ПУТИН ИЗНЕНАДА СВЕТА И ВЛЕЗЕ В УКРАЙНА: ЗАЩО Я АТАКУВА, КОЛКО ЩЕ ОСТАНЕ И КАК ЩЕ ИЗЛЕЗЕ?
Велизар Енчев *
Довчера немислимото се случи и Путин влезе с оръжие в Украйна. Същото стана и през 2014-а, когато Русия влезе в Крим и причисли тези земи към империята.
И в двата случая съветският президент изненада света с елиминирането на интернационалното право, копирайки дейностите на Съединени американски щати против Ирак през март 2003-а. Дори употребява лексиката на американския президент и английския министър председател и назова войната против Украйна " военна интервенция ".
Преди 19 години Буш-младши и Тони Блеър заобиколиха Организация на обединените нации и осъществиха интервенцията " Шок и смут " с аргумента за " иракско химическо оръжие ".
През февруари 2022-а Москва се оправда с погазените от Киев Мински съглашения, с продължаващия осма година артилерийски обстрел на Донецк и Луганск и с разширението на НАТО по неговия Източен фланг.
Но и в " иракския проблем ", и в " украинския проблем " американската и съветската страна нямаха зад тила си годна резолюция на Секретен сътрудник на Организация на обединените нации, санкционираща законна военна интервенция против друга страна.
Липсата на международноправна легитимност е честен проблем, взривяващ интернационалното право и открития международен ред. Този ред не е идеален, само че най-малко подсигурява минимално равнище на спокойно взаимно битие и понижава риска от световна злополука.
В иракския проблем Вашингтон си посипа главата с пепел пет години по-късно, признавайки, че Саддам Хюсеин не е имал химически оръжия.
Но дори в случай че на следващия ден властта в Кремъл се смени след прелом, наследникът на Путин надали ще се покае за войната в Украйна. Защото
Минското съглашение бе скъсано от Зеленски
а НАТО в действителност обсажда Русия, както октоподът обгръща с пипалата си своята жертва.
В фамозния си етюд за изкуството на войната Макиавели поучава владетелите с прагматичен цинизъм: " Ако един принц желае да резервира своето ръководство, той би трябвало да е квалифициран да не бъде благодетелен и да употребява това или не съгласно нуждите… "
Според очевидци Сталин държал до леглото си " Принцът " и подчертавал с червен молив определени пасажи. Вероятно горният откъс е бил измежду обичаните му. Поради което освен опази властта си зад Кремълските стени, само че и развя аленото знаме над Райхстага. И стори това, макар че Хитлер го приспа с контракта " Молотов-Рибентроп " и го атакува в тил на 22 юни 1941-а.
Без подозрение и Путин е чел Макиавели, учейки се от горчивия опит на Сталин. Часове преди войната съветският президент направи тв послание, в което оправда дейностите си в Украйна, сочейки лятото на 1941-а като провал на илюзиите за почтен мир.
За НАТО не е политкоректно, дори възмутително, в случай че някой направи прилика сред Пакта и Вермахта.
Но за Путин и генералите му сходно съпоставяне е метод на мислене, залегнал в обновената тактика на съветската войска под името " Доктрина за стратегическо въздържане ". В нея императивно се изключва факторът " изненада " от възможния съперник.
Първата военна теория е от 1993 година, когато президент е Борис Елцин. Втората е от 2000 година и времето на Путин. Третата е призната през 2010 година, когато президент на Русия е Дмитрий Медведев, а Путин заема премиерския пост.
Последната обаче е първата, която не носи защитителен темперамент. С нея Русия се ангажира стремително да развива сухопътните, морските и въздушните съставни елементи на нуклеарната си триада. В документа, който не е конфиденциален, е казано непосредствено:
" За съветската войска нуклеарното оръжие е предпочитано ".
Дори след лекомислен прочит на съветската военна теория е ясно, че неочакваният съветски удар против Украйна е разследване и от Мюнхенското изказване на украинския президент единствено преди седмица.
