Велизар Енчев: Прагматизмът е истинското име на модерния национализъм
Велизар Енчев е от дълго време познато лице в българската политика и българската публицистика. Той е водач на листата за 45-тия парламент на Българска социалистическа партия в Хасково.
Енчев е назначен за дипломат на България в Хърватия през 1997 година и остава на този пост до 2002. Назначен с декрет на президента Петър Стоянов по предложение на служебното държавно управление на Стефан Софиянски. Като началник на дипломатическата задача в Загреб основава българско лоби измежду хърватската интелигенция, научните среди и Католическата черква, благодарение на което се опълчва на македонизма в Хърватия. Подкрепян от ръководителя на Хърватската академия на науките и изкуствата акад. Иво Падован, кардинал Франьо Кухарич и епископа на Джаково Марин Сракич, Енчев съумява да сложи български монументи в Джаково, Задар, Загреб, Хърватска Костайница и Самобор. Счита се, че с този акт хърватите признават българската националност на Братя Миладинови и напълно българския темперамент на техните " Български национални песни ", издадени през 1861 година в Джаково от свещеник Йосип Юрай Щросмайер – приет покровител на южните славяни. Велизар Енчев сполучливо договаря с хърватските институции за подписване на съглашение за редакция на учебниците по история и география в Хърватия за унищожаване на антибългарските им страници, останали от югославския интервал, в които под натиска на Скопие и Белград за " македонци " се афишират цар Самуил, Климент Охридски, Братя Димитър и Константин Миладинови, Гоце Делчев, Яне Сандански, Никола Вапцаров и други
В края на 2014 година той става самостоятелен депутат, а на 4 април 2015 година във Велико Търново учредява Движение за радикална смяна " Българската пролет " и става негов ръководител.
С книгата си " Аз бях в разузнаването ", Енчев става първият офицер от външното разузнаване на Народна Република България и Република България, разкрил писмено работата си зад граница като кадрови чиновник.
Г-н Енчев, вие сте лидер на листата на Българска социалистическа партия в Хасково. Представете си, че сте външен министър - кои посоки във външната политика на страната ни би трябвало да бъдат приоритет на бъдещото ръководство?
България е член на Европейския съюз и НАТО – две организации към които имаме задължения. Това е първият приоритет. Тук обаче има нюанси, криещи нерешени проблеми. И в случай че желаеме да отстояваме своя суверенитет и самостоятелност, би трябвало да ги сложим на масата за договаряния. От глобите на Европейски Съюз против Руската федерация България е измежду огромните губещи, най-много в секторите туризъм, лека и хранителна индустрия. Във вноса от Русия доминират енергоносителите. В последните пет години на енергоносителите се дължи 88% от вноса. България би трябвало да лобира в Брюксел за рухване на глобите, както това вършат страни от Централна Европа. В противоположен случай комерсиалният ни недостиг с Русия ще се усилва.
Що се отнася до НАТО, време е освен да сме покупател на западна военна продукция, само че и адресат на помощи по американската стратегия за военни остатъци.
През 2014 година въоръжените сили на Гърция получиха като подаяние от Съединени американски щати 460 гъсенични бронемашини от складовете на американските сухопътни сили. Гърция се снабди още с 320 тежки камиона и цистерни за гориво. Първоначално гръцката страна трябваше да заплати 4 милиона евро транспортни разноски, само че след това Съединени американски щати поеха и този разход.
Защо гръцката войска получава такива крупни дарения от Съединени американски щати, а българската войска е подценявана от американските си съдружници?
Поставените въпроси са мъчително настоящи, защото след 1989 година армията ни е съвсем разоръжена и нейният механически и кадрови капацитет е на равнищата след края на Първата международна война и последвалият я Ньойски кротичък контракт, третиращ ни като победена страна?
До момента военният министър Каракачанов освен не е направил нищо по тези въпроси, само че настойчиво лобира за нови милиардни контракти за самолети, танкове и кораби. Тази скъпо струваща ни политика би трябвало да се приключи. Но с нея Борисов се откупи от американците, вследствие на което критиците му във Вашингтон си затвориха очите за корупцията и политизираната правосъдна система в България.
