Може ли цените на петрола да сринат и Русия, както някога СССР
Това, което срути Съветския съюз, е крахът освен на идеологията, само че и на стопанската система. И тогава, както и в този момент, Москва зависеше от цените на петрола. И тогава, и в този момент цените на тази суровина падат. Но може ли да се съпоставят двете столетия единствено тъй като бензинът е поскъпвал и в двата случая?
Може ли днешната Русия да се срути по същите аргументи, по които и тогавашният Съюз на съветските социалистически републики - поради световния спад на цените на петрола? Въпросът се повдига от месеци, само че множеството образци идват от днешния ден, а не от това, което се случи преди доста години с колапса на Съюз на съветските социалистически републики. Двата процеса не постоянно си наподобяват.
Ето един от главните образци, засягащи днешна Русия: в държавния бюджет на страната за 2026 година е заложена цена от 59 $ за барел петрол марка Urals , само че през януари тази година цената му беше сред 40 и 55 $. Спадът продължава от месеци. Експертите не стопират да повтарят, че растеж на цените към този момент не се чака.
Цената на петрола е единствено един от проблемите на съветската стопанска система през днешния ден. Към останалите се прибавят войната против Украйна, глобите, изоставането от технологиите и изолирането от пазарите.
Но дано да останем единствено в историята с цените на нефта и да съпоставим днешната обстановка с това, което стана преди 35 години.
Разпадът на Съюз на съветските социалистически републики
На 26 декември 1991 година мощният Съветски съюз (СССР) престава да съществува. Най-често този провал се изяснява с идеологическото привършване на комунизма, неефективността на плановата стопанска система и на промените на Михаил Горбачов .
Тези фактори обаче работят в дълготраен проект. Това, което трансформира систематичната уязвимост в необратим срив, е зависимостта на Съюз на съветските социалистически републики от приходите от нефт – фактор, който рядко попада във фокуса на обясненията.
За съветския икономист и модернизатор Егор Гайдар действителният срив настава не през 1991 година, а още на 14 септември 1985 година – денят, в който Саудитска Арабия афишира внезапно нарастване на добива си на нефт. Това решение трансформира салдото на международния енергиен пазар и задейства развой, който за няколко години лишава Съюз на съветските социалистически републики от главния му финансов запас.
Именно цената на петрола подкопава икономическата непоклатимост на Съветския съюз и форсира краха му. Ето по какъв начин.
Съюз на съветските социалистически републики като " петролна страна "
През 70-те и 80-те години приходите от нефт и газ са гръбнакът на руската стопанска система. Те обезпечават валута за импорт на технологии, зърно и съоръжение, финансират обществената страна, субсидираните цени и военната конкуренция със Съединени американски щати по време на Студената война. Това споделя съветският опозиционен икономист (днес в изгнание). Той е от тези анализатори, които намират аналогия в събитията тогава и в този момент.
Преди половин век приходите от нефт поддържат политическото въздействие на Москва в Източния блок и в така наречен " другарски страни " по света. Зад фасадата на индустриална суперсила Съюз на съветските социалистически републики действа като класическа ресурсно подвластна стопанска система.
Високите цени на петрола работят като буфер, който прикрива слабостите на плановата стопанска система – ниска продуктивност, софтуерно закъснение и липса на тласъци за промени.
Според Милов нещата в 21 век не се отличават радикално - петролните пари маскират неналичието на нововъведения в други сфери, както и корупцията и непотизма, които блокират свободната самодейност.
В началото на 80-те Съюз на съветските социалистически републики не прави структурни промени, а стартира да " купува време " посредством експорт на първични материали. Това обаче прави страната извънредно уязвима към външни ценови шокове.
Сривът на цените на петрола през 80-те
През 1985–1986 година цените на петрола падат с над 50%. Причините са композиция от нараствания рандеман на Саудитска Арабия и световно свръхпредлагане.
За одобрените международни стопански системи това е повтаряем проблем, за Съветския съюз обаче – структурна злополука. Сривът идва в миг, когато стопанската система към този момент е в застой и няма запаси за реакция.
Съветската стопанска система не разполага с механизми за бърза акомодация – няма еластичен валутен курс, диверсифициран експорт или ефикасни финансови пазари. Резултатът е изострен дефицит на валута, неспособност да се заплаща за импорт на храни и технологии, празни магазини, възходящ външен дълг и спад в виталния стандарт. Колкото и да е преломен в една тирания, " общественият контракт " сред страната и обществото стартира да се разпада.
Перестройка на празна хазна
На този декор Михаил Горбачов стартира перестройката – опит за промяна на закостенялата система, представяна постоянно като закъсняла или зле извършена.
