Bregret? Съжаляват ли британците за Брекзит
Великобритания гласоподава за овакантяване на Европейски Съюз през 2016 година Сега обаче от ден на ден изследвания демонстрират смяна на настройките в посока, противоположна на резултата от референдума. Мнозина към този момент приказват за поява на отчаяние, даже страдание. Или Bregret. До какво ще докара това? Владимир Шопов потърси отговора.
Годината е 1904-та и набиращия международна известност футбол се структурира в нова организация, ФИФА. Английската футболна асоциация (АФА), основана през далечната 1863 година, не смята за належащо да се причисли.
Заплашени от изолираност, англичаните въпреки всичко стават членове две години по-късно, само че напущат през 1920 година след голям брой разногласия. Само след четири години премислят позицията си и се завръщат, само че през 1928-а напущат още веднъж. Спорът е по отношение на прекомерната власт и пълномощия на ФИФА по отношение на националните асоциации. АФА възвръща участието си едвам през 1946 година.
Отношенията на британците с Европейския съюз (ЕС) в немалка степен следват сходна логичност.
Лондон подминава с неуважение започващата интеграция на „ остарелия континент “ след Втората международна война и в началото не демонстрира интерес. Британската общественост, империята и „ специфичните връзки “ със Съединени американски щати като че ли обезпечават задоволително разцвет, въздействие и поле за изява.
Само няколко години по-късно обаче, английският хайлайф обръща настройките си и търси участие, което е блокирано от Франция през 1963 и 1967 година Присъединяването става факт през 1973 г ., само че не са минали и две години от него преди политическите разногласия да доведат до първия референдум за овакантяване или оставане в организацията. Тогава 67% от хората гласоподават за оставане в Европейски Съюз. През 2016 година обаче едвам 48,1% гласоподават в поддръжка на оставането в Европейски Съюз и Англия напуща Съюза.
Противно на доста упования обаче, Брекзит (Brexit) продължава да отеква в английското общество и да структурира голям брой полемики и политики. Нещо повече, през последните години няма тематика в страната, която е в положение с такава лекост да взриви политическата система. Точно това се случи неотдавна.
Защо Брекзит още е водеща тематика
На 22 ноември тази година, лондонският вестник Съндей Таймс излезе със заглавие, че в коридорите на Уайтхол обмислят нова рамка на връзки с Европейски Съюз, сходна на тази с Швейцария . Новината безусловно разтресе политическите диспути и в границите на часове новият министър председател Риши Сунак упорито отхвърляше всякаква опция за сходно решение. В добре прочут жанр от времето на Борис Джонсън, дискретно обсъжданата концепция се оказа изцяло нереалистична, включвайки достъп до единния европейски пазар, само че без свободно придвижване на хора.
Крилото на брекзитърите в консервативната партия мигновено се засилва и незабавно притисна новия министър председател и финансовия министър.
Очаквано, политическият стрес се съобщи и на водача на опозицията, Киър Стармър , който на секундата също отхвърли сходна опция и даде обещание при никакви условия да не връща свободното придвижване в връзките с Европейски Съюз.
Самият факт, че в английската система стартират да се обмислят други възможности на сегашната невъзможност, е индикативен.
Описаната преживелица в действителност удостоверява остатъчната сензитивност на тематиката, само че самият факт, че в английската система стартират да се обмислят други възможности на сегашната невъзможност, е индикативен. Очевидно напредват разбърквания в настройките и разбора за случилото се след 2016 година
Най-съществената, само че едвам посочена причина е пропукването на реалистичността, убедителността и доверието във вероятните оптимистични сюжети след напускането на Европейски Съюз. Смелият нов свят отвън организацията по този начин и не се материализира.
Какво реализира Брекзит
Усилията за демократични съглашения за свободна търговия със Съединени американски щати и Индия да вземем за пример остават без резултат. Вашингтон даже не разисква концепцията, а Делхи непрекъснато извива ръцете на Лондон и желаe улеснена имиграция в подмяна.