Особено значими са икономическите връзки с Китай. Мащабни китайски вложения в Гърция помогнаха на гърците да укрепят морския превоз. В Сърбия китайски компании построяват автомагистрали, железопътни линии и даже цех за ваксини. Китайците бяха подготвени да построят за три години тунела под Шипка - фундаментален инфраструктурен план, свързващ Северна и Южна България, само че напън извън провали тази самодейност.
На трето място, само че не по значимост, е балканската ни политика. Отношенията със Скопие са кристално ясни – до момента в който не престане присвояването на българското културно-историческо завещание, София ще постанова несъгласие на македонското еврочленство.
Гърция имаше търпението да изчака 30 години, до момента в който в Скопие не се отхвърлиха от така наречен антиквизация в македонската история. Между всички партии в България има цялостен консенсус по „ македонския въпрос “, доказан и в Народното събрание, по тази причина се постанова да се въоръжим с гръцкото самообладание.
С Турция би трябвало да обновим замразените от години договаряния за парцелите на тракийските бежанци. Трите кабинета на ГЕРБ не направиха нищо по въпроса, даже умишлено го пренебрегваха поради манията на Борисов да е юрист на Ердоган в Европейски Съюз.
Какво се случва с Република Северна Македония, господин Енчев? Политиката на България на моменти наподобява объркана – за какво съгласно Вас?
Защото на 1 август 2017 година Борисов подписа контракт за другарство със Зоран Заев, с който пуснахме Скопие в НАТО против голи обещания за проверка на македонистката история.
Дори една от точките в контракта е поддръжка за участието на Македония в Европейски Съюз. Вината за този контракт е освен на българското Министерство на външните работи, а на идеолога на този документ – водачът на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов. Той сляпо следваше атлантическата инструкция за стремително приемане на Македония в НАТО, тъй като искаше да е боен министър, който не е блокирал участие в пакта на прилежаща страна. Така поради едно министерско кресло подписахме неблагоприятен за нас контракт. Сега даже самият Каракачанов приказва за анекс към контракта със Скопие, което е самопризнание за неговия неуспех.
Политиката ни към Македония в действителност е объркана. В дипломацията има главен принцип при водене на договаряния – първо се договаря, след това се договаря и най-после се подписва контрактуваното. Със злощастния контракт от 2017-а ние първо подписахме контракт със Скопие, след което започнахме да се договаряме в Комисията за общата история. Това е международно-правен парадокс, сътворен от държавното управление на ГЕРБ и Оперативна програма.
Любчо Георгиевски в последно време прави изявления, които на общия декор звучат като пробългарски. Вие по какъв начин ще ги коментирате?
Георгиевски е образован и почтен политик, имащ смелостта да види и признае историческите действителности. Мнозина в Скопие споделят, че би трябвало да си отиде най-малко едно потомство сърбомански политици и историци, с цел да преоткрият българските корени на езика и историята си.
Любчо Георгиевски потвърждава тъкмо противоположното – не е нужна промяна на поколенията, с цел да се отворят очите на народ, подложен на асимилация и сърбизация в продължение на 100 години. България не оспорва правото на Република Северна Македония да е самостоятелна страна със личен път на развиване. Но не може да градиш национална еднаквост с имитации и териториални искания.
Казвате, че казусът ни със Скопие би трябвало да бъде решен от политиците, а не от историците. Каква е Вашата прогноза за задачата на Владо Бучковски, да чакаме ли взаимно потребен край?
Политиците, а не историците би трябвало да решат „ македонския въпрос “, тъй като той е дело на политическите елити в Белград, Москва и София.
Не чакам положителен край на посредническата задача на Бучковски. Илюзия е да имаме вяра, че македонисткият хайлайф бързо ще осъзнае, че е в задънена улица. Част от този хайлайф даже не желае да е в Европейски Съюз, тъй като пъпната му шнур е в Белград. Затова една българска карантина в чакалнята на Европейски Съюз може да ги отрезви.