Пред участниците в интернационалния конгрес Зеленски имаше неблагоразумието да съобщи, че обмисля връщане на " нуклеарния статут " на Украйна, разбирай въоръжаването на армията с атомна бомба.
Което не е по никакъв начин мъчно за страна с пет АЕЦ-а и с нуклеарен боклук от тях, кадърен за елементарно сглобяване на така наречен мръсна бомба.
Само Запорожката АЕЦ има 6 реактора. Затова и първата работа на съветските специфични сили, в първите часове на войната, бе завладяването на злополучната Чернобилска АЕЦ, където е най-голямото атомно гробище в Европа. И най-опасното.
Атомното признание на украинския президент бе посрещнато с продължителни аплодисменти, включително от генералния секретар на НАТО и американския вицепрезидент.
Дали в този миг Столтенберг и Камала Харис са помислили за ужасния отзив в Москва както от опасността на Зеленски, по този начин и от бурните аплодисменти на залата?
Все едно на интернационален конгрес в Хавана президентът на Куба да разгласи, че кубинската войска ще получи атомно оръжие и присъстващият съветски вицепремиер да акламира това.
Ясно е какъв би бил отзвукът във Вашингтон от подобен ултиматум и какви ответни дейности ще последват от Пентагона. И кой би осъдил американската страна, реши ли да нападна нуклеарния остров, заплашващ самото битие на Съединени американски щати?
С този образец въобще не извинявам съветската офанзива против Украйна. Точно противоположното!
Тази война хвърля в кървясъл безпорядък освен Украйна
само че и самата Русия, където не са не запомнили своите 14 000 починали в Афганистан. Пристигнат ли първите ковчези от украинските бойни полета, афганистанската памет може да взриви съветското общество.
Тогава афганистанската случка потопи Съюз на съветските социалистически републики, както в този момент украинската драма може да торпилира Руската федерация.
Москва стремително се възползва от мюнхенския гаф на Зеленски и стартира същинска война.
Всъщност войната трябваше да се чака. Поне пет пъти след 7 май 2000 година, когато пое президентския пост, Путин изиска от Съединени американски щати да спрат приема в НАТО на някогашните руски съдружници в Източна Европа.
Западът дълго време не разбираше Русия. Той пренебрегва сигналите, които Путин и Медведев изпращаха към Северноатлантическия пакт. На Мюнхенската конференция за сигурност през 2007-а Путин насочи остри рецензии към НАТО поради източното му разширение, само че още веднъж не бе чут.
През 2016 година Радио " Дойче веле " интервюира Волфганг Ишингер - от 1996 до 1997 година той съставлява Германия на договарянията " НАТО-Русия ", когато е подписан Основополагащият акт, регулиращ връзките сред Северноатлантическия алианс и Москва. След 2008-а Ишингер е ръководител на Мюнхенската конференция за сигурност.
На въпроса прав ли е Путин, когато упреква НАТО в нарушение на договорености, изключващи разширение на Алианса на Изток, Ишингер дава отговор: "... В Основополагащия акт се споделя, че при положение на разширение НАТО се задължава да не разполага непрекъснати военни бази в новите страни-членки... Същевременно съм задължен да призная, че ние отидохме прекомерно надалеч на срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 година, където обсъждахме ускорена процедура за приемането на Грузия и Украйна. Ние не дооценихме какво отражение ще даде това върху съветските управляващи, включително и върху военните. Те възприеха тези планове като опасност... "
НАТО в действителност не дооцени страховете на Путин. След като не бе чут в Мюнхен, той осъзна, че планувано е обкръжаван от нуклеарни страни и граничещи с Русия техни спътници, обединени във боен съюз.
Атомната тирада на Зеленски в същия Мюнхен бе последната капка на съветското самообладание. А след думите на Сергей Лавров, че при Трета международна война тя ще е нуклеарна и опустошителна, ставащото в Украйна към този момент е опасност за целия свят.
Въпросът е дали в този момент НАТО ще спре експанзията си на Изток?
И дали с войната в Украйна Русия към този момент желае доста повече от това, което обаче Съединени американски щати не желаят - Нов международен ред...
