Гласувай трудно
Вероятно сте забелязали картините от гласуването в чужбина. Трябва да кажа: доста оптимистични и доста потискащи по едно и също време. Оптимистични поради няколко километровите опашки и волята да вземат участие във образуването на политика. Песимистични, тъй като напълно съзнателно бе направено всичко допустимо да бъдат затруднени, да им се попречи.
Българите зад граница потвърдиха, че благата им Родина прави всичко допустимо да ги изгони и да се усещат нежелани, когато са тук, само че все пак, на инат, те пътуваха с километри и се редяха на опашки в ограничавания брой секции там, с цел да донесат смяната тук. Още повече, че огромна част от организацията и работата по изборите зад граница се прави от доброволци. Много добре схващат, че другояче няма кой да я свърши изобщо.
Много от тях можеха умерено да кажат " Нас какво ни интересува какво се случва в България, ние си намерихме мястото тук, в чужбина. Другите да се оправят. " Да, само че не го вършат. За другите не зная - аз изпитвам и някакъв позор. От това, че те наподобяват по-мотивирани от хората тук да гласоподават, макар че това (може би привидно) ги визира по-малко, в сравнение с нас.
Ето какво се случи. Първи изборният ден откриват в Австралия и Нова Зеландия. В Австралия секциите са шест. " Всички секции сложиха връх по изборна интензивност ", споделя Явор Константинов от Мелбърн. Сред гласувалите в неговата секция е 93-годишният дядо Иван.
" Опашката в Амстердам обикаля цялата постройка от 7 сутринта ", споделя пред Дойче веле Елица Йорданова. " Пускаме хората с дребни деца и възрастните с преимущество ".
Във Федералната република живее една от най-големите български общности зад граница. Опашки се образуваха в съвсем всички секции. Например тази в Регенсбург. " Няма да ни стигнат бюлетините, отивам да посрещам още ".
В столицата Берлин ползата също беше огромен. " В началото на деня беше умерено, само че по-късно опашките набъбнаха и хората в този момент чакат по 2 часа ", споделя Ивайло Механджиев, който живее в немската столица.
И така нататък. Имаше даже случаи на хора, които от 7-8 часа обикалят градовете в чужбина и се пробват да намерят метод да пуснат своя избор.
Тези хора отиват отвън граница, с цел да работят и да изхранват фамилиите си, тъй като тук ръководещите не можаха да им го подсигурят. Гласуват за смяна, за нещо по-добро, тъй като желаят да се върнат: в действителност, оказа се че надалеч не всеки зад граница е не запомнил България и има мисъл за нея, може би повече от хората тук. И жадуват, евентуално, да се върнат по родните места - в някакъв миг, в някакво по-спокойно бъдеще. Не съм сигурна дали това е нормалният обвинен - носталгията. А в действителност предпочитание за смяна. Представям си какво би станало в случай че при идващ избор изборният ден е с доста по-широк достъп и даде опция за още по-голямо включване на сънародниците ни: повече секции, повече дни за гласоподаване.
Да си жител обаче тук, наподобява е сложна работа. Трябва да гласуваш, вали, студено. Не е и наложително. Че и ковид има. Вечерта гледаш резултатите: изборите от дълго време са повече сеир, в сравнение с политика. И остарялата мазохистична композиция: предпочитание за смяна, само че отвод от избор. Потискащо е да видиш, когато това става изключително измежду по-младите. Парадоксът е сериозен: изборите постоянно са били инвестиция в бъдещето, само че тази инвестиция по-лесно и с по-голямо възприятие за дълг вършат възрастните генерации, вместо преди малко навършилите пълноправие. Въпреки че са дали доста повече на страната, в сравнение с тя на тях.
Автор: Илиана Симеонова
Българите зад граница потвърдиха, че благата им Родина прави всичко допустимо да ги изгони и да се усещат нежелани, когато са тук, само че все пак, на инат, те пътуваха с километри и се редяха на опашки в ограничавания брой секции там, с цел да донесат смяната тук. Още повече, че огромна част от организацията и работата по изборите зад граница се прави от доброволци. Много добре схващат, че другояче няма кой да я свърши изобщо.
Много от тях можеха умерено да кажат " Нас какво ни интересува какво се случва в България, ние си намерихме мястото тук, в чужбина. Другите да се оправят. " Да, само че не го вършат. За другите не зная - аз изпитвам и някакъв позор. От това, че те наподобяват по-мотивирани от хората тук да гласоподават, макар че това (може би привидно) ги визира по-малко, в сравнение с нас.
Ето какво се случи. Първи изборният ден откриват в Австралия и Нова Зеландия. В Австралия секциите са шест. " Всички секции сложиха връх по изборна интензивност ", споделя Явор Константинов от Мелбърн. Сред гласувалите в неговата секция е 93-годишният дядо Иван.
" Опашката в Амстердам обикаля цялата постройка от 7 сутринта ", споделя пред Дойче веле Елица Йорданова. " Пускаме хората с дребни деца и възрастните с преимущество ".
Във Федералната република живее една от най-големите български общности зад граница. Опашки се образуваха в съвсем всички секции. Например тази в Регенсбург. " Няма да ни стигнат бюлетините, отивам да посрещам още ".
В столицата Берлин ползата също беше огромен. " В началото на деня беше умерено, само че по-късно опашките набъбнаха и хората в този момент чакат по 2 часа ", споделя Ивайло Механджиев, който живее в немската столица.
И така нататък. Имаше даже случаи на хора, които от 7-8 часа обикалят градовете в чужбина и се пробват да намерят метод да пуснат своя избор.
Тези хора отиват отвън граница, с цел да работят и да изхранват фамилиите си, тъй като тук ръководещите не можаха да им го подсигурят. Гласуват за смяна, за нещо по-добро, тъй като желаят да се върнат: в действителност, оказа се че надалеч не всеки зад граница е не запомнил България и има мисъл за нея, може би повече от хората тук. И жадуват, евентуално, да се върнат по родните места - в някакъв миг, в някакво по-спокойно бъдеще. Не съм сигурна дали това е нормалният обвинен - носталгията. А в действителност предпочитание за смяна. Представям си какво би станало в случай че при идващ избор изборният ден е с доста по-широк достъп и даде опция за още по-голямо включване на сънародниците ни: повече секции, повече дни за гласоподаване.
Да си жител обаче тук, наподобява е сложна работа. Трябва да гласуваш, вали, студено. Не е и наложително. Че и ковид има. Вечерта гледаш резултатите: изборите от дълго време са повече сеир, в сравнение с политика. И остарялата мазохистична композиция: предпочитание за смяна, само че отвод от избор. Потискащо е да видиш, когато това става изключително измежду по-младите. Парадоксът е сериозен: изборите постоянно са били инвестиция в бъдещето, само че тази инвестиция по-лесно и с по-голямо възприятие за дълг вършат възрастните генерации, вместо преди малко навършилите пълноправие. Въпреки че са дали доста повече на страната, в сравнение с тя на тях.
Автор: Илиана Симеонова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