Ние нямаме право да отстъпим. Борисов към този момент направи една отстъпка, която ни коства скъпо. София нито се опита да предотврати, нито реагира на Преспанското съглашение сред Атина и Скопие, което роди името " Република Северна Македония ". Това име е с географски определител и е открита териториална рекламация към България.
Младите хора и в Македония, и в България не трябва да живеят с легенди и митове, нямащи нищо общо с историческата истина. Живот в неистина рано или късно води до рисково напрежение, което може да ескалира във вътрешни етнически конфликти и в междудържавни спорове.
Време е в Скопие да подложат на проверка македонистката теория, която е антибългарска по хипотеза. Тя е дело на сръбските държавници и учени от края на XIX век, които в лицето на проф. Йован Цвиич и Стоян Новакович формулираха този принцип: " След като не можем да създадем от македонските българи във Вардарска Македония сърби, ще ги отродим от България като ги създадем македонци… "
Да не забравяме и ролята на Коминтерна от 30-те години на XX век, когато от Москва нареждаха на българските комунисти да вземат решение националните въпроси на Балканите, като основават тракийска, мизийска и македонска народи.
Колкото по-рано нашите кръвни братя одобряват тези истини, толкоз по-добре за Македония и за Балканите. От своя страна ние ще признаем македонската история, етнос, език и просвета след 1945 година. Друг път не виждам.
Какво най-вече куца в българската политика във връзка с Балканите?
Непоследователността! И васалното държание на българските политици. Поради петвековното спиране на държавната традиция васалитетът е затвърден в манталитета на държавниците ни. Този недостатък ни направи губещи в балканските и в двете международни войни през предишния век. Васалът постоянно избира губещата страна в геополитиката. Затова династията и партиите сляпо следваха безумията и на Кайзерова Германия, и на Хитлерова Германия. В резултат на което за четвърт век на два пъти бяхме победена страна.
Как може да се дефинира през днешния ден модерният шовинизъм и за какво той не се схваща задоволително добре?
Прагматизмът е същинското име на модерния шовинизъм. Ако без значение от външния напън и вътрешните трудности твърдо отстояваш националния интерес на страната, както браниш персоналните си ползи, страната ти ще е просперираща вътре и уважавана на открито.
Не може да се биеш в гърдите като националист, а да подаряваш Летище " София " на външен покупател посредством порочна 25-годишна концесия, от която губиш стотици милиони. Нима Германия ще се откаже от " Северен поток 2 " и ще анулира договорка за милиарди, с цел да угоди на Големия брат?
Модерният шовинизъм има ясно обрисувани социално-икономически и финансови рамки, които не разрешават да търгуваш с ползите на нацията.
Определяте себе си като еврокритик, а не като евроскептик. Какво в връзките сред България и Брюксел се нуждае от корекции съгласно Вас?
На този стадий България няма различен път на развиване с изключение на в границите на Европейския съюз. След като членуваме в " Клуба на богатите ", участието би трябвало да ни носи изгоди, а не вреди. Това допуска сериозна експертиза за отстояване на личните ползи и опълчване на нездравословни практики, като Истанбулската спогодба, да вземем за пример. Еврокритичността не трябва да се бърка с евроскептицизма.
Корекция в връзките ни с Европейски Съюз занапред следва и тя няма да е нито лесна, нито приятна. Берлин и Париж публично постановат концепцията " Европа на две скорости ".
Допреди няколко години делене на страните в Евросъюза звучеше еретично. Днес, в обстановката на BREXIT, разделянето в общността е на път да се трансформира във факт. Така някои страни ще напредват по-бързо от други, които ще отидат в периферията на Европейски Съюз. На процедура ще има ядро от огромните в Европейски Съюз и външна страна от стопански по-слаби страни.
Следващото държавно управление на България ще би трябвало да взема решение сложен интеграционен проблем, съобразявайки се с обективната действителност, че сме най-бедните в Европейски Съюз, само че се стремим да достигнем най-малко стандартите на средноевропейските страни. Тази задача не е по силите на ГЕРБ. Борисов е последният човек, който може да се назова общественик, кадърен да брани ползите ни в Брюксел.
