(Вера, Надежда, Любовь и матерь их София иконописец Любовь Словеснова)

(Вера, Надежда, Любовь и матерь их София иконописец Любовь Словеснова)

ВЯРА

„ Нека имаме чиста, елементарна, детска религия. Само такава детска религия — без съмнения и подозрения — ще ни даде чудотворна молитва. Само такава религия ще разкрие в нас тази берекет на Светия Дух … Само такава религия ще ни дарува божествена мощ да побеждаваме злото … и да участвуваме в Неговата божествена наслада! “
Архиепископ Серафим

НАДЕЖДА

Да; поради нас е писано това; тъй като, който оре, с вяра би трябвало да оре; и който вършее, би трябвало да вършее с вяра, че ще взе участие в плода. ”

1. Надеждата е ръката, която държи ралото
С вяра човек оре.
2. Надеждата е ръката, която пръска семената
С вяра човек сее.
3. Надеждата е ръката, с която човек държи сърпа
С вяра човек жъне.
Зeмната (природната) надежда на индивида

ЛЮБОВ

„ Любовта е дълготърпелива, цялостна с доброта, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на несправедливост се не радва, а се радва на истина, всичко извинява, на всичко има вяра, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта в никакъв случай не отпада, а другите способности, в случай че са пророчества, ще престанат, в случай че са езици, ще замлъкнат, в случай че са познание, ще изчезнат. Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме, но по кое време пристигна съвършеното познание, тогава това „ донейде “ ще изчезне.

И така, остават тия три: религия, вяра, любов; само че по-голяма от тях е любовта. “
Апостол Павел

Изображение: „ Радость праведных о Господе ”, триптих, Предверието на Рая (лява част), Виктор Михайлович Васнецов, Владимирски събор, Киев - Светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София са изобразени в лявата част на триптиха - „ Предверието на Рая ”. Праведниците, устремени към Райските порти, са съпровождани от ангели, които ги поддържат и им демонстрират пътя. Вяра, Надежда и Любов изплашено се притискат до своята  майка София, невярващи, че нечовешките им премеждия са свършили.