Всъщност, даже в случай че се подписа съглашение със Съединени американски щати, неговият принос към Брутният вътрешен продукт ще е 0.16% за идните няколко години. За сметка на това, по калкулации на службата за бюджетна отговорност, напускането на Европейски Съюз ще свие английската стопанска система с цели 4%.
Проектът за „ Британия на ниските налози “ или Singapore-on-Thames претърпя провал по време на късото и злощастния премиерски мандат на Лиз Тръс . Този опит толкоз оскъпи обслужването на английския дълг, че новият финансови министър незабавно бе заставен да вдигне налозите.
„ Връщането на контрола “ не просто не носи резултати, а даже не трансформира базови политики.
„ Връщането на контрола “ - един от лозунгите на подкрепящите напускането на Европейски Съюз - не просто не носи резултати, а даже не трансформира базови политики. По данни на английските статистически служби да вземем за пример броят на напусналите жители на Европейски Съюз сред юни 2021 и юни 2022 година е с 51 000 души е по-висок от този на пристигналите. За същото време обаче броят на пристигналите от страни отвън Европейски Съюз скочи на над половин милион - 509 000 души .
Идеята за огромна дерегулация също зацикли откакто профсъюзи и най-различни браншови организации се опълчиха на анулацията на хиляди останали европейски правила и правила. Бизнесът също въстана и се наложи да изяснява на държавното управление, че отдалечаването от европейските правила ще затрудни в допълнение така и така все по-ограничения достъп по единния пазар.
Продължава и напускането на основни вложители и свиването на значими промишлености. Само за последната година да вземем за пример BMW реалокира огромна своя фабрика в Китай, а Honda напусна напълно Англия. Ако в годината на референдума за овакантяване на Европейски Съюз в страната са създадени съвсем 1,7 милиона коли, то през 2021 година цифрата е малко над 791 хиляди .
Само преди няколко седмици парижката фондова борса измести лондонската и стана най-голямата в Европа.
Съжаляват ли британците
Още по-интересно е набиращото скорост разбъркване на публичните настройки по отношение на Брекзит. Доскоро картината беше много статична, с дребни и краткотрайни реакции на настоящи събития. През последната година обаче нарастват индикациите за по-дълбока смяна в посока противоположна на резултата от референдума. Мнозина към този момент приказват за поява на стабилно отчаяние, даже страдание. Или Bregret (от Brexit и regret - съжаление).
Данни от последните два месеца на три разнообразни организации сочат, че 57% желаят Англия да се върне в Европейски Съюз, а едвам 43% не престават да поддържат Брекзит.
Данни от юли тази година на YouGov демонстрират, че за 52% от британците напускането на Европейски Съюз е било неверно решение, а едвам 36% са на противоположното мнение. Тази разлика от 16% се появява в границите на по-малко от две години и е към този момент устойчива. Едва един от всеки четирима жители е склонен, че „ Брекзит върви добре “, а над 60% към този момент са на противоположната позиция. Нещо повече, осреднени данни от последните два месеца на три разнообразни организации (BMG, Omnisis и Deltapoll) сочат, че 57% желаят Англия да се върне в Европейски Съюз, а едвам 43% не престават да поддържат Брекзит.
Разместването идва от най-малко три направления. Едната е смяна на мнението на немалка част от гласувалите в интерес на овакантяване. Вече 25% от тях са уверени, че решението е било неточност. Втора динамичност идва от смяна на настройките на тези, които не са дали своят вот през 2016 година. Там съотношението е към този момент четири към едно в интерес на участие в Европейски Съюз и предстоящо от ден на ден от тях са склонни да гласоподават на подобен референдум. На трето място е чисто биологическата динамичност по простата причина, че измежду най-възрастните Брекзит бе и най-популярен. Обратно, завръщане в Европейски Съюз се употребява с най-висока поддръжка измежду най-младите и тези, които в този момент получават изборно право.
Как реагират политиците
Независимо от тези промени, рано е да се твърди, че има необратимо и предначертано преструктуриране в английското общество. Посоката е ясна, само че остават задоволително въпросителни. Най-съществената е обвързвана с момента, в който политическата система ще е склонна да реагира на осъществяващата се обществена смяна.
