Наистина ли мозъците ни успяват да прочетат думи с разбъркани букви?
Вероятно всеки е виждал залелите интернет преди време занимателни текстове, където буквите от думите на разнообразни фрази, свързани в текст, са разбъркани и от време на време сменени даже с цифрови знаци. Твърдението е, че мозъкът ни може да реконструира и то в действително време “скрития ” текст, като реинтерпретира неверните знаци в верни и успее да прочете смисленият автентичен текст, по този начин, както е бил, преди да бъде размесен. Феноменът се назовава типогликемия и поражда тъй като нашият мозък не се осланя единствено на това, което вижда, само че и на това, което чака да види. Учени от университета в Глазгоу са открили, че когато има затруднение пред очите, което им пречи да видят нещо, мозъкът включва на режим предсказание, с цел да попълни белите петна там, където чака да “види ” скрития обект.
“Реално нашият мозък конструира извънредно комплициран пъзъл като употребява всички късчета, до които има достъп ”, изяснява ученият Фрейзър Смит. “Те са налични с помощта на подтекста, в който виждаме наличната информация и на подтекста на паметта ни и на данните от сетивата ни ”, добавя той. В случая с разбърканото четене ученият Греъм Роулисън е открил, че хората постоянно могат да прочетат разбъркани текстове, само че има няколко условия, с цел да се случи това, като ето кои са най-важните:
Много по-лесно се получава с къси думи, евентуално тъй като има по-малко променливи. Функционалните думи, като съюзи и предлози нормално остават непроменени, тъй като са доста къси. Размяната на прилежащи букви води до по-лесно разчитане, в сравнение с размяната на раздалечени в една дума букви. Никоя от думите не е трансформирана в друга дума. Думите значително резервират своето фонетично звучене и последно, текстът би трябвало да е задоволително понятен, с цел да може да бъде предсказан с по-голяма леснота.
Science Alert