Горбачов отпуска държавния надзор върху медиите, дава частична независимост на предприемачеството, освобождава политически пандизчии и изгнаници. Той затопля връзките със Съединени американски щати и Западна Европа, редуцира нуклеарния боеприпас, извежда войските от Афганистан .
Реформите му обаче не могат да бъдат подкрепени финансово - перестройката му стартира тъкмо когато източникът на пари пресъхва, споделят множеството специалисти, анализирали този интервал. Според Егор Гайдар по този начин петролният срив трансформира промяната в дестабилизация.
Държавата губи надзор върху цените, доставките и лоялността – както вътре в Съюз на съветските социалистически републики, по този начин и в сателитните режими в Източна Европа.
Финансовата неспособност да поддържа съдружници и наказателен уред форсира политическия разпад.
Падането на Берлинската стена, крахът на комунистическите режими и в последна сметка разпускането на Съюз на съветските социалистически републики са не толкоз неочакван край, колкото последна фаза на дълъг стопански срив, задействан значително от петрола.
Наследството на петролната взаимозависимост
Разпадането на Съюз на съветските социалистически републики не приключва модела на ресурсна взаимозависимост. Освен инфраструктурата и находищата, Руската федерация наследява и икономическата логичност на руската страна – експорт на първични материали против политическа непоклатимост.
Последвалата през 90-те години приватизация основава олигархичен хайлайф, съсредоточен точно към енергийния бранш, което в допълнение затвърждава ролята на петрола като главен източник на власт и приходи.
От 2000-те години, при ръководството на Владимир Путин , високите цени на петрола още веднъж обезпечават финансов запас за възобновяване на държавния надзор, обществената непоклатимост и геополитическата интензивност. Това споделя Михаил Крутихин , съветски съветник в енергийния бранш, който през днешния ден е в заточение. Той оспорва формалната статистика, съгласно която съветската стопанска система към този момент не е изцяло подвластна от енергийните пазари.
Днес, както и по времето на Съюз на съветските социалистически републики, енергийните доходи не престават да компенсират неналичието на структурни промени.
Кремъл продължава да употребява енергийните доставки като средство за въздействие – както вътре в страната, по този начин и по отношение на прилежащи страни и Европейския съюз (ЕС), споделя Крутихин.
И в случай че през 80-те години цената на петрола е външен пазарен фактор, през днешния ден Русия - поради нападателната си война в Украйна - е изправена и пред санкционна изолираност. Което в случай че не до разпад, води до обедняване, изолираност и софтуерна назадничавост.
Може ли днешната Русия да се срути по същите аргументи, по които и тогавашният Съюз на съветските социалистически републики - поради световния спад на цените на петрола? Въпросът се повдига от месеци, само че множеството образци идват от днешния ден, а не от това, което се случи преди доста години с колапса на Съюз на съветските социалистически републики. Двата процеса не постоянно си наподобяват.
Ето един от главните образци, засягащи днешна Русия: в държавния бюджет на страната за 2026 година е заложена цена от 59 $ за барел петрол марка Urals , само че през януари тази година цената му беше сред 40 и 55 $. Спадът продължава от месеци. Експертите не стопират да повтарят, че растеж на цените към този момент не се чака.
Цената на петрола е единствено един от проблемите на съветската стопанска система през днешния ден. Към останалите се прибавят войната против Украйна, глобите, изоставането от технологиите и изолирането от пазарите.
Но дано да останем единствено в историята с цените на нефта и да съпоставим днешната обстановка с това, което стана преди 35 години.
Разпадът на Съюз на съветските социалистически републики
На 26 декември 1991 година мощният Съветски съюз (СССР) престава да съществува. Най-често този провал се изяснява с идеологическото привършване на комунизма, неефективността на плановата стопанска система и на промените на Михаил Горбачов .
Тези фактори обаче работят в дълготраен проект. Това, което трансформира систематичната уязвимост в необратим срив, е зависимостта на Съюз на съветските социалистически републики от приходите от нефт – фактор, който рядко попада във фокуса на обясненията.
За съветския икономист и модернизатор Егор Гайдар действителният срив настава не през 1991 година, а още на 14 септември 1985 година – денят, в който Саудитска Арабия афишира внезапно нарастване на добива си на нефт. Това решение трансформира салдото на международния енергиен пазар и задейства развой, който за няколко години лишава Съюз на съветските социалистически републики от главния му финансов запас.
Именно цената на петрола подкопава икономическата непоклатимост на Съветския съюз и форсира краха му. Ето по какъв начин.
