в Киноцентъра и присъединяване в самодейни театрални сформира.

Йосиф Сърчаджиев свързва живота си с театъра и киното и основава незабравими облици.

Има над 60 театрални и 30 кино функции, както и десетки телевизионни постановки.

През 1970 година получава основна премия за кино лентата „ Черните ангели “ в Карлови Вари, Чехословакия, а през годините печели още голям брой призове.

Ролята му на безпощадния еничар Караибрахим в именития филм „ Време разделно “ остава безконечен спомен за генерации българи.

За най-тежките подиуми във кино лентата на Людмил Стайков той споделя приживе:

„ Аз помня като в сън снимането на тази сцена. Беше трудно и за мен. Плачеха хората, които бяха статисти. Аз също плачех. Беше непоносимо. Няма човек и до ден сегашен, който може да гледа тази сцена. “

Неволите му стартират през 2004 година, когато получава тежък инсулт, само че единствено година по-късно още веднъж се изправя пред публиката, въпреки и мъчно да произнася думите.

След тежката здравословна борба застава от другата страна на сцената, а единствено преди година сложи „ Асансьорът “ от Георги Марков, в която самият той е играл преди пет десетилетия.

През 2013 година взе присъединяване в българския сериал „ Дървото на живота “, излъчен по ТВ7.

През годините Йосиф нееднократно е разсъждавал върху ориста на артиста и цената на непрекъснатото преобразяване.

 „ Знам каква е драмата на артиста – не знае кой е. Аз изгубвам визията кой беше Йосиф, кой е тоя Йосиф. Аз имам 90 функции. Вече съм изиграл на сцената, в случай че не и повече – и тогава запитвам: кой е тоя Йосиф, който беше едно време? Няма го него “, споделя приживе артистът.

Големият артист и режисьор е поискал да бъде запомнен не с кончината си, а с наличието си в българския културен живот и функциите, които остават във времето.

Личният живот на Йосиф минава в брак със брачната половинка му Райна Томова.

Двамата имат щерка – Анна.

Но Йосиф има и щерка Александра Сърчаджиева от връзката му с Пепа Николова.

Йосиф, определян като комплициран човек и създател, до гибелта си не поддържа връзки с Александра, потвърждавайки, че има една щерка – Анна, макар че ДНК пробата потвърждава, че Сърчаджиева му е щерка.

Дава ѝ името си, само че не и бащина поддръжка и грижа.

За връзките им, или по-скоро неналичието на такива, Алекс, която е актриса в Сатиричния спектакъл, споделя в своя моноспектакъл „ На живо “.

„ Нужна ми е била огромна мощ, с цел да седна и да опиша живота си и тестванията в него на сцената.

Баща ми е жив човек, който върви по своя път.

Нещата, които описвам за него, са разказани по допустимо най-деликатния метод. Аз не го упреквам. Всеки има своя история, всеки взема решение по какъв начин да изживее живота си.

Просто съм в неговия избор и нямам право да му се дразня. Неговите очи няма да ги видя в публиката, дано бъдем реалисти, да не хвърчим в облаците.

Разбира се, че съм сигурна в това, аз съм крепко стъпил човек на земята. Но в случай че пристигна да ме гледа, бих се радвала. Може да разбере доста неща за мен “, признава Сърчаджиева.

Тя не участва на погребението му. Спазено е експлицитното му предпочитание да бъде изпратен в най-тесен фамилен кръг.

Райна и Сърчаджиев се срещат още през далечната 1962 година в родната ѝ Стара Загора.

Младото семейство се открива в София и бързо се прочува с бохемските си пристрастености. Домът им на столичната улица „ Цар Самуил “ е непрекъснато отворен за шумни артистични компании.

Около година преди раждането на щерка им Анна Райна претърпява тежка злополука.

Притисната е от трамвай пред Централни хали.

Краката ѝ са премазани, оцелява по знамение.

„ След инсулта Йосиф беше напълно подвластен от нея и с помощта на нейните грижи се закрепи толкоз време. “

Райна обаче умря ненадейно преди две години.

Овдовелият артист мъчно се справяше с семейството и здравословните си проблеми и си отпътува от света с възприятието за виновност.

" Разбих сърцето на Пепа Николова. Не мога да върна времето обратно, само че в случай че можех, щях да я подмина, нямаше да се срещна с нея. За да не й разбия сърцето ", призна преди време огромният актьор.