Интервю на Евелина Гечева
Енчев е назначен за дипломат на България в Хърватия през 1997 година и остава на този пост до 2002. Назначен с декрет на президента Петър Стоянов по предложение на служебното държавно управление на Стефан Софиянски. Като началник на дипломатическата задача в Загреб основава българско лоби измежду хърватската интелигенция, научните среди и Католическата черква, благодарение на което се опълчва на македонизма в Хърватия. Подкрепян от ръководителя на Хърватската академия на науките и изкуствата акад. Иво Падован, кардинал Франьо Кухарич и епископа на Джаково Марин Сракич, Енчев съумява да сложи български монументи в Джаково, Задар, Загреб, Хърватска Костайница и Самобор. Счита се, че с този акт хърватите признават българската националност на Братя Миладинови и напълно българския темперамент на техните " Български национални песни ", издадени през 1861 година в Джаково от свещеник Йосип Юрай Щросмайер – приет покровител на южните славяни. Велизар Енчев сполучливо договаря с хърватските институции за подписване на съглашение за редакция на учебниците по история и география в Хърватия за унищожаване на антибългарските им страници, останали от югославския интервал, в които под натиска на Скопие и Белград за " македонци " се афишират цар Самуил, Климент Охридски, Братя Димитър и Константин Миладинови, Гоце Делчев, Яне Сандански, Никола Вапцаров и други
В края на 2014 година той става самостоятелен депутат, а на 4 април 2015 година във Велико Търново учредява Движение за радикална смяна " Българската пролет " и става негов ръководител.
С книгата си " Аз бях в разузнаването ", Енчев става първият офицер от външното разузнаване на Народна Република България и Република България, разкрил писмено работата си зад граница като кадрови чиновник.
Г-н Енчев, вие сте лидер на листата на Българска социалистическа партия в Хасково. Представете си, че сте външен министър - кои посоки във външната политика на страната ни би трябвало да бъдат приоритет на бъдещото ръководство?
България е член на Европейския съюз и НАТО – две организации към които имаме задължения. Това е първият приоритет. Тук обаче има нюанси, криещи нерешени проблеми. И в случай че желаеме да отстояваме своя суверенитет и самостоятелност, би трябвало да ги сложим на масата за договаряния. От глобите на Европейски Съюз против Руската федерация България е измежду огромните губещи, най-много в секторите туризъм, лека и хранителна индустрия. Във вноса от Русия доминират енергоносителите. В последните пет години на енергоносителите се дължи 88% от вноса. България би трябвало да лобира в Брюксел за рухване на глобите, както това вършат страни от Централна Европа. В противоположен случай комерсиалният ни недостиг с Русия ще се усилва.
Що се отнася до НАТО, време е освен да сме покупател на западна военна продукция, само че и адресат на помощи по американската стратегия за военни остатъци.
През 2014 година въоръжените сили на Гърция получиха като подаяние от Съединени американски щати 460 гъсенични бронемашини от складовете на американските сухопътни сили. Гърция се снабди още с 320 тежки камиона и цистерни за гориво. Първоначално гръцката страна трябваше да заплати 4 милиона евро транспортни разноски, само че след това Съединени американски щати поеха и този разход.
Защо гръцката войска получава такива крупни дарения от Съединени американски щати, а българската войска е подценявана от американските си съдружници?
Поставените въпроси са мъчително настоящи, защото след 1989 година армията ни е съвсем разоръжена и нейният механически и кадрови капацитет е на равнищата след края на Първата международна война и последвалият я Ньойски кротичък контракт, третиращ ни като победена страна?
До момента военният министър Каракачанов освен не е направил нищо по тези въпроси, само че настойчиво лобира за нови милиардни контракти за самолети, танкове и кораби. Тази скъпо струваща ни политика би трябвало да се приключи. Но с нея Борисов се откупи от американците, вследствие на което критиците му във Вашингтон си затвориха очите за корупцията и политизираната правосъдна система в България.
