Как високите лихви в Япония могат да се отразят на фондовите пазари по целия свят?
Япония е от тези пазари, които на пръв взор наподобяват затворени и вътрешни, до момента в който в даден миг не се окаже, че въздействието им се разгръща надалеч оттатък личните им граници. Причината е елементарна: в продължение на десетилетия японската стопанска система беше един от най-големите източници на на ниска цена капитал в света. Когато този механизъм стартира да се разклаща, последствията рядко остават единствено в Токио.
Настоящият сигнал идва от най-чувствителната част на пазара - дълготрайните японски държавни облигации. Доходността по 30- и 40-годишните бумаги доближи нива, които за Япония са исторически, и то не тъй като стопанската система прегрява, а заради комбиниране от бюджетни опасения, политическа неустановеност и завръщане на инфлационни страхове.
Пазарът реагира на обещания за данъчни облекчения, зад които не стои ясно пояснение по какъв начин ще бъдат финансирани. Когато държавното управление загатва, че ще компенсира по-ниските доходи с нов дълг, вложителите не чакат спомагателни уточнения - те стартират да продават облигации.
Това развиване е значимо освен тъй като Япония разполага с един от най-големите пазари на държавен дълг в света, а тъй като в продължение на години японските облигации бяха самобитна котва за световната цена на парите. При съвсем нулеви лихви вкъщи, японските застрахователни сдружения, пенсионни фондове и банки бяха принудени да търсят рентабилност в чужбина. Така японските спестявания се трансфораха в непрекъснат източник на финансиране за други страни. Това не беше краткотрайна наклонност, а дълготраен модел.
Четвъртата в света стопанска система покачва лихвения % до най-високото равнище от 30 години насам
Разходите, без храни и горива, са се повишили с 3% единствено през ноември
Когато обаче доходността на дълготрайните японски облигации стартира да предлага действителна опция, този модел се обръща. Ако локалният вложител може да получи логичен приход в личната си страна, той към този момент няма мощен тласък да поема валутен риск и спомагателни разноски, с цел да влага в непознат дълг. Дори в случай че част от интернационалните вложители се насочат към японските облигации, главната смяна е в настройките: Япония престава да бъде безусловният източник на на ниска цена капитал.
Оттук стартират и по-широките последствия, които не се виждат в първичните заглавия за рекордни доходности, само че последователно се усещат на международните пазари.
Първият механизъм е обвързван с цената на дълготрайния риск. Когато доходността на японските облигации пораства, това изпраща сигнал, че даже страни с дългогодишна известност на непоклатимост могат да стартират да заплащат по-висока цена за финансиране. Ако това е годно за Япония, разумно поражда въпросът за какво същото да не се случи и в Съединени американски щати или в Европа. В такива моменти вложителите стартират да изискват по-голяма възвръщаемост за поемането на дълготраен риск на всички места, а това води до общо повишаване на лихвите.
Вторият механизъм минава през държанието на японските институционални вложители. Данните демонстрират, че локалните застрахователи към този момент продават обилни размери дълготрайни облигации. Това значи, че вътрешното търсене не е безпределно и че самите институции стават по-предпазливи към поемането на риск с дълъг период.
Тази смяна в държанието не остава изолирана. Когато огромни участници стартират да лимитират риска вкъщи, те нормално го вършат и в интернационалните си портфейли, което оказва напън върху дълговите пазари по света.
Третият канал е валутният. По предписание по-високите лихви би трябвало да поддържат националната валута. В случая с Япония обаче резултатът е по-сложен. Когато покачването на доходността се възприема като разследване от бюджетна неустойчивост, а не от мощен стопански напредък, валутата може да остане под напън. Получава се неприятна композиция: лихвите порастват, пазарът на акции отслабва, а валутата не демонстрира ясно подсилване. Това е сюжет, който кара интернационалните вложители да бъдат изключително деликатни.
Голямата ротация на финансовите пазари стартира - от спечелилите към всички останали!
AI към този момент не е единственото леговище
Четвъртият механизъм е обвързван с необятно употребяваните тактики за финансиране посредством японската валута. В продължение на години йената служеше като на ниска цена източник на заемни средства за вложения в по-доходоносни активи по света. Когато лихвите в Япония се повишават и съмненията на валутата се ускоряват, тези тактики стартират да се закриват. Процесът постоянно е насилствен, тъй като доста от тези позиции са мощно подвластни от ограничавания за риск. Резултатът нормално е по едно и също време напрежение върху акциите, по-рисковите облигации и валутите на разрастващите се стопански системи.