Това обаче няма да се случи в обозримо бъдеще по няколко аргументи. Торите са на път да изгубят идващите избори и трескаво търсят пътища за стопански напредък, само че министър председателят няма да посмее да направи внезапен ход, най-малкото тъй като незабавно ще вдигне цялото крило от брекзитъри на крайници.
Зациклилият Брекзит от своя страна възражда политическата мощ на Найджъл Фараж . Неговата партия Reform UK неотдавна разгласи, че ще има претенденти във всички изборни региони на парламентарните избори след две години и още веднъж притиска консерваторите отдясно. Само за няколко месеца поддръжката за нея скочи от 3% на към 7% и продължава да пълзи нагоре. Почти всеки пети дал своя вот за консерваторите през 2019 година в този момент е подготвен да пусне бюлетина за партията на безконечния Брекзит.
Лейбъристите също са изключително внимателни и няма да поддържат основна смяна в връзките с Европейски Съюз. За да победят торите, те ще би трябвало да си върнат десетки изборни региони в централна и северна Англия, в които преобладават гласоподаватели, подкрепили напускането на Съюза. Неслучайно водачът им Стармър или мълчи по тематиката, или удостоверява „ червени линии “ като недопускането на свободно придвижване на хора от Европейски Съюз.
Какъв е пътят напред
В отсъствието на цялостна смяна по всяка възможност ще станем очевидци на последователно и трудно доближаване сред Англия и Европейски Съюз. Различията по отношение на протокола за Северна Ирландия са преодолими, а и Лондон няма късмет за комерсиално съглашение със Съединени американски щати, в случай че не реализира рационален компромис с Брюксел по този въпрос.
Другата траектория ще бъде на отчасти възобновяване на връзките, както към този момент се случи с формата за енергийно съдействие в Северно море. Англия го напусна след Брекзит, само че Лиз Тръс тихомълком върна страната в него, без да се разчуе доста.
Всъщност Англия се е запътила към най-лошия от всички вероятни светове. С по-разширен суверенитет, само че изгубено въздействие и благоприятни условия. Политическите фантазми не просто имат своята цена, рано или късно задоволително хора ги схващат, а след това и отхвърлят.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Годината е 1904-та и набиращия международна известност футбол се структурира в нова организация, ФИФА. Английската футболна асоциация (АФА), основана през далечната 1863 година, не смята за належащо да се причисли.
Заплашени от изолираност, англичаните въпреки всичко стават членове две години по-късно, само че напущат през 1920 година след голям брой разногласия. Само след четири години премислят позицията си и се завръщат, само че през 1928-а напущат още веднъж. Спорът е по отношение на прекомерната власт и пълномощия на ФИФА по отношение на националните асоциации. АФА възвръща участието си едвам през 1946 година.
Отношенията на британците с Европейския съюз (ЕС) в немалка степен следват сходна логичност.
Лондон подминава с неуважение започващата интеграция на „ остарелия континент “ след Втората международна война и в началото не демонстрира интерес. Британската общественост, империята и „ специфичните връзки “ със Съединени американски щати като че ли обезпечават задоволително разцвет, въздействие и поле за изява.
Само няколко години по-късно обаче, английският хайлайф обръща настройките си и търси участие, което е блокирано от Франция през 1963 и 1967 година Присъединяването става факт през 1973 г ., само че не са минали и две години от него преди политическите разногласия да доведат до първия референдум за овакантяване или оставане в организацията. Тогава 67% от хората гласоподават за оставане в Европейски Съюз. През 2016 година обаче едвам 48,1% гласоподават в поддръжка на оставането в Европейски Съюз и Англия напуща Съюза.
Противно на доста упования обаче, Брекзит (Brexit) продължава да отеква в английското общество и да структурира голям брой полемики и политики. Нещо повече, през последните години няма тематика в страната, която е в положение с такава лекост да взриви политическата система. Точно това се случи неотдавна.
