Режисьорът Йоаким Триер, за когото нежността е новият пънк
Ако беше по-добър на барабаните, може би нямаше да стане интернационално приет режисьор. Сега филмът му „ Сантиментална стойност “ победи на Европейските кино награди. В поляризиран свят на яд и ненавист, да си съчувствен е акт на протест. В това има вяра Йоаким Триер - човек на деня на Свободна Европа.
За него филмът е форма наизуст. Запечатваш един миг, след който минават години. През това време ти се променяш, само че филмът си остава същият. Така предишното и сегашното стартират да си приказват.
В духа на това разбиране норвежкият режисьор Йоаким Триер основава всичките си филми, в това число най-новия - „ Сантиментална стойност “ .
Триер го разказва като „ носталгичен, прочувствен, само че и с подигравателен звук “. Филм, който не споделя просто една фамилна история, а е размисъл върху времето, паметта и прочувственото завещание, безмълвно излъчено през поколенията.
В неделя „ Сантиментална стойност “ взе най-вече оценки на Европейските кино награди, в това число премиите за най-хубав филм, най-хубав режисьор, най-хубав сюжет, както и за истинска музика и най-хубава актриса за осъществяването на Ренате Рейнсве .
Филмът към този момент завоюва Голямата премия на кинофествала в Кан през 2025 година, а по-рано този месец имаше цели осем номинации на премиите „ Златен глобус “ . „ Сантиментална стойност “ е спряган и за кандидат за премиите „ Оскар “.
В продукцията Стелан Скарсгард влиза в ролята на почитан режисьор, който желае да включи в собствен филм отчуждилата се от него щерка (Ренате Рейнсве, която постоянно си партнира с Триер). Когато героинята на Рейнсве отхвърля да играе в идващия филм на татко си, той предлага ролята на амбициозна американска актриса, изиграна от Ел Фанинг .
В синопсиса си за фестивала в Кан филмът е разказан като „ проучване на фамилията, спомените и силата на изкуството “. Евронюз пък го дефинира като „ трогателна ода “ на „ дисфункционалната фамилна динамичност и опцията за помиряване посредством изкуството “.
Поляризацията, гневът и мачизмът не са пътят напред
„ Нежността е новият пънк “, споделя Триер при разискването на кино лентата в Кан. И прибавя:
„ Имам потребност да имам вяра, че можем да забележим другия, че може да има помиряване. Поляризацията, гневът и мачизмът не са пътят напред. “
Йоаким Триер е режисьор и сценарист от датско-норвежки генезис. Роден е на 1 март 1974 година в Копенхаген, Дания , само че израства в Осло, Норвегия .
„ Израснах с дядо, който беше джаз музикант, а след това стана режисьор. Баща ми свиреше на тромпет като млад, а след това също се насочи към киното “, споделя Триер пред.
„ В фамилиите доста неща се предават, без да бъдат изговорени. Красотата на киното е в способността му да прави тези безмълвни пространства забележими “, споделя още той пред.
Като дребен Йоаким мисли, че и той ще тръгне по пътя на музиката, само че споделя, че се оправя „ прекомерно зле като пънк барабанист “. Затова се насочва към снимането. В тийнейджърските си години той е първенец по скейтборд и прави видеоклипове на тази тематика.
Този интерес се задържа у Триер и той записва да учи в Европейския кино лицей в Ебелтофт, Дания, а след това и в Националното учебно заведение за кино и телевизия в Лондон, Англия.
Започва кариерата си с късометражните филми „ Пиета “ (2000), Still (2001), Procter (2002). Скоро по-късно минава към пълнометражни продукции и още с първите си опити печели интернационално самопризнание.
Триер става най-известен с така наречен си трилогия „ Осло “, в която влизат филмите „ Реприз “ (2006), „ Осло, 31 август “ (2011) и „ Най-лошият човек на света “ (2021). Последният е номиниран за две награди „ Оскар “ - за най-хубав чуждоезичен филм и за най-хубав автентичен сюжет.
Между тези планове режисьорът работи и върху други филми. През 2015 година излиза „ По-силно от бомбите “ - първият му филм на британски език, а през 2017 година „ Телма “ става норвежкият претендент за най-хубав чуждоезичен филм на премиите „ Оскар “.
Филмите на Триер са описвани като меланхолични размишления за любовта, упоритостта, паметта и идентичността.
