Черната вдовица, на чиято съвест лежат 35 мъже
Вера Ренци, наричана Черната вдовица, е румънска серийна килърка, за която се твърди, че е отровила с арсен 35 души, в това число двамата си съпрузи, многочислени любовници и сина си през 20-те години на предишния век. Най-ранната информация, оповестена от Ото Толиш в Съединените щати, е през май 1925 година
Ренци е родена в Букурещ през 1903 година Майка й умира, когато е на 13 години, и тя се реалокира с татко си в Нагибецкерек, през днешния ден Зренянин, Сърбия, където посещава пансион. На петнадесетгодишна възраст тя става все по-неуправляема и постоянно бяга от вкъщи с разнообразни любовници, доста от които са доста по-възрастни от нея. Приятели от ранното ѝ детство споделят, че Ренци изпитвала съвсем патологично предпочитание за непрекъснато внимание от страна на мъжете и имала мощно ревностен и недоверчив темперамент. Съществуват публични документи, които свидетелстват, че тя е напуснала Румъния с родителите си през 1916 година, тъкмо преди Румъния да влезе в Първата международна война, тъй че тя напуща Румъния на 13-годишна възраст. Умира през 1939 година, няколко месеца преди началото на Втората международна война, в психиатрична клиника в Сърбия.
Малко преди да навърши двадесет години, първият й брак е с богат австрийски банкер на име Карл Шик, доста години по-възрастен от нея. Те имали наследник на име Лоренцо. Оставайки всеки ден у дома, до момента в който по-възрастният й брачен партньор ходел на работа, тя стартира да подозира, че той й изневерява. Една вечер, в изблик на ревнивост, Ренци сипала арсен във виното на вечеря. След като отровила брачна половинка си, почнала да се оплаква на фамилията, приятелите и съседите, че той я изоставил, нея и сина им. След почти една година „ печал “, тя декларирала, че е чула новина за гибелта на нейния избягал брачен партньор при автомобилна злополука.
Малко откакто споделила, че е чула новината за „ автомобилната злополука “ на първия си брачен партньор, Ренци се омъжила наново, този път за мъж по-близък до нейната възраст. Връзката обаче била бурна и Ренци още веднъж почнали да я изтезават съмнения, че новият й брачен партньор е забъркан в извънбрачни връзки. Само след месеци брак мъжът ѝ изчезва, а по-късно Ренци споделя на приятелите и фамилията си, че я е изоставил. След миналата година тя твърди, че е получила писмо от брачна половинка си, в което споделя желанията си да я остави вечно. Това бил последният й брак.
Въпреки че Ренци не се омъжва наново, тя изживява през идващите няколко години редица афери, някои скрито с омъжени мъже, а други намерено. Мъжете произхождали от разнообразни среди и обществени позиции. Всички изчезвали в границите на месеци, седмици и в някои случаи даже дни след сантиментална връзка с нея. Когато влиза в спекулация с мъже, с които намерено има връзка, тя непроменяемо измисляла истории, че те са „ погрешни “ и са я „ изоставили “.
След като една вечер брачната половинка на един от любовниците на Ренци го последвала до резиденцията на Ренци и след това мъжът в никакъв случай не се върнал вкъщи, полицията била извикана да проверява изгубването му. Оплакването на младата брачна половинка от града, че брачният партньор й, прочут банкер, е липсващ след посещаване на мадам Ренци, спряла серията убийства на мъже. Слуховете за необичайно изчезнали мъже били настоящи от известно време, само че доста хора се страхували да подхващат дейности против богатата и известна вдовица, която като че ли имала загадъчно обаяние върху всички, които влизали в контакт с нея. Почти всички изчезнали мъже били от далечни места и нямало връзка, която да наблюдава тяхното изгубване. Полицията се задействала. Съзнавайки, че репутацията на града е заложена на карта, полицията работила с огромна сила. Преди мадам Ренци да разбере за обвиняванията против нея, те заобиколили замъка и нахлули в мазето. За да стигнат там, трябвало да минат през дълги сводести каменни коридори и взломили три стоманени порти. Служителка се противопоставила гневно на влизането им и те били длъжни да й сложат белезници. Когато най-накрая стигнали до голямата, сводеста маза, под светлината на електрическите им фенери се разкрила удивителна панорама. В мазето били подредени не по-малко от тридесет и пет цинкови ковчега, всеки от които носел името и възрастта на жителя си. Всички те били на мъже. Всеки от ковчезите съдържал мъжки мъртвец в друг стадий на разложение.
Полицията незабавно арестувала мадам Ренци, която била открита в първокласния си будоар. Тя била задържана пред проверяващ магистрат по обвиняване, че е предизвикала гибелта на Лео Пачич, банкерът и други лица.
Ренци е задържана и отведена в ареста. Отначало тя самоуверено отричала виновността си и протестирала с отвращение против ареста. После признала, че е отровила 32-тa мъже с арсен, когато е подозирала, че са й били погрешни или когато е вярвала, че ползата към нея намалявал. Освен това тя признала пред полицията, че от време на време обичала да седи в креслото си измежду ковчезите, заобиколена от всичките си някогашни ухажори.
Ренци признала също, че е умъртвила двамата си съпрузи и сина си Лоренцо. Тя споделила на полицията, че един ден, когато синът й пристигнал да я посети, той инцидентно е разкрил ковчезите в нейната винарска маза и я заплашил, че ще я изнудва, а тя след това го е отровила и е изхвърлила тялото му.
Полицията се заела със случая, търпеливо разследвайки всяко деяние от живота й в продължение на години и скоро намерили задоволително доказателства за нейната виновност. Всеки мъж, чието име се появило на ковчезите й, бил проследен до къщата й. От този миг появяването му във външния свят преставала.
Входната врата към дома на Ренци, където Черната вдовица е правила своите жестоки закононарушения.
В скрито поделение зад стената на нейния будоар бил открит задоволително арсен, с цел да убие стотина мъже. Тази отрова била доста публикувана в Югославия, като се намирала в композиция с метали в няколко мини там.
Мадам Ренци явно била употребила тази отрова за съвсем всички свои жертви. Тя им я давала в определени виновност, с които ги примамвала, с цел да ги унищожи. Тя ги хранела с неповторими ястия на възхитителните вечери, които им сервирала. Както множеството хора знаят, арсенът може да се дава във деликатно премерени количества, тъй че да аргументи гибел толкоз постепенно, колкото е нужно. Даден по този метод, той не провокира незабавно съдбовна реакция, а кара жертвите му да се усещат извънредно добре.
Жертвите ѝ имали чудноват край. Привлечени от красива и очарователна жена, забавлявани с банкети и виновност, подло отровени, те били като омагьосани. Понякога, явно, те са знаели, че ги чака гибел, само че, сходно на рицарите във Венусберг, те са били безсилни да избягат.
Тя била упрекната за 35 убийства и наказана на пожизнен затвор, където след това умряла. Някои допускат, че историята на Ренци може да е въодушевила пиесата на Джоузеф Кеселринг „ Арсен и остаряла дантела “, само че това не е правилно.
През 2005 година трисерийната поредност „ Смъртоносните дами “ на Discovery Channel описа историята на Ренци, илюстрирана посредством възстановки и мнения от сътрудници на ФБР и престъпния профайлър Кандис Делонг и правосъден патолог. Ренци е включена в първия епизод на поредицата, озаглавен „ Мания “, където се споделя, че е умъртвила жертвите си през „ 30-те години в Букурещ, Румъния “. Що се отнася до нейната мотивация, споделя се, че „ актуалният разбор допуска, че тя просто е търсила обич “.
Автор: Десислава Михалева