Защо Брекзит още е водеща тематика
На 22 ноември тази година, лондонският вестник Съндей Таймс излезе със заглавие, че в коридорите на Уайтхол обмислят нова рамка на връзки с Европейски Съюз, сходна на тази с Швейцария . Новината безусловно разтресе политическите диспути и в границите на часове новият министър председател Риши Сунак упорито отхвърляше всякаква опция за сходно решение. В добре прочут жанр от времето на Борис Джонсън, дискретно обсъжданата концепция се оказа изцяло нереалистична, включвайки достъп до единния европейски пазар, само че без свободно придвижване на хора.
Крилото на брекзитърите в консервативната партия мигновено се засилва и незабавно притисна новия министър председател и финансовия министър.
Очаквано, политическият стрес се съобщи и на водача на опозицията, Киър Стармър , който на секундата също отхвърли сходна опция и даде обещание при никакви условия да не връща свободното придвижване в връзките с Европейски Съюз.
Самият факт, че в английската система стартират да се обмислят други възможности на сегашната невъзможност, е индикативен.
Описаната преживелица в действителност удостоверява остатъчната сензитивност на тематиката, само че самият факт, че в английската система стартират да се обмислят други възможности на сегашната невъзможност, е индикативен. Очевидно напредват разбърквания в настройките и разбора за случилото се след 2016 година
Най-съществената, само че едвам посочена причина е пропукването на реалистичността, убедителността и доверието във вероятните оптимистични сюжети след напускането на Европейски Съюз. Смелият нов свят отвън организацията по този начин и не се материализира.
Какво реализира Брекзит
Усилията за демократични съглашения за свободна търговия със Съединени американски щати и Индия да вземем за пример остават без резултат. Вашингтон даже не разисква концепцията, а Делхи непрекъснато извива ръцете на Лондон и желаe улеснена имиграция в подмяна.
Всъщност, даже в случай че се подписа съглашение със Съединени американски щати, неговият принос към Брутният вътрешен продукт ще е 0.16% за идните няколко години. За сметка на това, по калкулации на службата за бюджетна отговорност, напускането на Европейски Съюз ще свие английската стопанска система с цели 4%.
Проектът за „ Британия на ниските налози “ или Singapore-on-Thames претърпя провал по време на късото и злощастния премиерски мандат на Лиз Тръс . Този опит толкоз оскъпи обслужването на английския дълг, че новият финансови министър незабавно бе заставен да вдигне налозите.
„ Връщането на контрола “ не просто не носи резултати, а даже не трансформира базови политики.
„ Връщането на контрола “ - един от лозунгите на подкрепящите напускането на Европейски Съюз - не просто не носи резултати, а даже не трансформира базови политики. По данни на английските статистически служби да вземем за пример броят на напусналите жители на Европейски Съюз сред юни 2021 и юни 2022 година е с 51 000 души е по-висок от този на пристигналите. За същото време обаче броят на пристигналите от страни отвън Европейски Съюз скочи на над половин милион - 509 000 души .
Идеята за огромна дерегулация също зацикли откакто профсъюзи и най-различни браншови организации се опълчиха на анулацията на хиляди останали европейски правила и правила. Бизнесът също въстана и се наложи да изяснява на държавното управление, че отдалечаването от европейските правила ще затрудни в допълнение така и така все по-ограничения достъп по единния пазар.
Продължава и напускането на основни вложители и свиването на значими промишлености. Само за последната година да вземем за пример BMW реалокира огромна своя фабрика в Китай, а Honda напусна напълно Англия. Ако в годината на референдума за овакантяване на Европейски Съюз в страната са създадени съвсем 1,7 милиона коли, то през 2021 година цифрата е малко над 791 хиляди .
Само преди няколко седмици парижката фондова борса измести лондонската и стана най-голямата в Европа.
Съжаляват ли британците
Още по-интересно е набиращото скорост разбъркване на публичните настройки по отношение на Брекзит. Доскоро картината беше много статична, с дребни и краткотрайни реакции на настоящи събития. През последната година обаче нарастват индикациите за по-дълбока смяна в посока противоположна на резултата от референдума. Мнозина към този момент приказват за поява на стабилно отчаяние, даже страдание. Или Bregret (от Brexit и regret - съжаление).
