Театралната легенда Мариус Куркински: Пред Господ коленича като Ивайло Стоянов
Вероятно името Ивайло Василев Стоянов е непознато за мнозина от вас, само че в случай че чуете Мариус Куркински, незабавно ще се сетите за паметната персона, която стои зад него. Именно този артистичен псевдоним носи от първия си моноспектакъл, подложен на сцената на Младежкия спектакъл преди 30 години.
По този мотив сложи и новия му моноспектакъл с името „ Нашенец “, който се радва на огромен триумф. Благодарен е за това, което публиката му е дала през годините и счита, че точно тя е неговият максимален професионален сътрудник. Формулата за триумфа на моноспектаклите му е, че в никакъв случай не гледа на тях като на следващата работа, а всеки излиза някак от предходния и от това, което е разкрил за себе си и публиката, от протичащото се с него като човек, от измененията в живота му, събитията и прочувствените му положения.
Предвид множеството тежки моменти в живота му споделя, че при цялостно изнемогване постоянно се е молил за изцеряване и в главата му е стояло това, че би трябвало още веднъж да стъпи на сцената.
Никога не си е разрешавал след театър да се превъзнася и да не комуникира обикновено с хората от публиката – в противен случай, постоянно е общувал с тях по-късно.
По отношение на определеното от него артистично име споделя, че Мариус не е неприятно име, а Куркински е била семейството на рода му в Ловешкия край, преди да се преселят в Шуменско. Всички знаем, че по време на комунизма партията сменяше имената, без да дава на хората каквито и да било пояснения и точно заради тази причина семейството им се е изгубила.
Още когато бил дете, татко му му издал, че е трябвало да се споделя Мариус Куркински, след което му обяснил историята на рода им. Стефан Вълдобрев пък бил индивидът, който го посъветвал да се подпише точно с това си име под първия си моноспектакъл.
Не упреква никого макар множеството грубости, които е понасял. Убеден е, че всяко тестване в живота е обещано за избавление, за осъзнаване на някакъв грях. След като през 2010 година си разрешил немного положителни неща в персонален проект, изпаднал в тежка меланхолия. С божията помощ и с помощта на другари обаче, съумял да излезе от това ужасно положение.
Като млад се ядосвал на съвсем всичко, само че с времето осъзнал, че гневът е най-големият грях и в този момент се пробва да схваща хората и да не се ядосва, тъй като на никого не е елементарно.
Инфо: Уикенд
Тагове: Ивайло Василев Стоянов Мариус Куркински театрална легенда „ Нашенец “ моноспектакъл сцена юбилей
