Мащабният климатичен отпечатък на AI
Какво ще е времето през днешния ден? Преведи това изречение. Как да напиша този имейл? Все по-често задаваме тези въпроси не на Гугъл, а на AI. Изглежда елементарно, бързо и гратис – едно питане, един отговор, без забележими последици. В реалност всяка поръчка към AI задейства енергоемка инфраструктура – центрове за данни, които работят непрекъснато и употребяват големи количества електричество и вода. Така зад удобството на няколко секунди стои климатичен отпечатък, който не си даваме сметка, че съществува. През последните години изкуственият разсъдък (AI) се развива с невиждана скорост. Представя се като виртуално средство, от което обществото може да се облагодетелства – постоянно даже гратис. В резултат милиони хора по света всекидневно употребяват огромни езикови модели, генератори на наличие, системи за разбор на бизнес данни, както и автоматизирани асистенти. А доста постоянно даже не решаваме умишлено да употребяваме AI – той просто се " влива " в всекидневието ни, като да вземем за пример функционалността за AI отговори в Гугъл. Броят на тези принадлежности и приложения нараства доста бързо – освен като технологии, само че и като периодичност на приложимост, трансформирайки AI в всеобща инфраструктура на всекидневието. Защо AI има физически отпечатък В реалност AI има действителен, физически отпечатък, защото взривът в потреблението му е придружен от повишаването на центровете за данни (data centers): тези физически центрове със скъпи сървъри, които употребяват големи количества сила и вода, водят до нараснали въглеродни излъчвания, задълбочаващи казуса с климата. Тренирането на огромни AI модели изисква месеци непрекъсната работа на мощни процесори и то още преди моделът да бъде пуснат за приложимост на пазара. Прогнози сочат, че през идващите няколко години общото ползване на електрическа енергия от центрове за данни може да надмине силата, която употребява Япония в момента– една от страните, консумиращи най-вече сила в международен мащаб.
Още по тематиката
24 януари 2025 08:10 Когато центровете за данни се зареждат с сила от изкопаеми горива, климатичният им отпечатък се разраства – най-често в райони, които така и така са натоварени от рандеман на запаси. За да работят, тези центрове изискват големи количества електричество, което води до високи въглеродни излъчвания. Отделената топлота пък постанова непрекъснато изстудяване – развой, който изразходва обилни количества вода и в допълнение натоварва локалната природа. Тази верижна взаимозависимост сред сила, вода и климат е известна като енергиен-воден-климатичен нексус. Данните: какъв брой " коства " AI Колкото по-големи и по-сложни стават AI моделите, толкоз повече изчислителни запаси са нужни за тяхното образование и потребление. Макар фирмите рядко да разгласяват цялостни и сравними данни, наличните проучвания дават задоволително ориентири за мащаба на този развой. Както демонстрира и инфографиката, даже на равнище " едно деяние " AI системите имат изцяло действителен енергиен и въглероден отпечатък. Генерирането на едно AI изображение в някои конфигурации може да доближи сила, сравнима с едно цялостно зареждане на смарт телефон. Стойността варира съгласно модела, резолюцията и потребления хардуер, само че сравнението оказва помощ да се разбере, че става дума за осезателен разход, а не за " безвъзмездна " цифрова интервенция. При текстовите модели силата за едно питане наподобява минимална, само че не е нулева. Едно малко текстово питане към GPT-4 изисква почти 0.3 Wh електрическа енергия – количество, еквивалентно на към 2 минути светене на LED крушка с мощ 9 W. Само по себе си това е нищожно, само че при милиарди запитвания на ден резултатът бързо се натрупва. Най-големият еднократен отпечатък идва от образованието на огромните AI модели. Според научни оценки, то може да докара до излъчвания от порядъка на към 284 000 кг CO₂, което е сравнимо с повече от излъчванията за целия витален цикъл на към пет средностатистически автомобила. Реалните стойности зависят мощно от местоположението на центровете за данни и енергийния микс, само че мащабът на натоварването остава забележителен. Важно е да се подчертае, че тези цифри са ориентировъчни и варират. Реалният отпечатък на AI системите зависи от модела, дилемите, хардуера, центровете за данни и източника на електрическа енергия. Въпреки това наличните данни ясно демонстрират едно: AI не е виртуален от позиция на ресурсите си, а точно всеобщото му потребление дефинира климатичният му отпечатък. Капанът на мащаба Може би в обществото AI се свързва най-много с нашумелия ChatGPT на OpenAI. Всеки ден по света се извършват милиарди AI поръчки. Всеки ден в света се обработват над 2.5 милиарда AI запитвания единствено от ChatGPT – съгласно последните налични обществени данни от средата на 2025 година Само няколко месеца по-рано, в края на 2024 година, този брой е бил към 1 милиарда на ден. Това значи растеж от 2.5 пъти за по-малко от година – извънредно бърза агресия даже по стандартите на цифровите технологии. Ако този мащаб се прегледа на годишна база, става въпрос за близо 1 трилион AI запитвания годишно – единствено от една платформа.
Още по тематиката
14 януари 2026 08:00 А ChatGPT е единствено част от екосистемата: все по-широко потребление регистрират и други огромни AI системи като Gemini, Claude, Copilot и десетки вградени AI услуги, които не постоянно се виждат непосредствено от потребителите.Точно тук се крие основният проблем за климата: не в обособеното AI питане, а в натрупването на милиарди и трилиони такива интервенции, които изискват действителна електрическа енергия, инфраструктура и запаси. Именно тук размерът се трансформира в основен фактор: когато дребното се умножи по милиони, резултатът е доста световно ползване на запаси. Това е типичен образец за систематичен резултат: нещо, което наподобява нищожно на самостоятелно равнище, има съществено влияние в световен проект. Кой носи отговорност? В момента огромна част от екологичните разноски на AI се поемат от обществото, до момента в който изгодите от технологията остават съсредоточени в софтуерните компании. Някои от най-големите играчи в бранша, като Microsoft с AI инструментите си – като Copilot, и Гугъл – с AI функционалностите си като асистента Gemini, че бързото разширение на AI услугите им затруднява постигането на личните им цели за стабилно развиване. Това слага въпроса за справедливото систематизиране на отговорността и за нуждата от по-голяма бистрота по отношение на действителната цена на AI. Европейският правилник EU AI Act прави първи стъпки в тази посока, като изисква повече информация за образованието на AI моделите. Въпреки това, ежедневната енергийна консумация и действителният въглероден отпечатък на AI услугите остават значително непрозрачни. Без ясни стандарти за премерване и обществено отчитане, обществото няма по какъв начин да реши действителната цена на всеобщото потребление на AI. Защо тематиката не е " някъде надалеч " от нас? Макар тематиката постоянно да наподобява далечна и „ виртуална “, тя има изцяло действително измерение и в България. Като част от европейския енергиен пазар, страната ни е обвързана както с растящото ползване на електрическа енергия, по този начин и с климатичните цели на Европейски Съюз. При забележителен дял изкопаеми горива в енергийния микс, разширението на енергоемки цифрови услуги може да се трансформира в съществено публично предизвикателство, в случай че липсва стратегическо обмисляне.
Още по тематиката
16 декември 2025 14:01 Един от най-разпространените легенди е, че цифровото е автоматизирано " зелено ". Истината е по-сложна: цифровите технологии не замърсяват непосредствено като колите, само че разчитат на инфраструктура, която го прави. Колкото по-масово използваме AI, толкоз по-важно става да разбираме каква е действителната му цена. Изкуственият разсъдък има капацитет да бъде част от решенията на климатичната рецесия – от усъвършенстване на енергийни системи до разбор на климатични данни. Но без бистрота, отчетност и целенасочени ограничения за ограничение на отпечатъка му, през днешния ден той остава и част от казуса. Именно по тази причина ключът не е в отхвърли от AI, а в осъзнатото му потребление и в условието за по-отговорни технологии – от фирмите, регулаторите и обществото като цяло. * Елица Станева-Бритън е създател в Климатека. Тя е психолог по обучение, приключила е бакалавърска степен в СУ „ Св. Климент Охридски ” и магистратура в Мюнхенския университет “Лудвиг Максимилиан ”. В момента е докторант към Българска академия на науките, изследващ тематиката за изкуствения разсъдък в логиката на психиката на творчеството. Научните ѝ ползи са в областта на екологията и са свързани с резултата на климатичните промени върху логиката на психиката на хората и концепцията за климатична правдивост. Интересува се от екологично градинарство, спелеология и подкрепяне на връзката на децата със Земята. Текстът е
Още по тематиката
24 януари 2025 08:10 Когато центровете за данни се зареждат с сила от изкопаеми горива, климатичният им отпечатък се разраства – най-често в райони, които така и така са натоварени от рандеман на запаси. За да работят, тези центрове изискват големи количества електричество, което води до високи въглеродни излъчвания. Отделената топлота пък постанова непрекъснато изстудяване – развой, който изразходва обилни количества вода и в допълнение натоварва локалната природа. Тази верижна взаимозависимост сред сила, вода и климат е известна като енергиен-воден-климатичен нексус. Данните: какъв брой " коства " AI Колкото по-големи и по-сложни стават AI моделите, толкоз повече изчислителни запаси са нужни за тяхното образование и потребление. Макар фирмите рядко да разгласяват цялостни и сравними данни, наличните проучвания дават задоволително ориентири за мащаба на този развой. Както демонстрира и инфографиката, даже на равнище " едно деяние " AI системите имат изцяло действителен енергиен и въглероден отпечатък. Генерирането на едно AI изображение в някои конфигурации може да доближи сила, сравнима с едно цялостно зареждане на смарт телефон. Стойността варира съгласно модела, резолюцията и потребления хардуер, само че сравнението оказва помощ да се разбере, че става дума за осезателен разход, а не за " безвъзмездна " цифрова интервенция. При текстовите модели силата за едно питане наподобява минимална, само че не е нулева. Едно малко текстово питане към GPT-4 изисква почти 0.3 Wh електрическа енергия – количество, еквивалентно на към 2 минути светене на LED крушка с мощ 9 W. Само по себе си това е нищожно, само че при милиарди запитвания на ден резултатът бързо се натрупва. Най-големият еднократен отпечатък идва от образованието на огромните AI модели. Според научни оценки, то може да докара до излъчвания от порядъка на към 284 000 кг CO₂, което е сравнимо с повече от излъчванията за целия витален цикъл на към пет средностатистически автомобила. Реалните стойности зависят мощно от местоположението на центровете за данни и енергийния микс, само че мащабът на натоварването остава забележителен. Важно е да се подчертае, че тези цифри са ориентировъчни и варират. Реалният отпечатък на AI системите зависи от модела, дилемите, хардуера, центровете за данни и източника на електрическа енергия. Въпреки това наличните данни ясно демонстрират едно: AI не е виртуален от позиция на ресурсите си, а точно всеобщото му потребление дефинира климатичният му отпечатък. Капанът на мащаба Може би в обществото AI се свързва най-много с нашумелия ChatGPT на OpenAI. Всеки ден по света се извършват милиарди AI поръчки. Всеки ден в света се обработват над 2.5 милиарда AI запитвания единствено от ChatGPT – съгласно последните налични обществени данни от средата на 2025 година Само няколко месеца по-рано, в края на 2024 година, този брой е бил към 1 милиарда на ден. Това значи растеж от 2.5 пъти за по-малко от година – извънредно бърза агресия даже по стандартите на цифровите технологии. Ако този мащаб се прегледа на годишна база, става въпрос за близо 1 трилион AI запитвания годишно – единствено от една платформа.