Винаги съм правил персонални филми
„ Винаги съм правил персонални филми. Не за да реализира търговски триумф, а с цел да запазя креативния си надзор “, споделя Триер пред Евронюз и прибавя:
„ Произхождам от дребна страна и за норвежкото кино беше мъчно да завоюва интернационално самопризнание. Днес за мен е доста скъпо да мога да приказвам за кино лентата си с хора от разнообразни елементи на света. “
Триер има поради най-новия си филм - „ Сантиментална стойност “, който реализира огромни триумфи. Освен че завоюва второто по значимост отличие на фестивала в Кан, той беше най-номинираната драма на премиите „ Златен глобус “, а през уикенда завоюва цели шест оценки на Европейските кино награди.
Режисьорът работи по всичките си филми взаимно със сценариста Ескил Вогт . Двамата пишат сюжета и за „ Сантиментална стойност “.
Светът е място, където можем да бъдем уязвими
„ Ескил и аз идваме от пънк средите. Бяхме част от контракултурата, не искахме да вършим сантиментални филми “, споделя Триер в Кан и прибавя:
„ Но посредством филмите, които сме създали до момента, осъзнахме, че сме пораснали и че светът е място, където можем да бъдем уязвими. “
Оттам и фразата на режисьора, която обиколи света - „ нежността е новият пънк “.
Триер признава, че се тормози в процеса на работа върху „ Сантиментална стойност “, тъй като не желае филмът да бъде общопризнат като „ скучна камерна драма “. По думите му е „ рисковано “ да се приказва за нещо толкоз универсално - връзките сред родители и деца, наследената тъга и неспособността да изразиш с думи това, което чувстваш към най-близките си.
„ Винаги сме се придържали прецизно към избрани правила, към това, което намираме за забавно от кинематографична позиция. Никога не сме правили нещо, с цел да станем по-популярни, с цел да спечелим повече пари “, споделя режисьорът.
Той се дефинира като „ демодиран “, само че също по този начин споделя, че за него е доста „ занимателно и вдъхновяващо “ да работи с млади режисьори. Съветът му към тях е да рискуват в разказването на истории през киното.
Докато работи по сюжета на „ Сантиментална стойност “, Триер обича да слуша Бийтълс . Често се връща към песента Imagine на Джон Ленън.
„ Преди смятах тази ария за прекомерно сантиментална. Вече не мисля по този начин. В подобен тъмен интервал вярата е, съгласно мен, едно от най-искрените усеща “, споделя той.
„ Сантиментална стойност “ е първият филм на Триер, откогато има деца.
„ За тяхното бъдеще би трябвало да имам вяра, че помиряването е допустимо “, споделя още режисьорът.
За него филмът е форма наизуст. Запечатваш един миг, след който минават години. През това време ти се променяш, само че филмът си остава същият. Така предишното и сегашното стартират да си приказват.
В духа на това разбиране норвежкият режисьор Йоаким Триер основава всичките си филми, в това число най-новия - „ Сантиментална стойност “ .
Триер го разказва като „ носталгичен, прочувствен, само че и с подигравателен звук “. Филм, който не споделя просто една фамилна история, а е размисъл върху времето, паметта и прочувственото завещание, безмълвно излъчено през поколенията.
В неделя „ Сантиментална стойност “ взе най-вече оценки на Европейските кино награди, в това число премиите за най-хубав филм, най-хубав режисьор, най-хубав сюжет, както и за истинска музика и най-хубава актриса за осъществяването на Ренате Рейнсве .
Филмът към този момент завоюва Голямата премия на кинофествала в Кан през 2025 година, а по-рано този месец имаше цели осем номинации на премиите „ Златен глобус “ . „ Сантиментална стойност “ е спряган и за кандидат за премиите „ Оскар “.
В продукцията Стелан Скарсгард влиза в ролята на почитан режисьор, който желае да включи в собствен филм отчуждилата се от него щерка (Ренате Рейнсве, която постоянно си партнира с Триер). Когато героинята на Рейнсве отхвърля да играе в идващия филм на татко си, той предлага ролята на амбициозна американска актриса, изиграна от Ел Фанинг .
В синопсиса си за фестивала в Кан филмът е разказан като „ проучване на фамилията, спомените и силата на изкуството “. Евронюз пък го дефинира като „ трогателна ода “ на „ дисфункционалната фамилна динамичност и опцията за помиряване посредством изкуството “.
Поляризацията, гневът и мачизмът не са пътят напред
„ Нежността е новият пънк “, споделя Триер при разискването на кино лентата в Кан. И прибавя:
„ Имам потребност да имам вяра, че можем да забележим другия, че може да има помиряване. Поляризацията, гневът и мачизмът не са пътят напред. “
Йоаким Триер е режисьор и сценарист от датско-норвежки генезис. Роден е на 1 март 1974 година в Копенхаген, Дания , само че израства в Осло, Норвегия .
„ Израснах с дядо, който беше джаз музикант, а след това стана режисьор. Баща ми свиреше на тромпет като млад, а след това също се насочи към киното “, споделя Триер пред.
„ В фамилиите доста неща се предават, без да бъдат изговорени. Красотата на киното е в способността му да прави тези безмълвни пространства забележими “, споделя още той пред.
Като дребен Йоаким мисли, че и той ще тръгне по пътя на музиката, само че споделя, че се оправя „ прекомерно зле като пънк барабанист “. Затова се насочва към снимането. В тийнейджърските си години той е първенец по скейтборд и прави видеоклипове на тази тематика.
Този интерес се задържа у Триер и той записва да учи в Европейския кино лицей в Ебелтофт, Дания, а след това и в Националното учебно заведение за кино и телевизия в Лондон, Англия.
Започва кариерата си с късометражните филми „ Пиета “ (2000), Still (2001), Procter (2002). Скоро по-късно минава към пълнометражни продукции и още с първите си опити печели интернационално самопризнание.
Триер става най-известен с така наречен си трилогия „ Осло “, в която влизат филмите „ Реприз “ (2006), „ Осло, 31 август “ (2011) и „ Най-лошият човек на света “ (2021). Последният е номиниран за две награди „ Оскар “ - за най-хубав чуждоезичен филм и за най-хубав автентичен сюжет.
Между тези планове режисьорът работи и върху други филми. През 2015 година излиза „ По-силно от бомбите “ - първият му филм на британски език, а през 2017 година „ Телма “ става норвежкият претендент за най-хубав чуждоезичен филм на премиите „ Оскар “.
Филмите на Триер са описвани като меланхолични размишления за любовта, упоритостта, паметта и идентичността.
Винаги съм правил персонални филми
„ Винаги съм правил персонални филми. Не за да реализира търговски триумф, а с цел да запазя креативния си надзор “, споделя Триер пред Евронюз и прибавя:
„ Произхождам от дребна страна и за норвежкото кино беше мъчно да завоюва интернационално самопризнание. Днес за мен е доста скъпо да мога да приказвам за кино лентата си с хора от разнообразни елементи на света. “
Триер има поради най-новия си филм - „ Сантиментална стойност “, който реализира огромни триумфи. Освен че завоюва второто по значимост отличие на фестивала в Кан, той беше най-номинираната драма на премиите „ Златен глобус “, а през уикенда завоюва цели шест оценки на Европейските кино награди.
Режисьорът работи по всичките си филми взаимно със сценариста Ескил Вогт . Двамата пишат сюжета и за „ Сантиментална стойност “.
Светът е място, където можем да бъдем уязвими
„ Ескил и аз идваме от пънк средите. Бяхме част от контракултурата, не искахме да вършим сантиментални филми “, споделя Триер в Кан и прибавя:
„ Но посредством филмите, които сме създали до момента, осъзнахме, че сме пораснали и че светът е място, където можем да бъдем уязвими. “
Оттам и фразата на режисьора, която обиколи света - „ нежността е новият пънк “.
Триер признава, че се тормози в процеса на работа върху „ Сантиментална стойност “, тъй като не желае филмът да бъде общопризнат като „ скучна камерна драма “. По думите му е „ рисковано “ да се приказва за нещо толкоз универсално - връзките сред родители и деца, наследената тъга и неспособността да изразиш с думи това, което чувстваш към най-близките си.
„ Винаги сме се придържали прецизно към избрани правила, към това, което намираме за забавно от кинематографична позиция. Никога не сме правили нещо, с цел да станем по-популярни, с цел да спечелим повече пари “, споделя режисьорът.
Той се дефинира като „ демодиран “, само че също по този начин споделя, че за него е доста „ занимателно и вдъхновяващо “ да работи с млади режисьори. Съветът му към тях е да рискуват в разказването на истории през киното.
Докато работи по сюжета на „ Сантиментална стойност “, Триер обича да слуша Бийтълс . Често се връща към песента Imagine на Джон Ленън.
„ Преди смятах тази ария за прекомерно сантиментална. Вече не мисля по този начин. В подобен тъмен интервал вярата е, съгласно мен, едно от най-искрените усеща “, споделя той.
„ Сантиментална стойност “ е първият филм на Триер, откогато има деца.
„ За тяхното бъдеще би трябвало да имам вяра, че помиряването е допустимо “, споделя още режисьорът.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