Особено значими са икономическите връзки с Китай. Мащабни китайски вложения в Гърция помогнаха на гърците да укрепят морския превоз. В Сърбия китайски компании построяват автомагистрали, железопътни линии и даже цех за ваксини. Китайците бяха подготвени да построят за три години тунела под Шипка - фундаментален инфраструктурен план, свързващ Северна и Южна България, само че напън извън провали тази самодейност.
На трето място, само че не по значимост, е балканската ни политика. Отношенията със Скопие са кристално ясни – до момента в който не престане присвояването на българското културно-историческо завещание, София ще постанова несъгласие на македонското еврочленство.
Гърция имаше търпението да изчака 30 години, до момента в който в Скопие не се отхвърлиха от така наречен антиквизация в македонската история. Между всички партии в България има цялостен консенсус по „ македонския въпрос “, доказан и в Народното събрание, по тази причина се постанова да се въоръжим с гръцкото самообладание.
С Турция би трябвало да обновим замразените от години договаряния за парцелите на тракийските бежанци. Трите кабинета на ГЕРБ не направиха нищо по въпроса, даже умишлено го пренебрегваха поради манията на Борисов да е юрист на Ердоган в Европейски Съюз.
Какво се случва с Република Северна Македония, господин Енчев? Политиката на България на моменти наподобява объркана – за какво съгласно Вас?
Защото на 1 август 2017 година Борисов подписа контракт за другарство със Зоран Заев, с който пуснахме Скопие в НАТО против голи обещания за проверка на македонистката история.
Дори една от точките в контракта е поддръжка за участието на Македония в Европейски Съюз. Вината за този контракт е освен на българското Министерство на външните работи, а на идеолога на този документ – водачът на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов. Той сляпо следваше атлантическата инструкция за стремително приемане на Македония в НАТО, тъй като искаше да е боен министър, който не е блокирал участие в пакта на прилежаща страна. Така поради едно министерско кресло подписахме неблагоприятен за нас контракт. Сега даже самият Каракачанов приказва за анекс към контракта със Скопие, което е самопризнание за неговия неуспех.
Политиката ни към Македония в действителност е объркана. В дипломацията има главен принцип при водене на договаряния – първо се договаря, след това се договаря и най-после се подписва контрактуваното. Със злощастния контракт от 2017-а ние първо подписахме контракт със Скопие, след което започнахме да се договаряме в Комисията за общата история. Това е международно-правен парадокс, сътворен от държавното управление на ГЕРБ и Оперативна програма.
Любчо Георгиевски в последно време прави изявления, които на общия декор звучат като пробългарски. Вие по какъв начин ще ги коментирате?
Георгиевски е образован и почтен политик, имащ смелостта да види и признае историческите действителности. Мнозина в Скопие споделят, че би трябвало да си отиде най-малко едно потомство сърбомански политици и историци, с цел да преоткрият българските корени на езика и историята си.
Любчо Георгиевски потвърждава тъкмо противоположното – не е нужна промяна на поколенията, с цел да се отворят очите на народ, подложен на асимилация и сърбизация в продължение на 100 години. България не оспорва правото на Република Северна Македония да е самостоятелна страна със личен път на развиване. Но не може да градиш национална еднаквост с имитации и териториални искания.
Казвате, че казусът ни със Скопие би трябвало да бъде решен от политиците, а не от историците. Каква е Вашата прогноза за задачата на Владо Бучковски, да чакаме ли взаимно потребен край?
Политиците, а не историците би трябвало да решат „ македонския въпрос “, тъй като той е дело на политическите елити в Белград, Москва и София.
Не чакам положителен край на посредническата задача на Бучковски. Илюзия е да имаме вяра, че македонисткият хайлайф бързо ще осъзнае, че е в задънена улица. Част от този хайлайф даже не желае да е в Европейски Съюз, тъй като пъпната му шнур е в Белград. Затова една българска карантина в чакалнята на Европейски Съюз може да ги отрезви.
