Велизар Енчев Няма пречка за присъединяването на Северна Македония към

...
Велизар Енчев Няма пречка за присъединяването на Северна Македония към
Коментари Харесай

Велизар Енчев: Жозеп Борел гази законите на ЕС и дискриминира България

Велизар Енчев


Няма спънка за присъединението на Северна Македония към Европейски Съюз, каза пред БНР външният министър на Европейски Съюз Жозеп Борел…


Това смущаващо изказване на Борел, нямащо нищо общо с същинската обстановка с правата на българите в районен съд Македония, бе последвано от конкретизиране, което скандализира и звучи по този начин: „...но двустранни въпроси не би трябвало да бъдат обвързващи и няма да дефинират процеса по присъединение “.


Откровението на Борел идва броени дни след резолюцията на немския Бундестаг в поддръжка на Скопие, с която се признава „ македонската просвета, еднаквост и език “ и се насочва индиректен укор към България. Така испанският посланик, оглавил европейската дипломация с решаващата поддръжка на Берлин, публично минава в лагера на скопските македонисти, които в Брюксел намерено лобират против позицията на София.


Апропо, българската позиция е позиция на Европейски Съюз и на френския президент Макрон, който преди една година убеди десните партии в Народно събрание да смъкват ветото над Македония. Но откакто Германия към този момент е формален юрист на македонизма, дано напомним по какъв начин немското държавно радио „ Дойче веле “ отрази това събитие в българския парламент:


„ На 24 юни 2022 година Народното събрание утвърди предлагането на френското европредседателство за започване на договаряния за присъединение на Северна Македония към Европейски Съюз. Това стана по силата на проекторешение, импортирано от съпредседателя на " Демократична България " (ДБ) Христо Иванов, в което е записано, че България ще поддържа която и да е стъпка от процеса на европейската интеграция на РСМ при прецизиране на преговорната рамка по този начин, че да се подсигурява вписването на българите в македонската конституция " там, където са упоменати други нации и на равна основа с тези нации ".


Кой по какъв начин гласоподава? След спор, траял повече от четири часа, решението бе признато с гласовете на " Продължаваме промяната ", " Демократична България ", ГЕРБ и Движение за права и свободи. Мнозинството депутати от Българска социалистическа партия се въздържаха, а " ИТН " и " Възраждане " гласоподаваха срещу. Българското несъгласие върху началото на договарянията за присъединение на Северна Македония към Европейски Съюз бе наложено по време на ръководството на ГЕРБ.


В парламентарната комисия по външна политика бяха импортирани три конкурентни резолюции. Комисията отхвърли предложенията на ГЕРБ и Движение за права и свободи, само че утвърди проекторешението на " Демократична България ", като преди този момент изслуша и отчет на Министерството на външните работи. В същото време така наречен френско предложение за компромис сред София и Скопие провокира напрежение в Северна Македония, а министър председателят Ковачевски даже го отхвърли.


По време на дебата в пленарна зала последователите на анулацията на ветото - " Продължаваме промяната ", " Демократична България ", ГЕРБ и Движение за права и свободи, повториха, че това е най-хубавото предложение, което България би могла да получи - и подчертаха, че европейското бъдеще на страните от Западните Балкани би трябвало да бъде приоритет за България.

 

А съпредседателят на " Демократична България " Христо Иванов съобщи: " България не подвига ветото, а укрепва силата му. Оттук нататък във всеки един миг, в който Северна Македония не извършва своите отговорности, силата на тези условия ще се постанова от цялото европейско семейство, освен от България. Ако не трансформират конституцията си, няма да видят договаряния. Това еднопосочно се схваща от френското предложение " …


След изказването на Борел от 26 юни 2023 година Христо Иванов не би трябвало ли да се разкая за своята позиция от 24 юни 2022 година? А и освен той.


Преди година десните партии в Народното събрание заедно съгрешиха и в името на евроатлантическите полезности предадоха българската идея във Вардарска Македония. С което демонстрираха на дело, че родната десница е подготвена на всякаква търговия с националните ползи, в случай че такава е волята на задграничните й началници в Брюксел и Вашингтон.