Данни от последните два месеца на три разнообразни организации сочат, че 57% желаят Англия да се върне в Европейски Съюз, а едвам 43% не престават да поддържат Брекзит.
Данни от юли тази година на YouGov демонстрират, че за 52% от британците напускането на Европейски Съюз е било неверно решение, а едвам 36% са на противоположното мнение. Тази разлика от 16% се появява в границите на по-малко от две години и е към този момент устойчива. Едва един от всеки четирима жители е склонен, че „ Брекзит върви добре “, а над 60% към този момент са на противоположната позиция. Нещо повече, осреднени данни от последните два месеца на три разнообразни организации (BMG, Omnisis и Deltapoll) сочат, че 57% желаят Англия да се върне в Европейски Съюз, а едвам 43% не престават да поддържат Брекзит.
Разместването идва от най-малко три направления. Едната е смяна на мнението на немалка част от гласувалите в интерес на овакантяване. Вече 25% от тях са уверени, че решението е било неточност. Втора динамичност идва от смяна на настройките на тези, които не са дали своят вот през 2016 година. Там съотношението е към този момент четири към едно в интерес на участие в Европейски Съюз и предстоящо от ден на ден от тях са склонни да гласоподават на подобен референдум. На трето място е чисто биологическата динамичност по простата причина, че измежду най-възрастните Брекзит бе и най-популярен. Обратно, завръщане в Европейски Съюз се употребява с най-висока поддръжка измежду най-младите и тези, които в този момент получават изборно право.
Как реагират политиците
Независимо от тези промени, рано е да се твърди, че има необратимо и предначертано преструктуриране в английското общество. Посоката е ясна, само че остават задоволително въпросителни. Най-съществената е обвързвана с момента, в който политическата система ще е склонна да реагира на осъществяващата се обществена смяна.
Това обаче няма да се случи в обозримо бъдеще по няколко аргументи. Торите са на път да изгубят идващите избори и трескаво търсят пътища за стопански напредък, само че министър председателят няма да посмее да направи внезапен ход, най-малкото тъй като незабавно ще вдигне цялото крило от брекзитъри на крайници.
Зациклилият Брекзит от своя страна възражда политическата мощ на Найджъл Фараж . Неговата партия Reform UK неотдавна разгласи, че ще има претенденти във всички изборни региони на парламентарните избори след две години и още веднъж притиска консерваторите отдясно. Само за няколко месеца поддръжката за нея скочи от 3% на към 7% и продължава да пълзи нагоре. Почти всеки пети дал своя вот за консерваторите през 2019 година в този момент е подготвен да пусне бюлетина за партията на безконечния Брекзит.
Лейбъристите също са изключително внимателни и няма да поддържат основна смяна в връзките с Европейски Съюз. За да победят торите, те ще би трябвало да си върнат десетки изборни региони в централна и северна Англия, в които преобладават гласоподаватели, подкрепили напускането на Съюза. Неслучайно водачът им Стармър или мълчи по тематиката, или удостоверява „ червени линии “ като недопускането на свободно придвижване на хора от Европейски Съюз.
Какъв е пътят напред
В отсъствието на цялостна смяна по всяка възможност ще станем очевидци на последователно и трудно доближаване сред Англия и Европейски Съюз. Различията по отношение на протокола за Северна Ирландия са преодолими, а и Лондон няма късмет за комерсиално съглашение със Съединени американски щати, в случай че не реализира рационален компромис с Брюксел по този въпрос.
Другата траектория ще бъде на отчасти възобновяване на връзките, както към този момент се случи с формата за енергийно съдействие в Северно море. Англия го напусна след Брекзит, само че Лиз Тръс тихомълком върна страната в него, без да се разчуе доста.
Всъщност Англия се е запътила към най-лошия от всички вероятни светове. С по-разширен суверенитет, само че изгубено въздействие и благоприятни условия. Политическите фантазми не просто имат своята цена, рано или късно задоволително хора ги схващат, а след това и отхвърлят.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