Ние нямаме право да отстъпим. Борисов към този момент направи една отстъпка, която ни коства скъпо. София нито се опита да предотврати, нито реагира на Преспанското съглашение сред Атина и Скопие, което роди името " Република Северна Македония ". Това име е с географски определител и е открита териториална рекламация към България.
Младите хора и в Македония, и в България не трябва да живеят с легенди и митове, нямащи нищо общо с историческата истина. Живот в неистина рано или късно води до рисково напрежение, което може да ескалира във вътрешни етнически конфликти и в междудържавни спорове.
Време е в Скопие да подложат на проверка македонистката теория, която е антибългарска по хипотеза. Тя е дело на сръбските държавници и учени от края на XIX век, които в лицето на проф. Йован Цвиич и Стоян Новакович формулираха този принцип: " След като не можем да създадем от македонските българи във Вардарска Македония сърби, ще ги отродим от България като ги създадем македонци… "
Да не забравяме и ролята на Коминтерна от 30-те години на XX век, когато от Москва нареждаха на българските комунисти да вземат решение националните въпроси на Балканите, като основават тракийска, мизийска и македонска народи.
Колкото по-рано нашите кръвни братя одобряват тези истини, толкоз по-добре за Македония и за Балканите. От своя страна ние ще признаем македонската история, етнос, език и просвета след 1945 година. Друг път не виждам.
Какво най-вече куца в българската политика във връзка с Балканите?
Непоследователността! И васалното държание на българските политици. Поради петвековното спиране на държавната традиция васалитетът е затвърден в манталитета на държавниците ни. Този недостатък ни направи губещи в балканските и в двете международни войни през предишния век. Васалът постоянно избира губещата страна в геополитиката. Затова династията и партиите сляпо следваха безумията и на Кайзерова Германия, и на Хитлерова Германия. В резултат на което за четвърт век на два пъти бяхме победена страна.
Как може да се дефинира през днешния ден модерният шовинизъм и за какво той не се схваща задоволително добре?
Прагматизмът е същинското име на модерния шовинизъм. Ако без значение от външния напън и вътрешните трудности твърдо отстояваш националния интерес на страната, както браниш персоналните си ползи, страната ти ще е просперираща вътре и уважавана на открито.
Не може да се биеш в гърдите като националист, а да подаряваш Летище " София " на външен покупател посредством порочна 25-годишна концесия, от която губиш стотици милиони. Нима Германия ще се откаже от " Северен поток 2 " и ще анулира договорка за милиарди, с цел да угоди на Големия брат?
Модерният шовинизъм има ясно обрисувани социално-икономически и финансови рамки, които не разрешават да търгуваш с ползите на нацията.
Определяте себе си като еврокритик, а не като евроскептик. Какво в връзките сред България и Брюксел се нуждае от корекции съгласно Вас?
На този стадий България няма различен път на развиване с изключение на в границите на Европейския съюз. След като членуваме в " Клуба на богатите ", участието би трябвало да ни носи изгоди, а не вреди. Това допуска сериозна експертиза за отстояване на личните ползи и опълчване на нездравословни практики, като Истанбулската спогодба, да вземем за пример. Еврокритичността не трябва да се бърка с евроскептицизма.
Корекция в връзките ни с Европейски Съюз занапред следва и тя няма да е нито лесна, нито приятна. Берлин и Париж публично постановат концепцията " Европа на две скорости ".
Допреди няколко години делене на страните в Евросъюза звучеше еретично. Днес, в обстановката на BREXIT, разделянето в общността е на път да се трансформира във факт. Така някои страни ще напредват по-бързо от други, които ще отидат в периферията на Европейски Съюз. На процедура ще има ядро от огромните в Европейски Съюз и външна страна от стопански по-слаби страни.
Следващото държавно управление на България ще би трябвало да взема решение сложен интеграционен проблем, съобразявайки се с обективната действителност, че сме най-бедните в Европейски Съюз, само че се стремим да достигнем най-малко стандартите на средноевропейските страни. Тази задача не е по силите на ГЕРБ. Борисов е последният човек, който може да се назова общественик, кадърен да брани ползите ни в Брюксел.
Интервю на Евелина Гечева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