Червен картон за Скопие
Велизар ЕНЧЕВ
Да разговаряш, преговаряш и договаряш каквото и да е с публични представители на районен съд Македония е задача сложна, дори невъзможна. Вече 30 години така наречен македонско направление е нежелателен " парещ картоф " и за опитните дипломати.
Парадоксално, само че е реалност - Скопие освен не оцени българския жест от 24 юни м.г., само че възобнови антибългарската акция. След като тогава 170 депутати от парламентарната десница подвигнаха " белия байрак " и утвърдиха френското предложение за еврочленството на РСМ, македонската дипломация втвърди тона както в разговора със София, по този начин и на интернационално равнище.
Преди 48 часа Екологичен потенциал стана сцена на яростна полемика сред български евродепутати и македонския външен министър Буяр Османи поради скандалното му изказване, че в Северна Македония има единствено 3500 българи.
Българският отговор бе безапелационен: " В исторически проект болшинството от хората, живеели в географската област Македония, се самоопределят като българи. След 1944 година с доста принуждение, а след това и с доста агитация, огромна част от тях се самоопределят като етнически македонци, само че все пак те резервират българските си корени и огромна част от тях са поискали българско поданство. Над 120 000 македонски жители имат български паспорти въз основа на българския си етнически генезис.
Като слаб възпитаник пред черната дъска Османи смутолеви, че българите ще бъдат вписани в конституцията.
Но по какъв начин ще бъдат вписани и най-важното - кои ще са българските организации, които ще са част от Работната група по конституционните промени?
Отговорът пристигна от македонския българин Аргир Стумбов, който твърди, че в Република Северна Македония се основават подправени български сдружения, с цел да са част от Работната група, в която няма да има достоверни български организации.
Със сигурност там няма да има място за българските клубове в Охрид и Битоля, чиито ръководители са упрекнати от македонската прокуратура в тежки закононарушения против страната.
След всичко случило се, най-много поради новия гнет против македонските българи, не е ли време 49-то Народно заседание да премисли капитулантското си решение за македонското еврочленство?
Не е ли пристигнал моментът българският парламент да вдигне " червен картон " на Скопие?
Или най-малко да стартира полемика за изгодите и вредите от " зеления картон " за македонизма.
Да разговаряш, преговаряш и договаряш каквото и да е с публични представители на районен съд Македония е задача сложна, дори невъзможна. Вече 30 години така наречен македонско направление е нежелателен " парещ картоф " и за опитните дипломати.
Парадоксално, само че е реалност - Скопие освен не оцени българския жест от 24 юни м.г., само че възобнови антибългарската акция. След като тогава 170 депутати от парламентарната десница подвигнаха " белия байрак " и утвърдиха френското предложение за еврочленството на РСМ, македонската дипломация втвърди тона както в разговора със София, по този начин и на интернационално равнище.
Преди 48 часа Екологичен потенциал стана сцена на яростна полемика сред български евродепутати и македонския външен министър Буяр Османи поради скандалното му изказване, че в Северна Македония има единствено 3500 българи.
Българският отговор бе безапелационен: " В исторически проект болшинството от хората, живеели в географската област Македония, се самоопределят като българи. След 1944 година с доста принуждение, а след това и с доста агитация, огромна част от тях се самоопределят като етнически македонци, само че все пак те резервират българските си корени и огромна част от тях са поискали българско поданство. Над 120 000 македонски жители имат български паспорти въз основа на българския си етнически генезис.
Като слаб възпитаник пред черната дъска Османи смутолеви, че българите ще бъдат вписани в конституцията.
Но по какъв начин ще бъдат вписани и най-важното - кои ще са българските организации, които ще са част от Работната група по конституционните промени?
Отговорът пристигна от македонския българин Аргир Стумбов, който твърди, че в Република Северна Македония се основават подправени български сдружения, с цел да са част от Работната група, в която няма да има достоверни български организации.
Със сигурност там няма да има място за българските клубове в Охрид и Битоля, чиито ръководители са упрекнати от македонската прокуратура в тежки закононарушения против страната.
След всичко случило се, най-много поради новия гнет против македонските българи, не е ли време 49-то Народно заседание да премисли капитулантското си решение за македонското еврочленство?
Не е ли пристигнал моментът българският парламент да вдигне " червен картон " на Скопие?
Или най-малко да стартира полемика за изгодите и вредите от " зеления картон " за македонизма.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