Велико Търново. През април 1879 г. Търново е празнувал, гордеейки

Велико Търново. През април 1879 година Търново е чествал, гордеейки се с паметните събития в града. Много наши съграждани в никакъв случай не са прекрачвали прага на музей или исторически обект в града, а свеждат всичко до битовизми и негативизъм. През 1879 година, когато в Търново се е провело Учредителното заседание и е призната Търновската конституция, целият град е бил налегнат от родолюбив дух. Заседанието е било придружено от редица прояви – концерти, първото фешън ревю и така нататък Малки и огромни са осъзнавали, че в града ни се случва нещо значимо, извънредно значимо за цялата страна и са приемали тези паметни дни за празник. Дано този национализъм и чувство за великолепие се придвижи и в този момент, през април 2019 година, с цел да отдадем респект на родолюбието на предците ни. Така шефът на Регионален исторически музей – Велико Търново, доктор Иван Църов дефинира паметните събития във Велико Търново преди 140 години, оповестиха от пресцентъра на Общината . Според него макар фриволния си език, нелицеприятните думи и нажежените пристрастености, които са владеели депутатите, те са имали ясното схващане, че вършат всичко това, водени от обич към България. " Приемането на Търновската конституция, с която действително България става съвременна страна, е една от най-важните дати в историята ни и е изцяло справедливо 16 април да бъде приет за формален празник ", споделя Иван Църов.
" Препратки към актуалния парламентаризъм от това удивително време могат да се намерят в обилие. И тогава, и в този момент, обществото се интересува живо от това какво получават националните избраници. Неслучайно в тогавашната преса съответно е маркирано, че дневната отплата на един народен представител е била 15 франка – съществено заплащане за тези дни. В същото време огромна част от членовете на Парламента са били водени от прецизна дисциплинираност и възприятие за ред. Като да вземем за пример оня народен представител, който написал собственоръчно прошение до ръководителя „ да го освободи за три деня, с цел да може да заведе дъщеря си на дофтор в Русчука “, уточни той.
По думите му с цел да посрещне почтено честванията за 140 години от приемането на Търновската конституция през април т.г., чиято кулминационна точка е Велико Търново, в музей „ Възраждане и Учредително заседание “ тече трескава подготовка. " Вече са претапицирани пейките и са заменени завесите, в този момент върви замяна на осветлението и ободряване на сервизните пространства. Това е и първият сериозен ремонт в експозицията от откриването ѝ през 1985 година, споделя шефът на РИМ. Той не крие насладата си от това, че от 15 до 22 април тук ще бъде показана галерия с експонати, събрани от 12 музея в страната, обвързвана с годишнината. Тогава великотърновци и гостите на града ще имат опция да видят и оригинала на Търновската конституция със саморъчните подписи на учредителите ", сподели още той.
Д-р Църов не крие вярата си музей „ Възраждане и Учредително заседание “, както и Археологическият музей, в скоро време да бъдат актуализирани със модерни интерактивни средства, да се намерят средства за ново обзавеждане, осветяване и отопление.
„ Това са знакови места за всеки българин, през музея „ Възраждане и Учредително заседание “ минават годишно над 20 000 гости. Особено съм горделив, когато фамилии водят децата си тук, с цел да ги срещнат със славната ни история, по тази причина сме длъжни да осигурим отлични условия “, съобщи Църов.
Според него в случай че Велико Търново получи от страната статут на духовна и историческа столица на България, това може да отвори доста порти и да даде съществени благоприятни условия за развиването на града. „ Да, чуват се мнения, че би трябвало първо да си оправим дупките по пътищата и тогава да приказваме за нематериалност. Иска ми се обаче хората да не губят възприятието си за историзъм и национализъм “, споделя Иван Църов. Той признава със страдание, че доста великотърновци в никакъв случай не са пристъпвали прага на музей в града ни, нито са посещавали историческите забележителности, а свеждат проблемите до битовизми и смесват тематики, които са от напълно друг темперамент.
Ако статутът „ духовна и историческа столица “ бъде написан с съответни правила и добие тип на норматив, това може да докара до развиване и разцвет на Велико Търново. Иван Църов дава образец с Общонародния комитет за развиване на Велико Търново, който съществува от 1966 до 1991 година и с помощта на който страната отпуска милиони левове за реституция на обекти и туристическа инфраструктура.
16 април – Денят на Търновската конституция, да бъде разгласен за формален празник в България, а Велико Търново да получи статут на историческа и духовна столица на страната ни. Около тази идея се сплотиха видни великотърновски общественици, които за задачата образуваха Инициативен комитет. Предложението ще бъде гласувано в Народното събрание.
Идеята се ражда по отношение на огромните празнувания и богата стратегия, отдадени на 140-ата годишнина от приемането на Търновската конституция, чиито център ще бъде Велико Търново. Кулминацията на събитията ще бъде на 16 април, когато в остарялата българска столица ще заседава тържествено 44-тото Народно заседание на Република България.