Велико Търново днес ще бъде център на тържествата, посветени на

Велико Търново през днешния ден ще бъде център на тържествата, отдадени на 117 години от оповестяването на Независимостта на България, в честването на празника ще взе участие ръководителят на Народното събрание Наталия Киселова.

От парламентарния пресцентър осведомиха, че Киселова ще участва на празничната Света литургия в църквата „ Св. 40 мъченици “, която ще бъде отслужена от Великотърновския митрополит Григорий с присъединяване на квартет „ Ангелски гласове “. Тя ще следи военния обред по издигане на националното знаме в Архитектурно-музейния резерват „ Царевец “. Наталия Киселова ще произнесе слово във връзка 117-ата годишнина от оповестяването на Независимостта на България и ще сервира цветя пред Пирамидата на Независимостта.Предвижда се ръководителят на Народното събрание да се включи в празничното шествие и полагане на венци и цветя на паметника „ Майка България “. Наталия Киселова ще следи спектакъла на участниците в XVIII Международен фестивал на военните оркестри. Председателят на Народното събрание ще одобри рапорта на командващия тържествената заря-проверка на площад „ Цар Асен І ”. (МП)

София ще означи 117 години от оповестяването на независимостта на България със събитие от 11:00 ч. пред монумент „ Независимостта на България " на площад „ Княз Александър I " в София, оповестиха от пресцентъра на Столичната община. В програмата ще вземат участие Националната гвардейска част, вокални квартети и танцови ансамбли, актрисата Василка Сугарева, Софийският духов оркестър към Общински културен институт Дом на културата „ Искър " с диригент Васил Делиев. (ЙХ)

22 септември е формален празник. Обявен с решение на 38-ото Народно заседание от 10 септември 1998 година Празникът се отбелязва по остарял жанр. Годишнина от оповестяването (1908) в църквата " Св. Четиридесет мъченици " в Търново (дн. Велико Търново) от княз Фердинанд I с манифест на независимостта на Княжество България, като по този метод е отхвърлена нейната васална взаимозависимост от Османската империя, наложена й от Берлинския конгрес (13 юни-13 юли 1878). България е оповестена за царство, а княз Фердинанд I приема купата " цар на българите ".

Обявена е независимостта на България. След церемониален молебен в църквата " Св. Четиридесет мъченици " в Търново (дн. Велико Търново) княз Фердинанд I афишира с манифест независимостта на Княжество България, като по този метод е отхвърлена нейната васална взаимозависимост от Османската империя, наложена й от Берлинския конгрес (1 юли 1878). България е оповестена за царство, а княз Фердинанд I приема купата " цар на българите ". След оповестяването на независимостта България получава дипломатическата поддръжка на Австро-Унгария. На 3 март 1909 година в Санкт Петербург е подписан Руско-турски протокол, с който се уреждат финансовите въпроси на България, зародили след оповестяването на независимостта. На 6 април 1909 година е подписан и Руско-български протокол, съгласно който Русия опрощава на Османската империя военните й отговорности, останали от Руско-турската освободителна война (1877-1878). Османската империя се отхвърля от всевъзможни финансови искания към България, а България се задължава да изплати на Русия в период от 75 години на 82 млн. франка. Същия ден в Цариград е подписан Българо-турски протокол, с който Османската империя признава независимостта на българската страна и се отхвърля от каквито и да било материални претенции по отношение на България. На 7 април 1909 година държавните управления на Сърбия и Черна гора признават независимостта на България, а на 9 април 1909 година - Англия и Франция. С решение на 38-ото Народното събрание от 10 септември 1998 година денят на оповестяването на независимостта се отбелязва като формален празник - Ден на независимостта на България.