Все отново е необичайно, че 24 часа след антибългарската позиция на Жозеп Борел нямаме реакция нито от водачите на ГЕРБ, Политическа партия, Демократична България и Движение за права и свободи, нито от партийните им централи. Което е разбираемо. Само не е ясно дали мълчат поради гузна съвест или тъй като се опасяват да възразят на Борел?


Логиката на десния боязън е една: защитят ли българския интерес в разногласието със Скопие, ще бъдат упрекнати в най-тежкия грях на нашето време – че обслужват ползите на Путин на Балканите…


Звучи наивно, дори примитивно. Но по „ македонския въпрос “ българските десни през днешния ден въобще не се разграничават от българските комунисти от 1947 година, когато по заповед на Москва започнаха македонизацията на Пиринския край.


Но да отминем болната съвест и десните страхове и разлистим документите на Европейския съюз и най-много Копенхагенските критерии от 1993 година и Договора от Амстердам от 1997 година И ще се убедим, че Жозеп Борел в действителност погазва европейското законодателство.


В така наречен Копенхагенски критерии четем, че първото изискване пред една страна, кандидатстваща за участие в Европейски Съюз е „ непоклатимост на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, човешките права и закрилата на малцинствата “.
В този миг човешките права на българите в районен съд Македония освен се погазват, само че българите там са подложени на систематичен физически гнет, което се признава даже от европейски служители. Що се отнася до условието за протекция на малцинствата, тази „ протекция “ в Северна Македония се видя при закриването на двата български културни центъра в Битоля и Охрид.


Ако Копенхагенските критерии императивно постановат условията към кандидатстващите за еврочленство, Договорът от Амстердам „ подвига летвата “, въвеждайки „ нови сфери на единен суверенитет, включващи повече от гражданските права “.


В този документ процедурата за взаимно взимане на решения се уголемява и обгръща 15 юридически области. В член 12 от Договора от Амстердам се вкарва „ възбраната на дискриминация “, а в член 18 – „ свободното придвижване на жителите на Европейски Съюз “.


Дискриминацията към българите в районен съд Македония е забележима за света, откакто македонският парламент отхвърля да впише българите в македонската конституция и по този начин не извършва европейското изискване за пускане на договарянията за еврочленство.


Що се отнася до свободното придвижване на жителите на Европейски Съюз, дано не забравяме: през май т.г. македонското държавно управление призна за битие на „ черни описи “ с имена на български жители, нямащи правото да влизат на територията на районен съд Македония.


И по какво логичност Борел счита, че двустранните въпроси не би трябвало да бъдат обвързващи и не могат да дефинират процеса по присъединение към Европейски Съюз, откакто на 21 юни 2021 година имахте този казус: Гърция замрази три меморандума от Преспанския контракт /2017/ със Скопие. Острата гръцка реакция пристигна, откакто македонската страна спря да извършва поети отговорности по контракта от Преспа.
Впрочем тогава ставаше дума за гръцко-македонски различия за … „ македонския език и единтичността “. Каквито различия има и сега сред София и Скопие.


През 2021 година Жозеп Борел не възрази против гръцката реакция и не си разреши да укорява Атина, че блокира европейската интеграция на Скопие. Защото Копенхагенските критерии и Договорът от Амстердам дават право на Гърция да слага условия на районен съд Македония, а не противоположното.


През 2023 година обаче посланик №1 на Европейски Съюз прави тъкмо противоположното - погазва договорите от Копенхаген и Амстердам, фаворизира районен съд Македония и дискриминира България, отказвайки да я третира като пълновръстен член на Съюза.


Какъв би трябвало да е незабавният демарш на българската дипломация пред Жозеп Борел? – Министерство на външните работи би трябвало да реагира, както работи Гърция в сходни обстановки. Нито повече, нито по-малко!


Но могат ли днешните ни управници да реагират съответно пред Брюксел, откакто това са същите хора, които преди година капитулираха пред Скопие?

Източник: epicenter.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР