Между 5 000 и 8 000 деца у нас имат нужда от постоянна палиативна грижа
Вероятно 5-8 хиляди деца в страната имат потребност от непрекъсната палиативна грижа, като единствено 10 на 100 от тях са в терминалната фаза на живота си. Това сподели доктор Бояна Петкова, педиатър и съпредседател на фондация „ Ида “, по време на кръгла маса " Палиативни грижи за деца в България - провокации и вероятности " в София, представена от Българска телеграфна агенция. Събитието е заключително за план " Смели деца с лъвски сърца: самодейност за гражданско присъединяване във формулирането на обществени здравни политики за палиативни грижи за деца ”, финансиран от Оперативна програма „ Добро ръководство “, съфинансирана от Европейски Съюз посредством Европейския обществен фонд, и изпълняван от " Ида - фондация за палиативни грижи за деца " и Сдружение ЛАРГО - Кюстендил.
По думите на доктор Петкова обаче липсват регистри, липсва функционална законодателна и административна рамка за обезпечаване на палиативни грижи за деца, липсва и съответно образование на експерти.
„ В страната ни е доста сложен достъпът на родителите до заместваща грижа, до момента в който в Германия, да вземем за пример, детето може да бъде признато в детски приют за 10-14 дни, където експерти се грижат за него, с цел да може родителите да бъдат облекчени. В детския приют има разнообразни типове лечения, в това число благодарение на животни, като е основана опция и за отмора на родителите “, добави доктор Петкова.
„ Палиативните грижи би трябвало да са ориентирани както към пациента, по този начин и към фамилията му, в това число другари и съученици. Тези грижи не са единствено здравна грижа. Целта на палиативните грижи е да се облекчи психическото и физическото страдалчество, както и да се усъвършенства качеството на живота. Здравната каса в Германия поема здравната грижа, когато детето е в приют. Останалите действия се финансират от дарения “, сподели още педиатърът.
„ Палиативните грижи не са частен проблем, би трябвало да има политики. Все още в България не се предлага редовно решение на опциите за развъждане на децата и помощ за тях и родителите им. Нерядко фамилии, в които има дете с тежко заболяване, се разпадат или най-малко единият от родителите не може да продължи да работи, с цел да е в помощ на детето си “, сподели Венелин Стойчев, началник на плана.
Той добави, че съгласно данни в изследване, осъществено в границите на плана, всеки четвърти от пълнолетните имат близки и другари, които имат умряло дете под 18- годишна възраст, един от 20 индивида има дете, което е с диагноза вследствие на тежко заболяване, а към 1% са хората, изгубили дете под 18-годишна възраст.
До 2030 година ще липсват 9 милиона медицински сестри съгласно данни на СЗО. У нас към този момент липсват 40 000 медицински сестри, предизвести по време на полемиката ръководителят на БАПЗГ Милка Василева, представена от news.bg.
Тя изиска незабавно да се промени наредбата за " детския долап ". “ Трябва да е ясно кой може да има достъп до шкафчето на детето в яслите и детските градини. Също по този начин постоянно се случва родители да отхвърлят детето да се вписва като хронично болно, а сестрата в учебно заведение или детска градина няма по какъв начин да знае всяко дете какво заболяване има, в случай че не й се каже “, аргументира се Василева.
По думите й сестрите и фелдшерите работят по наредби в учебно заведение, детски градини и ясли, които доста ги лимитират. Василева добави, че междинната възраст на медицинските сестри в яслите е 55 години и се обърна към депутатите с молба да се даде късмет на младежите да се образоват в тази специалност. Таксите са увеличени, а местата са понижени със 100. В същото време специалността е недооценена.
Участниците във форума бяха поздравени от името на министъра на труда и обществената политика Иванка Шалапатова. Политиките за децата и фамилиите ще не престават да бъдат приоритет на Министерството на труда и обществената политика, в съдействие с Министерството на здравеопазването, показва тя. Според министър е необходим интегриран метод на работа, основаване на метод за обезпечаване на по-добри грижи за децата с тежки болести. „ Все още няма дейно лекуване за някои болести и да подобриш качеството на живота на болните в последните стадии от живота им е огромно предизвикателство “, добавя министър Шалапатова и показва вяра форумът да даде решения на част от провокациите, свързани с палиативните грижи за деца.
По думите на доктор Петкова обаче липсват регистри, липсва функционална законодателна и административна рамка за обезпечаване на палиативни грижи за деца, липсва и съответно образование на експерти.
„ В страната ни е доста сложен достъпът на родителите до заместваща грижа, до момента в който в Германия, да вземем за пример, детето може да бъде признато в детски приют за 10-14 дни, където експерти се грижат за него, с цел да може родителите да бъдат облекчени. В детския приют има разнообразни типове лечения, в това число благодарение на животни, като е основана опция и за отмора на родителите “, добави доктор Петкова.
„ Палиативните грижи би трябвало да са ориентирани както към пациента, по този начин и към фамилията му, в това число другари и съученици. Тези грижи не са единствено здравна грижа. Целта на палиативните грижи е да се облекчи психическото и физическото страдалчество, както и да се усъвършенства качеството на живота. Здравната каса в Германия поема здравната грижа, когато детето е в приют. Останалите действия се финансират от дарения “, сподели още педиатърът.
„ Палиативните грижи не са частен проблем, би трябвало да има политики. Все още в България не се предлага редовно решение на опциите за развъждане на децата и помощ за тях и родителите им. Нерядко фамилии, в които има дете с тежко заболяване, се разпадат или най-малко единият от родителите не може да продължи да работи, с цел да е в помощ на детето си “, сподели Венелин Стойчев, началник на плана.
Той добави, че съгласно данни в изследване, осъществено в границите на плана, всеки четвърти от пълнолетните имат близки и другари, които имат умряло дете под 18- годишна възраст, един от 20 индивида има дете, което е с диагноза вследствие на тежко заболяване, а към 1% са хората, изгубили дете под 18-годишна възраст.
До 2030 година ще липсват 9 милиона медицински сестри съгласно данни на СЗО. У нас към този момент липсват 40 000 медицински сестри, предизвести по време на полемиката ръководителят на БАПЗГ Милка Василева, представена от news.bg.
Тя изиска незабавно да се промени наредбата за " детския долап ". “ Трябва да е ясно кой може да има достъп до шкафчето на детето в яслите и детските градини. Също по този начин постоянно се случва родители да отхвърлят детето да се вписва като хронично болно, а сестрата в учебно заведение или детска градина няма по какъв начин да знае всяко дете какво заболяване има, в случай че не й се каже “, аргументира се Василева.
По думите й сестрите и фелдшерите работят по наредби в учебно заведение, детски градини и ясли, които доста ги лимитират. Василева добави, че междинната възраст на медицинските сестри в яслите е 55 години и се обърна към депутатите с молба да се даде късмет на младежите да се образоват в тази специалност. Таксите са увеличени, а местата са понижени със 100. В същото време специалността е недооценена.
Участниците във форума бяха поздравени от името на министъра на труда и обществената политика Иванка Шалапатова. Политиките за децата и фамилиите ще не престават да бъдат приоритет на Министерството на труда и обществената политика, в съдействие с Министерството на здравеопазването, показва тя. Според министър е необходим интегриран метод на работа, основаване на метод за обезпечаване на по-добри грижи за децата с тежки болести. „ Все още няма дейно лекуване за някои болести и да подобриш качеството на живота на болните в последните стадии от живота им е огромно предизвикателство “, добавя министър Шалапатова и показва вяра форумът да даде решения на част от провокациите, свързани с палиативните грижи за деца.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