Петият канал е обвързван с относителната прелест на другите пазари. Ако японските облигации стартират да оферират конкурентна рентабилност за задгранични вложители, част от международния капитал може да се пренасочи точно към Япония. Това става в миг, когато доста държавни управления по света се нуждаят от доста финансиране. Повече конкуренция за вложителите значи по-висока цена на капитала и по-трудно разпространение на нов дълг.
Шестият и може би най-съществен резултат е психологическият. Япония дълго време беше знак на това, че централните банки могат да държат дълготрайните лихви под надзор съвсем безпределно. Когато този знак стартира да се пропуква, пазарите стартират да премислят съществени допускания за бъдещето. Това е изключително сензитивно в свят, в който оценките на доста активи се основават на догатката за умерени и постоянни лихви.
Оттук нататък могат да се очертаят няколко вероятни пътя. В по-умерен сюжет японското държавно управление съумява да успокои пазарите с по-ясна бюджетна политика, доходностите се стабилизират и резултатът върху света остава стеснен. В по-негативен сюжет слабите търгове и политическата неустановеност не престават, което води до по-трайно повишаване на лихвите и разпространяване на напрежението към други пазари. В най-тежкия вид загубата на доверие води до внезапни придвижвания и дефицит на ликвидност, което към този момент има систематичен темперамент.
Най-важното за вложителите е да схванат, че високите лихви в Япония не са просто локален феномен. Те съставляват смяна в световния баланс на капитала. В продължение на десетилетия светът разчиташе на японската специфичност на на ниска цена финансиране. Ако тази специфичност изчезне, цената на капитала на всички места се покачва, а активите, които разчитат на ниски лихви и високи упования, стават по-уязвими.
Ако искаш, в идната стъпка мога да приложа тази логичност съответно към обособени класове активи - какво значи това за американските акции, за разрастващите се пазари, за златото и за другите сегменти на дълговите пазари.
Глобалният риск идва от три канала, които работят по едно и също време.
Първият е каналът на " цената на времето ". Япония е голям пазар на дълг и когато вложителите стартират да изискват по-висока награда за дълъг матуритет там, това се придвижва като психически и количествен напън върху други държавни пазари.
В момента, в който японските лихви се качват, част от световните портфейли стартират да преценят отначало дали им е нужно да държат толкоз доста американски и австралийски облигации при съвсем същата волатилност, само че към този момент с по-малък " бонус " по отношение на Япония. В практиката това нормално значи: по-лесно се продава дълг в Съединени американски щати, Австралия и Нова Зеландия в дни на японски разпродажби, даже в случай че повода е местна за Токио.
Вторият канал е валутният. Когато японските лихви се качват, йената има наклонност да стопира да е " евтиното гориво " за финансиране на по-рискови позиции по света. Това удря най-много тактики, които разчитат на заемане в йени и пазаруване на по-доходни активи другаде. Ако цената на този заем се повиши и валутата стане по-нестабилна, вложителят не просто губи рентабилност - губи предвидимост. Ефектът е характерен: по-слаби акции в разрастващи се пазари, по-слаб високодоходен корпоративен дълг и по-резки придвижвания при валути с по-малка ликвидност.
Третият канал е " вътрешното пренареждане " на японските институционални играчи. Японски застрахователи и пенсионни схеми са измежду най-големите купувачи на непознат дълг от десетилетия. Ако локалната рентабилност стане задоволително привлекателна (особено след разноските за валутна защита), тласъкът да държиш непознати облигации понижава. Не е нужно да има всеобщо евакуиране, с цел да се усети ударът. Достатъчно е новите покупки да се забавят. При пазари, които разчитат на непрекъснат външен покупател, " по-малко пазаруване " постоянно е съвсем равно на " продажба ".
Как това се превежда в съответни отблясъци върху активите ?
Американски държавни облигации страдат през канала на конкурираща рентабилност и общата награда за риск. Ако японската крива продължи да се движи нагоре, американският 10-годишен матуритет е по-вероятно да бъде " дърпан " нагоре в рискови дни, даже когато вътрешните данни в Съединени американски щати са спокойни. Това усилва вероятността за по-стръмна крива: дългите лихви порастват по-бързо от късите, тъй като пазарът стартира да ценообразува по-голяма неустановеност за финансирането на дефицити и инфлацията в небосвод 5-15 години.
Акциите реагират по линия на оценките. При по-високи дълготрайни лихви най-уязвими са секторите, чиято стойност е мощно " в бъдещето " - софтуерни компании с високи оценки, компании без постоянна облага, както и парцели и инфраструктурни сдружения, които се финансират постоянно и усещат лихвата непосредствено. Ако японският потрес се трансформира в световен потрес на дълготрайните лихви, натискът върху тези сегменти идва не от това, че бизнесът им се е влошил, а от това, че " дисконтовият % " се качва.
Златото и убежищните валути имат по-сложна реакция. В чиста ликвидация на облигации златото постоянно се държи добре, в случай че пазарът чете протичащото се като фискален риск и ерозия на доверие, а не като " по-висок действителен напредък ". При комбиниране на геополитика, напрежение към дефицити и неустойчивост в огромни пазари на дълг, златото нормално печели като застраховка, даже когато номиналните лихви се качват.
Развиващите се пазари са най-чувствителни, тъй като там цената на капитала и валутният риск се комбинират. При " сгъстяване " на финансовите условия (повече волатилност на лихви и валути) наградата за риск към по-слабите салда пораства бързо. Това не е морална оценка - това е механика на потоците.
Има и чисто математически резултат върху самите облигации, който изяснява за какво придвижванията в Япония наподобяват " насилствени ". При доста дълъг матуритет цената пада непропорционално мощно при малко повишаване на доходността. Грубото предписание е: процентната смяна в цената е почти равна на продължителността по смяна в доходността. При 30-40 години матуритет продължителността е доста висока, по тази причина придвижване от 25 базисни пункта може да значи няколко % спад в цената за дни. Това натиска лимитите на риска, кара участници да понижават позиции и усилва съмненията в допълнение.
За да има и дълготрайна " графика " на японските дълготрайни лихви, ето основният подтекст от последните десетилетия по 10-годишната японска рентабилност (месечни данни). Вижда се по какъв начин Япония минава от свят на високи лихви в края на 80-те и началото на 90-те към десетилетия на доста ниски равнища, а след това към внезапно нормализиране в последните години. Данните са от серията на FRED за японските 10-годишни държавни лихви.
Най-важното за вложителите не е да " улучат " идващия ход на Япония, а да наблюдават по кое време локалната волатилност се трансформира в световна. Практичните знаци са три: дали японските дълги лихви не престават да вършат внезапни дневни придвижвания, дали йената стартира да се укрепва внезапно дружно с разпродажби на рискови активи, и дали в Съединени американски щати и Европа се вижда трайно повишаване на дълготрайната награда, а не просто звук в границите на ден-два.
Същината е елементарна: високите лихви в Япония не са проблем единствено за Япония. Те са тест за международната система, която привикна да употребява японската непоклатимост като опора. Когато тази опора стартира да се движи, цената на риска по света се преизчислява едновременно.
Настоящият сигнал идва от най-чувствителната част на пазара - дълготрайните японски държавни облигации. Доходността по 30- и 40-годишните бумаги доближи нива, които за Япония са исторически, и то не тъй като стопанската система прегрява, а заради комбиниране от бюджетни опасения, политическа неустановеност и завръщане на инфлационни страхове.
Пазарът реагира на обещания за данъчни облекчения, зад които не стои ясно пояснение по какъв начин ще бъдат финансирани. Когато държавното управление загатва, че ще компенсира по-ниските доходи с нов дълг, вложителите не чакат спомагателни уточнения - те стартират да продават облигации.
Това развиване е значимо освен тъй като Япония разполага с един от най-големите пазари на държавен дълг в света, а тъй като в продължение на години японските облигации бяха самобитна котва за световната цена на парите. При съвсем нулеви лихви вкъщи, японските застрахователни сдружения, пенсионни фондове и банки бяха принудени да търсят рентабилност в чужбина. Така японските спестявания се трансфораха в непрекъснат източник на финансиране за други страни. Това не беше краткотрайна наклонност, а дълготраен модел.
Четвъртата в света стопанска система покачва лихвения % до най-високото равнище от 30 години насам
Разходите, без храни и горива, са се повишили с 3% единствено през ноември
Когато обаче доходността на дълготрайните японски облигации стартира да предлага действителна опция, този модел се обръща. Ако локалният вложител може да получи логичен приход в личната си страна, той към този момент няма мощен тласък да поема валутен риск и спомагателни разноски, с цел да влага в непознат дълг. Дори в случай че част от интернационалните вложители се насочат към японските облигации, главната смяна е в настройките: Япония престава да бъде безусловният източник на на ниска цена капитал.
Оттук стартират и по-широките последствия, които не се виждат в първичните заглавия за рекордни доходности, само че последователно се усещат на международните пазари.
Първият механизъм е обвързван с цената на дълготрайния риск. Когато доходността на японските облигации пораства, това изпраща сигнал, че даже страни с дългогодишна известност на непоклатимост могат да стартират да заплащат по-висока цена за финансиране. Ако това е годно за Япония, разумно поражда въпросът за какво същото да не се случи и в Съединени американски щати или в Европа. В такива моменти вложителите стартират да изискват по-голяма възвръщаемост за поемането на дълготраен риск на всички места, а това води до общо повишаване на лихвите.
Вторият механизъм минава през държанието на японските институционални вложители. Данните демонстрират, че локалните застрахователи към този момент продават обилни размери дълготрайни облигации. Това значи, че вътрешното търсене не е безпределно и че самите институции стават по-предпазливи към поемането на риск с дълъг период.
Тази смяна в държанието не остава изолирана. Когато огромни участници стартират да лимитират риска вкъщи, те нормално го вършат и в интернационалните си портфейли, което оказва напън върху дълговите пазари по света.
Третият канал е валутният. По предписание по-високите лихви би трябвало да поддържат националната валута. В случая с Япония обаче резултатът е по-сложен. Когато покачването на доходността се възприема като разследване от бюджетна неустойчивост, а не от мощен стопански напредък, валутата може да остане под напън. Получава се неприятна композиция: лихвите порастват, пазарът на акции отслабва, а валутата не демонстрира ясно подсилване. Това е сюжет, който кара интернационалните вложители да бъдат изключително деликатни.
Голямата ротация на финансовите пазари стартира - от спечелилите към всички останали!
AI към този момент не е единственото леговище
Четвъртият механизъм е обвързван с необятно употребяваните тактики за финансиране посредством японската валута. В продължение на години йената служеше като на ниска цена източник на заемни средства за вложения в по-доходоносни активи по света. Когато лихвите в Япония се повишават и съмненията на валутата се ускоряват, тези тактики стартират да се закриват. Процесът постоянно е насилствен, тъй като доста от тези позиции са мощно подвластни от ограничавания за риск. Резултатът нормално е по едно и също време напрежение върху акциите, по-рисковите облигации и валутите на разрастващите се стопански системи.
Петият канал е обвързван с относителната прелест на другите пазари. Ако японските облигации стартират да оферират конкурентна рентабилност за задгранични вложители, част от международния капитал може да се пренасочи точно към Япония. Това става в миг, когато доста държавни управления по света се нуждаят от доста финансиране. Повече конкуренция за вложителите значи по-висока цена на капитала и по-трудно разпространение на нов дълг.
Шестият и може би най-съществен резултат е психологическият. Япония дълго време беше знак на това, че централните банки могат да държат дълготрайните лихви под надзор съвсем безпределно. Когато този знак стартира да се пропуква, пазарите стартират да премислят съществени допускания за бъдещето. Това е изключително сензитивно в свят, в който оценките на доста активи се основават на догатката за умерени и постоянни лихви.
Оттук нататък могат да се очертаят няколко вероятни пътя. В по-умерен сюжет японското държавно управление съумява да успокои пазарите с по-ясна бюджетна политика, доходностите се стабилизират и резултатът върху света остава стеснен. В по-негативен сюжет слабите търгове и политическата неустановеност не престават, което води до по-трайно повишаване на лихвите и разпространяване на напрежението към други пазари. В най-тежкия вид загубата на доверие води до внезапни придвижвания и дефицит на ликвидност, което към този момент има систематичен темперамент.
Най-важното за вложителите е да схванат, че високите лихви в Япония не са просто локален феномен. Те съставляват смяна в световния баланс на капитала. В продължение на десетилетия светът разчиташе на японската специфичност на на ниска цена финансиране. Ако тази специфичност изчезне, цената на капитала на всички места се покачва, а активите, които разчитат на ниски лихви и високи упования, стават по-уязвими.
Ако искаш, в идната стъпка мога да приложа тази логичност съответно към обособени класове активи - какво значи това за американските акции, за разрастващите се пазари, за златото и за другите сегменти на дълговите пазари.
Глобалният риск идва от три канала, които работят по едно и също време.
Първият е каналът на " цената на времето ". Япония е голям пазар на дълг и когато вложителите стартират да изискват по-висока награда за дълъг матуритет там, това се придвижва като психически и количествен напън върху други държавни пазари.
В момента, в който японските лихви се качват, част от световните портфейли стартират да преценят отначало дали им е нужно да държат толкоз доста американски и австралийски облигации при съвсем същата волатилност, само че към този момент с по-малък " бонус " по отношение на Япония. В практиката това нормално значи: по-лесно се продава дълг в Съединени американски щати, Австралия и Нова Зеландия в дни на японски разпродажби, даже в случай че повода е местна за Токио.
Вторият канал е валутният. Когато японските лихви се качват, йената има наклонност да стопира да е " евтиното гориво " за финансиране на по-рискови позиции по света. Това удря най-много тактики, които разчитат на заемане в йени и пазаруване на по-доходни активи другаде. Ако цената на този заем се повиши и валутата стане по-нестабилна, вложителят не просто губи рентабилност - губи предвидимост. Ефектът е характерен: по-слаби акции в разрастващи се пазари, по-слаб високодоходен корпоративен дълг и по-резки придвижвания при валути с по-малка ликвидност.
Третият канал е " вътрешното пренареждане " на японските институционални играчи. Японски застрахователи и пенсионни схеми са измежду най-големите купувачи на непознат дълг от десетилетия. Ако локалната рентабилност стане задоволително привлекателна (особено след разноските за валутна защита), тласъкът да държиш непознати облигации понижава. Не е нужно да има всеобщо евакуиране, с цел да се усети ударът. Достатъчно е новите покупки да се забавят. При пазари, които разчитат на непрекъснат външен покупател, " по-малко пазаруване " постоянно е съвсем равно на " продажба ".
Как това се превежда в съответни отблясъци върху активите ?
Американски държавни облигации страдат през канала на конкурираща рентабилност и общата награда за риск. Ако японската крива продължи да се движи нагоре, американският 10-годишен матуритет е по-вероятно да бъде " дърпан " нагоре в рискови дни, даже когато вътрешните данни в Съединени американски щати са спокойни. Това усилва вероятността за по-стръмна крива: дългите лихви порастват по-бързо от късите, тъй като пазарът стартира да ценообразува по-голяма неустановеност за финансирането на дефицити и инфлацията в небосвод 5-15 години.
Акциите реагират по линия на оценките. При по-високи дълготрайни лихви най-уязвими са секторите, чиято стойност е мощно " в бъдещето " - софтуерни компании с високи оценки, компании без постоянна облага, както и парцели и инфраструктурни сдружения, които се финансират постоянно и усещат лихвата непосредствено. Ако японският потрес се трансформира в световен потрес на дълготрайните лихви, натискът върху тези сегменти идва не от това, че бизнесът им се е влошил, а от това, че " дисконтовият % " се качва.
Златото и убежищните валути имат по-сложна реакция. В чиста ликвидация на облигации златото постоянно се държи добре, в случай че пазарът чете протичащото се като фискален риск и ерозия на доверие, а не като " по-висок действителен напредък ". При комбиниране на геополитика, напрежение към дефицити и неустойчивост в огромни пазари на дълг, златото нормално печели като застраховка, даже когато номиналните лихви се качват.
Развиващите се пазари са най-чувствителни, тъй като там цената на капитала и валутният риск се комбинират. При " сгъстяване " на финансовите условия (повече волатилност на лихви и валути) наградата за риск към по-слабите салда пораства бързо. Това не е морална оценка - това е механика на потоците.
Има и чисто математически резултат върху самите облигации, който изяснява за какво придвижванията в Япония наподобяват " насилствени ". При доста дълъг матуритет цената пада непропорционално мощно при малко повишаване на доходността. Грубото предписание е: процентната смяна в цената е почти равна на продължителността по смяна в доходността. При 30-40 години матуритет продължителността е доста висока, по тази причина придвижване от 25 базисни пункта може да значи няколко % спад в цената за дни. Това натиска лимитите на риска, кара участници да понижават позиции и усилва съмненията в допълнение.
За да има и дълготрайна " графика " на японските дълготрайни лихви, ето основният подтекст от последните десетилетия по 10-годишната японска рентабилност (месечни данни). Вижда се по какъв начин Япония минава от свят на високи лихви в края на 80-те и началото на 90-те към десетилетия на доста ниски равнища, а след това към внезапно нормализиране в последните години. Данните са от серията на FRED за японските 10-годишни държавни лихви.
Най-важното за вложителите не е да " улучат " идващия ход на Япония, а да наблюдават по кое време локалната волатилност се трансформира в световна. Практичните знаци са три: дали японските дълги лихви не престават да вършат внезапни дневни придвижвания, дали йената стартира да се укрепва внезапно дружно с разпродажби на рискови активи, и дали в Съединени американски щати и Европа се вижда трайно повишаване на дълготрайната награда, а не просто звук в границите на ден-два.
Същината е елементарна: високите лихви в Япония не са проблем единствено за Япония. Те са тест за международната система, която привикна да употребява японската непоклатимост като опора. Когато тази опора стартира да се движи, цената на риска по света се преизчислява едновременно.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