*Авторът е лекар по интернационално право, дипломат на България в Хърватия (1997-2002)
Довчера немислимото се случи и Путин влезе с оръжие в Украйна. Същото стана и през 2014-а, когато Русия влезе в Крим и причисли тези земи към империята.
И в двата случая съветският президент изненада света с елиминирането на интернационалното право, копирайки дейностите на Съединени американски щати против Ирак през март 2003-а. Дори употребява лексиката на американския президент и английския министър председател и назова войната против Украйна " военна интервенция ".
Преди 19 години Буш-младши и Тони Блеър заобиколиха Организация на обединените нации и осъществиха интервенцията " Шок и смут " с аргумента за " иракско химическо оръжие ".
През февруари 2022-а Москва се оправда с погазените от Киев Мински съглашения, с продължаващия осма година артилерийски обстрел на Донецк и Луганск и с разширението на НАТО по неговия Източен фланг.
Но и в " иракския проблем ", и в " украинския проблем " американската и съветската страна нямаха зад тила си годна резолюция на Секретен сътрудник на Организация на обединените нации, санкционираща законна военна интервенция против друга страна.
Липсата на международноправна легитимност е честен проблем, взривяващ интернационалното право и открития международен ред. Този ред не е идеален, само че най-малко подсигурява минимално равнище на спокойно взаимно битие и понижава риска от световна злополука.
В иракския проблем Вашингтон си посипа главата с пепел пет години по-късно, признавайки, че Саддам Хюсеин не е имал химически оръжия.
Но дори в случай че на следващия ден властта в Кремъл се смени след прелом, наследникът на Путин надали ще се покае за войната в Украйна. Защото
Минското съглашение бе скъсано от Зеленски
а НАТО в действителност обсажда Русия, както октоподът обгръща с пипалата си своята жертва.
В фамозния си етюд за изкуството на войната Макиавели поучава владетелите с прагматичен цинизъм: " Ако един принц желае да резервира своето ръководство, той би трябвало да е квалифициран да не бъде благодетелен и да употребява това или не съгласно нуждите… "
Според очевидци Сталин държал до леглото си " Принцът " и подчертавал с червен молив определени пасажи. Вероятно горният откъс е бил измежду обичаните му. Поради което освен опази властта си зад Кремълските стени, само че и развя аленото знаме над Райхстага. И стори това, макар че Хитлер го приспа с контракта " Молотов-Рибентроп " и го атакува в тил на 22 юни 1941-а.
Без подозрение и Путин е чел Макиавели, учейки се от горчивия опит на Сталин. Часове преди войната съветският президент направи тв послание, в което оправда дейностите си в Украйна, сочейки лятото на 1941-а като провал на илюзиите за почтен мир.
За НАТО не е политкоректно, дори възмутително, в случай че някой направи прилика сред Пакта и Вермахта.
Но за Путин и генералите му сходно съпоставяне е метод на мислене, залегнал в обновената тактика на съветската войска под името " Доктрина за стратегическо въздържане ". В нея императивно се изключва факторът " изненада " от възможния съперник.
Първата военна теория е от 1993 година, когато президент е Борис Елцин. Втората е от 2000 година и времето на Путин. Третата е призната през 2010 година, когато президент на Русия е Дмитрий Медведев, а Путин заема премиерския пост.
Последната обаче е първата, която не носи защитителен темперамент. С нея Русия се ангажира стремително да развива сухопътните, морските и въздушните съставни елементи на нуклеарната си триада. В документа, който не е конфиденциален, е казано непосредствено:
" За съветската войска нуклеарното оръжие е предпочитано ".
Дори след лекомислен прочит на съветската военна теория е ясно, че неочакваният съветски удар против Украйна е разследване и от Мюнхенското изказване на украинския президент единствено преди седмица.
Пред участниците в интернационалния конгрес Зеленски имаше неблагоразумието да съобщи, че обмисля връщане на " нуклеарния статут " на Украйна, разбирай въоръжаването на армията с атомна бомба.
Което не е по никакъв начин мъчно за страна с пет АЕЦ-а и с нуклеарен боклук от тях, кадърен за елементарно сглобяване на така наречен мръсна бомба.
Само Запорожката АЕЦ има 6 реактора. Затова и първата работа на съветските специфични сили, в първите часове на войната, бе завладяването на злополучната Чернобилска АЕЦ, където е най-голямото атомно гробище в Европа. И най-опасното.
Атомното признание на украинския президент бе посрещнато с продължителни аплодисменти, включително от генералния секретар на НАТО и американския вицепрезидент.
Дали в този миг Столтенберг и Камала Харис са помислили за ужасния отзив в Москва както от опасността на Зеленски, по този начин и от бурните аплодисменти на залата?
Все едно на интернационален конгрес в Хавана президентът на Куба да разгласи, че кубинската войска ще получи атомно оръжие и присъстващият съветски вицепремиер да акламира това.
Ясно е какъв би бил отзвукът във Вашингтон от подобен ултиматум и какви ответни дейности ще последват от Пентагона. И кой би осъдил американската страна, реши ли да нападна нуклеарния остров, заплашващ самото битие на Съединени американски щати?
С този образец въобще не извинявам съветската офанзива против Украйна. Точно противоположното!
Тази война хвърля в кървясъл безпорядък освен Украйна
само че и самата Русия, където не са не запомнили своите 14 000 починали в Афганистан. Пристигнат ли първите ковчези от украинските бойни полета, афганистанската памет може да взриви съветското общество.
Тогава афганистанската случка потопи Съюз на съветските социалистически републики, както в този момент украинската драма може да торпилира Руската федерация.
Москва стремително се възползва от мюнхенския гаф на Зеленски и стартира същинска война.
Всъщност войната трябваше да се чака. Поне пет пъти след 7 май 2000 година, когато пое президентския пост, Путин изиска от Съединени американски щати да спрат приема в НАТО на някогашните руски съдружници в Източна Европа.
Западът дълго време не разбираше Русия. Той пренебрегва сигналите, които Путин и Медведев изпращаха към Северноатлантическия пакт. На Мюнхенската конференция за сигурност през 2007-а Путин насочи остри рецензии към НАТО поради източното му разширение, само че още веднъж не бе чут.
През 2016 година Радио " Дойче веле " интервюира Волфганг Ишингер - от 1996 до 1997 година той съставлява Германия на договарянията " НАТО-Русия ", когато е подписан Основополагащият акт, регулиращ връзките сред Северноатлантическия алианс и Москва. След 2008-а Ишингер е ръководител на Мюнхенската конференция за сигурност.
На въпроса прав ли е Путин, когато упреква НАТО в нарушение на договорености, изключващи разширение на Алианса на Изток, Ишингер дава отговор: "... В Основополагащия акт се споделя, че при положение на разширение НАТО се задължава да не разполага непрекъснати военни бази в новите страни-членки... Същевременно съм задължен да призная, че ние отидохме прекомерно надалеч на срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 година, където обсъждахме ускорена процедура за приемането на Грузия и Украйна. Ние не дооценихме какво отражение ще даде това върху съветските управляващи, включително и върху военните. Те възприеха тези планове като опасност... "
НАТО в действителност не дооцени страховете на Путин. След като не бе чут в Мюнхен, той осъзна, че планувано е обкръжаван от нуклеарни страни и граничещи с Русия техни спътници, обединени във боен съюз.
Атомната тирада на Зеленски в същия Мюнхен бе последната капка на съветското самообладание. А след думите на Сергей Лавров, че при Трета международна война тя ще е нуклеарна и опустошителна, ставащото в Украйна към този момент е опасност за целия свят.
Въпросът е дали в този момент НАТО ще спре експанзията си на Изток?
И дали с войната в Украйна Русия към този момент желае доста повече от това, което обаче Съединени американски щати не желаят - Нов международен ред...
*Авторът е лекар по интернационално право, дипломат на България в Хърватия (1997-2002)
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