Съюз на съветските социалистически републики като " петролна страна "
През 70-те и 80-те години приходите от нефт и газ са гръбнакът на руската стопанска система. Те обезпечават валута за импорт на технологии, зърно и съоръжение, финансират обществената страна, субсидираните цени и военната конкуренция със Съединени американски щати по време на Студената война. Това споделя съветският опозиционен икономист (днес в изгнание). Той е от тези анализатори, които намират аналогия в събитията тогава и в този момент.
Преди половин век приходите от нефт поддържат политическото въздействие на Москва в Източния блок и в така наречен " другарски страни " по света. Зад фасадата на индустриална суперсила Съюз на съветските социалистически републики действа като класическа ресурсно подвластна стопанска система.
Високите цени на петрола работят като буфер, който прикрива слабостите на плановата стопанска система – ниска продуктивност, софтуерно закъснение и липса на тласъци за промени.
Според Милов нещата в 21 век не се отличават радикално - петролните пари маскират неналичието на нововъведения в други сфери, както и корупцията и непотизма, които блокират свободната самодейност.
В началото на 80-те Съюз на съветските социалистически републики не прави структурни промени, а стартира да " купува време " посредством експорт на първични материали. Това обаче прави страната извънредно уязвима към външни ценови шокове.
Сривът на цените на петрола през 80-те
През 1985–1986 година цените на петрола падат с над 50%. Причините са композиция от нараствания рандеман на Саудитска Арабия и световно свръхпредлагане.
За одобрените международни стопански системи това е повтаряем проблем, за Съветския съюз обаче – структурна злополука. Сривът идва в миг, когато стопанската система към този момент е в застой и няма запаси за реакция.
Съветската стопанска система не разполага с механизми за бърза акомодация – няма еластичен валутен курс, диверсифициран експорт или ефикасни финансови пазари. Резултатът е изострен дефицит на валута, неспособност да се заплаща за импорт на храни и технологии, празни магазини, възходящ външен дълг и спад в виталния стандарт. Колкото и да е преломен в една тирания, " общественият контракт " сред страната и обществото стартира да се разпада.
Перестройка на празна хазна
На този декор Михаил Горбачов стартира перестройката – опит за промяна на закостенялата система, представяна постоянно като закъсняла или зле извършена.
Горбачов отпуска държавния надзор върху медиите, дава частична независимост на предприемачеството, освобождава политически пандизчии и изгнаници. Той затопля връзките със Съединени американски щати и Западна Европа, редуцира нуклеарния боеприпас, извежда войските от Афганистан .
Реформите му обаче не могат да бъдат подкрепени финансово - перестройката му стартира тъкмо когато източникът на пари пресъхва, споделят множеството специалисти, анализирали този интервал. Според Егор Гайдар по този начин петролният срив трансформира промяната в дестабилизация.
Държавата губи надзор върху цените, доставките и лоялността – както вътре в Съюз на съветските социалистически републики, по този начин и в сателитните режими в Източна Европа.
Финансовата неспособност да поддържа съдружници и наказателен уред форсира политическия разпад.
Падането на Берлинската стена, крахът на комунистическите режими и в последна сметка разпускането на Съюз на съветските социалистически републики са не толкоз неочакван край, колкото последна фаза на дълъг стопански срив, задействан значително от петрола.
Наследството на петролната взаимозависимост
Разпадането на Съюз на съветските социалистически републики не приключва модела на ресурсна взаимозависимост. Освен инфраструктурата и находищата, Руската федерация наследява и икономическата логичност на руската страна – експорт на първични материали против политическа непоклатимост.
Последвалата през 90-те години приватизация основава олигархичен хайлайф, съсредоточен точно към енергийния бранш, което в допълнение затвърждава ролята на петрола като главен източник на власт и приходи.
От 2000-те години, при ръководството на Владимир Путин , високите цени на петрола още веднъж обезпечават финансов запас за възобновяване на държавния надзор, обществената непоклатимост и геополитическата интензивност. Това споделя Михаил Крутихин , съветски съветник в енергийния бранш, който през днешния ден е в заточение. Той оспорва формалната статистика, съгласно която съветската стопанска система към този момент не е изцяло подвластна от енергийните пазари.
Днес, както и по времето на Съюз на съветските социалистически републики, енергийните доходи не престават да компенсират неналичието на структурни промени.
Кремъл продължава да употребява енергийните доставки като средство за въздействие – както вътре в страната, по този начин и по отношение на прилежащи страни и Европейския съюз (ЕС), споделя Крутихин.
И в случай че през 80-те години цената на петрола е външен пазарен фактор, през днешния ден Русия - поради нападателната си война в Украйна - е изправена и пред санкционна изолираност. Което в случай че не до разпад, води до обедняване, изолираност и софтуерна назадничавост.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