Още по тематиката
14 януари 2026 08:00 А ChatGPT е единствено част от екосистемата: все по-широко потребление регистрират и други огромни AI системи като Gemini, Claude, Copilot и десетки вградени AI услуги, които не постоянно се виждат непосредствено от потребителите.Точно тук се крие основният проблем за климата: не в обособеното AI питане, а в натрупването на милиарди и трилиони такива интервенции, които изискват действителна електрическа енергия, инфраструктура и запаси. Именно тук размерът се трансформира в основен фактор: когато дребното се умножи по милиони, резултатът е доста световно ползване на запаси. Това е типичен образец за систематичен резултат: нещо, което наподобява нищожно на самостоятелно равнище, има съществено влияние в световен проект. Кой носи отговорност? В момента огромна част от екологичните разноски на AI се поемат от обществото, до момента в който изгодите от технологията остават съсредоточени в софтуерните компании. Някои от най-големите играчи в бранша, като Microsoft с AI инструментите си – като Copilot, и Гугъл – с AI функционалностите си като асистента Gemini, че бързото разширение на AI услугите им затруднява постигането на личните им цели за стабилно развиване. Това слага въпроса за справедливото систематизиране на отговорността и за нуждата от по-голяма бистрота по отношение на действителната цена на AI. Европейският правилник EU AI Act прави първи стъпки в тази посока, като изисква повече информация за образованието на AI моделите. Въпреки това, ежедневната енергийна консумация и действителният въглероден отпечатък на AI услугите остават значително непрозрачни. Без ясни стандарти за премерване и обществено отчитане, обществото няма по какъв начин да реши действителната цена на всеобщото потребление на AI. Защо тематиката не е " някъде надалеч " от нас? Макар тематиката постоянно да наподобява далечна и „ виртуална “, тя има изцяло действително измерение и в България. Като част от европейския енергиен пазар, страната ни е обвързана както с растящото ползване на електрическа енергия, по този начин и с климатичните цели на Европейски Съюз. При забележителен дял изкопаеми горива в енергийния микс, разширението на енергоемки цифрови услуги може да се трансформира в съществено публично предизвикателство, в случай че липсва стратегическо обмисляне.
Още по тематиката
16 декември 2025 14:01 Един от най-разпространените легенди е, че цифровото е автоматизирано " зелено ". Истината е по-сложна: цифровите технологии не замърсяват непосредствено като колите, само че разчитат на инфраструктура, която го прави. Колкото по-масово използваме AI, толкоз по-важно става да разбираме каква е действителната му цена. Изкуственият разсъдък има капацитет да бъде част от решенията на климатичната рецесия – от усъвършенстване на енергийни системи до разбор на климатични данни. Но без бистрота, отчетност и целенасочени ограничения за ограничение на отпечатъка му, през днешния ден той остава и част от казуса. Именно по тази причина ключът не е в отхвърли от AI, а в осъзнатото му потребление и в условието за по-отговорни технологии – от фирмите, регулаторите и обществото като цяло. * Елица Станева-Бритън е създател в Климатека. Тя е психолог по обучение, приключила е бакалавърска степен в СУ „ Св. Климент Охридски ” и магистратура в Мюнхенския университет “Лудвиг Максимилиан ”. В момента е докторант към Българска академия на науките, изследващ тематиката за изкуствения разсъдък в логиката на психиката на творчеството. Научните ѝ ползи са в областта на екологията и са свързани с резултата на климатичните промени върху логиката на психиката на хората и концепцията за климатична правдивост. Интересува се от екологично градинарство, спелеология и подкрепяне на връзката на децата със Земята. Текстът е
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